Добромир

[Абарис 439]

Здравйте аз съм Добромир

 

От Сливен съм, нямам село, почти не съм имал земане даване с обработване на земя. Наскоро се натъкнах на иформация за пермакултурата и природосъобразното земеделие и като цяло природосъобразния начин на живот. От много време искам да направя нещо по въпроса но от скоро идеята започна да ми се изяснява повече.

 

Започнах да си търся къща с няколко декара двор извън града, извън който и да било град, изпитвам нужда да оставам повече на саме с природата.  Предпочитам планинските местности, свикнал съм да виждам хълмове навсякъде. Нашите имат земя тук там но, мсиля, че не е подходяща за моите планове (не че нямам планове и за тяхната земя която не правят нищо но си търся лично мое местенце). Почти всеки ден чета всякакви неща за пермакултурата и подобни методи за земеделие, Когато си намеря подходящото място искам да приложа и да експериментирам всякакви природосъобразни методи за създаване на градина за едно по независимо и приятно човешко съществуване. Не искам само да ям, идеята че мога да създам благоприятна среда за всякакви твари и да бъда в симбиоза с тях ме удивлява. Наседях се на столове в офиси и се наслушах на съседски и градски какафонии и на приказки за големи бизнеси и заплати в чужбина. Нагледах се на "цивилизация".

 

Приятелите ми се стряскат от факта, възкликват много хора, че трябвало болница да имам на близо, училище да имало за децата ми (като ги имам), магазини... аз да чукна на дърво я отида два три пъти в болница на година я не (пък и като ида май се чудя що съм отишъл повечето пъти). От училище почти всичко съм забравил а и не ми беше приятно. В магазините само химия. И все пак, не търся база на Марс, просто къща извън града. ... добре де, за всеки случай ще си взема скафандъра и кислородните бутилки...

 

Та общо взето малко по малко така стигнах до този форум. Надявам се да има какво да споделим

[alys 2228]

Добре дошъл, Абарис! За училището не знам как би било. Живеем точно на такова място, което описваш. Недалече от Драгоман - хълмисто, безлюдно, но вълшебно. ММ е ходил по 3-4 км до училище пеша всеки ден и толкова обратно. Това си е геройство на фона на това, че сега децата ги карат с кола на училище. С магазините проблемът се решава като напазаруваш на едро основните неща. Ако си с кола, проблеми почти няма да имаш. Е, когато беше големият сняг, само пеша можеше да се добере човек до асфалта (имаме около 1,5 км до маршрутката, защото не сме с кола), но после се чувстваш все едно си покорил Еверест.  

[Боби Димитров 4672]

Привет и от мен!

 

Няма невъзможни неща в посоката, която си описал, но е добре предварително да имаш ясна идея за начините, жертвите, нуждите и последствията. Колкото по-добра идея имаш и колкото по-ниски очаквания, толкова по-голям е шансът да успееш или поне да не си разочарован

 

Преди да ни се роди първото дете бяхме се замислили с жената да ставаме фермери някъде из дивото - Странджа имаме род, Родопи имаме познати и тн. Децата променят доста гледната точка и приоритетите - не толкова за болници и глупости (аз лично в момента не зная кой ми е личен лекар и дали имам картон, последно съм ходил преди 18 години някъде, с жената е горе-долу така също, а синчето за 4 години не се е наложило да го водя по болници), а по-скоро за среда, общуване с други деца и помощ от роднини.

 

Затова и решихме около София да се заселим, хем не е в града, хем можем да ползваме бонусите на родата и средата. Отделно, че работата е тук.

 

Но има хора като например Никола и Свилена от Happy Horses, които са с голямо семейство и пак живеят "на къра", начини бол, просто, както казах, бъди подготвен за това какво те очаква.

 

Отраснал съм в Бургас иначе и в нашия випуск в гимназията от 120 човека, някъде 30 бяха от Несебър и Созопол, които всеки ден пътуваха по 65 км roundtrip с извънградски рейс + 2-3 км джогинг до гимназията. Не съм забелязъл проблеми, бяха си много весели купонджии

 

Пермакултурата е доста близка до СТАРИТЕ методи на нашите прабаби и дядовци, които обаче са забравени. За малка домашна градина има много неща, които могат да се използват. Ако не бързаш, което е противно на перма-принципите - бързането, не е нужно да ореш и дори да копаеш, ако мащабът е малък. На декар и нагоре си помага да имаш плитък култиватор, моторен тример и дробилка за клони примерно.

 

Според мен приоритетите ти трябва да са следните:

• Проучи възможно най-пълно как би живял на село, като локация, методи, пари, партньор и тн.
• Опитай догодина да бъдеш weekend gardener, като мен/нас например. Задели в някоя от тия неизползвани роднински земи 250 квм и си направи малка зеленчукова градинка, може и с плодни храсти - ето Алис ще раздава резници касис Имаш цяла зима да планираш, а ние ще помогнем с натрапчиви съвети
• Преди да купиш каквото и да е, гледай много, което ще рече десетки имоти, села, поне година-две, през различните сезони. Това може да ти е полезно.
• При възможност, иди да поживееш лятната ваканция при приятел / баба / роднина / като доброволец / по друг начин на село. Ако можеш да останеш 1-3 месеца ще е най-добре.
• И не забравяй, с малки стъпки се стига навсякъде, с големи скокове - до никъде.

