За селото и неговите хора

[Славянски 2595]

https://m.facebook.com/groups/selskidomremonti/permalink/2616718341873595/?anchor_composer=false&ref=m_notif&notif_t=feedback_reaction_generic

Интересни спомени и коментари за задружността едно време.

[Боби Димитров 4672]

Тази група не е отворена, копирай текста тук, защото постът е недостъпен за нечленуващи там.

[Славянски 2595]

Това дали ще се види?

https://docdro.id/MIfP6ON

[Bore 31]

Цитат

по темата за селата ... пустеят защото няма работа училища градини .... 

Допълвам списъка и от едно друго мнение: няма аптеки, болници, асфалтови улици, културен живот... Горе-долу това са дежурните недостатъци, които се изтъкват против живота на село и с риск да прозвуча еретично ще кажа, че нито едно, подчертавам - НИТО ЕДНО от изброените неща в своя широк смисъл не е основополагащо за пълноценен живот. Единственото, подчертавам - ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което е абсолютно необходимо (може би не за всички хора, но за повечето), това е живата социална среда. Когато има жива социална среда, всички тези изброени по-горе липси намират своите много по-здрави, качествени и устойчиви заместители. А за да има такава среда, трябва общност от осъзнати хора. Не се съмнявам, че рано или късно осъзнатите хора ще се съберат на село. Това, което ме опасява, животът на село да не стане някоя от онези моди и моладжиите да се пренесат масово натам, донасяйки всичките свинщини на големия град.

Не мога да не обърна внимание на най-честия и същевременно най-нелепия аргумент против живота на село - "няма работа". На село няма работа? Я пак? В нашия край старите хора имат една такава приказка: "работата на село никога не свършва". Този аргумент "няма работа" е нелеп дори в по-широкото понятие за работата като за скучна и еднотипна дейност в затворено пространство, най-често на бюро и компютър, която ни е жизнено необходима, за да ни осигурява доходи, с които да си купуваме щастие и да си подхранваме суетата.  В ерата на дигиталните услуги и хоум офисите? Сериозно ли? 

 

[Лозето ме наби! 485]

Българският селянин винаги е бил самодостатъчен, но не и дивак: живее в село, а не в къща по средата на нивите. Всъщност България се е запазила чрез селото, все едно колко завоевателя са минали - те бърникат в градовете, за селата не им стигат силиците. Може да сте чели разказа на руснака от Освободителната война, перифразирано: "Местното население, което ще освобождаваме, ни гледа подозрително и определено живее по-добре от поробителите си...". А от баба и дядо съм чувал камара автентични разкази които точно сега няма да описвам.

За съжаление комунистите са били наясно с независимостта на селянина и екстремно са се заели с ликвидацията му - пак имам разкази и спомени от първо лице, не дрънкам. После "димукратите" за някой пробит долар вповече довършиха делото.

Днес някои се опитват да възстановят нещо, но за съжаление са закъсняли с 20-на години най-малко и няма кой да им каже...

PS @Bore е писал докато го мъдря...

[Славянски 2595]

преди 7 часа, Лозето ме наби! написа:

За съжаление комунистите са били наясно с независимостта на селянина и екстремно са се заели с ликвидацията му - пак имам разкази и спомени от първо лице, не дрънкам. После "димукратите" за някой пробит долар в повече довършиха делото.

От стари хора в района сме чували, че са живели добре в годините преди соца. Не е било лукс, но са били задоволени. И ако не са им взели земята с издевателства, младите не са щели да напуснат селото.

Вече следващите поколения са свикнали на по-голяма зависимост, снабдяване и вземане на решения от държава и прочие. Но всичко това е рухнало бързо, след "демокрацията", обаче нагласите и мисленето остават. Аз поне, докато хората не почнат да оцеляват отново от и покрай земята, не виждам трайни перспективи за развитието на нацията. Ще имаме безкрайно номадство и късопаметност.

преди 7 часа, Лозето ме наби! написа:

Днес някои се опитват да възстановят нещо, но за съжаление са закъсняли с 20-на години най-малко и няма кой да им каже...

Никога не е твърде късно, но трябва да се помни, че тези села са градени задружно и то във враждебна обстановка. Сам не става.

[Venetka 1701]

Голямата ми мъка... Родното ми село.

 

Къщата и двора на баба Кръстина. Двадесет и пет години никой не е стъпвал, а има наследници бол. 

