Лешник от семка (семенак) - развъждане и нова генетика

[embedeo 323]

Имам следните нови въпроси за лешниците:

• Някой отглежда ли лешници от собствено семе, например, от заровени в земята лешникова ядка или цял лешник заедно с черупката? Можете ли да споделите впечатления от полученото ново растение? Мисля, че @Боби Димитров и @Славянски вече имат собствени "сортове" лешници -- плододават ли вече?
• Някой има ли растения от червенолистни лешници, т.е. лешници с червени листа? Какви са ви впечатленията, особено от плодовете? Питам, защото за този тип лешници обикновено се дискутира декоративния им ефект и няма чак толкова надеждни източници дето да дават подробности за ядките.
• Някой има ли преки впечатления от дървовидната леска, или мечи орех, или турска леска? Понеже аз съм виждал възрастно дърво само на снимка, се чудя колко голямо може да стане и за какво време?

Не съм сигурен, но смътно си спомням че и следните колеги може би се интересуват от лешници, извинете ме ако бъркам: @ivkit , @Venetka ,  @Миленка® , @Антоанета , @Dev , @Любо Д , @Marangoza , @kokorko . Разбира се и всеки друг е добре дошъл (дошла) да сподели впечатления или да добави въпроси.

Ако се чудите, защо точно тези въпроси, то причината е, че напоследък често си мисля за ландрейс лешници, или нови "кръстоски" от лешници дето да не боледуват и да издържат на голяма суша, като например лятото на 2023.

[Боби Димитров 4635]

Аз имам лешници от семка, които вече плододават. Общо са 5-6 растения, годините им ще станат мисля 7-8-9 тая пролет. 2022 ми бяха първите плодчета от тях. Естествено тях също съм ги посадил, но тъй като е леко хаотична система при нас, не мога да кажа кое къде е Отделно децата и те садиха разни, които лани покараха, така че имам няколко разминаващи се поколения.

На снимката виждате, че има два типа, обли и издължени, от две растения са. Тъй като това са ми най-рано плододалите, този издължения го изкопах  и разделих корена на 4 растения и ги посадих наоколо, с идеята да имам повече бройки от него.

Опрашването може да е от два лешника при двама комшии, които също са различни. Ето ядки от единия и другия за съпоставка.

Този горния обаче беше злобно изкоренен от комшията и вече го няма като генофонд (а иначе е над 30 годишен, вероятно към 45 според една баба). Опитах се да го спася, но мисля безуспешно... А може и да се е хванало нещо някъде на Общата нива, но не съм проверявал.

Като цяло нямам интерес към едностъблен лешник, тъй като виждам голяма ценност в coppice отглеждането им. Иначе от позната с разсадник знам, че ашладисват на Corylus colurna за "гражданя"

Таман вчера гледах, че моите семенаци са готови за секс и в идната седмица на топло време вероятно ще отворят ресите.

На долната снимка ще видите, че са доста рехави като мъжки цвят, но причината е, че ги режа за прореждане и ползвам пръчките, а и като цяло за семенак лешник казват 7-10 години за начало на плододаването, та не бързам. Естествено, ако от новото поколение излезе някой по-бърз, ще размножавам него.

пп: По общата тема за лешниците, малко от любимия ми период.

[Любо Д 430]

Тоя с дългата кожица, покриваща ядката, е цариградска леска (на английски е filber, а не hazelnut)!

Редактирано Февруари 4 от Любо Д

[Славянски 2547]

преди 6 часа, embedeo написа:

Някой отглежда ли лешници от собствено семе, например, от заровени в земята лешникова ядка или цял лешник заедно с черупката? Можете ли да споделите впечатления от полученото ново растение? Мисля, че @Боби Димитров и @Славянски вече имат собствени "сортове" лешници -- плододават ли вече?

При мен има много диви, но почти нищо не съм брал от тях толкова години. Дребни са, а сякаш и животинките ни преварват. От ядка имам два, които са с произход Иран и майчиното дърво беше едностъблено и много дебело (30-40 см). Единият вече цъфти, и даже май е имал един-два лешника миналата година (намерих ги под него), обаче пуска и издънки. Очевидно има кръстосване с някакви местни avellana. Вторият е по-малък и сякаш засега е с едно стъбло, но е в неполивни условия вече шест години и е под метър и половина.

