За селото и неговите хора

[Боби Димитров 4672]

Копирам тук извадка от чата. Тия дни ни върви приказка на коопериране, селски живот и общности, кога ще ги стигнем и тн и тн. Та реших, че искам това да се запази, а не да потъне в неиндексираната и недостъпна база данни с целия чат от зората на времето.

 

 

Isa Bel19:30, 25/06/2019

по темата за селата ... пустеят защото няма работа училища градини .... ако селото е много отдалечено от голям град идва проблем за семейства с деца .... колкото и да има ентусиасти е трудно да се удържи така ... тук подкрепям Боби в идеята за кооперативи - в каквато и да е посока ... ето нашето село например има всичко - отварят се работни места /нищо че е близо до град/ ... има училище, детска градина, аптеки, лекар ... от село стана малък град ... спокойно е и хората все повече го заселват ... няма блокове ... всичко е къщи с малки градинки и всеки си гледа нещо в градинката

 

Славянски20:58, 25/06/2019

@Теди "имам идея за твойто ранчо..." По принцип може и да работи ако се намери пазар, но специално аз по-скоро не бих се захванал с нещо като трюфелите, които са някакъв гъдел. Не са нещо основно. А и не съм ги опитвал, не ме вдъхновяват особено... Отделно аз съм захванал със занаят и "ранчото" на тоя етап е нещо допълнително, въпреки че идеята е да се произвежда колкото се може повече продукция.

@Isa Bel "по темата за селата ... пустеят защото няма работа училища градини " - въпрос на приоритети. Манталитетът е градски почти навсякъде и това е основното. Аз не съм ходил в аптека от много време. А работа човек може и на село да върши, стига да успее да го организира. Но ако ще иска децата му да учат в града, да пътуват и да се установят един ден в града, в по-големия град или в чужбина... то наистина няма как да станат нещата. По-добре да не се губи време на село

Има го вариантът със семеен бизнес и домашно образование на децата. Това го има в САЩ и други държави. И не е откриване на топлата вода. Но по принцип си мисля, че за жените е по-трудно на село отколкото за мъжете. Бъркам ли?

 

Боби Димитров21:08, 25/06/2019

За моята специално, не. Но е до човека. Основното са децата, обаче. По тази причина строим до София, а не в Южна Странджа. За хора с нашия акъл и без малки деца в къщи или с идеята да нямат деца, не виждам причина да се търси близост с голям град. Трябва ти Еконт на 10тина км и си в играта. Даскало и прочие не ми е важно. Важното са ми хора с деца и сродни идеи. Такива хора има в София основно. Или всички трябва да се набутаме при Илия и Мария.

 

Славянски21:11, 25/06/2019

Аз нямам деца, но честно казано не бих искал да ги отглеждам в София... Не ми понася тоя град. Не е нормално половината население да е там.

 

Бай Ли Шъсей21:12, 25/06/2019

Ей, тук има даскало, ама основно барачеди в него, но пък и Ямбол и Сливен са на 15 км. Ами, Боби, за туй пък ние строим "провинциергарда", ей и в Тамарино, Фермата на Дея, са ми на 47 км., към Средец има някакви манияци, дето произвеждат биосемена за немска компания на 5 декара, 30-40 тина годишни

Ето, до нашата къща, освен 3-те наследствени декара над нея, дето ще ги вземем догодина от родата, има още два пустеещи двора, единия с читава къща, постепенно мисля да ги вземем и тях, и да намерим млади хора, които да се населят в къщата и да живеят в нея, на принципа на клипа дето Славянски пусна

 

Теди21:15, 25/06/2019

Живее ми се на село, ама ако трябва да оцелявам само с това, което отглеждам в градината - не става.

 

 

Славянски21:20, 25/06/2019

Трудна е работата директно да идеш и да почнеш от гола поляна като едно време. Но мисля, че човек ако живее на село може е доста по-независим и икономически, и умствено. Просто това не е модерно. Модерното е да теглиш шестцифрен кредит за апартамент в София. И да платиш тройно за изкуствено надутото и без това като цена жилище.

 

Теди21:35, 25/06/2019

Много е хубаво любимото занимание да носи на човек достатъчно средства за едно достойно съществуване. Пожелавам го на всеки

 

Боби Димитров22:12, 25/06/2019

@Славянски Цените на жилищата не са чак тройно надути. В София са скъпи и материали, и труд. Но съм съгласен с общия дух на изказването ти. Иначе на гола поляна са почнали маняците до Маломирово, където ни е пчелина. Там се иска мега смелост и решителност и страничен доход, но става. Просто е гърч и ниска летва от типа клозет и се къпеш в леген в едната си стая в която живееш с двете си деца.

 

@Бай Ли Шъсей Това дето описваш много ме радва и дано стане работата, цяло село да населите! Тази схема е най добрата, защото предлага сравнително добри условия веднага, с минимални инвестиции. А и като има вече живущи е силен притегателен фактор. Пак давам Живо Село за пример. Просто тия планове се правят преди децата често и после резко идва мисълта, чеки малко, всичките им приятели ще бъдат или над 70 годишни, или цигани.

@Бай Ли Шъсей Иначе 40 км са непреодолимо препятствие, вярвай ми. Ние с групата на полето не можем да се стиковаме един път седмично, а са на 500 метра. Ако имаш занимания и дейности извън двора си, и всеки е така, сложно. Предполагам едно време като всички са били заедно винаги е било лесно.

 

[Боби Димитров 4672]

Понеже тая тема ми е много близка и актуална и ме вълнува дълбоко, искам да ви пусна няколко неща.

