За селото и неговите хора

[Isa Bel 1498]

Боби, изчетох с  написаното от теб... ето тук вече има много повече мисли с които ще се съглася, защото селото е жив организъм и като такъв е с многоцветен състав ... селото не е шепа хора последователи на Анастасия или фенове на "пермакултурни звезди" като Пол, хипита или нови "модни" течения ... ако селото беше само това - то нямаше да си е нашето българско колоритно село, а щеше да е една затворена система - та с какъвто и уклон да е тя .... това което ти описваш е нашето село в неговия естествен вид ... и то си живее така и до наши дни ... хората общуват и си помагат по този начин, без значение кой в какво вярва, как е оцветен и как живее ... и не се чувстват герои или променящи света ... глобалните промени засягат всички ни така че няма как да не променят и селото ... то се трансформира и нагажда към новите условия и ще продължи да съществува ... селата около градовете са живи и даващи достатъчно добри условия за живот /само тук около мен има много села потвърждаващи това/ ... политиката на някой фирми и предприятия е такава, че стимулира и подпомага хората в селата, като плаща пътните разходи ... да в селата по-отдалечени от град или в по-труднодостъпни места наистина жителите намаляват - но това се случва и с цели градове по света ... всички сме взаимосвързани в жив организъм и точно по тази причина е добре всеки да живее така, че да е доволен и да се чувства на своето си място - тогава и целият организъм ще е здрав и процъфтяващ ... основният проблем на хората в днешно време е, че не са доволни от живота си без значение къде живеят и какво правят ...  

.... думите ми не са хипотетични, а се базират точно на живота ми на село и то в различни периоди от времето ... отгледана съм на село като дете ... когато бях на 23 се върнах за няколко години да живея отново на село ... и от 5 години прекарвам всеки ден по-голямата част от деня си там .... влюбена съм в селото и му се радвам как пулсира, как живее и се променя .... то е живо и е там за нас независимо дали ще се заселваме или ще го посещаваме когато можем ....

Боби, евала че си отделил от времето си и си успял да събереш стегнато добре написано всичко това ... аз само докато напиша тези няколко реда се наложи да излизам, да се връщам, да говоря с хора по тел. и едва успях да си събера мислите за 2-3 реда .... 

[Кукумир 157]

Много хубаво си го написал Боби. И винаги в такива дискусии се сещам за думите на Левски "Дела трябват, а не думи". То ако ставаше само с приказки, България щеше да е световния икономически лидер

[alys 2228]

Като чуе някой, че жевеем на село, почти винаги питат: "Ама и зимата ли?!". А за мене е нещо  повече от Рай. Няма такъв кеф! 

[Славянски 2595]

преди 52 минути, alys написа:

Като чуе някой, че жевеем на село, почти винаги питат: "Ама и зимата ли?!". А за мене е нещо  повече от Рай. Няма такъв кеф! 

Да, и нас това ни питат. Или "Как е зимата?" Зимата е доста поносима, а и човек има повече време за почивка. Дърва има. Не е като да живеем и в палатка или каравана. Тука един младеж се пробва с една каравана, в която инвестира вместо да пооправи старата къща, която беше купил - и стана ли ноември и хоп оттатък Ла Манша! Още не се е връщал да си види къщата, а нещо е почнала да пада...

[Славянски 2595]

Едно старо и интересно четиво публикувано от хоумскулърите (как изглежда само!):

Селото и градът като възпитателни общества

[Славянски 2595]

Тази вечер за първи път престъпих прага на селското училище (всъщност може би влязох през висок прозорец). То от години не се използва, покривът му е пропаднал на места, и на сградата, чиято фасада все още е бяла и спретната, изглежда не ѝ остава много. А тя е нависоко - може би само черквата е на по-високо. И то двуетажна сграда с две крила. А сега дворът ѝ обрасъл - вижда се само от едната страна откъм улицата - а от другата има жив плет от всякакви дървета и храсти.