Отделно съм сял подарени ми едри лешници, но нищо не поникна. От иранските имах много и повече от дузина растения, обаче ги сях в земята и вървяха миниатюрни. Преместих ги в контейнери и всичките не се хванаха. При баща ми има още два-три малки от същия разсад. Но на мен не ми беше толкова за ядките, колкото за удивителното, внушително дърво. Самите лешници, които сях и ми подариха, те не бяха едри, но не бяха и турска леска, каквато също съм сял и имам едно или две растения, още малки. Там лешниците са съвсем различни на вид и наистина по-трудно се чупят. Турската върви доста мощно между другото.

Реално обаче повечето лешници, които садих, са от издънки. Нищо не плододава. Те бяха дребни и са в неполивни условия. Веднъж на лято макс да им сипя вода, но и не са на пълно слънце. Има доста млади лески, които бих пробвал пак да ашладисам, на земеделска земя (гъсталак). Преди няколко години имах няколко неуспешни присадки върху тях. Към момента борбата ми е сортовите и семенаците да ги опазя от животните и да ги поливам. Не растат на воля.

преди 6 часа, embedeo написа:

Някой има ли растения от червенолистни лешници, т.е. лешници с червени листа? Какви са ви впечатленията, особено от плодовете? Питам, защото за този тип лешници обикновено се дискутира декоративния им ефект и няма чак толкова надеждни източници дето да дават подробности за ядките.

Имам Rouge de Zeller. Един от най-едрите като растение, вземан от Франция. Още не цъфти. Пуска издънки. Плода не мога да коментирам, но съм го сложил близо до другите - да се опрашват. Тая година мисля няма да цъфти, но вече минава човешки ръст и може би догодина, живот и здраве. И тоя съм го местил.

преди 6 часа, embedeo написа:

Някой има ли преки впечатления от дървовидната леска, или мечи орех, или турска леска? Понеже аз съм виждал възрастно дърво само на снимка, се чудя колко голямо може да стане и за какво време?

Преки не точно. Вземах лешници и сях, купувах. Не съм виждал такова дърво освен при Веселин Орешков в Троян. Много слабо поникнаха, но пак повече от онези едрите, които бяха кръгла нула. Един познат от Македония ми беше идвал на гости и по балкана като пътувахме насам-натам видя такива покрай пътя - вика им меча лЕска. Има ги, но са редки. Аз имам един малък, метър и нещо, и мисля да си го оставя така. Дано плододава самó дърво.

Като цяло не мога да помогна с много. Боби прави по-сериозно селекция. Аз лешници още не бера. Едвам ги опазвам с мрежи прочие. Някои са в едни къпини и са по-защитени, но заради къпините малко пострадаха от снега. Общо съм посадил към... 14-15 лешника, които още са живи. Два-три загинаха още първата година заради лош корен. Има 7 наименовани сорта. От тези издънки подарените са може би два сорта, които са едновремешни български, май имаха общо като произход с института в Троян в едно отминало време. Човекът, който ни ги даде - мъж на към 80 - викаше, че уж са едни и същи, но някои бяха със зелени, други с червени пъпки. С червени обаче не съм сигурен, че оцеляха. При него били изключително родовити.

Редактирано Февруари 4 от Славянски

[Боби Димитров 4635]

Ето малко видео обзор на тия неща, за които съм писал по-горе, нека се видят и нагледно.

 

Любо, като имаш предвид, че има хибриди между avellana и maxima, аз не бих се ангажирал да кажа какво точно е Тия filberts, които показват по западни форуми, са с много по- затворени като човка обвивки и някак по-гладки. Та може би е кръстоска и този...

[Антоанета 336]

@embedeo, не съм веща. Пълно е с леска, но и с животинки покрай нас. Рядко виждам лешниче и за сега не съм слагала питомци.

[Боби Димитров 4635]

Цитат

Здравей, Боби,

Вдъхновен от твоя опит и аз скоро ще правя експеримент за "собствен" сорт лешници от семена.