Вероятно знаете за книгата "Възможната България", която е творение на Василка Маркова, известна по фб групите като Есме (по Пратчет, Есме Вихронрав). Няма да ви я преразказвам, то е нещо като пътеводител. Изключително надъхващо е да я прочете човек, но е и доста депресиращо. Защото вижда, че Хората с главно Х са една шепа в цялата държава. Че повечето са отдалечени на непосилно разстояние. Че са единаци и в голяма степен - самотни. Българите сме индивидуалисти по природа... В тая връзка - https://possiblelife.org/

Има няколко места, където са налични уникални опитности, като еталонът е Живо Село (Илия и Мария и вече доста други семейства в пиринско село). Но по моему първопродохците в жанра Гола Поляна са Косьо и Алекс от "Изворче" (там ще намерите линкове към профила на Косьо/Алекс, към сайт, към видеа и снимки). За да не преразказвам цялата епопея с родовите имения, ще се образовате сами - там Мегре, Анастасия, 10 дка на семейство и прочее.

В един по-ранен момент от изграждането на Изворче, Василка живее при Косьо. По това време Златко Анархиста (от anarchy.bg / Радио Ера) записва едно импров-интервю с тях. Интервю, което аз намирам за много показателно. При това е от 2012 година! И тогава вече са минали мисля 5-6 години от началото на "експеримента". А до момента, още толкова - Алекс и Косьо имат 2 деца.

В моите разговори на живо с хора през годините (отделно, че членувах в 10+ фб групи по темата "да заживеем на село в общност/сами", които напуснах преди година-две) съм се уверил, че основният проблем не са парите, имотите, нивите, къщите, градините, почвата, климата, водата... Основният липсващ елемент са хората.

Нужно е да има първа вълна "луди", които не задължително да станат земеделци и да се препитават с бахча и пчелин, но чрез присъствието си на село да водят по-близък до природата живот и да утъпчат пътя за други след тях, да дадат пример. Ето, само от както ние купихме нашата нова градина, в същото село се сдобиха с имоти 4-5 семейства приятели. Та ефект има! Но това е процес, който става много, много бавно, така че никой да не се отказва без уважителни причини, ако ще и делото да отнеме повече от един човешки живот ! Живот и здраве ще доживеем и свободно коопериране, и добри и разумни съседи и взаимопомощ, и gift economy...

Затова и е нужно да се показват и добрите, и лошите неща, в тоя безкраен учебен процес, без sugarcoating, без недомлъвки, без нарочно или неумишлено скрити неща. Затова и винаги ви разпитвам и настоявам за детайли, за материали, за размери, за разходи, за вложен труд, за пълна информация - надявам се това да е ясно на всички и да няма намусени. Тук целта ни не е някой пинтерест със шарени и атрактивни, но неработещи задявки, чиято реализация само ще разочарова. Искаме справочник на това какво работи и какво не при мен или теб, в реалния живот. Защото не искам в хората да се оформи грешно впечатление, което нещо е убило сума планове и мечти.

Благодаря ви предварително

[Кукумир 157]

Страхотна тема, Боби. Аз също живо се интересувам и следя всяка по-интересна статия по тези въпроси. Точно за това съм и голям фен на рубриката на Галя Щърбева по Нова ТВ "Да хванеш гората". В повечето епизоди показва хора, които вече няколко години развиват своите идеи в различни села и в повечето случаи не разчитат на странични доходи. 

[Боби Димитров 4672]

Линк към предаванията на Галя Щърбева: https://nova.bg/faces/reporter/78/галя-щърбева/

Линк към радиопредаванията "Има ли мегдан" на БНР: http://bnr.bg/horizont/ima-li-megdan/broadcast

Линк към видео за немската група в Одринци (има и други видеа, ако потърсите с тия думи): https://www.youtube.com/watch?v=xt-p4V1TcKU

 

[Боби Димитров 4672]

Бай Ли Шъсей07:36, 26/06/2019

Славянски, може би хубавото в така описаната ситуация е, че съвременната локална икономика не зависи от същите необходимости, както в началото на века. Тя вече не е, и не може да бъде от затворен стопански тип. Да не говорим, и както намекна Боби, че схващането, понятието за локално се е изменило, и разширило. 

Припомням схващнето на Маршъл Маклуън за така нареченото Глобално село, Global Village. Всяко населено място е такова глобално село, което е едновременно крайно локално, но и универсално, и за това не малка роля имат електронните технологии, и по-общо електричеството. Което прави всяка периферия център, и всеки център периферия. Едното село е център, да речем на зърнопроизводство, и е едновременно с това е периферия на съседното, в което има хлебозавод

Сашо ми разправя за някакви германци в Родопите, 30-тина човека, които си правят почти всичко необходимо сами, гледат животни, рвмонтират къщи, живеят без ток, ама те са с някаква религиозна йерархия, имат си гуру и прочее, проблем им е, че нямат достатъчно деца, май били 5-6 от тия 30 човека.

Най-добро за момента ми се струва действително дигитална работа в инетрнет и влагане на спечеленото в местна, локална икономика.

[Славянски 2595]

Боби Димитров е копирал някои от нещата от чата и не ми се иска да се повтарят, но може би дискусията тръгна покрай това видео за едно младо семейство в Нова Зеландия, което пуснах:

Цитат

Славянски13:52, 25/06/2019

Това може и да сте го гледали, но аз за първи път го видях: https://www.youtube.com/watch?v=CsA4nHsynS0

Боби Димитров14:05, 25/06/2019

@Славянски Аз съм абониран за канала на Happen Films и съм участвал в crowdfunding-а на "Living the Change"

Та ще копирам и други моменти от разговора снощи. Преплете се и темата за "икигай" (маркирал съм я в курсив):

Цитат

Isa Bel19:00, 25/06/2019

аз имам някаква надежда в бъдещето ...

Славянски19:04, 25/06/2019

@Боби Димитров "иска технология и работна ръка бая и цяло село да се кооперира." Е, това е! Едно време сме го правили. Хората всичко са си правили локално. И къщите, и плевнитет, и мостовете. Но тая съвсестна работа е най-трудна, особено и хората като ги няма физическите. Бабите вече са си свършили работата.

Славянски19:05, 25/06/2019

Аз дядо ми съм го разпитвал... ами наистина са били живи селата. Всичко са си правили и произвеждали почти. Не са чакали на китаеца с извинение.

