Набиране на желаещи за изследване

[embedeo 329]

На 24.06.2024 г. at 12:38, Биляна Бъзовска написа:

Преди година и половина напуснах добре платена, но ужасно изискваща работна позиция, като основният двигател за моето решение беше повече спокойствие и време за моята дъщеря.

Прекрасно е че имате личен опит, точно с "дауншифтинга". Все пак, от моя гледна точка, да се "канализира" изследването по толкова тесни критерии (от 1. до 6.), си остава предизвикателство и ми се струва че някои важни подробности може да Ви убягнат. (Това мое твърдение, от своя страна, не бива да Ви спира и в никакъв случай не омаловажавам Вашите усилия и опит. Тъкмо напротив -- искам да Ви окуража.)  Аз например, за около 25 години, съм сменил около 10 работни места, напълно доброволно и по моя инициатива, като 3 от тези смени отговарят на Вашите критерии за дауншифтинг, обаче ако трябва да говоря пред приятели и колеги, или пред децата им, аз или няма да използвам думата дауншифтинг, или ако я използвам ще допълня с много и съществени подробности. От друга страна, в корпоративния свят, все още никой не се интересува живо от повечето такива подробности, така както, например преди  25 години, никой не говореше за "прегаряне" (burn out), или за дистанционна работа, или за 4 дневна работна седмица, а 50% работа (20 часова работна седмица) никой голям корпоративен работодател не говори дори и на днешно време (все още).

Специално за софтуерните инженери, когато правим дауншифтинг аз не го броя за геройство, защото търсенето на такива специалисти е много високо през последните 25 години и винаги (дори когато търсенето намалее) на пазара на труда има отворени и незаети позиции за такива хора. Така че, ако нещо не сработи с дауншифтинга, то нашего брата софтуерния инженер или  "обикновен програмист", по-често от други професии ще си има "резервен парашут"

Още примери. Някъде около 2010 година голяма международна корпорация за която работех тогава, все още държеше R&D инженерите да ходят на работа в 09:00 и моя готин ирландски шеф на софтуерния отдел, ме привикваше насаме да ми каже, че той лично няма нищо против да закъснявам, защото знае че стоя до късно на работа, но че съм давал лош пример и други хора му обръщали внимание на моите закъснения, затова ако можело да се появявам на работа поне преди  9:30 . И само след една или две години, някой високо в корпоративната йерархия се сети, че са изостанали и старомодни по отношение на R&D и се взеха в ръце, та въведоха Flexi Time или "гъвкаво работно време", дето да можеш да дойдеш на работа плюс / минус един час, стига да си правиш минимум по 38 или 40 часа на седмица (не си спомням колко точно беше) за което се задели надлежно бюджет за електронна система за отчитане на времето т.н. А пък в България още през 2000 година си имаше малки и не особено известни фирми, които вече бяха разбрали колко са им важни софтуерните инженери и просто ти казваха че можеш да дойдеш на работа когато си искаш, до първата ти работна среща за деня, при това без да дават никакви гръмки имена (като Flexi Time) на тази възможност.

За баланс трябва да кажа, че големите корпорации (особено в Западна Европа) си имат и доста плюсове, като например: формално записани правилници против грубиянстване (anti-bulying policy), за етично и законосъобразно поведение (etics and compliance policy); без проблем могат да наемат жени в детеродна възраст дори в "про-социалистически" юрисдикции, а същевременно разнообразието (diversity) е наистина полезно за компанията и това го твърдя от личния си опит, а не преповтарям корпоративна "реклама"; предварително планирани стандартни обучения [4] и други важни хубавини.

Между другото, професия или длъжност "кариерен консултант", според мен, не би трябвало да съществува в едно нормално общество и при нормални бизнеси с нормални бизнес практики. (Психолог е нужен и психологията е необходима наука.) Не! Сериозно! За какво е необходим кариерния консултант? Кого ще съветва той? Младите служители? Оценените таланти или дефицитните кадри? В какво ще е опитен той? И по важно (!) -- кой ще заплаща труда на кариерния консултант? Защото, ако работодателите (големите компании) ще плащат на кариерния консултант, как ще може консултантът да се абстрахира от интереса на работодателя и да работи за интереса на служителя или младия талант? 