(1.) По този повод искам да те попитам:

(1.1) Твоите лешници като ги ся, така както са с черупките ли ги ся, или счупи черупката и ся само ядка?

(1.2) Помниш ли по кое време ся спрямо времето на обиране (събиране) на лешниците или от коя реколта са ти семената? Примерно, аз трябва ли да чакам моите лешници за семе да изкарат зимата за по-лесно покълване или веднага след като ги обера мога да ги сея?

(1.3) Други подробности които се сетиш? Примерно, колко дълбоко да ги заровя в земята, да покрия ли с мулч, да кисна ли 24 часа във вода лешниците преди да ги заровя в земята .... или каквото се сетиш, че може да има значение?

(2.) Искам да те подсетя, че тази година о това време, все повече и повече от твоите семенаци ще дадат реколта или ще се видят по-добре техните качества. Ще бъде много хубаво ако снимаш растенията преди да изядете ядките , примерно, да се види колко са отрупани, напада ли ги някой паразит, едри ли са ядките  и изобщо да направиш един update на темата като водещ експерт.

Ако предпочиташ, можеш да отговориш и направо в темата и по двете точки.

За семенаците от лешник наподобявам природните процеси (което прочее е винаги добра идея, не само за лешника!).

На есен, след като опадат от храста, директно ги забождам в земята, но не дълбоко, един лешник дълбочина, като отгоре им после нападат листа (или слагам мулч). Това обикновено става когато са започнали валежите есенно време, но ето лани до ноември да не кажа края беше сухо на пустиня. Та при сухо време може да се изчака омокряне на пейзажа. Слагам ги с черупката, не ги кисна предварително, четох, че това може да доведе до мухъл вътре. На следващата година обикновено някъде през юни ги виждам - вероятно покълват по-рано, но изпод листата докато се подадат и разлистят, 15-30 юни бих казал.

Това дава една добра опция за интегриране - могат да се сложат ядки в некултивиран терен бързо и лесно в големи количества със садило за ядки (тръба с човка) или дори заострен кол, дупка и пускаш. След което пролетта се минава с тример или косачка много ниско в тази зона, буквално доземи. Така тревната конкуренция намалява, а откоса работи като допълнителен мулч, належащо нещо в климато-променените жеги напоследък. А и по-лесно се виждат като наникнат. Това решение не е идеално за места с много мишки, съсели и тн - тогава си струва да се направи една 4-5 месечна стратификация в пясък в хладилника и пролетно да се забодат, например началото на април... което пък обикновено налага да се окоси веднага преди или след това и после още един път преди да покълнат.

А по точка 2, тая година ще е слаба, защото градушката и като цяло времето не бяха добри за лешниците. Има единични завръзи. А тия, които разделих (писал съм по-горе за тях), те пък почти умряха - обезлистени, лани беше мега сушата 6 месеца, тая година пък жега + суша, като цяло едвам живеят, но тъй е то, оцеляване на силните.

 

[embedeo 323]

На 6.02.2024 г. at 22:57, Боби Димитров написа:

като имаш предвид, че има хибриди между avellana и maxima

Като стана въпрос за хибриди между различните видове Corylus, сега се сетих че преди няколко месеца попаднах на много интересно видео на двама руснаци, в което става въпрос за естествено възникнали хибриди между обикновен лешник (мъжко) и дървовидна леска (женско), или с други думи Corylus avelana x Corylus colurna. Беше ми много интересно! Ето това е видеото:

Оказа се, че тези руснаци си имат дългогодишна лоялна, макар и неголяма, аудитория (почитатели), тъй като доста отдавна се занимават с тези неща, най-малкото с отглеждане на фиданки от дървовидна леска, Corylus colurna за подложки, както и последващо присаждане на сортове от обикновен лешник Corylus avelana върху тези подложки, за да се получат едностъблени "сортови" лешници. Който се интересува, може да открие доста полезна информация и в другите им видеоклипове.