Славянски19:06, 25/06/2019

И олиото, и маджуна, и тъканите (памук, вълна, коноп), боб, леща... стоката.

Теди19:06, 25/06/2019

@Славянски, така си е. А сега с тия пустеещи села - лоша работа.

Славянски19:07, 25/06/2019

Ами ако хората не искат да живеят на село - ще пустеят. И ще ги населят други. Може и да не са българи.

Теди19:09, 25/06/2019

Не ми се мисли чак в толкова тъмни краски

Теди19:09, 25/06/2019

Ето, ние имаме интереси към земята -вила, събота, неделя, зеленчук, дръвче....

Теди19:10, 25/06/2019

Някой и друг занаят като хоби и т.н.

Isa Bel19:10, 25/06/2019

@Теди аз вестника като правя имам по-малко работа

Теди19:11, 25/06/2019

А аз по цял ден работя в службата, не спирам и като се прибера се чудя каква работа въобще съм свършила....

Теди19:12, 25/06/2019

Като отида събота и неделя в градината -уж нещо незначително свърша, а съм 300 пъти по доволна и помня като слон какво съм свършила

Isa Bel19:30, 25/06/2019

по темата за селата ... пустеят защото няма работа училища градини .... ако селото е много отдалечено от голям град идва проблем за семейства с деца .... колкото и да има ентусиасти е трудно да се удържи така ... тук подкрепям Боби в идеята за кооперативи - в каквато и да е посока ... ето нашето село например има всичко - отварят се работни места /нищо че е близо до град/ ... има училище, детска градина, аптеки, лекар ... от село стана малък град ... спокойно е и хората все повече го заселват ...

Isa Bel19:31, 25/06/2019

няма блокове ... всичко е къщи с малки градинки и всеки си гледа нещо в градинката

Теди19:39, 25/06/2019

С кеф бих живяла на село, ако не се налага всеки ден да пътувам по 30-40 километра до работа.

Теди19:40, 25/06/2019

Най оферта ми се вижда на Кукумир положението

Isa Bel19:44, 25/06/2019

ако работиш през интернет е голям плюс ... или ако имаш занаят в ръцете

Isa Bel19:45, 25/06/2019

моя братовчед например е запазил ковашкият занаят ... и го практикува на село

Isa Bel19:46, 25/06/2019

https://www.facebook.com/stefan.chakov

Теди20:05, 25/06/2019

Ехааа

Гого20:21, 25/06/2019

мечтаете ли си

Славянски21:02, 25/06/2019

@Isa Bel "по темата за селата ... пустеят защото няма работа училища градини " - въпрос на приоритети. Манталитетът е градски почти навсякъде и това е основното. Аз не съм ходил в аптека от много време. А работа човек може и на село да върши, стига да успее да го организира. Но ако ще иска децата му да учат в града, да пътуват и да се установят един ден в града, в по-големия град или в чужбина... то наистина няма как да станат нещата. По-добре да не се губи време на село

Славянски21:03, 25/06/2019

Има го вариантът със семеен бизнес и домашно образование на децата. Това го има в САЩ и други държави.

Славянски21:04, 25/06/2019

И не е откриване на топлата вода.

Славянски21:05, 25/06/2019

Но по принцип си мисля, че за жените е по-трудно на село отколкото за мъжете. Бъркам ли?

Боби Димитров21:08, 25/06/2019

За моята специално, не. Но е до човека. Основното са децата, обаче. По тази причина строим до София, а не в Южна Странджа.

Славянски21:11, 25/06/2019

Аз нямам деца, но честно казано не бих искал да ги отглеждам в София... Не ми понася тоя град.

Боби Димитров21:11, 25/06/2019

За хора с нашия акъл и без малки деца в къщи или с идеята да нямат деца, не виждам причина да се търси близост с голям град. Трябва ти Еконт на 10тина км и си в играта.

Славянски21:12, 25/06/2019

Не е нормално половината население да е там.

Бай Ли Шъсей21:12, 25/06/2019

Ей, тук има даскало, ама основно барачеди в него, но пък и Ямбол и Сливен са на 15 км.

Боби Димитров21:13, 25/06/2019

Даскало и прочие не ми е важно. Важното са ми хора с деца и сродни идеи. Такива хора има в София основно. Или всички трябва да се набутаме при Илия и Мария.

Славянски21:13, 25/06/2019

Има варианти. Въпреки че и Еконт вдига тарифи, тол-такси, ала-бала... В Македония цените са доста по-ниски например.

Теди21:15, 25/06/2019

Живее ми се на село, ама ако трябва да оцелявам само с това, което отглеждам в градината - не става.

Бай Ли Шъсей21:16, 25/06/2019

Ами, Боби, за туй пък ние строим "провинциергарда", ей и в Тамарино, Фермата на Дея, са ми на 47 км., към Средец има някакви манияци, дето произвеждат биосемена за немска компания на 5 декара, 30-40 тина годишни

Славянски21:20, 25/06/2019

Трудна е работата директно да идеш и да почнеш от гола поляна като едно време. Но мисля, че човек ако живее на село може е доста по-независим и икономически, и умствено. Просто това не е модерно. Модерното е да теглиш шестцифрен кредит за апартамент в София.

Славянски21:20, 25/06/2019

И да платиш тройно за изкуствено надутото и без това като цена жилище.

Бай Ли Шъсей21:26, 25/06/2019

Ето, до нашата къща, освен 3-те наследствени декара над нея, дето ще ги вземем догодина от родата, има още два пустеещи двора, единия с читава къща, постепенно мисля да ги вземем и тях, и да намерим млади хора, които да се населят в къщата и да живеят в нея, на принципа на клипа дето Славянски пусна

Теди21:35, 25/06/2019

Много е хубаво любимото занимание да носи на човек достатъчно средства за едно достойно съществуване. Пожелавам го на всеки

Теди21:38, 25/06/2019

В тоя ред на мисли, попадали ли сте на понятието ikigai?

