Интересни растения

[Боби Димитров 4672]

В тази тема ще си записвам растения, които са ми провокирали интереса с нещо и бих искал да ги завъдя в някакъв момент.

• Обикновена ирга (Amelanchier ovalis).
• Обикновена клокочка (Staphylea pinnata).
• Теснолистен ручейник (Sium sisarum, skirret)
• Saskatoon / serviceberry (Amelanchier alnifolia)
• Salal (Gaultheria shallon)
• Blitum bonus-henricus
• Peruvian black mint (Tagetes minuta)
• Actaea racemosa (черен кохош, black cohosh, black bugbane)
• Galium odoratum (лазаркия) - сянка, почвопокривно, ароматно (кумарин)
• Huauzontle (Chenopodium nuttalliae) от семейството на киноата, ядат се целите цветни глави преди да цъфнат

[Любо Д 440]

Сървисберито и още някакви берита може да боднем заедно за стратификация тази зима. Имам семена.

[Лозан 378]

преди 7 минути, Lyubomir Durankev написа:

Сървисберито и още някакви берита може да боднем заедно за стратификация тази зима. Имам семена.

Аз ги боднах моите и излезе едно от всичкото семе, но загина докато бях на една командировка...

[Любо Д 440]

преди 6 минути, Лозан написа:

Аз ги боднах моите и излезе едно от всичкото семе, но загина докато бях на една командировка...

хм, значи да не очаква кой знае какво...

[Лозан 378]

Що бе? Може пък при теб да е различно. Аз и на едно бях доволен. Щях да си го размножа с резници, ама колежките решили, че да поливат значи с пулверизатора да понапръскват, а тогава беше едно слънце....

[Боби Димитров 4672]

Моите всички семена от храсти, които бях вземал преди 3-5 години от Premier Seeds и други сайтове, ги заложих на есен в саксии вън и на пролет не излезе нищо.

Като цяло не ми върви със семената. Ей го Лозко ми даде една шепа семки от пиния, оказаха се 90% кухи. От тия дето покараха, само 2 оживяха 1 година и на втората (тая) умряха. Олеастъра, дето е баси инвазивната гад или пък сибирския грах, който растял с часове, трета година в градината едвам кретат. Най-високият ми олеастър е 60 см, а грахът не може да мине 50. Паупаучето не тръгна и то. От речната бреза съм сложил над 300 семена и само 1 успя да покара. Да не забравям и акебията или хаблицията, които три и повече години поред ми покарват в саксийка и после умират изцяло без видима причина.

Причината е ясна, не ми се занимава с тях да им осигурявам условия и да ги дундуркам. Но въпреки това си е депресийка, да видиш, че чак пък толкоз ще е трудно. В крайна сметка от 20 жълъда взети главната алея в Западен парк, 19 покараха при това забравени на дъното на мухлясала детска кофичка за пясъчник, пълна с хартии, без почва.

Докато споделях тия ми терзания с американската група хоумстедъри, няколко човека ме посъветваха да пробвам по-късно. В смисъл, да не почвам през март да слагам семена за покълване, а да изчакам примерно края на май. Също, там всички ползват едни прозрачни пластмасови покривала на тарелките за разсади и така всяка тарелка си става като мини-парник. Тъй като не можах да намеря такива тук, които да свършат работа за моите тарелки, догодина мисля да пробвам със сандъче с по-малко почва и покрито с найлон отгоре, пред офиса за да е на топло.

[Боби Димитров 4672]

Добавям Daubenton’s kale!