Сефте за 3ти път

[Оля 36]

Днес направихме сефтето на третия ми градински опит за последните 4 години. Този път дано да е за повече, че да има време да се случи нещо по-интересно за проследяване.

Новото вече почти мое място е на Горно Вършило, на 60 км по магистралата - в посока Бургас. 

Както винаги, добре че е последния момент, че да стане изобщо нещо. От много чудене за лопати напазарувах в Бриколажа следното: комплект ножици - дълга и малка на Фискарис и вила, гребло и малка лопатка на Инвентив + някво руско сърпче, което обаче трябва да се точи..

Исках да ковна няколко иглики - твърде амбициозен проект, имайки предвид как почти нищо от пустите къпини не успяхме да изкопаем - "Сертифицираната дървесина, по международния стандарт (PEFC)-Програма за устойчиво стопанисвани гори" на вилата поддаде, при пореден опит за разкопаване на коренищата, та ще трябва нова дръжка. С нетърпение чакам глигана, да видя как ще се справи той - че инак ще трябва да се вкарва трактор да оре  Но пък игликите заминаха към Оля2 в Долни Окол, че докато чакат, ще дадат фира. Не че има кой знае какви надежди за тези хибридки. 

Бившите стопани на къпинака, вече мои съседи съветваха да викнем трактор с гребло, да изгребе джунглата, ама като видях каква е рохкава пръстта отдолу - не ми дава сърце да я изхвърля, но ако глиганчето не помогне - поне едно обръщане ще се наложи. 

От дървесата имам всичко на всичко 2 праскови, слива и череша, ако не броим джанките по периферията и някое подивяло провалено ашладисване и туй то. Въпреки че ме влекат разни кестени, райски ябълки, смокини и прочие щуротии, засега ще задържа плановете за засаждане на каквото и да е над-едногодишно, тъй като тепърва предстоят огради, прекарване на ток и вода, терасиране, куполи и прочие конструктивни дейности, които трябва да се разположат в този декар и половина поетапно във времето, та поне до есента ще изчакат, да видя как ще се развият нещата. 

Отделно в парцела има част от изоставено насаждение от салвия, което ако се окоси предполагам ще си се възстанови, но нямам идея засега какво мога да правя с него. Но пък на първо време не пречи. Даже някак си ми олеква, че ще се разкопава само част от мястото, че си се оказва бая. 

А изпод къпините започнаха да се подават стари лози, които бяха обявени за дивачки, но пък имаха доста пълни изсъхнали чепки грозде измежду гъсталака. Оказа се, че съсед някакъв си бил някога направил лозе. Не знам дали ще излезе нещо от тези останки, но и тях ми се иска да оставя засега. Така или иначе не бързам, а и място има предостатъчно. Ако се изкоренят гадините, може и да успея да дръпна някоя и друга леха. Разсад обаче тази година ще купувам. Няма да остане време да отгледам каквото и да било, покрай предстоящото търчане нагоре-надолу. Ще ми пуснат и вода от горния парцел.. Като не ми го дадоха и него да купя, поне да удярят рамо на първо време

В пущинака едно растение беше разпознато като пелин от девойкте, а друго имаше вкус на киселец. Въпреки ветровитото време имаше и калинка (от нашенските), гущерче, скакауец, паяци, гъсеници.. Кои наизлезли доброволно, кои с малко помощ при разчистването. Добре че всички обичаме всичко , та никое не пострада, поне не и умишлено..

Прикачвам малко снимки на джунглата и изгледа, пък дай Боже, някой ден да има прогрес

 

Сн. "Преди": Брат ми и Оля2 са доста височки, но къпините не отстъпват.

 

Сн. "След" - Успяхме да поизрежем малко, да изкопаем - почти нищо, но пък се роди идея, да си се трупа така по периферията, така и ограда няма да се наложи да се слага

 

И малко гледчица, нищо че беше малко кофти времето. 

 

Господин Гущер беше изнесен от полесражението.

 

А ние накрая бяхме видимо доволни

 

Интересно, как ще се събудим утре  

 

[Жоро 1354]

Аз на такъв къпинак директно му тегля клечката, без да се замислям.

[Оля 36]

О, но, но! Баща ми е пожарникар...  Такива работи не правя  А и с всичкото жувотинка извътре...

[Миленка® 1425]

О-оля, как се събудихте... тихУ питам аз

Щом сте го захванали, значи ще го свършите, споко. Вие нали няма наведнъж да сеете навсякъде? Човек винаги трябва да има нещо недовършено.

[Оля 36]

Хохооо, на недовършените неща съм спец аз, все пак трети път пробвам да правя градина, след Железница и Равадиново Крайно време е да завърша нещичко поне. 

Но със сигурност няма да се сее всичко засега. Поне докато не се стъкми някое куполче, че да може да се остава на място. Иначе ще сме все като онзи ден - цял ден не се събудих съвсем аз. Аха да ида да режа, аха на сбирка да дойда.. накрая зорлем ме замъкнаха на настолни игри..

Но поне в понеделник младежот се метна със споделено пътуване, пък аз го прибрах след работа. Поразчистил е още малко, социализарал се е с някаква любопитна баба там, дето май нейният мъж е правил лозето под къпините. Ще я дебна да я разпитам кога, къде, какво е имало, ако знае. Но интересното е че къпинака май се е завъртял предимно в това лозе. На други места има основно треволяк, като освен насаждението със салвия, пелинът май доста често се среща, ако правилно съм разбрала, че е той. 

