Проблем с лозарски ножици

[Боби Димитров 4672]

Чудно ми е дали някой ще може да вникне в тоя странен проблем.

https://www.gardena.com/int/products/tree-shrub-care/secateurs/classic-secateurs/901187601.html

https://www.gardena.com/int/products/tree-shrub-care/secateurs/garden-secateurs-bs/967047801.html

Имам тези два модела, по-стари итерации, от много години, но като цяло са същите. Проблемът е, че вторите (по-скъпи и по-нови) имат странен проблем.

След като първата година в края на сезона ги разглобих за чистене и точене и ги сглобих (нищо не липсва, частите са малко, има и чертеж на тях на сайта), като затегна добре болта, това ги стяга така, че не може да се реже с тях, запецват (пробвах и да ги смажа, не помогна). Ако пък леееко го разхлабя, 1/4 оборот, почват да се саморазвиват и саморазхлабват, след няколко сряза почват да се раздалечават остриетата. Много е тегаво, защото иначе режат супер.

На първия модел този проблем го няма, а съм ги разглобявал поне 2-3 години повече. Сходна им е системата, но е различна. Не мога да си обясня какъв им е проблемът на другите.

[embedeo 329]

На 14.07.2024 г. at 18:00, Боби Димитров написа:

На първия модел този проблем го няма, а съм ги разглобявал поне 2-3 години повече. Сходна им е системата, но е различна. Не мога да си обясня какъв им е проблемът на другите.

Различна е системата. Тези проблемните ножици, изглежда са по-нов модел и както в повечето индустрии и тук има тенденция да се намалява броя на частите, за дадена възможност (feature), в случая -- главната ос на ножиците.

Ако имаш достатъчно хлабина, или иначе казано достатъчно свободно място, под главата на винта 6 (по чертежа), то можеш да пробваш следното решение на твоя проблем. Със (стоманени) замби с подходящ диаметър си направи шайба от: (1.) класическа алуминиева капачка за буркани, тип Омния -- става и вече употребена капачка, стига да не е прекалено изкривена; (2.) пластмасова капачка от туба за минерална вода, или от бутилка с широко гърло, примерно, от студен чай. После тази шайба я подлагаш под главата на винта 6 (по чертежа).

(3.) Ако няма достатъчно хлабина за дебела шайба И ако имаш подръка тънко фолио от медна сплав, т.нар. "латун" или "латунь", дето едно време, през "соца", домашните майстори изрязваха от него тънки гарнитури за автомобилни двигатели, то  можеш да пробваш да си направиш тънка шайба. При нея има допълнителна опция, не само да я сложиш под винта 6, но и евентуално да пробваш на някое друго място по оста, да речем, до частта 9 (по чертежа).

(4.) Опция: Можеш да опиташ да направиш външния периметър на шайбата да не е точно кръг, ами да има нещо като крило и това крило да намали степените на свобода, като самата шайба чрез крилото ще се фиксира спрямо едната си повърхност, за да не се върти заедно с двете части с които контактува ами само с едната. Между другото, ако нямаш (втора) подходяща замба за външния периметър на шайбата, то изрязването с ножица или макетен нож за пластмасата, си е опция (макар и доста трудно с макетния нож, но все пак съм го правил).

Допълнение: ако нямаш късмет и горните предложения не заработят, но имаш наблизо приятел с професионален гараж (автосервиз) или механичен инженер с професионална работилница, можеш да им искаш от онова синьо лепило ("боя", "гума"), което се слага точно на резби срещу саморазвиване. Твоят винт 6 (по чертежа) би трябвало да е имал такова покритие фабрично, но след няколко развинтвания и завинтвания, покритието е опадало. Можеш да го подновиш и поне за следващите едно две разглобявания и сглобявания на ножиците, може и да ти свърши работа.

Редактирано Юли 16 от embedeo
добавих Допълнение

[embedeo 329]

Въпреки прекрасната инициатива на Гардена (Gardena), да предоставят на потребителя възможността да идентифицира и да си купи отделни резервни части, както и сборен чертеж на ножиците, все пак съм длъжен да споделя че съм възмутен от самия чертеж на по-новата и проблематична  ножица, модел 8854-20. При цялото ми уважение, към Gardena, този чертеж е подвеждащ и направо отвратителен, или още отвратително подвеждащ!

Ако пренебрегнем дръжките с номера 3 и 8, и ако погледнем частите с номера 5, 4 и 9 ще видим, че на чертежа те са подредени така, сякаш частта 4 първа се поставя (нанизва) върху оста на глухата гайка 5, и чак след това, върху частта 4, на същата ос се поставя (нанизва) и частта 9.

