Портрет на две зърна рисуван със градина

[Бай Ли Шъсей 1046]

Портрет на две зърна рисуван със градина

Вечер по звезди вечер по бедро капка мляко
от зърната по зърното на смокиня е Фин е крепка
лавандула рошав звяр и също сънен зъб язди водните
жребци жаба синя косата й във магданоз от плитките
си сплита чесън вечер по бедро коприва Фин е фина
бозка зъби на коза гризящи тиква нощем по око горещо като в Кортасар
ухо по ягода и сънища босилек е Фин е боя боязън слама
едни такива пръсти има в езерото кряка и смъртта
обляга се в котвата луна един комар и каца там където дните
свършват костенурка джанка праскова млечка о Фина чао о Фина
патладжана го бере по буря и о дай усмивка дай бедро кинжал
ухилена се стряпаш в чановете вулкан се стене балкана Фино
вечер по бедро и кукуруз вечер тиха стряха две едно зърно
отпред котките се любят по лозата зелена е Фин е устата й на мечка
клечка се забива като котка те дере небето се разкапва
яж ягодите с мляко
щото вечер няма

а и дъжд вали

бедро по сянка

вятър в две пшеници

[Ру® 2740]

Столът, на който тя седеше, като полиран трон

блестеше върху мрамора, там, където чашата

се поддържаше от знамена, направени с плодни лози,

от които един златен Купидон надничаше

(а друг криеше очи зад неговото крило),

пламъците на седмосвещника се удвояваха,

хвърляха светлина върху масата, докато

блясъкът на нейните бижута се вдигаше да я посрещне,

лееше се в изобилие от сатенени калъфчета,

в шишенца от слонова кост и цветно стъкло,

отпушени, се таяха нейните странни синтетични парфюми,

мазила, пудри, течности — те смущаваха, объркваха,

удавяха сетивата в мириси, раздвижени от въздуха,

който влизаше през прозореца, там се надигаха

и се разширяваха удължените пламъци на свещите,

хвърляха пушека си върху лакировката

и караха да мърдат изображенията на тавана.

Грамадни водорасли, нахранени с бакър,

пламнали в зелено и оранжево, оградени от цветен камък,

в чиято тъжна светлина плуваше изваян делфин.

Над старинната камина беше показано,

сякаш прозорецът разкриваше отвън една горска сцена,

превъплъщението на Филомена, от варварския цар

тъй грубо насилена, и въпреки това славеят

изпълваше цялата пустош с неприкосновен глас,

и тя все още викаше, и думите следваха —

чуруликане за мръсни уши.

И други посърнали отломки от времето

бяха разказани върху стените; втренчени фигури,

удължени и удължаващи, затваряха стаята.

Стъпки отекваха по стълбището.

Под пламъците, под четката косата й,

разпръсната на свирепи остриета,

ту се изтичаше в думи, ту диво се успокояваше.

 

[Теди 734]

Много зърна и бедра в тая тема, ве.....

Аз пък няма да напиша стихотворение 

[Жоро 1354]

"Твоята пот, нектарът на моето желание" (превод по чичо Свен Вет)

[Лозан 378]

преди 3 часа, Теди написа:

Много зърна и бедра в тая тема, ве.....

Бай Ли щото е на зърнена диета