Та се разхождахме с един приятел и минахме оттам. Стана дума за училището и съдбата му. Понеже той още от дете е идвал на това село, аз го попитах дали го помни работещо. Оказа се, че не работи от доста време, може би поне 25 години. Излишна подробност. Но аз, понеже се занимавам професионално със строителство на различни дървени постройки, се зачудих, дали има шанс за сградата. Рекох, че ако е масивна постройка и има бетонови трегери и плочи, то тя може да оцелее дори при такива течове. И с фенерите се взряхме през прозорците, и видях бяла "греда на тавана" на втория етаж и се обнадеждих, мислейки я за бетонова. Но малко по-натам се виждаше и пропадналият покрив и провиснали дървении... Реших да заобиколя сградата, и минавайки нагоре през портичката и по стъпалата, да погледна отвътре какво е положението. Все пак тука са учили поколения. Такива високи, просторни стаи! Големи прозорци и много светлина. Чувал съм, че са имали и кухня да готвят за децата, а родителите са снабдявали продуктите (кой заколил агне, кой извадил картофи и прочие). Въобще селото е било живо в ония години (да кажем в първите години на соца). И сега какво да видим? Ами отгоре гредоред, част от масивните греди прогнили и пропаднали, вижда се над тях и накованият на зиг-заг паркет - и той виси. Съсипията е пълна. Иначе облекли тавана и гредите с плоскости фазер, боядисани в бяло, и на пръв поглед всичко е сравнително чисто и запазено... но отвътре най-вероятно дървото е изгнило. Няколко години бях минавал покрай сградата и ми изглеждаше добре. А тя е толкова висока и я гледаш изотдолу на хълма, че дори може и да не забележиш прогнилия и пропаднал покрив... Всъщност процесите на разрушение са стартирали отдавна.

Защо разправям всичко това? Ами някой тук се оплакваше, че "по селата нямало училища". Ами има училища! Все още. Но понеже хората са си тръгнали, затова и училищата са опустели и рухнали - а някои и може би още стоят. Първи са хората и след това училищата. И навремето, когато са основавали селото, училище не е имало. Аптеки също не е имало, нито ток, нито вода. Тези липси не са ги притеснявали. Построили си са и домовете, и училището (някои къщи са още от турско). Не са чакали всичко наготово. И са мъкнали и вдигали нависоко какви огромни камъни и дялани греди - за нас това е непосилно! Гредоред на колко метра дължина и тия високи тавани! Колко жалко, че всичкият този труд и инвестиция трябва да отидат на вятъра... да се компостират. И ще останат само камъните.

Но и това е можело да се предвиди, защото всеки изоставен дом или сграда рано или късно рухва. На мен чисто професионално ми се иска да запазя сградата, да я възстановя. Но това не е нито по силите ми, нито по джоба ми. Въобще всичкият тоя труд, който има да се полага, трябва да е дело на много хора, съединени в общите цели.

Ако чакаме от МОН (или която там институция се води собственик) да милее за тези съоръжения - забравете! Или пък да разчитаме държавата да ни създаде добри условия за живот на село. Според мен това е като да се надяваме на Високата порта.

[Боби Димитров 4672]

За умиращите села и тяхната красота, този младеж съм го признал за фото летописец: https://web.facebook.com/joro.hadjiev

Ето един примерен фото разказ: https://web.facebook.com/joro.hadjiev/media_set?set=a.10216719257208116&type=3

[Боби Димитров 4672]

Пак извадки от чата от 16/07/2019, че там потръгна приказката.

@Боби Димитров

Тука за 15К евро можеш да купиш точно 500 квм двор без никакви постройки и то на тъпо място.

 

 

@Славянски

Тука на Балкана можеш да купиш къща с декар двор плюс някакви стопански постройки и за 10 хил. лева. Но това ще е наистина добра оферта. Едни дет' имат повече пари отколкото акъл бяха купили за 20 хил. лв. къща двуетажна с голям двор и много стопански постройки в добро състояние (баня, работилница, плевня и прочие). И то на уединено, но сравнително централно място, до главния път. Човекът искаше 28 хил. лв., продал им я за 20 хил. Събориха всичко без къщата и сега дворът е в руйни. И оставиха един от големите борове покрай къщата гол за декор

 

 

@Боби Димитров

Балкана е едно, предградие е друго. Наскоро гледах в едно село до Търговище 2 дка облагороден двор с къща 120 квм с голямо мазе, 8000 лв. Ама нали, цената се определя от пазара. Кой иска да живее в търговишко село?!

А за цените... лани гледах в НСИ, че от 2010 година средната за България цена на земеделска земя се е качила от почти 300 на почти 1000 лева. Това е за по-малко от 10 години. Леко тъжно е, че хората притиснати от средата и пазара са принудени да си продадат бащината къща за 10 бона, което е смешно - емоционалната стойност е по-висока дори. Та е бих бързал да продавам имоти, ако ги имах и ако не бях на зор (но ги нямам де, макар че съм на зор)

Но в последни 7-8 години има тенденция на изместване към селата, обикновено е най-видно в големите градове (особено София, Варна, Пловдив). За щастие направиха сума села квартали, е примерно до Бургас Банево, Ветрен, Мината, Езерово и тн, та сега като се местиш там не се води миграция от града към селото Управата не иска да се виждат такива трендове!

 

 

@Кукумир

Не знам дали защото сега това ми е в полезрението(когато жена ми беше бременна почнахме да забелязваме супер много бременни), но ми се струва че последно време много хора търсят селски имоти.

 

 

@Боби Димитров

Щом тука преди 1-2-3 години от НСИ бяха изкарали данни, че повече хора са мигрирали от град към село, отколкото наобратно, СМЯТАЙ!

