Загъната баница

[Боби Димитров 4672]

Искам да ви преразкажа една история, която можете да намерите на много места в мрежата. Тя има важно послание и смисъл и затова я слагам в тоя раздел.

Живели едно време щастливо семейство, мъж и жена. Жената правила страхотна баница, като винаги краищата на корите ги завивала нагоре и загръщала баницата с тях. Така баницата седяла в средата на тавата без да опира ръбовете. Мъжът много харесвал баницата, но докато гледал как жена му я прави, отвътре го разяждал въпросът - защо се загъват тия проклети кори по този странен начин?! Мислил, наблюдавал, чудил се. Минали години.

Един ден, когато не можел да издържа повече, вдигнал скандал на жена си и в препирнята се оказало, че жена му загъва баницата просто защото майка й така е правила. Още същия ден за вечеря мъжът доброволно отишъл при тъщата с пакет кори и продукти за баница и бутилка вино и помолил да му направи една баница. Тъщата се стъписала, но изпила виното и се съгласила. Естествено и тя загънала баницата по абсолютно същия вбесяващо нелогичен начин, както му се виждало на мъжа и, естествено, станала дискусия на висок глас, защо, мамка му, се загъва баницата, аджеба. 

Тъщата бързо издала семейната тайна - и нейната майка правила така. Нашият не чакал и миг, тутакси подкарал към селото на бабата, където тя с радост го посрещнала и на драго сърце се съгласила да му направи баница и без бутилка вино (защото пиела само ракия). В сублимния момент мъжът ударил по масата и изкрещял: АХА! ВИДЯХ ТЕ КАК ЗАГЪВАШ БАНИЦАТА! ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩОООООО!?!?!

А бабката най-спокойно казала: ами защото ми е малка тепсийката, чедо, баницата не се събира!

Самите ние много често ставаме жертва на безмозъчното повтаряне на нещо, просто защото така се прави. Но защо се прави така? Има ли по-добър начин? По-умен, по-лесен, по-щадящ, по-ефективен? Важно е да задаваме въпроси на другите, но и на себе си, да поставяме под съмнение, да се чудим и да проверяваме. 

Пермакултурното мислене изисква да опитваме да постигаме максимален ефект с минимално усилие. Това пък изисква мислене и оптимизация. Мислете му, моля!

[Жоро 1354]

"Притчата" не искам да я коментирам, но изводите, направени от Боби са верни според мен. Помня също, че дотолкова бях зациклил в мислене и оптимизация, че понякога тези два процеса отнемаха повече време от самото действие, което обмислях. Баща ми, който така и не пожела да разбере подобен начин на работа в градината (да не говорим за останалите житейски последици) пък ми се подиграваше, че още малко и ще измисля как храната да се самообира и сама да скача в чинията. Според него производството на храна е занимание за маргинали и хора от ниските класове на обществото. Разбира се, това доведе до да не се разбираме особено добре и до това повече да не живея на село, но за да закача и притчата по някакъв начин, мога само да коментирам, че аргументът " защото майка ми/ баща ми винаги така го правеше" е една от най-емоционалните мотивации, които човек има и търсенето на логика, смисъл и отговорност по темата от такива хора може само да доведе до нежелани развития в отношенията. Хората, които познавам, склонни да осмислят собствените си предразсъдъци и несъзнателни привички, ги броя на пръстите на едната си ръка. И благодаря, че и тях съм ги срещнал.

[Лозан 378]

Обичам притчи! Това е най-ефективният и лесен начин да отправиш послание до масите. Учудващо е колко безпрепятствено стигаш до правилния извод.