Теди21:38, 25/06/2019

https://www.weforum.org/agenda/2017/08/is-this-japanese-concept-the-secret-to-a-long-life/

Боби Димитров22:12, 25/06/2019

@Славянски Цените на жилищата не са чак тройно надути. В София са скъпи и материали, и труд. Но съм съгласен с общия дух на изказването ти.

Боби Димитров22:13, 25/06/2019

Иначе на гола поляна са почнали маняците до Маломирово, където ни е пчелина

Боби Димитров22:13, 25/06/2019

Там се иска мега смелост и решителност и страничен доход, но иначе става.

Боби Димитров22:14, 25/06/2019

Просто е мега гърч и ниска летва от типа клозет и се къпеш в леген в едната си стая в която живееш с двете си деца.

Боби Димитров22:15, 25/06/2019

@Бай Ли Шъсей Това дето описваш много ме радва и дано стане работата, цяло село да населите!

Боби Димитров22:17, 25/06/2019

@Бай Ли Шъсей Тази схема е най-добрата, защото предлага сравнително добри условия веднага, с минимални инвестиции. А и като има вече живущи е силен притегателен фактор. Пак давам Живо Село за пример.

@Бай Ли Шъсей Просто тия планове се правят преди децата често и после резко идва мисълта, чеки малко, всичките им приятели ще бъдат или над 70 годишни, или цигани

@Бай Ли Шъсей Иначе 40 км са непреодолимо препятствие, вярвай ми. Ние с групата на полето не можем да се стиковаме един път седмично, а са на 500 метра. Ако имаш занимания и дейности извън двора си, и всеки е така, сложно. Предполагам едно време като всички са били заедно винаги е било лесно.

@Боби Димитров Свилена и Ники не почнаха ли и те на гола поляна край Павел баня - там направиха купола ... но скоро не сме ходили натам незнам дали са още на мястото

Гого22:25, 25/06/2019

не са вече там

Гого22:25, 25/06/2019

продали са го, имаше ново предаване с нея

Гого22:25, 25/06/2019

някъде в гората са забили

Гого22:25, 25/06/2019

и май ще отварят детска градина

Боби Димитров22:25, 25/06/2019

@Isa Bel ти пък

Боби Димитров22:26, 25/06/2019

@Isa Bel преди колко години го продадоха, местиха се сума пъти

Isa Bel22:26, 25/06/2019

не ги следя ... ходихме в началото там

Isa Bel22:26, 25/06/2019

но знам че нещо не им потръгна както го мислиха

Боби Димитров22:26, 25/06/2019

@Isa Bel бяха е шаварите, но и там май напуснаха, а гледам с групата е Ъглен действат напоследък

Боби Димитров22:29, 25/06/2019

Не знам дали съм пуснал линкове към интервюто с Косьо от времето когато беше гадже с кака Есме (преди да напише възможната България)

Теди22:30, 25/06/2019

Пускай Боби, ще четем.

Гого22:30, 25/06/2019

теди, виж го тоя 70 годишния: https://web.facebook.com/findomax/videos/10211392800567867/

Гого22:31, 25/06/2019

"всяко непомпане е губене на време"

Боби Димитров22:31, 25/06/2019

Сега ще пусна компа да ви метна линк

Isa Bel22:31, 25/06/2019

@Теди икигай ми допада ... малко ни се меши чата днес но ... даже бях пращала на Румбата нещо за икигай

Гого22:31, 25/06/2019

ама нещо ми се вижда напушен.. аз на 40 ме мързи да гледам, той подскача и пляска с ръце

Теди22:33, 25/06/2019

Изглежда нереален!

Теди22:33, 25/06/2019

Помпане значи....утре гумите на колелото ще бъдат напомпани.

Теди22:35, 25/06/2019

Иза, икигайчето много ми допадна като го намерих преди около година

Isa Bel22:35, 25/06/2019

@Гого аз затова се радвам на момчетата на язовира ... умишлено ги наричам момчета макар голяма част от тях да са вече над 50

Теди22:35, 25/06/2019

Много се тормозих преди това какво не е наред и то ми даде много отговори.

Isa Bel22:36, 25/06/2019

@Теди и аз май миналата година го намерих в много подходящо за мен време ...

Гого22:37, 25/06/2019

значи тоя чичак има икигай

Теди22:37, 25/06/2019

И без да знае го е намерил

Isa Bel22:38, 25/06/2019

то всеки си има Гого - не всеки го осъзнава

Теди22:39, 25/06/2019

Ааа, има хора които цял живот не го уцелват.

Гого22:40, 25/06/2019

е, кaто имаш причина да живееш, как да не го осъзнаваш

Гого22:41, 25/06/2019

ама според тая схема... http://inlife.bg/wp-content/uploads/2016/10/diagrama-ikigai.jpg

Isa Bel22:42, 25/06/2019

имам предвид че у всеки е заложено да има ... но не всеки го открива

Гого22:42, 25/06/2019

и като гледам, ако не ти плащат за това, не е никакво иккигай

Теди22:42, 25/06/2019

Еми от въздуха ли ще живееш?

Теди22:43, 25/06/2019

Не е задължително всичко което прави човек да е в центъра. Три от четири също е оферта.

Гого22:44, 25/06/2019

предпочитам да не са намесени пари в нещата, които обичам да правя, да не го опорочат

Гого22:44, 25/06/2019

щото ще трябва все да го правиш, да се съобразяваш, срокове да гониш

Гого22:44, 25/06/2019

мани тоя кеф

Теди22:44, 25/06/2019

Това е дефиниция за хоби

Гого22:45, 25/06/2019

хоби е няква дума, като занимание някакво да си губиш времето, не ми харесва :д

Гого22:45, 25/06/2019

или да си запълваш празнините

Славянски00:32, 26/06/2019

@Теди " понятието ikigai" - нещо, над което си струва да се поразсъждава

Славянски00:55, 26/06/2019

Имах работа за вършене след като спря дъждът и - нормално - народът се разотишъл (то колко е часът!). Наистина тоя вариант работи с даването на възможност на други хора да стартират не от гола поляна, а вече да има нещо и някого покрай тях. И да се изграждат взаимоотношения и взаимопомощ да има. Но това е трудно. Някак сме научени всеки да се оправя сам - див индивидуализъм.