 

Къщата на баба Съба. Невероятна жена, Много ми е мъчно за нея. Всеки път като се приберях идваше да ме види и ми носеше пресни яйца, моркови, ягоди. Младите сме имали нужда от сила. Не само старата къща, ами и тухлената до нея е взела да се събаря. Наследниците са в село и ... нищо.

 

Стопанските постройки на съседа. Синът му спи в къщата в съседство и нищо не се пробва да възстанови или да поддържа.

Гледката пред къщата на мама и татко.

Само преди някакви си 25 години тук имаше 4 двора с къщи и много хора в тях. Сега... трева и фазани и щъркели. Не че, има лошо да има птици, но хората, хората ги няма...

Изчезващата България!

[Славянски 2595]

Баща ми заради разрухата не иска да ходи на селото на баба ми (близо до Бяла Слатина), където е прекарвал летата като дете. Там бяха само сестри и всичко опустя след смъртта на прабаба ми преди 30 години. Къщата не знам стои ли. Въпреки че баща ми и дядо ми ходеха всяка година за рентата. Като дете във всяка къща помня, че имаше старци на по над 80 години. Прабаба почина на 88 след инцидент.

Но някак хората не могат да се разберат и не са задружни и животът ги завлече другаде. Въпреки че братовчед ми си стяга селската къща след години в чужбина - не му се живее в Плевен.

Също и намалява населението и някои имат по много имоти и не могат или не щат за всичко да се грижат. Но в градове като София презастрояването не спря. Там спасението е само контролирано разрушаване или някое земетресение, но и това какви са перспективи...

Въобще в какво време живеем? Толкова промени на куп. А моят дядо напуснал селото навремето, аз седемдесет години по-късно съм отишъл на село. Но за да се поддържат имоти и инфраструктура си трябват хора... А тия хора са нужни другиму и другаде...

[Bore 31]

Наследствената къща на село е пред разрушаване и си иска спешен основен ремонт. Другият наследник нито иска да си продаде дяла, нито иска да участва в ремонта. Как да стане? И това е доста масов случай. После защо къщите се рушат...

 

 

[Миленка® 1425]

Е, тя изчезва и не само поради несговор между наследниците, а защото на много българи погледите им са извън границите на България, на не малка част и телата им са навън ...

[Лозето ме наби! 485]

Не е за майтап когато единият  наследник гледа на къщата/имот като на пачка пари...

А наистина ми става болно когато някой продаде наследствените ниви за да си купи лъскава колица. От Европата допълнително ни натискат да продаваме и на чужденци. Ужасть, като знам дупедатите в Народното съдрание!

PS: Всъщност не написах повода за писанката: нали по р. "Хоризонт" пущат нещо като "Часът на Мунчо" по това време, където няк'ви чичко-дядковци на висок тон обясняват как трябва да се оправи тази държава. За съжаление предаването не е хумористично! Няк'в чичка изръси торба глупости с оправданието, че 79-та е бил репресисан. Мии тогава и аз бях почнал "да шавам", но трябваше да съм много тъп за да ме арестуват за хулиганство!

Аман от Активни борци! Още години по-рано ме докарваха до сълзи като небрежно махваха с ръка когато в графа "Произход"  пишех "Служители" поради липса на друга подсказка. А съм отроче на два здрави селски рода които са изучили децата си за учители, т.е. на ш*на интелигенция със селски произход - дъното на дъното, ууу!

[Астрала 305]

Колко добре всеки разказа историята си, мислено се върнах към онова време в едно изгубено минало. Благодаря. Да живееш в град е голямо предимство, различно е, твоята работа е на 15 метра от дома ти, моята беше така в София. Сега ставам в пет сутринта и прекарвам час в пътуване и един час на автогарата, защото не мога да отида на работа по-рано, но все пак си струва да се живее на село.

 

 

 

 

[Славянски 2595]

Астрала, и на село работата ти може да ти е близо до дома. Или дори в дома.

[Астрала 305]

Може, но малък процент от хората в селата, но от село до село също има разлики.