Според мен, най-добрия "кариерен консултант", случайни мой читателю, на първо място, е някой твой приятел или роднина, или някой който милее за теб и който вече работи това, което искаш да работиш и ти, евентуално и на същото място (същата фирма). На второ място -- във фирмата в която кандидатстваш да ти дадат възможност да си избереш техен служител и ти да му задаваш въпроси, поне 15 минути. И чак на трето място, може да е някой по-общ специалист, като например психолог, който изпълнява функции на "кариерен консултант" по необходимост, т.е. с ясното съзнание че пазара на труда е временно (за няколко петилетки) счупен и евентуално в бъдеще може да се оправи (сам) или поправи (чрез образователната система, или нагласите в обществото, или бизнеса и др.).

Не че няма в момента кариерни консултанти и не че са излишни, но просто това се дължи на друг "бъг" в системата. Същото е и с фирмите които назначават "инженер по качеството" към даден екип или даден проект в R&D. Моля да не се бърка с длъжностите по тестване и валидация (quality assurance / QA) или отдел по качеството, където имаме предвид съответствие с определени формални стандарти. Та този инженер по качеството, реално е полезен в тези компании, екипи, или проекти в които го има, но, от друга страна, ако всички други R&D или production инженери си вършат правилно работата в пълно съответствие с формалните процедури, то те сами по себе си ще постигат 100% качество.

Дори, да вземем например Саймън Синек [5], чийто лекции заснети на видео, напълно заслужено печелят овации. Какво точно казва той? Той говори за прости и хубави неща от живота и бизнеса, описвайки ги отлично чрез балансирано ниво на подробности и ненадминато красноречие, без да лицемерничи (според мен). Например, неговите лекции за лидерство са особено добри и харесвани от огромна аудитория. Обаче Саймън Синек е едно статистическо изключение, както в математически смисъл така и в Малкълм Гладуелски смисъл [6]. В кръга на неговите приятели има и капитан на ядрена подводница. За повечето други хора, вероятността да имате сред познатите си такъв капитан е много малка. Също така, съвсем малка е и вероятността точно вашият работодател да наеме С. Синек да ви изнесе лекция, адаптирана за вашата фирма или вашето работно място. От друга страна, специално в българския контекст, по-възрастните мъже, които навремето са служили в армията, най-вероятно са били преки свидетели на "негативната" възможност на същото социално психологическо явление за които говори С. Синек в лекциите озаглавени "Лидерите се хранят последни". И по-наблюдателните от тези мъже, най-вероятно, могат да направят същия извод като С. Синек и без да познават пряко някой капитан на ядрена подводница.

Съществува феномен, който аз лично наричам "корпоративно лицемерие" [7], който пък комбиниран с друг един феномен и парадокс, който пък наричам "отделни светове" [7], води до трайно-продължителни (perpetuating) "бъгове" (дефекти) в системата на нашето текущо битие особено сега в 21-и век, при това, моля, забележете, че тези бъгове се случват без да сме изпаднали в ресурсна криза (!), т.е. още преди да сме преминали "Отвъд върха" (вижте също и "Неизчерпаема енергия - как, защо и кога?"). Като примери, мога да посоча лошите практики на Гугъл в последните няколко години [8], както и "шмекеруването" на Юбер и други корпорации с антитръстовото законодателство [7]. Е, ако тези примери изглеждат твърде далечни, то помислите си за  още по-елементарни примери. Например, обявите за работа (поне на по-дефицитните професии и длъжности) на големите компании често започват с гръмки хвалебствия колко милиарда е годишния им оборот, на коя позиция са във Форчън 500, или 5000 или каквото е там, а пък като ги питаш колко пари предлагат, "а-а-а не, първо Вие кажете колко очаквате". Пълен корпоративен "булшит"! Смешници! Не. Обикновени лицемери, но нали корпорацията си няма лице, то няма и кой персонално да го хване срам. Най-малкото, CEO на такива големи компании ако не е някой легитимен собственик-основател, ами привлечен отвън "човек с опит" (в какво?) си взима бонусите, заплатата и опциите от порядъка на милиони, но никога не признава вина и ефективно никога не поема никаква отговорност, хеле пък материална. Същевременно такъв външен CEO е напълно излишен, а дори често е и по-вреден отколкото излишен, но нали ... "size matters" и тези огромни корпорации си плуват на повърхността само и единствено благодарение на размера си -- често техните клиенти или пазари са също толкова големи че няма честен конкурент с толкова голям капацитет че да задоволи търсенето. Иначе, корпоративното лицемерие кара обикновените служители, на най-ниското стъпало на йерархията, да се адаптират към модела и като резултат, на практика, корпорацията няма никаква иновативност, никаква пионерска или откривателска дейност (реално число -- дроб, с огромен знаменател, в крайна сметка клони към нула), а понякога е неетична и дори може да се счупи и потъне въпреки размера си [10].