Може пък да открием някаква закономерност с времето. 

На връщане се отбихме до майката на мойта колежка, която ме светна за туй местенце, та си побъбрихме малко, как се вадели по-лесно, че като валнело малко, тогава бил момента. Че била странна почвата и два дена след като вали ставала на камък. И че била алкална. Тръгнах да чета по въпроса вечерта, ама съм заспала малко

Събота пак ще сбирам дружината, да повдигаме къпината. Дано дотогава и глиганя да е готов. 

[Оля 36]

Ех, как връщат спомени тези малки драсканици. Обръщаш се и виждаш, как докато уж нищо не се случва, всичко се е променило. И тези снимки.  За тези две години нищо не се случи в градината. А в живота толкова много...

Юни месец същата година ме съкратиха и реших, че ще си дам почивка. И ще изкарам на спестявания докато не реша какво искам да правя с живота си... докато свършат. Знаех само, че повече не искам да се връщам в офис. Направих грешката да го направя, след почивката от 2017 - Равадинската година, посъбрах пари, купих си местенце, започнах да правя планове. Но в крайна сметка всичко изгуби смисъл. И така потънаха 2 години. Младежът най-сетне беше приключен. Появи се нов. С брат ми прекарахме половин година в непонятно цупене. Започна ноември, миналата година, когато се прибрахме към Бургас за погребението на доста нелюбима леля. Не заради нея, заради братовчедките, дошли набързо от Франция отидох. А тя на свой ред беше починала в същия ден като мъжа на жената, която ми продаде мястото на Вършило. Беше внезапно.. тъжно, когато няколко дена по-късно жена му ми писа да ми каже, а и да потърси помощ да задомим кучето. Вече нямаше да има кой да го гледа там. Сякаш изгубих опора, която имах за всичките си идеи там. Трудно ми беше да си представя за жена му как е. Още не мога. Къпините завладяха отново немалкото парче, което бяхме отвоювали и бях прекопала. Зарових моята любов под ореха на снимката с гледката в края на февруари тази година. Лопатите взехме от майката на онази колежка, черпи ни с кафе. Говорихме си за птички, капани за котки, порцелан, платове и градината - проектът на нейния живот. Или поне този, който беше достъпен за моето знание. Божурите дето ѝ садихме навремето, се бяха показали вече. Новата барачка за инструменти, новите творчески планове. И малко след това - Ковид. И не успя.. Сякаш това място изведнъж се изпразни. Нямаше ги хората, дето ти дават кураж, хората с които "това ще направим", "с това ще се справиш". Нямаше го кучето, дето трябваше да тича там. Дори Спас, дето някой ден трябваше да поддържа тревите в ред се предаде. Малко след бай Пешо и агнето ѝ се свърши и тя. Беше я вдигнал на крака, след като нещо беше залиняла миналата зима. Дори забременя тази. Но той пък реши, че е време да си ходи при бабата, така и не я беше прежалил съвсем. Въпреки усмивката, шегата, привидно високият дух, в крайчеца на окото му можеше да я видиш. - Бай Пешо, това дърво май е взело да си ходи, половината е изсъхнало, дали не става опасно? - огромно иглолистно беше. - Докато съм жив - няма да мръдне! Така каза предното лято. Моите приятели, от които наследих предишната квартира в Горубляне не го долюбваха меко казано. Даже си бяха в някаква тяхна си война. Бил утрепал куче с лопата. Много кофти факт. Добре че не бях запозната с него преди да имам възможността да се запознаем в други условия.  

Последно април някъде ходихме на Вършило с моята колежка, да им помогна да орежат асмата. Мушнах на моето място долу, във влажното, в общи дупки наръчите с фиданки, които много ненавреме се озоваха при мен есента. Ей така, ако някой все пак иска да оцелява - да пробва!

Не затварям тази книга, ако някой ден оцелеем и ние - ще го бъде

[Миленка® 1425]

Това е най-обърканото излияние, което съм чела, но се надявам да си се почувствала по-добре като си го написала. 

[Оля 36]

Благодаря Миленка  Нямаше някаква цел. Просто малък преговор на едно парче земя. Ключови думи за мен си, за да може след 2 години, като отворя пак темата да си спомня както днес. Откъде е тръгнало, през къде е минало, да видя докъде е стигнало.

Някой ден ще си имам мое си мое място. Дали това или нещо съвсем различно и непредвидено, времето ще покаже. 

Нищо градинарско в излиянието няма технически, но всички замесени имат пряка връзка с него. Някои са провокирали търсенето на това парче земя, други са наклонили везната в полза да се сдобия точно с него, трети са били в подкрепящата група по един или друг начин. И понеже Боби пита онзи ден, какво се случва с всичките ми предишни опити, че пак съм с нов, се замислих, какво всъщност се случва докато нищо не се случва.  И реших просто да си го изложа тук, за мен си, като дойде време да си спомня, че много ме бива да забравям

[Миленка® 1425]

Хубаво е понякога да онагледяваме мислите си

[run. 178]

Когато откриеш себе си, ще седнеш на своето парче земя...