(тук са данните за цените на земята от по-горе: http://www.nsi.bg/bg/content/11264/пазар-на-земеделската-земя)

(за вътрешната миграция: http://www.nsi.bg/bg/content/3068/вътрешна-миграция-на-населението-между-градовете-и-селата-по-пол )

 

 

@Славянски

В София като гледам все успяват да вместят по някой и друг блок между другите блокове, колкото и да е тясно. Ами те съсипаха градовете съвсем, Боби. Кой иска такава гъчканица? Ако градовете бяха в нормални размери, щеше да е по-нормално. Но там ламтежът за парата е най-голям. Затова като дойде петък следобед и всички се юрнали да излизат от столицата... Щото много си я обичат.

Ако имаха подобни или приемливи приходи на друго място, много хора въобще не биха стояли в София. Говоря за друго място в България. Иначе може да има хора и за търговищките села. Зависи човек какво търси. Някой би си си взел и апартамент в идеалния център на Сф и с кеф да си паркира!

За мен това са потрошени пари (не че ги и имам). Майка ми и баща ми отиват към пенсия и какво ще правят с апартамента? И на тях не им се стои в Сф, за мен да не говорим

Имам един познат, който имаше къща в някаква крайна вилна зона на Варна и още преди няколко години вече не издържаше. Премести се в някакво друго село в района. А иначе там имаше и двор, и овошки, и пернати... цяло стопанство. Но градът направо го задушаваше.

 

 

@Кукумир

Децата и най-вече училището им са основния проблем за хора на нашата възраст. Но според мен села на до 30км разстояние от града, при условие че вече почти всеки има кола си е ок за пътуване. Лошото тук, за разлика от други европейски развити страни е общественият транспорт.

Ей го до нашето село има бусче 1 път сутрин и 1 път следобед. Ама ако не те устройва като часове, все едно няма. Та доста от моите приятели, с които разговаряме по въпроса това ги тревожи.

 

 

@Славянски

Ами такова е преустрояването на държавата. Всичко да ходи в градовете и селата ако може да ги няма. Парите се наливат в градовете и покрай тях. Кой ти дава пари обратно пари от бюджета към малките общини и селата? Тука един път няма да си вдигнат пръста да оправят. Ще пропадне и тогава ще видя как ще им минават камионите от горското. Мен повече ме тревожи с какво пълнят главите на децата в училище, и новите мерки на МОН ... но това е друга тема.

 

 

@Боби Димитров

Училището е повече от МОН, то е някаква социална среда, за добро или лошо. На Бай Ли децата с кого ще дружат? 80+ годишни старци или циганета. Е тва е проблемацията. От там и феномена с градовете. Хората в града имат по-голям шанс да се намерят със други сродни хора. В селото това е невъзможно. Затова народа се тика в града, а после в почивните дни отива някъде да си почива от града. Нещо като със съпружеството. Не можеш с него, ама не можеш и без него

За тая цел бяха и редица от ФБ групите, дето писах за тях. "Да заживеем на село" и намсикоси. Един вид, дайте в града да се намерим хора със сродни виждания и да вземем някъде близки имоти по пустеещите села и да живеем там дружно, да си създадем сами среда.

Обаче хората от града искат удобства и по възможност да си запазят работата в Бизнес Парка и от там пустеещите села се превръщат в "селата на 30 км макс", от там се почва "ама да има маршрутка, ама да няма цигани, ама да не е до магистралата" и един работи в Бизнес Парк Младост, другия в Илиенци, един дърпа на север, друг на юг... И в крайна сметка нищо.

По тая причина ние със съпругата почнахме да търсим сами с идеята, че ако на село не заима детска среда, ще я дирим в града. И те го те, то си се получи. И на село се появиха приятели с деца, къде подведени от нас, къде случайно засечени. И в града си намерихме група.

Сега на полето почват да строят 12 еднотипни еднофамилни къщички. 3 са вече готови, от лани са, 2 са населени. Те я те обявата на третата, почват останалите сега. http://herakovo.holmes.bg/pcgi/home.cgi?act=3&adv=1j155186932651285 - на тая цена ги лапват веднага, щото това е 80 квм малък тристаен в непрестижен квартал с общите части. Няма място за сравнение. А си на 15 мин с кола от София.

И двете населени са млади семейства с деца, автоматично бяха поканени на общ детски рожден ден на село. За мен това е играта, когато си с деца. Иначе не пречеше да идем на Мърводол, час и малко по магистралата, дворове колкото искаш, земя пустее, комшии почти няма. Ама какво да правим там, като най-младия в махалата е на 79 и са общо 10 човека? Ако ще и да е без пари, а тука да са стотици хиляди.