Славянски01:01, 26/06/2019

Аз самият така имах възможност да се уча на някаква професия, защото след като учих-недоучих "вишо" - нищо не можех да правя, в смисъл нещо по творческо и реално, в реални измерения. Та виждам две насоки, които биха могли да бъдат като основа за поминък на желаещите да станат "селяни" - от земята (земеделие/животновъдство) и някакви занаяти, или нещо помежду двете. Работата е в това, че едно време (примерно 1930 г.) във всяко едно село е имало доста занаяти - т.е. много хора са ги поддържали, имало е и много земеделци.) Като почнем от ковачи, дюлгери, колари, столари/дърводелци, медникари, кошничари, каменари... според каквито ресурси и необходимости са имали. За сам човек е невъзможно да практикува толкова много неща, дори за малка група от хора. И се получава един недостиг.

Славянски01:04, 26/06/2019

Което е възпиращ фактор.

Славянски01:05, 26/06/2019

Но поне за мен ако няма възстановяване на локална икономика лека-полека, селото ни е обречено. И ще бъдем зависими в голяма степен от внос на необходимото за оцеляването ни и износ на човешка плът.

Славянски01:07, 26/06/2019

И е много лесно ситуацията да стане например като във Венецуела. Те много малко произвеждат - продавали са нефт и са внасяли много необходими храни и стоки. И сега не могат да продават, не могат и да купуват, не могат и да си направят...

Следва написаното от Бай Ли Шъсей 07:36, 26/06/2019, което Боби Димитров е цитирал по-горе. И още малко:

Бай Ли Шъсей08:43, 26/06/2019

Ето, сестра ми за 4 години стаж в софтуерна фирма в София, взима 3к лв., и сега в тия среди екото е мода, ама вместо да инвестира в нещо действотелно разумно

Бай Ли Шъсей08:44, 26/06/2019

Си купува електрическа тротинетка за да ходи с нея на работа, да не хаби толкова гориво, ходи на почивка на къмпинги из Гърция, в Тайланд и прочее

Бай Ли Шъсей08:50, 26/06/2019

Зареждаме я с мед, лютеница, зеленчуци през сезона... викам й вземи ми една центрофуга хубава за меда, аа, 400 лева много й се виждат

Бай Ли Шъсей08:51, 26/06/2019

Пък ходи до Куба, дето билета в едната посока е 500 евро

Славянски09:02, 26/06/2019

Да, много хора са така - за билет може да дадат парите, а за нещо полезно, но може би не толкова приятно - не.

Славянски09:04, 26/06/2019

Да, наистина с интернет, куриерски услуги локалната икономика се е разширила, обаче това е по-скоро виртуално. Имайте предвид, че интернет го има от 25 години, което никак не е много на фона на хилядите години цивилизация. Ако спре какво правим? Имаше един филм Urban Danger.

Славянски09:08, 26/06/2019

За да бъде разширена локалната икономика имаме постоянна нужда от електричество и бензин/нафта/газ. И то на добри цени, че да може да отидеш да видиш "комшията" на 15 или 50 или 150 км. Само че нещо стане ли с тия горива (и пак пример със Венецуела - там и бензин нямат, защото не могат да обработят достатъчно петрол), какво правим? Ще ходиш ли пеша или с колело на 15 км? А 1500 м. е друго. Също и като падне един голям сняг и не е разчистено, какво правиш?

Славянски09:10, 26/06/2019

Тъй че рано или късно опираме до локалното. Ако нетът спре по някаква причина за неопределено време или безвъзвратно, дори този форум и чат спират.

Славянски09:11, 26/06/2019

И тогава остава невиртуалното. Това, разбира се, е много апокалиптично, но не и невъзможно. А и имаме примера на Голямата Депресия в САЩ.

Славянски09:12, 26/06/2019

Иначе 3000 лв. заплата си е супер. Човек бързо ми могъл да инвестира в сума полезни неща, но обикновено откъдето дошло, там и отишло.

Славянски09:19, 26/06/2019

А за тия германци май бях дочул нещо. Те германците обикновено нямат много деца, но и има значение какво ги обединява хората и в какво вярват. Чували ли сте за т.нар. "шейкъри"? И те са били религиозна общност, обаче са вярвали в безбрачие. Последно май имаха един или двама живи останали.

Славянски09:22, 26/06/2019

https://en.wikipedia.org/wiki/Shakers

Славянски09:24, 26/06/2019

Shakers were celibate; procreation was forbidden after they joined the society (except for women who were already pregnant at admission). Children were added to their communities through indenture, adoption, or conversion. Occasionally a foundling was anonymously left on a Shaker doorstep. They welcomed all, often taking in orphans and the homeless. For children, Shaker life was structured, safe and predictable, with no shortage of adults who cared about their young charges.[41] When Shaker youngsters, girls and boys, reached the age of 21, they were free to leave or to remain with the Shakers. Unwilling to remain celibate, many chose to leave; today there are thousands of descendants of Shaker-raised seceders. ¨

Isa Bel10:39, 26/06/2019

@Бай Ли Шъсей германците в родопите ги гледах преди години по ТВто - когато идваха ... все още ли са тук? ... имах съмнения дали ще се задържат

...

Та толкова от чата. Някои работи се повтарят, но това е. Благодаря на Боби Димитров за темата. И вече ще можем да дискутираме и в това пространство, въпреки че в чата е по-леко и неангажиращо - и "инстантно". Та тук по-сериозно. Не е да нямаме и живи примери в България от последните години. Гледал съм немалко видеа от поредицата на Галя Щърбева.

[Славянски 2595]

преди 15 часа, Боби Димитров написа:

В моите разговори на живо с хора през годините (отделно, че членувах в 10+ фб групи по темата "да заживеем на село в общност/сами", които напуснах преди година-две) съм се уверил, че основният проблем не са парите, имотите, нивите, къщите, градините, почвата, климата, водата... Основният липсващ елемент са хората.

