Философия на градинарството

[Бай Ли Шъсей 1046]

"Като живееш в сърцето на градина не можеш да не растеш. Нагоре или надолу в Духа, растеш, защото всичко, навсякъде, изцяло покрай теб също расте. Корените надолу. Клонките, стеблата и листата нагоре. Нощем сънуваш и разтягането, и прокълването, и разпъпването на нежните кокаляци на живото. Не можеш и да не претърпяваш метаморфози - мустаците на лука стават корени, жълтите цветове на доматито - зелени, а сетне червени, или пък пак жълти плодове. Учиш се и на бавни мисли, както почти незабележимо расте разсада, мисли бавни и протягащи се, растения бавни и протягащи се - и двете улавящи се здраво за небето! И двете бозаещи космос!"

из увода към "Философия на градинарството", Бай Ли Шъсей Шъ Бери

[alys 2228]

Малеее, продължавай, Ли! 

[Боби Димитров 4672]

Не трябва ли да е "Бай Ку Сей Шъ Бери"?

[Бай Ли Шъсей 1046]

Шъ Сей Ли Шъ Ли Бери Съ Ни Знай

[Варела 871]

преди 1 час, Бай Ли Шъсей написа:

Шъ Сей Ли Шъ Ли Бери Съ Ни Знай

@Боби Димитров Ку Ни Сей Па Мой Дьо Бери Чуждо.. или поне Джелезо

[Боби Димитров 4672]

Варелче тва мноу дълго, няма запомняне! Не е по-лесно Бай Мангау направо

[Жоро 1354]

 

"Като си се научил да работиш с тример и храсторез и умееш да си затваряш устата и да си удобен за шефа, няма как да не си майстор-градинар. Нищо, че и бъкел не разбираш от растения, жизнения им цикъл и изискванията им за нормално съществуване. Правиш кант : отрязваш натровения с 5 вида химия райграс да не влиза в още по-натровените декоративни храсти, прерязваш им корените, но важното е, че е красиво. "Прекопаваш" с тризъбец и последната надежда на градината за хармонично съществуване, след това окосяваш и започваш да изхвърляш - тревата, опадалите листа, сухите клони, прецъфтелите цветове ги мяташ на първото сметище, без да те види някой, защото е незаконно, а простотията, невежеството, наглостта и безхаберието ги мяташ върху някой нов колега, за да покажеш, че си разбираш от работата и си старо куче. Днес денят беше успешен - ти изкара пари, ракията и цигарите са ти осигурени. Теглиш една майна на цялата вреда, която си нанесъл, или въобще не го правиш, защото дори и не подозираш какво си извършил, усмихваш се на шефа, той ти се усмихва, клиентите са доволни (защото си орязал листата на лалетата, зюмбюлите и кокичетата след като са прецъфтели - ма защо повече да вредят на тая невероятна платоническа естетика, която цари?!?), бирата е студена, радваш се на живота и се учиш да си повърхностен, но успешен. Защото утре отново е ден и ти трябва да си изкараш някак прехраната.

из "Философия на градинарството", комършъл едишън, Оризаки Кошияма Кошипийна Кошиебна

[Боби Димитров 4672]

Е това вече ме изкефи!

[Лозан 378]

Мирише ми на бестселър тука. Пу - пу, да не ви е уруки

[Миленка® 1425]

преди 7 часа, Лозан написа:

Мирише ми на бестселър тука. Пу - пу, да не ви е уруки

Аз тоз бестселър го виждам като редуване на цветното ежедневие на Бай Ли Шъсей Шъ Беровия лирически герой с обрисуваните му от Оризаки Кошияма Кошипийна Кошиебна черно-бели кошмарни сънища.

[Боби Димитров 4672]

Страхотна идея! По някое време двамата лирически герои се оказват двете персони на един и същи човек. Който примерно е Бил Молисън!

[Миленка® 1425]

преди 15 часа, Боби Димитров написа:

Страхотна идея! По някое време двамата лирически герои се оказват двете персони на един и същи човек. Който примерно е Бил Молисън!

Ма аз за един и същ лирически герой хортувам, бре Боби.