 

 

Славянски

Да, но замисляш ли се, че ако всички чакат така, пионери няма да има? Първи няма да има. Още повече ако човек има повече деца (дай Боже), тогава нещата са много интересни. И въобще в селска обстановка децата има такова разнообразие, в което да си намерят какво да правят. И да правят неща с родителите и прочие. Не е нужна тая сегрегация.

Преди години в Щатите разговарях с една възрастна жена (тогава към 80-годишна), която беше израснала в селски район по време на Голямата депресия. На ферма. Каза, че са живели добре, въпреки че много хора са гладували (но основно градски хора). Изпращали са ги момичетата с кошница яйца на примерно 5 мили да ги продават на пазара... после си купували други работи. На мен това ми се вижда много романтично време. Ходели са пеша. Имали са всичко, което човек може да желае като общност/общуване. Да, не е имало светлини на прожекторите, небостъргачи, и други зарибявки... но и борсата на Уолстрийт като е паднала при тях много не се е усетило.

За тия стотици хиляди дето биха отишли за една къща, няколко млади семейства могат да възродят цяло запуснато село. Това гледали ли сте го (старо е)? https://www.youtube.com/watch?v=91pBFyLWIx4

 

 

Боби Димитров

Едно единично семейство не е достатъчно само на себе си ако ще и да има 10 деца (макар че това количество за мен е безотговорно, по причина, че не смятам, че може да им се обърне реципрочно внимание). Така че интересното идва като има повече семейства, а не повече деца на семейство. Предпочитам 3 семейства с по 1-2 деца, вместо само нашето с 5-6 деца. Това е разнообразие, а иначе е просто повече от същото.

Иначе пионери винаги ще има, то и в момента има (ето двата примера от скоро в темата - Илия и Мария с 2, Косьо и Алекс с 2). Просто пионерите са обикновено под 1% от населението като манталитет. После идват тнар първа вълна и от там насетне е масовката вече

Аз не смятам примерно нас или Иван (Кукумир) за пионери. Ние сме най-обикновени хора, които търсят родната алтернатива на къща в предградията. Просто по щастливо стечение на обстоятелствата в България "предградията" са села.

Та моята цел не е да се върнем във времената на прабаба ми, които, макар и да ги намирам романтични като чета на прадядо родовата книга, не са нещо, на което бих се подложил доброволно. Аз искам да работя в посока хората да са добри и да имат социална интеракция, емпатия, да си помагат, поздравяват и милеят един за друг. Вече който идва след мен може да ме ругае, че съм мислил на дребно и не е трябвало да поставям 12 см каменна вата на фасадата за десетки хиляди, а да мажа с лайна и слама и кал. С радост ще дам път на младите. Всеки има своя избрана мисия и път.

Моята идея за downshifing или degrowth не е да акаме в нужник зимата на двора с длето и чук, или да живеем 10 човека в 1 стая на свещи, щото по-топло. Това е прекалено радикална стъпка за 99.9% от хората и нямам никакъв шанс да спечеля някого с тия методи, освен крайни маняци, които така или иначе ме изнервят както всяка една крайност. Аз се опитвам да показвам на близките ми по-прости и достъпни неща, как да спестяват, къде могат да не разхитят, как да се кооперират, как могат да помогнат на някого като помагат и на себе си, как да стане по-оптимално, или по-лесно, или по-бързо. Такива неща. Това са малки стъпки, но никой не почва да тича директно като се яви на тоя свят. Хората имат нужда от малки стъпки, за да направят големите. Винаги ще предпочета 1 направена малка стъпка, пред безброй само мечтани огромни скоци.

[Миленка® 1425]

преди 22 минути, Боби Димитров написа:

 

@Боби Димитров

Балкана е едно, предградие е друго. Наскоро гледах в едно село до Търговище 2 дка облагороден двор с къща 120 квм с голямо мазе, 8000 лв. Ама нали, цената се определя от пазара. Кой иска да живее в търговишко село?!

 

Аз искам да живея в Търговищко село, ама не ми се отвори парашутЯ. От татово време има прекарана поливна канализация от язовира на съседното село (мисля, че повече 4 села ползват тази вода), поливаш ката ден, ако искаш поливай денонощно - плащаш за сезон 50 лева, а сезонът почва в началото на май и свършва през октомври. Земята чудна, да сейш и да пейш. ... Иначе се надам поне в тукашното село да се преместя до 4-5 години, ма да не си правя планове, че да не разсмивам онзи горе ...

[Боби Димитров 4672]

Това е просто щото си от там Ама цялостно думата е за млади семейства с малки деца горе в контекста на чата. Иначе селото си остава с текущата функция - пенсионерски дом. Прочее Радалия, за която става дума по-горе, е в тоя регион - учителка в училище, което е основно с ромски пълнеж... Интересен факт: рода на дядо ми по бащина линия е от тоя край - Подгорица.