Би ли казал повече за тези групи и защо си ги напуснал? И какви проблеми визираш по-конкретно? Мене във фейсбук грам ме няма.

[Isa Bel 1498]

преди 10 часа, Славянски написа:

Да, болници, училища, детски градини, аптеки, асфалтов път, парно, топла вода... всичките тези удобства, които правят човек зависим.

да се върнем в пещерите най-добре ....

[Славянски 2595]

Just now, Isa Bel написа:

да се върнем в пещерите най-добре ....

Много от тези си имат достойни заместители. Ако човек иска всички удобства, то той е склонен да жертва някои свободи заради тях. Така мисля аз. Не е нужно да се връщаме в пещерите, но повечето хора не могат да си представят живот на село, защото някои неща са им твърде "пещерни". И пропускат ползите заради тия страшилища.

Между другото, има толкова хора, които са станали повече човеци, въпреки (или поради) липсата на много от горе-изброените. Не че не са имали топла вода, алтернативна медицина, или децата им са неграмотни. Познавал съм такива - вече като възрастни млади хора - и честно казано, не мисля, че това разнообразие трябва да се губи, за да бъдем всички вкарани в един калъп в държавната образователна система, и да се мъкнем болни по болниците.

[Боби Димитров 4672]

Изи не е нужно във всяка пещера да има аптека. Стига да има една аптека в близката гора, около която може да има много пещери.

Това е общата идея, че хората искат, неща, които нямат особено голямо значение за ежедневието им.

[Славянски 2595]

преди 9 минути, Боби Димитров написа:

Изи не е нужно във всяка пещера да има аптека. Стига да има една аптека в близката гора, около която може да има много пещери.

Това е общата идея, че хората искат, неща, които нямат особено голямо значение за ежедневието им.

То дори без хранителен магазин може. Без аптека може. И без централно водоподаване може. Училището ни е най-трудно, а и то е задължително. Нека не презираме начина на живот на толкова поколения преди нас, които не са имали лукса и избора на съвременния човек. На колко години е електричеството, компютърът, персоналният компютър? Някой може да каже, че ако всички бяха фермери или селяни, нямаше да имаме компютри, но това не е задължително. Нямаше да имаме и иновациите на Монсанто и компания и нямаше да изгубим 90 процента от сортовото разнообразие.

А и нищо не пречи магазинът/пазарът да ти е на 10, 20, 30 км. Някои хора в Аляска ходят на пазар със самолет два пъти в годината. Ако човек си снабди основното, няма какво да ходи на пазар или за лекарства всеки ден.

преди 9 минути, Боби Димитров написа:

Това е общата идея, че хората искат, неща, които нямат особено голямо значение за ежедневието им.

Това е, че много хора придават голямо значение на някои такива неща. И според мен жените повече от мъжете. И наистина в техния мироглед тези неща имат значение и са централни. А знаете ли колко столетници е имало в Родопите преди? Преди аптеките? На мой приятел прадядо му е починал на 117 г. при инцидент! Аз имах пра-прабаба, която помня. Тя почина от мъка от смъртта на едничкия си син.

[Isa Bel 1498]

Боби ясно е кой за какво говори ... важно е да не се отива в посока крайности ... 

[Славянски 2595]

преди 2 часа, Isa Bel написа:

да се върнем в пещерите най-добре ....

преди 1 час, Isa Bel написа:

важно е да не се отива в посока крайности ... 

A, някои отиват и по пещерите... живи вкаменелости направо.

Или пък този древен град, бая сръчни са били тези "пещерняци". А за пирамидите в Египет не ми се говори преди толкова години.

https://www.nationalgeographic.com/archaeology-and-history/archaeology/lost-city-petra/

Но хайде стига, засега, защото това е темата за представянето на Добромир.

[МиХи 210]

Охооо, пещерите не са това, което бяха

Такаа, ние сме граждани. На село ходим, когато имаме време. В селото няма нищо- вода, магазини,  слава богу- ток има, а водата е от сондаж. И хора няма. Аз не мога да изтрая така повече от 3 дни. И интернет, и телефон няма.

Обаче обичам природата.

 

[Славянски 2595]

преди 40 минути, МиХи написа:

Такаа, ние сме граждани. На село ходим, когато имаме време. В селото няма нищо- вода, магазини,  слава богу- ток има, а водата е от сондаж. И хора няма. Аз не мога да изтрая така повече от 3 дни. И интернет, и телефон няма.

Спомням си преди няколко години като се бяхме хванали да си правим работилницата в Габровския Балкан (взехме една стара полуиндустриална постройка с полупорутен покрив) и отидохме на терен с малко инструменти да почваме ремонта с двама приятели/колеги. Отиваме и пристигаме в края на юли, късно вечерта, мислехме, че може да се спи в сградата, а се оказа, че онези ми ти разкрили покрива и го преправят (бяха наети хора за покрива, който имал течове и прогнили греди), и то валяло ли валяло - вътре в коридори и стаи локви и миризма на мухъл. Пригодихме за нощуване и живеене една обрасла пристройка, която в последствие се оказа пълна с бълхи. Лукс отвсякъде. Даже не помня дали имаше прекаран ток, май нямаше. Вода имаше обаче, която още първите дни спряхме, за да се прави ВиК и да се преправя банята, та за няколко дни дори и тоалетна нямахме, а ходехме с лопатка по гората. И тогава точно, когато беше в ремонт банята и тоалетна, беше ни дошло на гости едно момче да ни помага в работата, градско момче. А то там една мизерия, бълхи, ние ринехме в чували и една сгурия и я сваляхме по стълба от тавана понеже нямаше стъпала - сещайте се - и наливахме изворна вода за всичко от една чешма наблизо плюс вода от реката... и нещо стана дума пред мене и по-младия приятел и новодошлото момче за личната хигиена. И моя човек малко на майтап при създалата се ситуация го пита колко често се къпел обичайно, при което младежът отговори: "По веднъж, на ден." Голям майтап! Разбира се, това нямаше как да се реализира, защото онези и зарязаха покрива наполовина (говорим за 220 кв. постройка) та трябваше сами да си го довършваме заедно с един местен човек, а и керемиди нямахме достатъчно. Някои хора може би биха се отказали. После дойде и зимата на 2012 г. и десет дена минус-двайсетови минимуми, когато в коридора ни беше -8. Всички прищевки отидоха в канала. Добре че поне бълхите унищожихме. После 2014 г. даже ни наводни реката част от спалните помещения... и на следващия ден падна 60 см сняг, скъса жици и гътна стълбове, и угаси тока за седмица...

