За селото и неговите хора

[Лозето ме наби! 485]

И Котаракът не е наясно: земеделски кооперации е имало от край време, дали Стамболийски не ги беше открил за света? Но сегашното е едри арендатори на които е надянат тесен хомот: ако мръднат - изгърмяха. А ако изгърми Народното съдрание също ще е катаклизъм, но радостен 

[Боби Димитров 4672]

преди 12 часа, Котарак без чизми написа:

Ти май не си наясно, ако утре, 21 април,  у нас по някаква причина изчезнат едрите фермери (примерно защото са се тръшнали от ваксината), настъпва глад.

Принципно съм съгласен, но според мен не може и туй в онуй и душата в рая. Затова и съм съгласен и с написаното от Славян вчера. Нужна е промяна, която няма да дойде извътре, докато има леко и меко, бързо и евтино. Ще бъде трудна и драматична, "ще бъде плач и скърцане със зъби" - за което ни сапундисват добре в последните години.

Основен "проблем" или по-точно разминаване в дискусиите от този тип идва от разликата крайната точка, която всеки от участниците има в главата си.

Очевидно е, че ако крайната точка я зададем като 10 милиарда народ със стандарт и начин на живот като германска средна класа и по едно GT в гаража, подходът и дискусията ще са различни. Различно от примерно глобална енергийна криза, наложителен дерастеж и новоселство - тогава отиваме в друга посока и целата на разговора не може да бъде "как всички да си запазят всяко благо, всичкото меко и леко". Ако не можем да постигнем единодушие за крайната точка, най-добре е да водим успоредни дискусии. Едната изисква гмо месо и пържола от щурци, както и ведрото отношение "ни имаш нещо, ни можеш нещо, но изглеждаш щастлив". Другата изисква да почнеш да можеш много неща, които не можеш и не искаш.

Много от писаните (в темата, от мен) неща са трудни за постигане в първия сценарий, защото той отблъсква сформирането на здрави социални връзки. Ето например Лозето е вече стар и инвалид, не може и не иска да гледа ни животни, ни градина, оставен е на произвола на съдбата и дори домашните му не го подкрепят, като не оценят домашната продукция и се отопляват с орехи на 35 лв килото. В едно друго време, щеше да си седи на пейката и да чушка по цял ден боб, нахут, леща, грах, да ниже пипера, да кълца коприва, да чисти зърно и да премита дворчето. Ще му турят една попара, един качамак, ще го турят да си легне на сянка. Няма да остане гладен и жаден, ще бъде полезен и няма да му се налага да става "механизатор или подлизурник на кмета", нито ще трябва лично и самостоятелно да гледа градини и рогат добитък. Но ще се ползва от благата на общия труд.

Та така то. Едрите фермери са просто снежинката на върха на айсберга, който се е врязал в нашето салче. Нито са незаменими, нито са вездесъщи. В момента не можем без тях, но аз предпочитам да не оставаме "в момента". За мен селото не е това, което е, а това, което може да бъде и то е по-добро от онова, което е било.

[Лозето ме наби! 485]

Малка подробност: едрите фермери "оедриха" земята на безценица и вече няма връщане назад. А с декар-два къща не се храни.

[Астрала 305]

Много позитивно момче, дано успее в начинанието си.

[alys 2228]

Да повдигна темата.  Когато има желание, всичко се намества. За да живееш на село с децата, трябва да имаш кола (и да си шофьор). За мене би било важно условие селото да е близо до по-голям град. Трябва да има бърз интернет и телефония, ток, вода - задължително. 

 

[Репичка 189]

А колко е оптималното разстояние на града с училището, което няма да обременява бюджета откъм разходи за гориво и няма да обременява децата да стават в пет? 

[Боби Димитров 4672]

Цитат

Репичка

Аз влизам рязко с един въпрос - за хората с деца как сте си организирали живота на село

напоследък почнаха много да се пускат предавания като "Да хванеш гората" или в ютюб има канали на няколко семейства които пускат влогове за живота си на село, като в началото Лора и Халил ми харесваха. Ноо никой не говори за това какви странични доходи получава ако постоянно пребивава на село

Но освен училището и някакви извънкласни дейности аз не виждам някакви уау ползи от живота на детето ми в града

нито детството му е като моето

не знам аз ли нещо съм бъгната

но ми се ще да си поговоря с родители

Нека тагнем и @Репичка все пак Нека се обади и друг ако живее с деца на село!

