Цветурко се жени за момичето на цветовете си

[Бай Ли Шъсей 1046]

Айде последно мое стихче, и спирам да ви досаждам, барем някой от админите се сети да направи отделна категория - Стихове на Бай Ли, хахаха, та да се знае никой да не припарва там

 

 

Цветурко се жени за момичето на цветовете си

 

Все семе има време да се сее глог

свят да прорасне месечина месеца на трици баща ми

да обезглави петела все семе има червено да се пръсне

двора да го лазят мравки на кръвта по нея сукалчето да дирят

да се вдигнат вир запрял небето по могилата жълта могилата жълта

да залезе майка ми мак да я покрие

със зъбите й брежни да захапе тя пък зелено да се обели любовта да се обели

все да се запънем по ногите й ракията и сливите да врат да спят мрънкат мрън

мушици да танцуваме зората докато е майко млад цинобър пъпната ти

връв опила слънцето затръшнала го долу в клюна на петела

кървав прорез в цепеницата на залеза едно дайре по устата на баща ми

вика Йоро Йоро майка ти е зла коприва и обрива децата ни във милост

долу на реката кряка кон ловува дядо ми с хомота диви птици плъх

един изял луната баба свети горе чумо черно затръшни се в клюна

сватба сватба в клюна свадата на здравите къде си се майко

дянала и си видяла да ръфа слънце черна чума

и от устата му семе все да има време клюна да разполови

половинката на нощите ни да се пръкне рижаво

момиче костеливо сухо като сянка

да се опре на устните ми да се вземем

и със мравките по времето да ходим

да задиряме месечина нахапана от мишки

а ти и татко долу баба между нас в захапката на клюна

с дайрето дядо устата

ние все се семе сеем всред

момичето ми духва във окото

и ден яде червен на диня

ден яде червен на диня

 

майко мила зелен цинобър майко недна невъзможни цветове

тъй е хубаво рижото момиче червено жълто бяло като мрак

ще го взема да се време сеем все

време сеем все по краката на луната

[Жоро 1354]

гъби?

[Бай Ли Шъсей 1046]

мисля, че в случая бях чист, доколкото това има някакъв смисъл

 

[Жоро 1354]

Това е по-приемливо, но по-прозаично и крехките проблясъци на смисъл са по-скоро дразнещи, отколкото радващи и определено отстъпва на светулките в това отношение, защото там нищо не проблясва в мрака, а има и бозки (), но честно повторенията ("да се обели любовта да се обели", "по могилата жълта могилата жълта") откровено дразнят.

 

П.С.

Цитат

а ти и татко долу баба между нас в захапката на клюна

no comment

[Бай Ли Шъсей 1046]

https://clyp.it/2mxt0qt3 я чуй тук, ако искаш, как един актьорин го чете...

[Жоро 1354]

еее, много добре се справя според мен, но забележи как завършва, сякаш някой го прерязва, т.е. нещо повествованието куца :>

[Бай Ли Шъсей 1046]

Като го записваха, искаше да го прочете на един дъх, без да спира записа и да се почва от където е стигнал, та, може и така да е набрал инерция, че.... да не се е усетил че няма повече за четене

[Теди 734]

На мен ми прилича на закачлива народна песен

[Бай Ли Шъсей 1046]

таквоз едно е Теди, не само, че си фен, ами и ме усещаш. Настоящия ми проект за книга с поезия е точно такъв - закачлива игра с народно пеене и фолклор...

[Ру® 2740]

Кликнах на Харесвам

 

(щото само след това се появява "Не харесвам" и може вече да се кликне и на него ;-))

[Бай Ли Шъсей 1046]

поласкан съм от това усилие

 

[Ру® 2740]

Усилието беше незначително в сравнение с това, което бих положил, ако трябваше и да го изчета цялото.  ;-)

[Бай Ли Шъсей 1046]

хахахаха  има и аудиофайл, за по-лесно, как го чете някой друг