П.П. Аз лично, повече бих се интересувал да правя някакви проби за обратната комбинация, т.е. обикновен лешник (avellana) от хубав сорт, примерно с едри ядки, да се се опраши с прашец от дървовидна леска (colurna), но моите семенаци от дървовидна леска са още млади, мисля между 3 и 5 години откакто са засадени при мен и все още не цъфтят, но така или иначе, тези експерименти са много дългосрочни -- трябва си търпение (и късмет, да не се гътне експериментатора от болести и старост, примерно).

Редактирано Юли 30 от embedeo
Добавих П.П.

[ivkit 332]

Николай Винтер съветва да не губим време с това дело, засаждане на семенни растения. Чака се доста години, а шансът да в хубаво и ценно растение не е голям. Въпреки, че чрез засяване на семена, изкуствени опрашвания именно излизат нови сортове. Ако имаш безкрайно много време - да. За любители - не. Хубавия, доказан сорт си е друга история.

Не съветва и мечия орех да бъде присаждан, смята храстовидния вариант за най-доброто. Обосновава го с възможността растението да разпределя силите си в различни години в различни клони. Макар в Молдова да имат хубави точно присадени върху дървовидния. Винтер си е традиционалист.

Червенолистния - каквото съм видял в София и другаде, големи растения - красота да, плод не. Ран Трапезундски съветва, показва в градините си. Засаждан нагъсто. Размножаване с отводи.

[Боби Димитров 4635]

Николай Винтер нека никога да не се среща с Марк Шепърд тогава, защото ще му бъдат разбити детските мечти и ще плаче на прага

---

Въпросът е че "Хубавия, доказан сорт си е друга история" е станал хубав доказан сорт само благодарение на обратното на "да не губим време с това дело, засаждане на семенни растения". Някой си е губил времето и то много системно и усърдно, за повече от собственото си благо - за общото! Затова и ми звучи странно, тия две мисли накуп?

Та мисълта ми не е да казвам кой как да си губи времето - свободаааа! - а напротив, да насърчавам всеки опит за натурализиране и естествен подбор, което е на практика въденето на семенаци от ВСЯКО растение, вкл. едногодишни, но точно при многогодишните е най-ценно, защото процесът отнема повече време.

В тоя ред на мисли, хора като Лутър Бърбанк, чиито живот е минал във въдене на семенаци до там, че е извел над 800 нови сорта/вида в култивация, определено не бих ги описал като загубили времето си. Хора като Лофтхаус или Шепърд, които правят подбор на орехи, кестени и лешници са пионери, благодарение на което всички хора могат да се облагодетелстват. Определено не всеки може да е пионер. Но и определено има нужда поне някои хора да са пионери.

И като казваш, че откривателското е загуба на време, пресичаш този порив. Иначе пръйкотзнайш, както казват по нашия край

[embedeo 323]

преди 12 часа, ivkit написа:

Николай Винтер съветва да не губим време с това дело, засаждане на семенни растения. Чака се доста години, а шансът да в хубаво и ценно растение не е голям. Въпреки, че чрез засяване на семена, изкуствени опрашвания именно излизат нови сортове. Ако имаш безкрайно много време - да. За любители - не. Хубавия, доказан сорт си е друга история.

Това малко ми звучи като класическата дилема "за" или "против" аперитива преди ядене .  Досега не бях чувал за Николай Винтер и от една страна предполагам, че той е дал много полезни и ценни съвети, но от друга страна всякакви съвети които засягат свободата на личен избор или лични решения, имат поне 50% процента вероятност да се окажат неприложими за даден контекст, или просто безполезни.

Аз, например, дори мисля за себе си че съм си намерил "златната" среда, за себе си -- около 50% процента от растенията в градината ми държа да си ги размножавам от точно определени (подбрани от мен за моя контекст) сортове, а за другите около 50% предпочитам да правя експерименти, предпочитам да се кръстосат гените им, предпочитам да дам шанс на случайността, естествен и изкуствен подбор (от мен, за моя контекст), независимо колко време ще ми отнеме, независимо дали ще дочакам да видя резултата от моя труд и въжделения. И двата подхода ми носят огромно удовлетворение, по два коренно различни начина.

