Аз съм Ани

[Ани Андреева 44]

Ами да се запознаем - Ани съм, на 43 години. Имаме едно дворче в Бузяковци, над Вакарел. То не е съвсем наше, де, но може да се забавляваме там. Смятам да засадя няколко вида дома, чушки, зелен фасул, някои кореноплодни като ряпа, морков, такива ми ти работи. Смятам и да се уча на пермакултурно отглеждане, но то дали ще стане, ще видим... Засега завъдих разсад на жълти домати (взех го от Тревясалата ферма, та се надявам да е наистина стар сорт), тук там поизлезе някой и друг корен пипер сороксари, чакам и кайенски да се покаже, ама май няма да стане. По-нататък ще сея и останалите видове домати, че ги дават средноранни и късни домати. А, и съм горд собственик на два, два!!! корена момордика, да видим дали ще стане нещо от нея по нашите височини.

 

Това са мечтите ми, а какво ще стане - ще докладвам вероятно наесен. Ако не ме е срам...

Прикачено може да видите полето на бъдещата ни изява

 

 

[alys 2228]

Ани, добре дошла! Водя те "само" с 12 години.  Ще се опитам и аз да отгледам момордика, дадоха ми малко семена. Ще обменяме опит. 

[Ани Андреева 44]

Добре заварила!

Семена на момордика имам, даже в повече  Номерът е да ги задържа живи поне докато не порасне пъпешчето

То и с другите е така де

Надявам се, че моят опит ще ти бъде от полза.

[Боби Димитров 4672]

Добре дошла, Ани! На мястото имаш ли оранжерия? У вас на лампи ли гледаш разсад?

Как е положението в това село, за Вакарел и околията някакви страшни истории се чуват... Наши приятели си продадоха къщата, а после и съседите от двете им страни, заради циганите и техните набези - посред бял ден влизат в двора и си берат какво си искат, ограда, дограма, инструменти, уреди...

Като гледам каква е тучна тревица в двора, чака ви голямо забавление! Има ли план за действие?

Плевнята на фона ми харесва много, но покривът е тръгнал. На едното село в един от дворове имаше стара къща със пръстени тухли. Като протече покривът, за няколко години падна почти цялата постройка. Не знам на кого точно е имота, но ако е ваш или с тенденция да остане за вас, може да си струва да спасите плевнята.

 

[Ани Андреева 44]

Добре заварил!

Разсадът го гледам вкъщи, без лампа. Вчера пикирах, днес още е оклюмал, но засега дава надежди. На  балкона е. Довечера ще го прибера, пък да видим... Първите две редички са домати, третата - кивано и момордика (те растат като троскот, щом никнат...).

Вакарел... Ами де да знам, последните 2-3 години нямаше кражби, ма те и цветните се бяха като че ли изнесли от градчето. Сега като че ли гледах - накрая на града, където си бяха - едно двуетажно такова, като общежитие, дето беше полуразрушено, сега е оправено, и на балконите бельо сушат... Та може и пак да ни сполетят. Иначе къщата с дворчето е наследство на горното поколение. Ама те са три сестри, и майка ми е надалече, та затова сме малко във временно положение. Иска ми се да си остана там, но не се знае.

Тревица си имаме, не е като съвсем без.  Планът е малко... ще почнем отнякъде, пък после ще видим - ако ни писне, викаме трактор и изораваме всичко. Засега ентусиазирано смятам  да мина първо с греблото, да обера каквото може. Ей там в центъра, леля ми е отпочнала още от миналата година една купчина с клони - ако не измисля какво да ги правя, ще ги изгоря заедно с тревата. Ама и откъм инструменти е супер бедно, така че ще го караме малко като в Средновековието. Засега де

Отстрани до оградата, а и в целия двор са стари дръвчета - нови има само две пръчки с мушмула и няколко малини. Мъжът ми твърди, че са се хванали. Старите дръвчета ще трябва да ги лекуваме - че кората и клоните им са покрити със сиви лишеи. Та в началото ще ги олеем хубаво с бордолезов разтвор (ако не ни изненада и не стане за железен сулфат), после ще ги варосаме. Надявам се да ги оправим. Иначе има дюля, две круши, синя слива, няколко ябълки различни, орехи има, един бадем, жасмин, две бъзови дръвчета, люляци има три - обожавам ги! От другата страна има един участък с трева, и руини от старата къща. Та и тези руини трябва да се махнат. Ама има време - животът е пред нас. Там има и един... гьол, дълбок 2 метра. Дядо ми, лека му пръст, едно време искаше да си прави развъдник на шарани, та сега има един резервоар два на два, орасъл отстрани. Още се чудим, да го запълваме ли със строителен боклук или да го изчистим и да го направим септична яма. Второто повече ми харесва, но пък ако така или иначе горното поколение не се разбере, няма смисъл.