На Лора Крумова поредицата я следим от самото й начало, по интернет, че няма телевизор. Там могат да се видят много примери по темата Особено последно бяха заснели бай Ристьо, той е с 5 деца в Егълница, тъй че има ударен опит

Аз мога да говоря сигурно с дни по темата, но ще обобщя за сега, че най-важното нещо е средата, групата, племето.

 

пп: Оптималното е да имаш средищно училище наблизо, защото то осигурява транспорт от селата до училището. При Христо примерно е така - в Извор учат децата. При нас също - учат в Божурище. Така не се налага да ги шофираш. Ест ако си мега сноб и смяташ, че "селското" училище не е място за децата ти, вероятно нямаш място и на село

[Жоро 1354]

преди 14 минути, Боби Димитров написа:

Ноо никой не говори за това какви странични доходи получава ако постоянно пребивава на село

Дистанционната работа е големият ни шанс в това отношение. Така косвено спестяваш до 1/3 от заработеното от транспорт, градска среда и време. 

Да се надяваме, че у нас скоро ще придобие популярност отвъд чуждите компании, които работят с хора с чужди езици като мен. 

[алина 174]

От блогерката , която живее в Япония 20 години, разбрах, че там плащат за пътуването до работата, но до определен километраж от офиса на  фирмата.. Даже малки компании. Явно им влиза в разход. Тя работи на две места по два-три дена всяка работа , до обяд в едната, и до 15.00 в другата, събота-неделя почивка. В едната фирма работи  и като счетоводител, като офисен работник и раздава заплатите онлайн на работниците. няма специализирано икономическо, тя има висше, като лингвист по японски в Хабаровск, после завърши коледж в Япония и се омъжи там.Се разведе.но остана в Япония. Щрака й мозъка, и признавам това. Обучават на работа нея на мястото идва специално идващ човек, плащат му за обучението й. Явно в Япония не търсят хора от Луната, които всичко знаят и могат ,но не искат много пари..

[Репичка 189]

преди 1 час, алина написа:

От блогерката , която живее в Япония 20 години, разбрах, че там плащат за пътуването до работата, но до определен километраж от офиса на  фирмата.. Даже малки компании. Явно им влиза в разход. Тя работи на две места по два-три дена всяка работа , до обяд в едната, и до 15.00 в другата, събота-неделя почивка. В едната фирма работи  и като счетоводител, като офисен работник и раздава заплатите онлайн на работниците. няма специализирано икономическо, тя има висше, като лингвист по японски в Хабаровск, после завърши коледж в Япония и се омъжи там.Се разведе.но остана в Япония. Щрака й мозъка, и признавам това. Обучават на работа нея на мястото идва специално идващ човек, плащат му за обучението й. Явно в Япония не търсят хора от Луната, които всичко знаят и могат ,но не искат много пари..

Това е доста добра практика, общо взето работя в сфера, в която хората, които идват да проверяват работата ми, пътуват от София , и им плащат командировъчни, защото реално работата им е да пътуват. Аз не знам до колко моите работодатели ще са склонни да ми поемат разходите аз да пътувам до работа ако съм на 30-50 км. Иначе казано дали толкова биха ме оценили като кадър, че да ми отделят средства   Все пак текучеството си е текучество. Мен животът на село, със и без съседи, общност, без оптимални условия никак не ме плаши. Притеснява ме как да вмъкна детския живот в това. 

[Славянски 2595]

Детският живот се вмъква най-добре около семейните дела, семеен бизнес или препитание. Това е естествената среда. Проблемът е когато хората са ангажирани и се чудят какво да правят с децата. Някак за малките не се намира място. Обучение/образование в рамките на селото или дома дава доста свобода, но си е сериозно занимание. В САЩ съм познавал хора, които не са ходили на формално училище, и в никой случай не мога да кажа, че нещо им е липсвало. Определено разчупват шаблона. Но то не е просто да се откажеш от едно или друго. Въпросът е с какво да ги замениш и да е за добро. И все опираме до важни философски и екзистенциални питания.