Обаче, в действителност, при реалната ножица е точно обратното -- частта номер 9 първа се поставя (нанизва) върху оста на глухата гайка номер 5 и чак после се поставя (нанизва) част номер 4. По този начин част номер 9 се опира в главата (периферията) на глухата гайка 5 и същевременно може да се върти  свободно около цилиндричната част от оста (на глухата гайка 5), а пък част номер 4, чрез своя не-кръгъл отвор, се фиксира към не-цилиндричната част на глухата гайка 5 и съответно НЕ може да се върти спрямо оста глухата гайка 5.

Ако чертежа се изработи правилно или интуитивно, той евентуално ще заема повече място, но пък, иначе, така както е момента този чертеж е направо позорен, според мен.

За историята, прикачам тук двата чертежа:

По-новия и проблемен модел 8854-20 лозарска или градинска ножица:  Garden_Secateurs_new_8854.pdf

Стария, лесен за разглобяване, почистване и сглобяване, модел 8754-20 лозарска или градинска ножица: Garden_Secateurs_old.pdf

 

Редактирано Юли 16 от embedeo

[embedeo 329]

На 14.07.2024 г. at 18:00, Боби Димитров написа:

Чудно ми е дали някой ще може да вникне в тоя странен проблем.

Описаният от теб проблем изобщо не е странен. Дори бих го определил като "класически" проблем при всякакви ножици. Едното рамо на класическите ножици, най-често е монтирано неподвижно към една ос, докато другото рамо на ножиците се върти свободно (с колкото се може по-малко триене) около тази ос, но без да се "измъква" от оста при нормална работа, т.е. ножицата не бива да се разглобява от самосебе си. В най-примитивния случай, неподвижното рамо е твърдо заварено към оста и след монтирането на подвижното рамо върху оста, краят на оста се разплесква (примерно с чук), така че подвижното рамо да продължи да се върти свободно около оста и спрямо неподвижното рамо, но без възможност да се демонтира.

Съответно в тази примитивна илюстрация на ножица имаме няколко изисквания, като главните изисквания си противоречат:

• Двете рамена трябва да са максимално близко едно до друго, така че двата режещи ръба да се движат максимално близо до една и съща равнина -- контактна равнина, но без да я (и без да се) пресичат (без да се блокират). [*]
• Двете рамена трябва да се въртят едно спрямо друго и около една и съща ос (и нематериална ос), с минимално триене и максимална съосност.
• Двете рамена трябва да могат да се разглобят едно спрямо друго, примерно за почистване, заточване и др.
• Условията на контактуване между двете рамена трябва да могат да се настройват за да компенсират (производствени) разлики между отделните екземпляри, както и износване, и други подобни.

За да се удовлетворят тези високи и дори противоречиви изисквания, както споменах, преди столетия се е използвала ос-нит, ковашко огнище и ковач с много високо и трудно постижимо умение. На днешно време, най-често използваме винтово съединение (болт и гайка) което осигурява и (материална) ос на въртене. Като след настройване на ножиците, трябва болта и гайката да се фиксират по разглобяем начин, т.е. между болта и гайката да създадем огромно "триене", а между подвижното рамо и оста да имаме минимално триене.

В твоя случай, понякога имаш, в едната крайност или твърде високо триене между двете рамена, или пресичане на контактната равнина, или, в другата крайност, недостатъчно "триене" между болта и гайката по сравнение с триенето на някоя от повърхностите на подвижното рамо спрямо оста или повърхност на другото ("неподвижното") рамо, което води до развиване на винтовото съединение и до саморазглобяване на ножицата. С поставянето на шайба, евентуално окривяването ѝ и чрез добавяне примерно лепило върху резбата или друга (мека) шайба която да се деформира и да блокира резбата , евентуално ще върнеш баланса между тези сили на триене и ножицата ти ще изпълни всички изисквания според списъка по-горе.

 

[*] Зоната на контакт не е задължително да е равнина, ами може да е някаква ("крива") контактна повърхнина и ножиците пак да си режат прекрасно дълго време. С равнина обяснението е по-просто. Дори при стари и отлични ножици, понякога всеки режещ ръб видимо не лежи в една равнина. При взаимното си движение (въртене) двете рамена претърпяват и еластична деформация, та в крайна сметка една динамична контактна точка между двата режещи ръба, описва в пространството някаква (контактна) крива. Отделно, че заради "луфтовете" никога нямаме чиста ротация между движещите се части.

Редактирано Юли 16 от embedeo

[Котарак без чизми 514]

По избор:
1. Подлагаш нещо като шайба
2. Слагаш втора гайка като контра
3. Слагаш нещо като лепило
 

[Славянски 2594]

То за втора гайка едва ли ще има място. Може да се сложи нещо за уплътнение, тип водопроводна лента да играе като стоп-гайка. Трябва да се пробва.