И да, вода няма. Имаме сонда, надълбоко, някъде на 25 метра, от нея теглим вода. Има и две чешми на двата края на селото, за по-капризните, аз си пия от сондата от дете.

Плевнята се е изгърбила, защото мертеците й са се потрошили. Ако мъжът ми има желание - може да я направи, той е със златни ръце, но е много играчка. Или просто си въобразявам. Изгнило е всичко. Може би ще е по-лесно да се разруши, и на нейно място да се построи нещо допълнително. Или просто да се опъне мрежа. Въпреки че ми е страшно мило и не ми се иска да я изпускам.

Имаше още една барака, но се наложи да я съборим. Мангалите бяха я използвали, за да влизат в двора през нея. Тя беше кирпичена, вътре дядо си държеше банцига, та тогава отмъкнаха всичко - и банциг, и инструменти, и всичко де що беше желязно в двора. Това преди години, повече от пет май.

Искам да оправя, каквото мога. Не е човешко това - откак се помня, всяко лято - от юни до септември бях там. И кози гледахме, с баба обикаляхме околните баири. Знам къде има печурки, къде сърнели, а на ливадата отсреща е пълно с челядинки. Знам и диви ягоди къде има. И билките горе-долу ги помня - коя каква е, за какво се използва... Абе мое си е по душа това място - изоставено, тревясало, пълно вероятно със змии, но си е мое. И ако не ме изгонят с топ - ще си го гледам.

 

[Боби Димитров 4672]

Това с греблото няма да стане то така работата... Ако искаш да имаш градина тая година, даже е късно за трактора малко, или трябва веднага да се викне, а април, дано даде дъжд преди това, да се фрезова. Иначе ще иска копане! Ако пък и това не е опция, кашони връз тревата, отгоре тор, пръст, мулч - високи лехи! Все си е работа

Гьолът звучи супер и много помисли преди да го затриеш! Повечето тук мечтаме за такава даденост, някои сами си я копаят на ръка, ей го @Лозан, ей го @rururu! Начини има! Това е голям плюс, 8 кубика! Просто трябва да се използва и стопанисва грамотно  Снимай и пусни снимките в нарочна тема, ще го нагласим.

Ще чакаме с интерес нови снимки, особено в началото на сезона, да видим как ще бъде поднята целината!

преди 20 часа, Ани Андреева написа:

Абе мое си е по душа това място - изоставено, тревясало, пълно вероятно със змии, но си е мое. И ако не ме изгонят с топ - ще си го гледам.

ДА БЪДЕ!

[Ани Андреева 44]

Амин!

Аз не се сетих за необходимо да кажа, че ако ми стигне ентусиазмът - ще копая  Другото е сложно. Имам идея за високи лехи, но ще пробвам първо тази година само на луците - ще сея (не садя, щото е семе, не е арпаджик) червен лук, сибирски зелен и чесън. Всъщност чесънът ще е от скилидки, че имам много от мама от миналата година, пък са хубави, плътни, със силни израстъци.

Гьолът, ах гьолът... Да си призная, той е моето детско разочарование - едно време наивно се надявах, че ще е достатъчно широк и достатъчно плитък, че да се плацикам в него. Пусто дунавската ми кръв се обажда постоянно и бих се пльокнала във всяко нещо с течаща вода. А реката е далече, а не съм ходила до нея има-няма двайсет години, даже не знам има ли я още. Но ще снимам и ще го мислим...

Тази седмица може би няма да стане, че Младши е на състезание (по стрелба, на мама се е метнал ) в събота, а вероятността да го караме явно е голяма, но така или иначе, на трети март там имаше сняг. Пък и по-нататък ще ходя по-честичко, така че ще се отчитам.

[Ани Андреева 44]

Значи... Аз съм горда майка на републикански шампион по стрелба с лък до 11 години  Това да се похваля  Централното долу на снимката, дето е най на високо, е моето. Фук!

Днес ходихме на село. Както и очаквах, подпалихме клоните и тревата, пътьом запалихме целия двор  Шегувам се, разбира се, но тревата и далечната порта ни видяха сметката. Да видите как две слончета подтръчкват истерично отвън навътре и обратно... Гасиш отвън, то се пали отвътре. Гасиш отвътре, пали се отвън. Ама като не ме слушат, така е. Молвисъ, първо палят купчината, пък после търсят водата... Деца, кво да ги праиш… (едното на 50 почти ).Нищо де, угасихме без жертви и поражения, за сметка на това изчистихме бая място. Започнахме да чистим около дръвчетата, с телената четка, моя милост, търкаааай! Половината ги оправихме, варосахме - веднага светна дворът - като нов стана, да знаете! Без тази многогодишни трева и с белосани дръвчета, почистени - прекрасно!