[МиХи 210]

Да, де. Точно така. През лятото се къпем със слънчева вода и няма проблем. Слагаме сутрин туби от минерална вода на двора и вечер дори се налага да разреждаме със студена, но през зимата не става. Банята е почти готова като помещение и прозорци си има даже. Обаче останалото не знам кога. Сами правим всичко. Та, така. Липсва ми цивилизацията на мен.

[Боби Димитров 4672]

ОК, вижте ся. Горкия Добри сигурно затова не се е вясвал от месеци, щото му оспамихме темата Мисля да разделя последните мнения в отделна нишка, защото те са си точно такава.

А нишката си е валидна, но според мен не се корени в пещери или аптеки, а в това кой каква среда предпочита за обитание и от какво смята, че има нужда.

[Боби Димитров 4672]

На 6/26/2019 at 15:16, Славянски написа:

Би ли казал повече за тези групи и защо си ги напуснал? И какви проблеми визираш по-конкретно? Мене във фейсбук грам ме няма.

Групи "по темата" - бол Дори съм им изгубил бройката, десетки! Но в бая от тях бях намесен, в някои от създаването им, защото мислех, че мога да ги ползвам като начин за свързване с хора, търсещи нещо... нещо...!

Проблемите са основно два. Човешки и технологичен.

Вторият е по-лесен за обяснение. Тъй като ФБ е много лесен за употреба, това води до непрекъснати злоупотреби. Групи, създадени с насоченост и цел, се извращават до снимки с котенца, кафенца и "топро оутро преателе, каксе нес?". Когато си член на 10+ групи, можеш да видиш как една и съща статия бива споделена във всички групи, от много хора. Никой не гледа какво е писано, Чукча писател. Друга част на този проблем е, че полезни хора за "каузата" не ползват ФБ или дори нет. Ето примерно от нашия форум @alys може да е безценен съветник на всеки, решил да живее на село - само с това, че има много години опит. Обаче не можеш да я намериш другаде, освен на 2-3 форума и на никое място реално не "работи" в посока селата да се заселват с народ, млад и стар.

Та в крайна сметка групите не могат да свършат работата, за която са създадени - да породят единение, да свържат хора със сродни изисквания и региони и села, да свържат знаещи със можещи. Дори мега картата, която се оформи в една от групите от Радалия (за която не зная дали си чувал, но тая жена е направила с писанията си в интернет повече за заселването на селото отколкото повечето други хора взети заедно) реално не помогна с нищо, макар да се вписаха вътре десетки хора, може би стотици към момента, защото показа едно: хората са прекалено малко, прекалено нарядко и прекалено големи индивидуалисти. Което е препратка към първия проблем, но за него ще напиша отделно, че няма да стане толкова бързо, а децата ме чакат.

[Славянски 2595]

преди 30 минути, Боби Димитров написа:

Вторият е по-лесен за обяснение. Тъй като ФБ е много лесен за употреба, това води до непрекъснати злоупотреби. Групи, създадени с насоченост и цел, се извращават до снимки с котенца, кафенца и "топро оутро преателе, каксе нес?". Когато си член на 10+ групи, можеш да видиш как една и съща статия бива споделена във всички групи, от много хора. Никой не гледа какво е писано,

Ами това е пак до хората, не толкова технологиите, и контролът, който се осъществява. И в един форум може да е същото: зависи доколко се пресяват подобни неща и въобще каква е целта на занятието. Аз по тая и причина - че гълта много време и има много глупости - страня от Фейсбук, разбира се, има и други обективни причини. Но това, което споделяш за реалните резултати (според теб), е тъжно. Очевидно само с приказки, републикуване и пускане на снимки не става.

преди 30 минути, Боби Димитров написа:

Та в крайна сметка групите не могат да свършат работата, за която са създадени - да породят единение, да свържат хора със сродни изисквания и региони и села, да свържат знаещи със можещи

Ами аз примерно тия групи сигурно не мога и да ги отворя ако не съм логнат. Не че съм се засилил. Но все пак ми е интересно какво се случва сред хората. И наистина активността в нета не е задължително да кореспондира с активността (и успехите) в реалния живот.

преди 30 минути, Боби Димитров написа:

Дори мега картата, която се оформи в една от групите от Радалия (за която не зная дали си чувал, но тая жена е направила с писанията си в интернет повече за заселването на селото отколкото повечето други хора взети заедно) реално не помогна с нищо, макар да се вписаха вътре десетки хора, може би стотици към момента, защото показа едно: хората са прекалено малко, прекалено нарядко и прекалено големи индивидуалисти. Което е препратка към първия проблем, но за него ще напиша отделно, че няма да стане толкова бързо, а децата ме чакат.