[Славянски 2595]

Ще копирам част от днешния чат на тема взаимопомощ, за да може да продължи дискусията тука:

Цитат

Славянски10:42, 23/08/2019

Ако събереш няколко човека/приятели да ти помогнат с монтажа, работата върви много по-бързо и не е толкова стряскаща. А щом имате и циркуляр, сте напред с материала. Нали знаеш, че навремето цяло село са си помагали в строежите?

 

Цитат

Боби Димитров10:50, 23/08/2019

Знам. Приятели няма за работа. Аз не мога за пиене и ядене да ги докарам... Изобщо това е утопия, която тепърва ще градим, защото от миналото не е останало и тронка.

 

Цитат

Димо 3311:02, 23/08/2019

И на мен ми се иска да събера десетина - петнадесет човека да отхвърлим работа по градината, но да видим...

 

Цитат

Боби Димитров11:07, 23/08/2019

@Димо 33 Аз изобщо не познавам 15 човека на ниво да съм склонен да ги поканя въобще и изобщо за каквото и да е... Повечето хора са просто познати. Приятели в стил да му се обадиш в 2 сутринта да дойде да ти помогне че си закъсал с нещо някъде, имам 1 или може би 2. За работа в градината, ако изключим Теди (!!!) реално друг човек не ни е помагал - никой няма мерак за това, или мераклиите си имат предостатчно свои проекти и градини. Оп, забравих и Лозко един път с резачката за половин час!

Един път извиках 4 семейства с идеята с мъжете да пренесем едни дърва от горичката до огнището. Дървата бяха под 2 кубика, но не бяха рязани и неудобни за носене сам. Някъде посредата на първата каса бира щеше да се почва работа и след два курса с по 1 дърво на двама души, ентусиазъмот секна. В общи линии, тия нападали сухи дърва за горене в огнището ми излязоха около 300 лева кубика + 1 ден "работа", ако се сметне колко донесохме и колко дадох за бира и скара...

Затова и често ви напомням какво е казал тоя младеж:

 

Цитат

Славянски11:21, 23/08/2019

@Боби Димитров Темата е интересна, че и важна. То затова е по-добре да имаш добри комшии отколкото далечни роднини или приятели. Щото като ти потрябва помощ, няма да се вдига човек от другия край на България. Нелепо е.

Дето говореше проф. Христов за нарушените социални връзки... Това е най-голямата загуба. Въпреки че на село е по-различно, но и ние сме градски хора.

Селяните си правят услуги, бабата викне тоя, викне оня да ѝ окоси, аз цепих дърва на една баба... Но като цяло градският човек е единак. И неслучайно сме на това дередже като народ и държава - понеже всеки се оправя по единично.

Не че някой някому нещо е длъжен, но човек като дава помощ, ще и получава един ден. Иначе е много разочароващо и обезкуражаващо преживяване и с много неща човек въобще не се и захваща.

Аз в София дори съседите в блока не съм си познавал освен по физиономия.. и по име. Но то затова е А-ПАРТ-амент

 

Цитат

Димо 3312:45, 23/08/2019

@Боби Димитров че те 4-5 човека вече идваха за дърветата като рязах и разчиствахме. При това от другият край на България. При това нормално сме хапвали, далеч от банкет. Зависи от хората и от отношенията.

 

[Славянски 2595]

преди 37 минути, Славянски написа:

Боби Димитров10:50, 23/08/2019

... Приятели няма за работа. Аз не мога за пиене и ядене да ги докарам.... Изобщо това е утопия, която тепърва ще градим, защото от миналото не е останало и тронка. Аз изобщо не познавам 15 човека на ниво да съм склонен да ги поканя въобще и изобщо за каквото и да е... Повечето хора са просто познати. Приятели в стил да му се обадиш в 2 сутринта да дойде да ти помогне че си закъсал с нещо някъде, имам 1 или може би 2 ...

И аз трудно мога да кажа нещо по-различно. И основното според мен е, че хората са отделени и дистанцирани, и буквално, и преносно. Ако трябва да разчиташ да идват приятели по някакъв повод от далече и да се отмята работа - ами това може да е голяма помощ веднъж, дваж, но не е устойчив модел. Аз съм от години на село и сме тука двама-трима мъже почти постоянно и пак нещата вървят бавно. Т.е. в сравнение с възможностите на един човек, който живее и работи в града, и влага някакво време през уикенда или отпуската, това е много - но пак е доста неудовлетворяващо. Щото идеята е не просто да сложиш няколко реда домати, краставици, да опънеш маркуч за поливане, а в дългосрочен план да имаш нещо, което да работи, и инфраструктура - въобще уредба за живота и за поминъка. Защо отивам в тази посока?