Ще добавя още, че аз лично не искам материална награда за да споделя моя опит или мнение, по теми които смятам за важни за оставянето на трайна следа. Дори бих си платил, примерно, да купя домейн и хостинг, за да става по-лесно проверката на автентичността и авторството на разпространяваната от мен информация. Но също така, отново ще си позволя да повторя, че към виждането на Котарака за възмездно интервю, бих се отнесъл напълно сериозно и не бих го "изпуснал" именно заради важността на многообразието на подробностите присъщи на дискутираната тема (обект и на Вашето изследване).

Извинявам се, че написах толкова дълго мнение, но няма как иначе. Едно, че трябва да се кажат много неща "за протокола" или "за баланс"; второ, че  се старая да съм честен пред: сина си, племенниците си и други млади хора на които говоря, в случай че прочетат мнението ми тук (да няма дори привидно разминаване) и трето че и тук възниква морално задължение, макар и в по-лека форма, подобно на случая с (опониране на) измамите с "вечен двигател", "палене на водата", "неизчерпаема енергия" и други. И за всеки случай, още веднъж ще повторя, че всъщност, аз искам да Ви окуража, Биляна, във Вашето изследване, макар и да изложих толкова подробно опасенията си от "стесняване на фокуса".

 

[4] При добро планиране и изпълнение тези обучения, според мен наистина, могат да превърнат някой който изглежда посредствен performer (изпълнител) в доста ефективен служител. Реално погледнато човека не е посредствен, ами само изглежда такъв от някаква тясна гледна точка на професия и работно място. Самите обучения са обширна тема с огромно разнообразие. Например, виждал съм вътрешно-фирмени обучения толкова широки и достъпни, че биха помогнали дори на една обикновена пешка, достигайки последния хоризонтал, да се превърне във везир (шахматна дама).

[5] Simon Sinek, например, различни лекции (видеа) с обща тема: "Leaders eat last".

[6] Malcolm Gladwell, "Outliers: The Story of Success", 2008, ISBN 978-0316017923, Издавана е и на български под заглавието "Изключителните ...", но нямам никаква представа дали и доколко е добър превода на българското издание.

[7] Мое работно заглавие и то без да претендирам за някакво откривателство.

[8] https://www.wheresyoured.at/the-men-who-killed-google/ Благодаря на @Боби Димитров за този линк!

[9] https://www.justice.gov/atr/page/file/1284066/dl

[10] Например, Takata Corporation.

Редактирано Юни 25 от embedeo

[Биляна Бъзовска 9]

Здравейте отново, 
моля да ме извините за забавянето с отговора. 

Благодаря много за детайлното споделяне на информация. 
Ще отправя коментар само по няколко точки, тъй като по останалите не се чувствам достатъчно компетентна. 
Относно използването на понятието дауншифтинг - като цяло, когато аз говоря за собствения си опит, също не го назовавам със самия термин. Смятам, че разнообразието е това, което прави човешките истории значими и пълни с различно знание. Въпреки това, критериите, макар и прекалено стеснени (не сте първия с подобна обратна връзка), са необходими за изпълняване на целите на изследването, които са насочени към определена характеристика на явлението. 
На мнение съм, че има полза от ролята на независимия кариерен консултант, особено за млади и неопитни кадри, но и за такива, които искат да споделят с трета независима страна. Напълно споделям мнение по темата за необходимостта от "инженер по качеството". 
Благодаря за включените препратки и представянето на Саймън Синек, признавам, че не бях запозната с неговата работа. От гледна точка на пребиваването ми в криворазбраната корпорация (както обичам да назовавам последната ми работа), съжалявам, че не съм имала възможността да се запозная по-рано с лекциите му, тъй като щяха да са ми полезни. Липсата на желание за влагане на ресурс за обучение на кадри на ръководни позиции е друг проблем на българския вариант на корпоративната среда, с който съм се сблъсквала. Както вече споменах, за съжаление не смятам, че притежавам необходимия опит, за да мога да обсъждам активно различните видове работодатели, защото моите напускания са смешно малко пред Вашите (едно мое към десет Ваши).

Щастлива съм, че бихте участвали без предоставена награда. За съжаление, не е предвиден ресурс за набиране на изследвани лица. Иначе, самата аз смятам, че е необходимо участниците да получат нещо - но то ще бъде съобразено предимно с моите възможности и ще има по-скоро благодарствен и сантиментален характер. 

Оставам на разположение за раздумка. Благодаря за хубавата дискусия, която случихте.
Спокойна вечер,
Биляна