Специално за лешниците, уважавам и двата подхода -- имам няколко сорта на които държах и се старая да ги отглеждам, но имам вече и случайни семенаци и ще продължа да правя нови (и различни) експерименти с лешникови семенаци. А да не споменавам, че още преди десетина години съм запланувал експеримент за кръстосване на орехи ! И не че се надявам да живея 120 години, ами тъкмо напротив. По онова време ми се проявиха два малки здравословни проблема -- нищо сериозно, но те просто ми напомниха че не съм безсмъртен. Изведнъж, самата мисъл, че имам възможност да оставя след себе си нещо което ще ме надживее и ще носи полза на други хора, дори когато аз няма да съм свидетел на това, започна да ми носи удовлетворение и удоволствие. Това нещо може да е орехово дърво или лешников храст, може да е написани статии, казани думи, оставени впечатления, нарисувани набързо  карикатури ... И всеки човек може да си има собствено виждане, да си намери собствен път.

Често съм чувал и опониращи мнения, дори от приятели -- няма лошо, дискусиите ако се водят цивилизовано са много ценен инструмент за усъвършенстване. Примерно:

• "Няма такава работа дето да си работиш 100% само от вкъщи, когато ти си искаш и колкото си искаш! Не и за твоята специалност! (Освен ако не правиш уеб страници/ приложения ама тогава ще изкарваш по-малко пари)."
• "Няма такава работа дето хем да е за инженер, хем да е 4-дневна работно седмица! (Няма кадри и никой работодател няма да се съгласи)"
• "Не можеш да се пенсионираш на 50 години! (Освен ако не си военен. Беше то през 80-те в Германия, ама вече не може.)"

Естествено, тези аргументи ги оборих , но тук ги споменавам единствено заради това че човек може да си осигури лично време за каквото си иска, особено пък за нови сортове лешници   "Всички ограничения са само в главите ни!" казваше преди много години един мой колега и приятел. Аз му повярвах и той наистина се оказа прав.

А за разликата между любители и професионалисти-експерти, веднага се сещам за днешното ниво на българското образование до 12-ти клас и по-точно за актуалния проблем наречен "българска образователна система". Всеки достатъчно интелигентен родител или просто загрижен възрастен, с който съм разговарял, е в пъти по-голям експерт от произволно избран човек дето взема, или е вземал през последните години, решения в българската образователна система. Особено по български език и литература! Част от парадокса, който аз наричам "ти-си-експерт". То дори не е парадокс, реално, ами си е направо закономерност. Всеки редови гражданин, или редови служител, или обикновен потребител, който редовно е "потопен" в действителността на житейските ситуации, много често придобива несравнимо по-голям и по-ценен опит отколкото някой професионален експерт, особено такъв който е на по-високо ниво в йерархията, особено за когото това е просто "работа от 8 до 17 часа".

И, моля, не забравяй, @ivkit , че тези положителни твърдения важат с пълна сила и за теб! Формално ти може и да си "любител", доколкото не си изкарваш прехраната с ценните си съвети, но от моя гледна точна, ти си много по-ценен от Николай Винтер. Например, твоят ентусиазъм и твоите знания за шандудията, скорушата, ябълката Кандил Синап и много други, те правят експерт, който е 100% приложим за моя контекст.

[ivkit 332]

Да, споделям мнение. Знам, че хората тук ще приемат всякакво. Разбира се, всеки може да предприеме всичко, в различията и многостранността е красотата.

[ivkit 332]

преди 8 часа, Боби Димитров написа:

Та мисълта ми не е да казвам кой как да си губи времето - свободаааа! - а напротив, да насърчавам всеки опит за натурализиране и естествен подбор, което е на практика въденето на семенаци от ВСЯКО растение, вкл. едногодишни, но точно при многогодишните е най-ценно, защото процесът отнема повече време.

Има приказни растения "жива да не бях", баш от семена. Виждал съм красоти, вкл. най-хубавите две възможни ябълки. И все пак, човека може би от гледна точка на забелязаните супер качества в Ран Трапезундски, както и видяното от него в съседския двор, растения големи, без плодове е прав, по свой си начин. Да, и той е експерт като мен, като много от нас, нека има правото да бъде прав. Има един виц за пичината... Друг ден

Редактирано Юли 31 от ivkit