Успех!

[alys 2228]

По-добре да се поживее зимата. През лятото е лесно.

[Абарис 439]

Благодаря за съветите. Долу горе подобен ми е планът. Проучвам усилено, търся нещо с абсолютен минимум 2дка двор, и като идеал около 6дка.

Имам 900квм на близо където вече почнах да експериментирам. Един приятел евакуира няколко пауловнии там при мен, от наводена земя. И още около 5дка още по-близо които се чудя какво да ги правя. Не че не знам, много неща може да се направят но, циганите плячкосват много и трябва да е нещо неатрактивно за крадене. Просто мисля че ако пробвам нещо сериозно на тези парцели вероятността да финансирам случайни местни минувачи е неприемливо голяма. И честно казано не ми се играе на стражари и апаши толкова. Та, до известна степен и това и ситуацията като цяло в региона ме бута към нови земи...

 

На 30 съм вече, нямам лятна ваканция :Д. Най-големия ми проблем е времето, две години ми се виждат много, сега имам възможност за покупка, след две години дали ще имам? И две години още честно казано не ми се стои тук. Правил съм и други планове преди, някога като се планира много си остават само плановете а времето си минава.

 

Нямам роднини или приятели на село а и да имах вероятно нямаше да се разберем за методите за обработка на земята :Д Иначе не бързам да изкарвам големи реколти, ще дам на земята и тя ще даде на мен. Надявам се другата година да мога да се включа в някоя доброволческа инициятива.

 

Липсата на удобства не ме плаши, нямам телевизор, нямам климатик, нямам нужда да вися по кафета. Не че немога да си позволя, нямам нужда. А партньор, истинските партньори сами идват Не дръжа да е диво, търся спокойствие, природа и земя която би могла да покрие основните нужди на едно семейство пък ако даде и повече, добре дошло

[Боби Димитров 4672]

Трябва да ти кажа, че за сам човек 2 дка градина е много нещо. 6 дка в регулация е много рядко срещано. Не зная дали следиш Смело на село - те почнаха с такива макси искания и сега са се вразумили комай. За едро градинарство е по-лесно, евтино и логично да имаш домашна градина + земя някъде на удобно в землището. За парите, за които ще вземеш 1-2 дка със стара къща, ще можеш да вземеш още 10-30-50 дка земя и кеф ти овощна градина, дървен матрял, бостан, зърнени...

 

Тия 900 квм според мен са ти достатъчни за едно добро начало.

 

А две години ако ти се виждат много, чакай да ти се родят 2-3 деца, докато се завъртиш и изтекъл живота Ние 5 години търсихме и обикаляхме, сега ми се вижда като че един месец да е било...

 

Моят дядо започна да се занимава активно след пенсионирането си, но между 50 и 80 са повече години, отколкото имаме ние съзнателен живот За тоя период цялото село почна да ходи при него да му иска акъли, щото беше майстор овощар и лозар и градинар. Демек ти сега като почнеш, до 80 ще имаш кажи-речи двойно повече време

 

Прочее, градината на дядо и баба беше под декар, но даваше зимнина от всякакъв вид, компоти, сладка, лютеници, домати, туршии и тн за 3 семейства. Плюс плодове и зеленчуци и картофи. Естествено, лятото го работиха по 5-6 дни в седмица по 10-12 часа на ден. В 7 отиват там, като се стъмни си тръгват.

 

пп: По-горе като писах ваканция имах предвид отпуска, просто да не губим детското в себе си

[alys 2228]

Моите градини са около 300-350 кв.м, оранжерията е 21. Стига за прехрана. Не бих се отказала от още една оранжерия, но това вече е лакомия.

[Славянски 2595]

На 7.11.2016 г. at 23:19, Абарис написа:

Здравейте аз съм Добромир

Привет и от мен! Почти три години по-късно.

Какво стана? Взехте ли си имот някъде за това време?

Това е казано/писано отдавна, но все пак бих коментирал (аз като исках да ходя на село бях на 25 и ме гледаха странно, още повече че се бях върнал от чужбина):

На 7.11.2016 г. at 23:19, Абарис написа:

Приятелите ми се стряскат от факта, възкликват много хора, че трябвало болница да имам на близо, училище да имало за децата ми (като ги имам), магазини... аз да чукна на дърво я отида два три пъти в болница на година я не (пък и като ида май се чудя що съм отишъл повечето пъти).

Да, болници, училища, детски градини, аптеки, асфалтов път, парно, топла вода... всичките тези удобства, които правят човек зависим. Ние в нашето село дори магазин нямаме. А в болница не съм ходил от 15 години (за мене или за другиго).

На 7.11.2016 г. at 23:19, Абарис написа:

От училище почти всичко съм забравил а и не ми беше приятно.

Да, някой да си спомня нещо от училище? И аз не помня много и то от нещата, които уж съм учил и знаел, какво остава за другите? В САЩ съм се запознавал с хора, които никога не са ходили на училище - или поне не както е било при нас. Ами много интересни и непринудени хора. Училището е мъчение и не знам защо трябва от малки децата да свикват, че това неприятно нещо трябва да им бъде приятно. Не знам какво толкова хубаво има... особено със сегашния курс на МОН. А за детската градина имам само кофти спомени, и не само аз. За сметка на това от село и баба и дядо спомените ми са хубави. Тъй че човек не трябва да се плаши!