Започнахме с оформянето на градината, обърнахме около 5 квадрата. Следващия път -повече. Че силици не ни останаха след сутрешния маратон... Обаче посадихме две кипарисчета, една теменужка голяма и няколко малки, една мини-кампанула, хризантема една. И ръснах червен лук, копър, киселец, репички и още нещо, ама вече не помня какво беше.

Абе голям купон! Сите инструменти се потрошиха, изгнили, ама кой да гледа - другите си носят от вкъщи, че ги било страх да не им ги вземе някой... Пожарогасителят и той ни заряза, добре че имахме празни туби, та от маркуча ги пълним. Щото, нали, маркуч, ама къс! Другия път ще вземем качествен дълъг маркуч, че явно започваме да заприличваме на оня вълк, дето вратът му дебел бил...

И така. Има още за правене много, ама по-нататък - средата на седмицата мисля да се занеса натам, че да довърша дръвчетата и да поразчистя клонаци и боклуци, ама да видим, че може утре само да пълзя - сигурна съм, че мускулната треска не ми мърда!

 

[Ани Андреева 44]

Да, без доказателствен материал, че в мелето изобщо забравих да снимам.

 

[Ани Андреева 44]

Днес правихме съботник. Победител в съревнованието е Младши, следван от баща си, и аз кретам накрая. Ама беше хубаво!

Та, да се докладвам. Посадихме в една редичка ябълка Ред, круша Масловка, дюля Асеница и един касис черен Безименен. Редичката ще послужи за възобновяване на инфраструктурата, демек на пътечката от къщата до плевнята, която безславно беше загинала. После доразкопахме още една градинка, неочаквано някак стана, ама стана. И докато мъжката половина се бореше с градинката, детето обираше туфите с трева и си строеше кула за Пазителя на Градината - Великият Боец Белият Идиот. Не знам що така се изгавриха над хайванчето…

А аз продължих с борбата по разчистването на пътека из дебрите тилилейски на двора. Вече почти навсякъде може да се минава, дърветата са орязани всички и почти всички са варосани. Само новите останаха, но така или иначе ще вали следващата седмица, та мързелът ми си намери оправдание. Има три гигантски колоса - две круши и един неизвестен -, които нямат шанс да бъдат оправени, та следващия път ще играе трионът, че половината им клони за мъртви, по-добре да се поизрежат малко, поне да им е по-спокойно.

На финала си играхме лехи да правим. Ама баш игра си беше, щото тази част нивгашки не сме я правили. Добре, че Стойчо поне е гледал и запомнил, че аз само бях гледала, без задължителната втора част. И вече имаме четири лехи в горната градинка. А в долната имаме репичкиии. Първия път ги нахвърлях ей така - просто да сейна нещо, заедно с копър и лук. Копърът и лукът изобщо не са се подали, но репките са на линия! И каталясали, поседнахме да починем с изплезени езици.

И тук детето каза: "Ние тази година ще си ходим ли?", и няма да ви описвам с каква скорост се организирахме към София

Ей ги на лехите. Аааабеее идеята за права линия малко ни е избягала, ама... И отстрани до дръвчетата може да  видите Негова Светлост Пазителя на градината върху кулата си от туфи трева

А, да! Миналия път като идвах сама, нахендрих под горната градинка един ред с резници от червен касис, та и те стърчат .

 

[Марулка 48]

Браво на момчето! Наградата Робин Худ ле е

[Ани Андреева 44]

Наградата беше златен медал и огромна гордост - все пак първи в България в неговата категория...  Въпреки че основно аз се радвах, на него не му пукаше особено  

 

[Ани Андреева 44]

Добра вечер, другарчета безмотикарчета!

В днешния прекрасен, слънчев ден (изгорях до състояние на варен рак, ама пада ми се - слънцезащитният крем кротко се излежаваше на леглото), баш в най-жегавата част, противно на всички съвети на професионални и потомствени градинари, ние се занимавахме със садизъм. А именно садихме. Садихме най-различни гадости - домати чери-касис, домати жълт шампион, пъпеш с неизвестен произход и много сладка същност, краставици японски, пъпеш горчив, тип момордика (в единствено число, другият остана вкъщи за сравняване на резИлтата).