[Котарак без чизми 514]

преди 7 часа, Репичка написа:

 Притеснява ме как да вмъкна детския живот в това. 

- трябва да има други деца в делото на сходна възраст
- трябва да има училищен автобус и (след 5-6 клас) обществен транспорт до селото, за да не се превръщате в таксиджии
- в 11 и 12 клас проблем е невъзможността за късно прибиране, другите се събират вечер, вашето дете си е в къщи и това не му харесва.

Ако имате резервен вариант по 3-та точка (панелката) остава да натъкмите другите 2 и ако сте натъкмили и битовите условия, в общият случай други проблеми по детският живот няма. В града най-силно може да ви задържа естеството на работата ви или болен близък човек, останалото е повече въпрос на организация. С финасите на село всеки се оправя както може, но имайте предвид че парите, стоките и властта са в градовете, не в селата, няма как да скъсате всички връзки с града. Но някаква част можете да прекарате през екрана на компютъра си.

А колко е оптималното разстояние на града с училището, което няма да обременява бюджета откъм разходи за гориво и няма да обременява децата да стават в пет? 

Мога да кажа кое разстояние е прекалено голямо. Всичко над 30 минути пътуване, за малките класове дори над 20. Познати от Ботевград много трудно записаха детето си в реномирано общинско училище в София. Пътуването им беше около 45-50 минути, повечето по магистрала. В първи клас по средата на втория срок се отказаха, защото за детето беше мъчение

[run. 178]

преди 4 часа, Славянски написа:

Детският живот се вмъква най-добре около семейните дела, семеен бизнес или препитание. Това е естествената среда. Проблемът е когато хората са ангажирани и се чудят какво да правят с децата. Някак за малките не се намира място. Обучение/образование в рамките на селото или дома дава доста свобода, но си е сериозно занимание. В САЩ съм познавал хора, които не са ходили на формално училище, и в никой случай не мога да кажа, че нещо им е липсвало. Определено разчупват шаблона. Но то не е просто да се откажеш от едно или друго. Въпросът е с какво да ги замениш и да е за добро. И все опираме до важни философски и екзистенциални питания.

Сигурно собствен опит?

[Venetka 1701]

За каква трудност говорите ако трябва да се пътува 30 минути до училище ако си от село и водиш детето си в друго населено място на училище? Трудно било на децата и други подобни.. 

А в града като отнема повече време заради идиотска жп линия по средата на града или идиот, каращ бързо и блъснал се и задръстил движението та седиш на място 15 минути?? Ами ако детето ти в града ходи с автобус и отнема повече от 30 минути до училище.

Хайде стига моля ви се с глезотиите. Има варианти.. споделени пътувания, училищни междуселищни автобуси. Има деца в отдалечени места по планините, който ходят повече време пеша до училище и не мрънкат, нито те, нито родителите им. Превръщате децата си в саксиини растения и после се чудите защо не се справят в живота. Да, да се живее не е лесно.. Не им поднасяйте всичко на тепсия. Безумно грешно е, разберете го.

 

 

[Жоро 1354]

преди 40 минути, Venetka написа:

Хайде стига моля ви се с глезотиите.

Глезотиите са за нас. Детето е едно повторно преживяване на детството. Когато глезим децата си, глезим себе си. Така е по-лесно за нас, не за тях.  И в този ред на мисли едва ли някога ще спрем.
Родителските умения в тази епоха на постоянна промяна са паднали под нивото на неандерталците, за да не обидя някой друг животински вид, съвсем буквално. Доживяхме да ни учат как да гледаме децата си по соц книжки, радиото и телевизията, поради тоталния разпад на родово-общинския строй и неспособността на новото време да поеме изцяло неговите функции. Форума на бг Мама пращи по шевовете от неадекватни родилки ( и отсъстващите им още по-неадекватни съпрузи), които задават идиотски въпроси и дават на децата си да пият сперма, дори не защото са обикновени извратеняци и се кефят, а щото, разбирате ли, било полезно. 

