Едно ядене на ден?

[Абарис 439]

Какво мислите за това?

 

[Евгени 107]

За мен по-важно е качеството, а не количеството на храната. Това е и причината по-голямата част от нея да си я произвеждам сам. Останалото внимавам от къде си го набавям. Месото и яйцата - от домашно гледани животни при хора, които лично познавам и знам как ги гледат и с какво ги хранят. Риба - винаги жива, сладководна и с проверен произход. Маслини и зехтин - домашно произведени от гръцки биопроизводител /поради наличие на такъв подръка, а и цената ме устройва/. От магазина купувам хляб /многозърнест от някакъв пазарджишки производител/, олио, ориз /от местната кооперация/, зрял боб и леща /с намерение да си ги произведа догодина поне като опитни количества/, лимони и подправки, повечето вносни.

 

Иначе като видове хранителни режими - колкото хора, толкова и мнения, а режимите - още повече. На всеки пасва нещо различно и всеки е прав за себе си. Важното и съществено за мен са резултатите в дългосрочен план. След някои разумни експерименти достигнах за себе си като оптимален следния вариант: Закуска - около 9-10ч. Основно и последно хранене около 15.30-17ч. Между двете - някои леки забежки според сезона, напр. салата, варена тиква, плодове или сокове от тях. Между последното и първото хранене оставям организма да усвои храната, да си почине и да се прочисти пълноценно. Според сезона и в разумни граници имам и периоди на въздържане от храна, но това е друга тема и няма да се разпростирам в детайли.

[Боби Димитров 4672]

Евгени е нашия идол Съгласен съм, че не може да има универсален режим и решение. Изследвания могат да помогнат до някъде, но е важно и да се наблюдаваш. Зависи супер много и от начина на живот, който водиш - какво е възможно и какво е нужно? Имам познат, който кара стоки с бус и по цял ден хамалогия, но изяжда епични количества ябълки и ядки и вода през деня, а вечерта е... удри уйно скарите   Имам и друг, който сутрин пие едно смути, "вечеря" в 17:00 и това му е, но гъза му е по 12 часа в стол пред комп. Тъй че зависи наистина много.

 

Някой ден на по винце мога да ви разкажа как моята баба се спаси дядо ми от сигурна смърт (лекарите бяха казали - изписваме те, отивай у вас и чакай да умреш след 3 до 6 месеца)... Сурова храна, разделно, почти никакви животински, 1 гладен ден седмично, вода до откат... Дядката живя още 10+ години.