Не я знам тая жена. Нищо не ми говори поне на първо четене. Но аз изгледах онова интервю с Косьо и жената (Василка?) от 2012 г. И там говореха как хората са се заселили и всеки си действа сам и все едно са сами. И това го има. Трудно се получава цялото да надмине съвкупността на отделните части. И покрай мен хората са малко, и все пак аз не съм се заселил тук сам. Има и други хора, дошли по други причини, имам и хора, с които работя и имам много общо. Но според мен процесът на осъзнаване и обикване на селския живот не може да е емоционален и импулсивен, защото и това преминава и после какво? Иначе ми е смешно, че майка ми и до ден днешен (а и майка ѝ) ме питат, "няма ли да си се върнеш в София?" На което аз им казвам, че ако се върна, значи съм се провалил в това, с което съм се захванал (те мерят само в пари, а са слепи за толкова други работи). Но ако човек изгражда някаква основа за поминък и живот на село и да тръгне ей така да се върне в града за постоянно - ами той не е имал голяма дълбочина. Дори онези хора от "Живо село" (които не познавам, но съм им чел блога преди години), се бяха върнали да работят в града/в чужбина, но с цел да реинвестират в селото си, а не от разочарование.

[Боби Димитров 4672]

Да додам по първия проблем, че се отвори дупка в програмата.

В една от групите имаше анкета (по моя инициатива) с въпрос "Живот на село - кога?" със следните отговори (импровизирам, но близко е до истината):

• От край време
• В момента (от скоро)
• Скоро (работи се в тази посока)
• Някога (обмислям го сериозно)
• Нямам идея (мечтая си, но надали ще стане)

Естествено, мнозинството от стотиците отговорили бяха избрали последните 2 опции. Хубавото беше, че все пак и първите 3 имаха някакви представители, но процентно от гласувалите бяха много малко.

Чрез тази анкета, а и с много теми, дискусии, диалози 1:1, в мен се създаде впечатлението, че за мнозинството хора в групите, животът на село е нещо като фолклорна приказка. Звучи мистично, интригуващо, има някакво обаяние, но си е една фантазия, която е изолирана от реалността.

Това ми беше полезно осъзнаване, защото преди години карах едва ли не всеки срещнат да се връща на селото на баба и дядо си, да гледа пчели и зеленчук и всички екстри. В групите се убедих, че хората искат да виждат вдъхновени други хора, които да отиват или вече да живеят на село и да въздишат по тази приказка.

Така, преди някоя и друга година, напуснах групите и спрях да убеждавам всеки срещнат. Вместо това, почнах да "обработвам" хора, които вече са направили първа стъпка. Например изкарахме от употреба раундъпа в махалата преди реално още да имаме повече от една поляна. Подаряваме плодни храсти, билки, разсади, цветя и тн на млади хора, които вече са се заселили или планират да се заселят в махалата и селото - ефект има голям в посока градина и храна! Имаме един убеден да почне да гледа "пасищни" кокошки в двора и да продава яйца. А и тук на форумите с дискусиите ни зарибяваме хора  

По този начин зарибявката сама пълзи нататък. Ето, мой приятел, който до преди 2 години не беше посадил и един босилек в живота си, сложи 40+ фиданки в имота си, а тази година го видях разпалено да обяснява на други хора за бъдещия си жив плет от касис и арония (ние вкореняваме резници и подаряваме), както и за дружните ни инициативи. Тия други хора в последствие си купиха земя в същото село, прочее - вече сме бая агитка, макар повечето да не са с постояно обитаване към момента, работи се в тази посока.

В същото време, в няколко от групите се вихрят философски дискусии за съзнателни съобщества (ако някой го вълнува темата, препоръчвам "Creating a life together"), за консенсусно вземане на решения, за идеали и духовни цели, за купуване на големи площи земеделска земя и започване от нулата на полето някакви комунални структури... Цялата тази виртуалност и приказки без действия ми идват в повече. Дядо Досев, който е един от най-активните в фб групите, а и е един от оригиналните "заселници" в групата на полето при Косьо (родово селище Васил Левски), може да развива философии дни на ред, както посещенията на живите срещи на групата ми показаха, но 10 години не може да си завърши "къщата", която е паянтова постройка от ритловици и кал и е съвсем сам. За какво общество говорим?

В една от групите се беше заформила агитка покрай Вал, режисьорът на "България - тази вечна ерес" и основно покрай неговата теза за фиктивното утопично Делфиново. Смятах, че може да излезне нещо, но както обикновено става, думите се оказват по-силни от делата. Накрая най-активните от групата си купиха всеки по един имот в диаметрално раздалечени краища на държавата, кой където му е на сърце, и те така.

Което ме води към края на това мега дълго писание (за което моля да бъда извинен, но темата ми е близка). Аз вярвам силно в тнар "ситуационни взаимоотношения". Перефраза може да е и на Теди Рузвелт - "Прави каквото можеш, с каквото имаш, където си." Много по-логично и лесно е да се сработиш с текущите ти комшии, отколкото с една виртуална група мечтатели, които никога няма да направят първата от безброй многото стъпки към целта. Не ми трябват фб групи, които само ще покажат, че трима българи са чета с предател. 

Ако пък нямаш комшии в момента, харесай си място на някакъв принцип, па ако ще и да са идеали, но място, на което ще си щастлив. Действай, споделяй, давай пример. Хората сами ще дойдат - дали ще са от тия, които имат нужда от вдъхновението, дали ще са вече наличните, които ще ти повярват или ще ти се възхитят или ще ти се зарадват. Социумът, средата, това се заражда самО, когато действията ни го предполагат. (разбира се, помага да не си в центъра на циганската махала, но от друга страна, ако си циганин, това е най-доброто място за теб, така че - ето!) 

Защото моята крайна цел не е двор с 2 метра дувар и живот в изолация от всеки и всичко, един раздут апартамент на село. Целта е жива група хора, която дори и да не яде всеки ден на една маса или да не се моли на един бог, да си помага винаги при нужда и да споделя и добро, и лошо. Това е особен вид свобода на душата, която не съм успял да постигна в града (макар че познавам хора, които го могат и ги аплодирам за което)!

И сега като мога да си пусна децата да претърчат улицата и да идат у бабата комшийка да сед наядат с череши или да гонят новоизлюпените гъсета, или да ги пратя по пътя при групата на полето без притеснение (от сутрин до вечер по пътя), където ще пускат хвърчило и ще гледат лисицата домашен любимец, а в същото време с комшията нямаме ограда помежду си от 2 години и сме на свободен режим на преминаване - е ми основите са положени!