Всичко това се садеше на отделни участъци, щото преди разкопаната площ се оказа малка за душата на градинаря-ентусиаст. А останалото, дето го косихме като гламави преди две седмици, беше пораснало отново до човешки ръст благодарение на бурите. Ама откакто Емо Чолаков се махна от Времето по битивито, все бури някакви се размотават из България значи! Ми тревите растат! Скоро ще трябва с мачете да ги разсичам. Ей го на - влязох си в темата и с такова умиление си гледах предишната снимка... Ма там тревата си е трева, най-много до глезена стига! Отплеснах се...

А на преждеразкопаната площ се занимавах с гимнастика - наведи се, откъсни млечката, изправи се, хвърли я настрани. И така сто пъти. На тези шестнайсет квадрата. Фитнес ли? Я да дойде някой от залата, да му покажа какво е фитнес!

През това време любимият ми образ ентусиазирано прокарваше пътища през джунглата... ааа, тревата. То ентусиазъм - ентусиазъм, ама не става само ентусиазъм, както се оказа. Трябва си и здрава техника. А нашата не издържа на напъна и млъкна. И се оказахме с една готова пътека, до вецето, слава Богу, няма да се излагаме с голо четирибуквие пред съседите, то не че ще ни види някой дъто в тая трева ама... И толкоз. По пътя на проправянето на втората пътека косачката предаде Богу дух. Та мъжът ми доправяше пътеката със собствена маса - трамбоваше насам-натам като малко японско валяче.

Е, накрая поседяхме на сенчица под ябълката, набълбукахме се догоре с положителни емоции и доволни се затъркаляхме обратно.

Ей ви доказателствен материал, колкото се сетих. Абе как правите вкарването на снимките насред текста, обяснете на динозавърчето, моля!

А това са моите диви краставици. Диви, щото никой не се грижи дали им е кеф, ама растат, нали?  Аааа, схванах как става! Няма да ми обяснявате!

А после има един касис, който в пристъп на дива амбиция баоцнах още в началото.

Ах да, допълвам - добичетата са се хванали! Ей го едното! Ако се не лъжа - трябва да е дюля Асеница.

А тук виждате засяти бейби-доматчета-чери-касис (последният да затвори вратата), в експериментален образец, щото ми писна да ги боцкам едно по едно по лехата, пък и тя взе, че свърши изведнъж...

 

Ми толкоз. Рапорт даден! Ваше другарче-безмотикарче Ани.

Пъсъ. Не ми се смейте на откачената експериментална нива - мързи ни повече да копаеме

 

[Боби Димитров 4672]

За следващата седмица моля за обзорна снимка на нивата, щото така с тия портрети се получава неяснота - дали сте се разхождали по полето някъде и сте се натъкнали на тиквичка и касис Ако продължавате в този дух, скоро ще ни отнемете титлата най-тревясала градина, за която приципно Ру е претендент

[Ани Андреева 44]

 Прав си, Боби, ще се поправям

Ру може направо да ми диша прахта направо! Безапелационно номер 1 в тревясването

[Ани Андреева 44]

Мускулна треска хванах, да знаете!

Ей ви джунглата. Сигурна съм, че първото място за най-тревясала градина е мое безапелационно.

там

Там нейде в тревите е моята градинка. Обаче инатът се оказа по-голям от мързела, та докато Стойчо косеше тревата,

аз плевих градината. Горе можете да видите най-голямата ми гордост - жълт кантарион.

И се радвах на реколтата.

Можете да видите плантацията от тревист бъз.

Не знам доколко е тревист, като е по-висок от човешки бой, но... ще го кълцам директно със сатъра. По-нататък.

Тази събота съм в Пловдив, ще ми правят курбан.

Този път толкоз. Рапорт даден!

[Rossitza Tsonkova 21]

На 05/03/2019 at 18:06, Ани Андреева написа:

Абе мое си е по душа това място - изоставено, тревясало, пълно вероятно със змии, но си е мое. И ако не ме изгонят с топ - ще си го гледам.

@Ани Андреева Чета и се просълзявам! Много мило ми стана, и аз имам такава котвичка към място пълно с детски спомени! Давай смело! В природата вакуум няма! Щом носи щастие, получи го това щастие доволно, това усещане никой не може да ти го вземе!

[Ани Андреева 44]

Роси, благодаря! Наистина всеки трябва да има такова място за "зареждане".

[Kasis 22]

Привет Ани!

Ние сме 10 км след Бузяковци - в Широки рът! Успех в начинанието, може да се запознаем и на живо, бидейки почти съседи

[Ани Андреева 44]

Касис, радвам се! Със сигурност би било страхотно!