Полу-градинарско стихотворение

[Бай Ли Шъсей 1046]

Друзя!, Отглеждачи! славни майстори на живото, да ви поздравя с едно мое стихче полу-селско, полу-градинарско, полу-идиотско...


Когато пафкаме коз от кравешко ...

 

Буба Жека има бяло куче и продава яйца,

не от кучето, разбира се.

Когато надвечер отивам да храня доматите

тя се завира в листака и с мустакат комбъл, от амонийте,

ми писва в ушите:

„Зико, баба ти баница, вземи кокоши яйцеклетки,

да я мътиш“. „Мът-мът, мът-мът“ люшка се зад мене залеза.

На коминочистача плащаме с цигари

свити в стари вестници, а вътре кравешко лайно на прах,

но той не чува, за това Боксьора Кольо най-редовно

го вика на преглед и клекнали сред дините му врънка:

„Маджо, Маджо, тея кухини са тъмна работа,

я пусни се в себе си.“

Пробвахме с тренирани бълхи, които

висвахме по заран вързани на конец от стомах на здраво яре

във слуха му, каскадьорите обаче, тъй и не се връщаха, да ни разкажат

за това Боксьора палеше цигари, свиваше листо от диня

и през него надуваше в ухото на Маджо:

„блажени смлените киселинно“

и понеже се сещаше, че от как са на бостана

работата по градината я няма, сме умрели, значи,

врътваше мастика в малки чашки,

мустакът му подгизнал и две-три капки на земята

за „богу дето духа“ и задгробно пускаше кълбета

дим от кравешко говно, та торяхме сливите, смокините

и няколко черници с дъх и слюнка,

а коминочистача сърнал като метафизика

се пускаше от себе си в мастиката и запяваше

през трите жълти предни зъба:

„По-сех-дон, По-сех-дон“ на някакво

циганско отвлечено с коне по тъмни пъпеши

обречие, в което гласните съпротивно шиеха чеиз

от опашките на черни белки и око на чухал.

Под ореха отсреща редакторът на стършели

гонеше костурите от язовира със страшен пърдел

ония се изнизваха нагоре като сребро на кабалист

а ние тримата, Зико, Маджо и Боксьора

подцъквахме с език и си заприщвахме душите

между люспите да зреят победонебесно

тогава Буба Жека идваше с тава кокошки

свити на сърми от вечерен бриз и листо на кокоруз:

„Зико, баба, на пън откълвахме ти родата със сатър“

Боксьора сграбчваше по кълка две

една кокоша и другата на Жека и ръфаше,

която свари, та възкресително да се смъдим

обратно с живите.

Така започваше нощта със бели кости

канехме я с нас, а тя се дърпаше от кленовите арфи

и сядаше на масата опряла тънко кръстче в на шишето гърлото

и кога мъстиченото кръгче се врътнеше към мен

и аз запримчвах устни върху мътната й кожа да я пия:

„Душо млада, църна, сироп от борови игли,

заземи се във това мочурище и нека езикът му

студеновряло е псалом на диви разгонени звезди“

просъскваше коминочистача и се завръщаше във себе си,

а аз весел като диня

завивах под юрганената леща

пряко

вълчо

ненаситно

нощта бе млада легенда

аз запрян по свобода

във нея

 

 

 

 

 

 

[Жоро 1354]

Яко е! Ко си друсал напоследък?

[Боби Димитров 4672]

По мое време стихчетата бяха римувани, от типа "Шаро е още малко прасе, може ли Шаро да разбере, кой ще заколим още сега? Чакай, не бягай – май че разбра!"... вие сега младото поколение сте от световен ранг, съратници на Жоре Гъзо, немерена реч и прочее... дет са вика... в рамките на...!

 

[Жоро 1354]

"...и една хлебарка чака"

култово!

[Теди 734]

Научих нова дума - чухал 

[Ру® 2740]

преди 16 минути, Теди написа:

Научих нова дума - чухал 

Не си чела значи внимателно - иначе щеше още да научиш

 

[Теди 734]

Ей, вярно! И комбал  

[Йоско 1058]

преди 1 час, rururu написа:

 

Надалеч си летял мореплаварелю. Срванително често с продължение. Ма то изкуството иска мъка и подходящи лекове. Поздрав.

 

[Йоско 1058]

Само тая рамка а за ru-ru от де се появи не ми е ясно.. Сори - и пак не знам как да я махна...нито как я сложих..баси

[Бай Ли Шъсей 1046]

Благодаря ви. Инак Georgi, от заглавието, мисля, става ясно какво съм друсал :D.