Ами защото според мен тази взаимопомощ и близост много трудно, да не кажа невъзможно, биха се реализирали в градска среда, да не говорим за големия град/мегаполиса. Просто човек няма достатъчно време за поддържане на тези взаимоотношения, или поне не достатъчно в сравнение с хора, които живеят на село къща до къща, двор до двор... или наблизо. Най-вече хората работят на различни места, където отива по-голямата част от времето им, и съответно ти сам споменаваш кое да направиш по-напред в единия или двата свободни дни. Дори когато хората гледат целенасочено да общуват, да се опознават, да си помагат - ами пак в реални проекти и дела това е утопично, защото всеки си има своите неща, които му висят на главата - свои проекти и отговорности на различни места. И това е нормално и необходимо. Но основния проблем е разстоянието. Едно е Теди, примерно, да се вдигне от еди-къде си и да ти помогне, друго е да живее на съседната улица, да я извикаш и след 5 минути да е при теб. И представи си какво става ако имаш много хора и семейства така. Тогава вече утопията става по-възможна.

Но за да може това да се реализира, на първо място (или на едно от челните места) според мен трябва да има начин тези хора да се установят и да бъдат запазени (и физически и времево) на това място, за да може да се влага и да се работи локално. Да се изграждат местни/съвместни бизнеси и въобще да се инвестира в локалната икономика. Защото дори да сте примерно 10 семейства съседи в селото, ако всеки пътува и работи в града ежедневно, времето ви за общи неща ще е малко повече от това на градските хора, но пренебрежимо малко. Но ако работите локално или още повече заедно и се виждате ежедневно на някаква база или на групи, то вие и се опознавате, и отношенията се развиват. Дори с други комшии, не е нужно да са приятели или колеги, ако се вършат някакви неща касаещи общото/общественото благо, то хората се сближават. И можеш да ги поканиш да ти ударят едно рамо в това и в онова. Според мен трябва да се мисли в това направление, защото повече локалност и независимост дава повече сила, сплотеност и свобода на хората. И само като помислим, че това сме го имали като народ, че и войни сме водили... А сега какви войни водим!? Чували ли сте приказката "разделяй и владей"?

Цитат

Един път извиках 4 семейства с идеята с мъжете да пренесем едни дърва от горичката до огнището. Дървата бяха под 2 кубика, но не бяха рязани и неудобни за носене сам. Някъде посредата на първата каса бира щеше да се почва работа и след два курса с по 1 дърво на двама души, ентусиазъмот секна. В общи линии, тия нападали сухи дърва за горене в огнището ми излязоха около 300 лева кубика + 1 ден "работа", ако се сметне колко донесохме и колко дадох за бира и скара...

Много е важно да има някакво базово единомислие относно посоката и идеята, защото хората може да са дошли с друга такава. Но замисли се колко по-скъпо излиза всичко и как всеки трябва да се бори сам и да плаща цената. А ако имаш няколко мъже само всеки добър в нещо, което е полезно за останалите - тези хора имат потенциал за много повече заедно отколкото всеки сам поотделно. Ако разгледаме какво е било в българските села, а и в градовете (не като сегашна София), можем да видим как икономиката е работила. Говорихме преди за възможността това да се реализира близо до града, където цените са други, или в по-отдалечени места. Според мен запуснатите села са по-трудни за възстановяване от една страна, но от друга нужните пари са по-малко, а за много хора те са главна пречка.

[Боби Димитров 4672]

Ако искаш нещата да вървят бързо, направи няколко деца. Докато се обърнеш, от пеленачета се превръщат в хора, които си правят плановете без теб. Мигновено е просто.

Но тъй де, по темата.

Което си го описал - то си е така, съгласен. Туй, че дали и 100 човека в държавата си дават сметка за това, друг въпрос. Иначе и аз не познавам повечето хора в блока, но това е по мой избор. Друга част от хората в блока си правят всяка вечер до блока скара-бира и карти и децата им играят заедно. Бетон леят, пясъчник правят, стълбище, градинка. Задружни са, хич не им е зле. По-скоро в тая среда ние сме особняците, не идваме на сборове щото сме все другаде, не можем да се впишем в чалга средата и празните разговори на маса не ни вълнуват особено. Но искам да кажа, че среда на съдружие и взаимопомощ може да се породи навсякъде, не е толкова важно дали е село или град.

За помощ на село е много по-лесно да се разчита на комшии и хора, които са физически близко. Това е логично. Има нещо, наречено ситуационно приятелство (situational friendship) - мястото, средата, ти създава приятелите.

Трудното е да се създаде реципрочност в отношенията и точно липсата на общ проект / обща цел / общо благо са спънката. Но това не го намирам за спиращ проблем, в смисъл, че това е текущата реалност и е много трудно да се отсече със секирето - до тук беше, от тук насетне - друго яче! Това е реалност, която ще отнеме поколения да бъде променена. Ние правим първите стъпки, от децата и техните деца ще зависи дали ще има втора, трета и тн стъпка.