Ценности, ценности, ценности. Причината при развитите общества възрастта за първо дете да продължава да се покачва не е друга, а тази, че животът в тези общества става все по-сложен и труден за разбиране. За един 18-20 годишен човек отдавна е напълно невъзможно да знае какъв партньор и живот търси и иска на тези години. 
А преди е било лесно - къщата, нивата, мегдана. И на 18 вече си бил напълно готов и за трите. 

[алина 174]

преди 19 часа, Репичка написа:

Това е доста добра практика, общо взето работя в сфера, в която хората, които идват да проверяват работата ми, пътуват от София , и им плащат командировъчни, защото реално работата им е да пътуват. Аз не знам до колко моите работодатели ще са склонни да ми поемат разходите аз да пътувам до работа ако съм на 30-50 км. Иначе казано дали толкова биха ме оценили като кадър, че да ми отделят средства   Все пак текучеството си е текучество. Мен животът на село, със и без съседи, общност, без оптимални условия никак не ме плаши. Притеснява ме как да вмъкна детския живот в това. 

До нашето малко селце, където имаме къща, идва ученически автобус, взема децата, които на бройка сигурно някъде 6-7( заедно с децата от ромски произход, родители им работят в двете ферми, :за овце и с гъските и патки)и после ги води след занятия  пак до мегдана в селото. Има дечица две бройки градински възраст, тях ги водят родителите с кола в съседното село, където и училището. До голямото село е 5 км.Сигурно родителите подават молба за докарването на децата им. А не знам подробностите.

[Котарак без чизми 514]

преди 2 часа, Venetka написа:

Хайде стига моля ви се с глезотиите.

Еманацията на соц психологията, събрана в едно изречение.
Човек може да понесе какви ли не лишения, но е добре да знае защо ги прави. Ако можеш да обясниш какъв е смисълът на системното лишаване от сън (това е познато и като вид изтезание), какво печели детето от него, това ще бъде невероятен пробив в неврологията.

[Жоро 1354]

преди 16 минути, Котарак без чизми написа:

Ако можеш да обясниш какъв е смисълът на системното лишаване от сън (това е познато и като вид изтезание), какво печели детето от него, това ще бъде невероятен пробив в неврологията.

Извинявам се, че се вмъквам в разговора, но според мен по-скоро иде реч за системно наднормено спане. Дори без да гледаме назад в еволюционната си история, където всичко различно от спане повече от родителя след като вече не те носи на ръце би следвало да се разглежда като "глезене", то неща като лягане в 8 със Сънчо и спане до 8 са не просто загуба на адаптационна способност, но и загуба на ценно време в живота, в което можеш да си преживял нещо.

Същото е с температурата в дома - всичко зимно над 19-20 градуса е нездравословно особено за деца, но е масова практика и никой не се замисля над него, щото родителите искат да им е топличко, или на децата да им е топличко и "да не мръзнат" ( това е вид подсъзнателен страх, отново на еволюционна основа), дебелото обличане, тъпченето с предпазни и лекарствени средства и прочее. В обществото няма никакъв диалог относно свръхпротекцията, която на всичкото отгоре е и патологична черта от народопсихологията. То за какво ли има диалог. Информиран.

 

[Venetka 1701]

Много интересно как пък реши, че като детето пътува сутрин е вечер по 40 минути до-от училище означава, че подлагаш детето си на системно недоспиване?

От соц. психология не разбирам. Инженер съм.

[Котарак без чизми 514]

Ако искаш - на соц. отношението към човека - трябва да ти е трудно просто ей-така.
Когато детето спи в превозното средство и после в училище е с понижени умствени способности първите 1-2 часа - това означава недостатъчно сън. От тези деца, които пътуват по над половин час, всичките имат такива симптоми. Това е само по отношение на нервната система, без да споменавам другите отражения върху организма им. Нали разбираш, че тези 1-2 часа минават и заминават през главите ми, все едно нищо не е било. Естествено, ако си лягат със Сънчо, какво беше това, може би щяха да идват наспани и отпочинали, даже може би пренаспани, но за такива деца - лягащи си със Сънчо - колкото и да се напъвам, не се сещам. Всички в малките класове, които показват способности и още от първият час са в добра кондиция, идват на училище максимум за 15 минути. Постоянните дълги пътувания изсмукват силите и на децата, и на родителите им и това им влияе многостранно.