За селото и неговите хора

[Venetka 1701]

Е, явно родата сме от друга планета.. Гледали сме и си гледаме дечурлигата с пътуване от-до училище и са си наред. А времето за пътуване употребяваме за разговори с тях, за споделяне на случки, правене на планове..

 

 

[Жоро 1354]

А и не всяко "пътуване" е еднакво. Баща ми, заедно с децата от селото, са ходели след 4-ти клас на училище в съседното село, на повече от 5 км пеш, в студ и пек. Кенийчетата, които тренират за олимпийски шампион по маратон всеки ден до училище при над 35 градуса, също не знам да се оплакват. 

Разбира се, за да не стигаме до такива измерения в днешната реалност, но и за да се опитаме да извлечем опита на поколенията, трябва да си даваме сметка, че времето тече много различно за дете в автомобил/автобус и такова на колело/пеша. В един свят, в който всяко камъче може да бъде огромна ценност, когато по пътя отдавна няма мечки, вълци, разбойници, и зад ъгъла дебнат само джендър идеологията и патриотичното обучение, да лишаваме децата си от движение, от собствен път дори, по който вървят сами, без нас, само за да спестим време и удобство на себе си, ми изглежда най-малкото глупаво.
Възможностите за това, както за всичко друго, са ограничени, но отново както с повечето неща - не недостижими. 

Не зная дали говоря повече като възрастен или като порасло дете, което е било увредено от застоялия "модерен" живот и липсата на съзнание относно физическата култура в онези години, колкото и парадоксално да звучи във връзка с името на предмета и факта, че тренирах плуване повече от 8 години. Не зная дали един ден бих пратил детето си на доброволно изтезание, наречено седене на лош дървен стол по 5 часа на ден. 
Не зная дори какво да кажа на хората, които държат децата си да се занимават и учат на стол вкъщи, а това са 99.99% от вас. Това е престъпление срещу човешката анатомия и физиология. И ако сме избрали да се наказваме с него като възрастни, защо наказваме по този начин и децата си? Въобще щяхме ли да седим по столове в офисите, ако не бяхме свикнали така от деца? Това е просто поредната масова психоза, която свързваме с фалшивото удобство. 

И нещо за традициите : картинката изглежда стилно и изискано, но същността и не се е променила за повече от 1000г. Само преди 100 една българска къща не би изглеждала по-различно, ако не бяха Европата, Русията и криворазбраната цивилизация. И днес на Запад щяха да идват на СПА в подобни български къщи и да си купуват такива мебели. Но, нали, щото сме велика нация. Сори.

[Котарак без чизми 514]

преди 1 час, Venetka написа:

Е, явно родата сме от друга планета.. Гледали сме и си гледаме дечурлигата с пътуване от-до училище и са си наред. А времето за пътуване употребяваме за разговори с тях, за споделяне на случки, правене на планове..

Аз препоръчвам на всеки , който не е пробвал, с дете в предучилищна или в малките класове възраст, за да усети каква е разликата просто временно да си измисли маршрут 30-40 минути от вкъщи до училището и после да сподели как е, стига ли им времето, получават ли се разговорите. Естествено и на връщане да го повтаря. Възможно е ние да сме като коне с капаци и след проба за възприемем опита от вашата планета. Но подозирам, че няма да има желаещи дори само за пробата.

Съгласен съм с Жоро, че да ходиш (а не да пътуваш) 30-40 мин. пеш до училище е от полза, но в днешно време това върви само на определени места в градовете и само за големите класове, а това малко измества фокуса от селската тема.

[ivanina. 193]

Крехко, не издръжливо ми се вижда новото поколение.

Тия, предварителни проучвания за живота на село, дали някога са ги правили предците ни или ги е водил  стремежа към прехраната основно. 

И в днешно време, не може да се врат  две-три поколения в една панелка, да рупат пластмасов зарзарват, да оревават света за високата цена на яйцата  и по-младия  и по- силен да не каже " Дойде часът да покажа силата на младостта си " и да поеме....

Не плашете младите хора с липсата на комфорт, удобства и със сблъсък с какви ли не трудности !

Където и да си, щом си в здрав съюз със семейството, за всяко нещо се намира решение, дори и в най-нечуваното затънтено село на България! 

Останалото е суета...