Сламата - био или не баш...

[Варела 871]

Купих слама.. от ечемик, балите са на 1,50.. момчето, от което я купих твърди, че не пръска с нищо, но дали е така не е ясно...

 

Та за догодина обмислям вариант от един приятел, който гледа лимец - биосертифициран, но в момента не балира, защото няма на кой да го продава.. директно оре неговата слама и я заравя в земята..

 

Мислех си за Пловдив ако се съберем повече хора да го врънкам да балира, но идея си нямам на колко ще излезе като цена.. сигурно с транспорта пак ще идва на около 1,50 = 60-80 ст. балирането + 20 ст. товарене от блока + транспорт

 

Затова отварям темата.. Някой ако се интересува или ако има по добри предложения да ги обсъждаме тук..

[Боби Димитров 4672]

Конвенционалните производители се движат по система. Семена и растителна защита от някой, напр. Дюпон. Не съм виждал някой да не третира, а съм разпитвал. За зърнените си има програма, особено фунгицид и хербицид, а при липса на сеитбооборот - може и пестицид за житния бръмбар.

 

Ако се спазва системата, обикновено карантинните срокове изтичат много преди жътва, а балирането обикновено е предшествано от допълнителен престой на сламата по полето.

 

Разбира се, че не съм фен на тежката химия, но за хората, които си изкарват хляба с това, изобщо не е въпрос, подлежащ на обсъждане. Без купен хибрид семе и система за РЗ изобщо няма прокопсия - което е супер тъжно, но е артефакт от извратената световна агро индустрия и субсидиране. Дискутирал съм доста темата с хора, които работят това, вкл. бъдещите ни комшии на село, които движат къде 1000 дка под аренда.

 

Всичко това го пиша с две цели: 1) Много вероятно е да пръска с нещо, но последните години, понеже хората взеха да питат, дори на пазара циганите дето само прекупуват от борсата, се научиха да казват "не е пръскано, како!" и 2) Дори да пръска нещо, най-вероятно е сламата да не е проблемна, особено предвид това, че ще я ползваш усилено чак догодина.

 

Био сертифицирането позволява доста широк спектър от препарати (ако те вълнува, виж регламент №889/2008, приложение 2 мисля беше). Био лимец не значи автоматично, че не е пръскан с абсолютно нищо. ОК, говори се, че не се възползвал от минерално торене лимеца, но не съм виждал сравнителни проучвания... а и това е торене, а не растителна защита.

 

При всяко положение 1.5 лв/бала е добра цена. Тук в години, в които няма много житни в околията, балата е по 4 лв. Макар че в други години, когато пък има излишък, стига до 0.80 лв/бр.

 

С интереса към сламата като пълнеж на дървени конструкции може и да му дойде мерака да балира, но трябва да е подготвен да прави много плътни бали, а не всяка балировачка може да натяга толкова.

 

Мойте 2 стинки!

[Варела 871]

За сламата от био лимеца гарантирам, че не е пръскана с нищо.. Състуденти сме и сме делили една квартира сума време.. През доста лайна сме минали заедно за да ме мята по тъча.. За торенето също съм сигурен, че не тори.. разбира се ако не броим, че заравя сламата де.. щото и това си е торене

 

А това за сламените къщи и двамата отдавна го мислим и си чешем езиците ама да видим.. 

[alys 2228]

При нас пръскат зърнените задължително с хербициди и не го крият.

[zloster 71]

На 27.09.2016 г. at 9:29, Боби Димитров написа:

Био сертифицирането позволява доста широк спектър от препарати (ако те вълнува, виж регламент №889/2008, приложение 2 мисля беше). Био лимец не значи автоматично, че не е пръскан с абсолютно нищо. ОК, говори се, че не се възползвал от минерално торене лимеца, но не съм виждал сравнителни проучвания... а и това е торене, а не растителна защита.

Няколко години по-късно без да искам попаднах на едно българско проучване по въпроса за азотното торене и лимеца (прикачено е като PDF документ). Опитите им показват следното:

За мен резултатите водят до много повече въпроси отколкото отговори:

• при предшественик грах няма смисъл от торене. Даже се влошава леко добива?!
• при предшественик слънчоглед - съществено влошаване на добива има само при зимна сеитба. А защо почти не се влошава при есенна сеитба?!

Съществено уточнение: не виждам данни за точност или обхват "+/-" на резултатите в явен вид. Таблица 5 съдържа данни за средноквадратична грешки и някои други статистически показатели, но не знам как се работи с тях. Съответно не мога да изчисля "показател добив +/- X (хикс) килограма на декар". Отделно зърното на лимеца трябвало да се лющи, ако ще се прави на брашно. Според различни материали из Мрежата се губят 20-50% от теглото преди да влезе за смилане на брашно.

Има и ето тази статия , която споменава за по-стари опити през 2012 година и данни за добиви: https://archive.li/QwrR0#selection-662.0-662.1

Опит 1: от 100 до 390 кг/декар, усреднен 216 кг/декар;

Опит 2: от 54 до 200 кг/декар, усреднен 124 кг/декар;

В първото споменато изследване дават и за болестите по него:

Цитат

Основни болести, но без особенно икономическо значение при лимеца, са
брашнеста мана Erysiphe graminis и кафявата (листна) ръжда – Puccinia recondita (Сн.
24 и 25). Тяхното проявление не е значително високо, дори и при благоприятни условия
за развитието на патогена.
При лимеца се наблюдава имунитет към силно вредоностната напоследък у нас
жълта ръжда Puccinia striiformis, септориоза Mycosphaerella graminicola (Septoria tritici),
листни петна и петносване на плевите – Phaeosphaeria nodorum (Stagonospora nodorum).

При това изследване не са пръскали с никакви "препарати за растителна защита" (дават като възможност ползването на хербицид при определени условия, но това се налага при съчетание на няколко неблагоприятности).

METHODOLOGY_FOR_SUSTAINABLE_EINKORN_BG.pdf