Давам пример. Комшиите до нас са земеделци, по 12-14 часа са на полето с трактори или комбайни или камиони. Кога да го викна за нещо, като го гледам, че няма грам време да се обърне и е убит от работа, яде една супа и заспива? После, кога аз ще мога да му върна жеста, като нищо не разбирам от тяхната работа и ме има там 1 път седмично? Пък и да живеех там, какво ще мога да му помогна? А нашите приятели / семейства, които също имат земя наоколо, те са с нашия режим, ходят рядко и за малко и всеки гледа с максимална скорост да свърши колкото може при него. Разбира се, помагаме си - ето аз отивам и им правя мини курс за рязане на фиданки, после те ще ми помогнат да пренесем една баничарка палета на 100 метра. Или аз ще им вържа доматите като демонстрация кое как, те ще гледат децата следобяд, заедно с техните. Или инструменти ще вземем заедно да купим и тн. Но е неудобно непрекъснато да ги викам, просто защото знам, че и те са на същото дереже, а аз винаги смятам, че имам по-голяма нужда от помощ, отколкото мога да върна после.

И разбира се, да дойде Теди да се видим и да ми обгори дъските или Миленка да ми накове дюшемето е супер помощ и приятно разнообразие, но това не е устойчив модел точно по причина разстоянието и спорадичността. Крайната ни (моя/наша, а вероятно и твоя) цел е да можеш като викне някой от чардака, тутакси да изскочат 5-10 човека помошчии. И ти да си един от тях.

Когато имаш такава суперсила, като всеки разумен супергерой - няма да злоупотребяваш с нея и ще гледаш да я използваш за добро. Бутаме натам, но да видим до къде ще добутаме

[Славянски 2595]

Миналата година взехме райски ябълки от една жена от сливенско, прати ни ги по Еконт. Оскъпи транспортът, но бяха страхотни и си струваше. Тука няма къде да намерим. Аз много ги обичам райските ябълки, даже съм посадил няколко фиданки, но още са малки.

Та викам днес да звънна на жената да я питам дали и тая година нямат райски ябълки за продан. Първо аз я търсих, после тя мене, на третия опит се чухме. Оказа се, че нямали райски ябълки тая година, и не само че нямали, ами и дървото им било изсъхнало. Изненадах се! Изсъхнало, пък не било някакво старо и преминаващо дърво, просто не се разлистило напролет. Като една от моите райски ябълки. Жената обаче беше оптимист - посадили си ново дръвче, безтаниново. Ще чакат плод и от него. Иначе и други дървета им били съхнали така изведнъж, без да са видимо болни - череша, круша, слива, големи дървета. Но пък припънки берат от пъновете.

Въобще хората бяха доста разочаровани от земеделската работа, от миризливките по доматите, които им съсипвали реколтата, от гадините по ябълките, които трябвало да пръскаш поне няколко пъти, за да имаш реколта, от сортовете картофи и домати, които били изгубили за някакви хибриди, които се проваляли - въобще "селска идилия". Да не говорим за цените на земеделската продукция на пазара, които били смешни и не си струвало човек да се занимава.

Аз пък ѝ казах, че при мен няма миризливки, че ябълките не се пръскат и не са червиви, че доматите си дават плод и отбираме семе, също и картофите. Но от разказа ѝ останах с впечатлението, че в югоизточна България цялата природа по някакъв начин се е наговорила против селския човек и поминъка му: дървета съхнат, реколти се провалят, суша, безводие... Някаква нейна позната насяла 3 декара с пъпеши и не откъснала и един пъпеш. И някак си хората се чувстват притиснати и надежда взорът не види.

И аз се почудих за всичките тези беди - дали това е просто регионално, или въпрос на личен манталитет и неясноти? Изглежда при мен е лесно - без миризливки, без привидна нужда от пръскане, а аз си мислех, че на юг хората имат климатични предимства. Тъжно ми стана за хората, които се борят, и зимнини правят и имат добра реколта, но гледат тия цени на пазара и въобще немотния локален пазар, където и един лев не дават за зеления им боб, а той бил толкова красив. И лека-полека поредните по-млади хора гледат да отделят взор от селския живот и неговите тегоби. Въпросът е какво става ако всички вдигнат ръце и се предадат? Ако дори тези, които произвеждат повече, а и за продан, зарежат тая работа - другите какво ще ядат? Турски домати и гръцки любеници? Какви са тия язви и как да се борят с тях? Защото може ли наистина ябълките при тях просто да не стават без пръскане и да не е до сорт? Едно време, когато дядо ми е бил дете, никой нищо не е пръскал, освен може би гроздето.