[Лозето ме наби! 485]

К'во ши работя на село?! За механизатор не ставам, нито за подлизурник на кмета. Малко се бъзикам, но грубо казано това е избора. Нали не ме карате да гледам овощни или доматени градини, а за рогат добитък не ми се и приказва. То аз вече и не мога, но има достатъчно примери докъде са го докарали заради "грижите" на държавата - "Най ме е страх когато се грижат за мен без да ме питат". А едно време във всяка къща имаше 5-10 овце, кози, някоя крава, впрегатен добитък, прасета, пуйки, патки, кокошки и т.н. Сега сайвантите им се срутват, само по спомени говорим за курника, магарешката или кравешката стая.

[Славянски 2595]

Бе, "на хляба мекото и на работата лекото" е положението. Затова и си произвеждаме само 20 процента от храната като държава.

Основната промяна е в мисленето на хората. Разбира се, дългогодишната държавна политика на съсипване на бизнес и поминък и инфраструктура по селата дава резултат. Хората са като взети за пленници другаде. Иска им се да живеят на село, но не могат да си го позволят. Селският живот стана лукс за богатите, а преди е бил необходимост за бедните.

[Лозето ме наби! 485]

Има млади хора връщащи се да "правят бизнес" на село, но вече са вкарани в схемата. Най-вече заради разрешителните, субсидиите, и мутренските прекупвачи. Отделно заради празните села - работна ръка откъде?! Циганите са задръстени от помощи и за тях "работа" е мръсна дума, а други няма.

Пример: искам да гледам прославените български домати, все едно за салата или консервен сорт. Но поради "промяна в климата", която някак си съвпадна с промяната на самолетния трафик преди 30-на години, трябва да им правя покрив против дъжда, а баба ми едно време се кръстеше "Дай, Боже, дъжд!". Отделно, че на една мега-поливна система не ѝ стигнаха само няколко години да бъде пусната, вече всичко е окрадено, дори тръбите на стотици километри, но да речем ще си направя кладенец, ама там да видите каква бюрокрация е... Добре, все пак ще сея домати, но семе откъде - Испания или Холандия? Старите вкусни български сортове са загубени, в Пловдив има нещо, ама май. Както и да е, засял съм и разсадил доматите, но вече има камара придошли болести и вредители - трудно е без пръскане. От там нататък се почва работата: колтучене, връзване, бране - кой? Накрая идва прекупвача да ми ги вземе на 1/5-та от магазинската цена и не е доволен, щото не били идеално кръгли и твърди, и не държали по един месец на щанда. А ако ги вземе после ми се обажда, че не вървят и ще намали разплащането, щото той ги продава "само" на 3.20лв, нищо че от мен ги е взел за 60ст.

Миналото лято по нашенско се беряха череши и в началото на август: хубави, едри и лъскави. Есента, отивайки за гъби, минах от там: тъкмо бяха махнали найлоните отгоре, "дърветата" са оформени като лозе на тел, дори в периода на бране ги пръскаха почти ежедневно. Аз само съм виждал плодовете, "досрамя" ме да ги опитам, но хора които са си правили компоти от тях после са ги изхвърлили - миришат и са гадни...

Подобно е и с кайсиите, но май поне в периода на бране не ги пръскат много. Миналата година на два пъти си купувах за компоти (моите не станаха) и добре, че не ми остана време и ги хвърлих в ракията.

[Астрала 305]

Идилията е нарушена с идването на едри фермери. Държавата налива огромни суми на малка част от хората (целият капитал е при тях), от своя страна те започват да купуват цялата добра земя и да вземат това, което някога е било препитание на дребните фермери. Големият не мисли за малкия, виновни са тези в парламента и местната власт. 

Кучетата си лаят, керванът си върви. 

[Лозето ме наби! 485]

Не си прав, @Астрала! По нашенско е "Керванът си лае, а кучетата си влачат". Мии пустите камили като са забравили как се хапе, пък и от съвсем скоро им е разрешено само да лаят...

[Котарак без чизми 514]

преди 48 минути, Астрала написа:

Идилията е нарушена с идването на едри фермери. Държавата налива огромни суми на малка част от хората (целият капитал е при тях), от своя страна те започват да купуват цялата добра земя и да вземат това, което някога е било препитание на дребните фермери.

Ти май не си наясно, ако утре, 21 април,  у нас по някаква причина изчезнат едрите фермери (примерно защото са се тръшнали от ваксината), настъпва глад. Това че във форума има няколкостотин човека, които могат в различна степен да смекчат глада лично за себе си и домакинствата си, не променя картинката.