[Hristo Pavlov 42]

Имам ги същите, но съм нямал този проблем, а 2-3 пъти съм ги разглобявал. Можеш да пробваш с някъв силикон или течен тефлон по резбата, като преди това гресираш основата на гайката. 

[embedeo 329]

При първите ми предложения за решения по-горе, съм приел, че ножиците Гардена са в гаранция, или поне бидейки реномирана марка ако аз имах същия проблем като Боби щях да пусна едно оплакване на Гардена, най-малкото, за да ги видя как реагират на собствените си дизайн грешки. И смятам че решенията с шайбите (дори импровизирани) не нарушават конструкцията и ако Гардена са свястна фирма ще си признаят грешката и най-малкото ще се извинят на потребителя за причиненото неудобство (поне аз ако съм производител, така бих направил).

В обратния случай, ако съм прежалил гаранцията на ножиците, или пък Гардена не поемат никаква отговорност, то тогава бих отишъл на вариант (5.) -- добавяне на контрагайка, само че този вариант изисква също доста старание, труд и умение, а не само някакво елементарно вметване "слагаш втора гайка като контра". Най-малкото, при този вариант е коректно да се изброят подробно важните стъпки. Например:

• (5.1) Разпробива се глухата гайка 5 (по чертежа) до проходна с подходящ диаметър, без да се уврежда съществуващата резба. Което не е никак лесно ако го правите за първи път. Примерно ако съществуващата резба е М6, то разпробиването на глухата част трябва да стане със свредло Ф 5 (е, реалния диаметър и стъпка на резбата може да са съвсем други)
• (5.2) Донарязва се резбата в новопробития отвор. По този начин получаваме модификация на гайката 5, която хем запазва съществуващата ос на бившата глуха гайка, хем пък гайката вече не е глуха ами проходна, и чак след това може да ѝ се добави контрагайка, но преди това ...
• (5.3) Подменя се винта 6 (по чертежа) с по-дълъг, така че да излезе от другата страна на гайката когато се завие.
• (5.4) Едва най-накрая, след сглобяване на ножиците и завинтване на новия по-дълъг винт 6 и модифицираната гайка 5, вече можем да добавим и затегнем допълнителна контрагайка, върху оставащата свободна резба на винта.

Освен това, както справедливо е отбелязал Славянски, контрагайката заема място и при вариант (5) ножиците ви ще имат една стърчаща отсрани контрагайка (дори и тя да е половин височина), което за някои случаи на употреба може и да не е съвсем приятно

Според мен обаче, ако не сте някой човек дето веднага сте се сетил за цялата логическа верига от стъпки от (5.1) до (5.4), то най-вероятно няма да се справите лесно с цялата процедура (5.х) и затова не си струва да се захващате с вариант с контрагайка. Освен ако не сте някой особен талант като баща ми (лека му пръст!). Той например не можеше да обяснява добре вербално какво точно смята да направи, но щеше да ремонтира прекрасно ножиците, и ако му кажете че ги искате с контрагайка, щеше да ви ги направи с контрагайка, ако му оставите той да реши по кой начин -- то той щеше да измисли друг по-хубав начин да ги поправи. Да не споменавам, че баща ми можеше да си стругова чисто нова проходна гайка-ос, на струга, от плътно парче метал, да ѝ нареже резба и да ѝ оформи засечки за захващане на неподвижното рамо, за броени минути.

Та при цялото ми уважение към вас Боби и Котарака, не мисля, че някой от вас двамата може да поправи сам ножиците по варианта с контрагайка. Но разбира се, ако ме оборите, ще ви поднеса своите извинения.

Допълнение: Идеята на Славянски да се пробва с навиване на малко тънка тефлонова водопроводна лента (или кълчища) по резбата ми се струва чудесна! Такава водопроводна лента има в почти всеки дом (за разлика от специализираното синьо лепило за резби което аз предлагах) и така Боби лесно бих могъл да експериментира, без особен риск от други повреди. А ако се окаже че такава лента по резбата не е решение, тогава пак може да се мисли по останалите идеи.

Извинения! Моля да бъда извинен от Котарака и от Боби задето казах, че според мен няма да се справят с варианта с контрагайка! Не бях прав. Мислех че гайката 5 (по чертежа) е глуха, но сега ми изглежда че тя не е (от снимките на резервните части, на сайта на Гардена). Съответно ако гайката е проходна, то стъпки (5.1) и (5.2) от моя вариант (5.) са излишни.

Редактирано Юли 16 от embedeo
Добавих Допълнение и Извинение