[Славянски 2595]

Боби е писал по-нагоре за "родната алтернатива на къща в предградията"... това ще да е нашенската "американска мечта" може би. И за мнозина това е скъпо и дори непостижимо удоволствие. Мнозина от нас копнеят за възможността да имат повече време на село, за нещата, които биха искали да творят и струват, но и това е обикновено някъде в бъдещето.

Ето, пишейки тези редове, аз съм на село повече от десет години, от които две в "градско" или предградско село, и останалите между центъра на едно Балканско градско село (щели са да го правят град през 70-те или 80-те) и махалите. Но човек може да е физически на село през цялото време дори, но духовно да е някъде другаде (примерно, защото работата му е свързана със съвсем други неща, като нещо в IT-сферата и т.н.) - и по този начин пак да бъде откъснат от селската работа и селския живот свързан със земята. Имах един познат, който си беше взел къща на село, и ходеше често, но основно си работеше на компютъра и по имота почти нищо не подобряваше - толкова бавно се случваха нещата, или посоката беше друга.

Та и при мен нещата се случват привидно бавно, както и с много други хора, предпочели да се установят на село или да си вземат или да се захванат със селски имот. Най-често поради липса на време или пари, или и двете. А днешният ден за мен не е какъв да е - даже си е исторически - защото усвоихме първата отгледана на място овца (овен) след 21-месечно гледане! Ако трябва да го смятаме в пари и вложено време, което може да се обърне в пари - разходът е потресаващ Но няма да го направим. По ред причини. Най-малкото имаме възстановяване на нещо, което преминава, и някакво пионерство, което може да се сравнява с основаването на селото преди около 150 години, макар и тогава в района да е имало доста повече хора.

Защо правя това встъпление? Ами поприказвах си с баща ми тази вечер. И стана дума за това как са се случвали нещата у нас в едно не толкова далечно минало, когато в селата е имало много хора, но е имало и друг дух - не такъв на примирение и песимизъм (според мене). Тогава - говоря за 60-те и 70-те години на миналия век - хората освен че ги е имало, са били и много по-сплотени и задружни. Били са бедни, частният бизнес е бил забранен, били са мачкани от комунистите, но в много отношения според баща ми и според мен свободата им е била по-голяма. Нека дам един пример: ако някой в селото е трябвало да си построи къща, основният разход е бил за материалите. Лесно е било да се намерят помагачи (приятели, роднини, комшии, доброволци), с които работата да се случи. Обичайно са намирали някой майстор или по-опитен човек в строителния занаят, който да води работата и да казва кое как да се прави. Оттам са пекли тухли от кал или са правели кирпич, секли са салкъми от собствената си горичка, мъкнали са камъни и прочие. И, по думите на баща ми, никой от участниците не го е правил за пари и не е очаквал да му се плаща. Получавали са храната си за деня и благодарност - дали ще се заколи кокошка или агне, въобще с каквото са можели домакините да ги нагостят. И така за немного време къщата е била вдигана с този драговолен труд. В някои случаи се е плащало в натура (със зърно, брашно, и т.н.). Според баща ми, работническата класа и нагласата да се работи за пари и печалба не се е появила до 70-те. Дотогава повечето хора са били селяни, не работници, имали са си земя, градини, животни, и поне в неговото село за пари са произвеждали само грозде и са гледали копринени буби. Другото всеки в общи линии си е произвеждал: хубава градинска продукция, месо, мляко, яйца и прочие. Но това, което ме впечатли е, че сме можели да постигнем толкова много ЗАЕДНО и почти БЕЗ ПАРИ. И си позволих да направя сравнение със ситуацията днес.

Ако трябва да си построите къща в някое село (не палат), колко ще ви излезе, ако наемете някой да ви свърши работата плюс разходите за имота и за материали? 50 хиляди, 100 хиляди, 200 хиляди лева? Остава и вариантът да спестите пари като си направите всичко сами или с помощта на приятели и роднини.

Според мен тези цени са убиец - убиец за "нашенската американска мечта". И какво се оказва? Във време, в което имаме доста повече пари, удобства и технологии - но и нямаме много и качествени хора да ни свършат работа/да ни помогнат - ситуацията изглежда доста отчайваща в много отношения. Или поне в сравнение с това, което е било. Помислете си само ако всеки един от вас имаше на разположение една група от 10-40 човека около него, които само да рекат и имат свободата да му се притекат на помощ, и да му помогнат в работата, строежа или там в каквото той/тя има нужда? И после да правят същото и за този, и за онзи! И това не е нещо нечувано, а даже е работело доскоро! Да имаше някой да зида камъни или да пасе овцете и козите, някой да прави хляб - въобще да имаше хора, чийто живот и поминък е наблизо, и които не са вързани в ангажименти или дългове та да не могат да се отзоват. Друг би бил темпът на развитие и въобще усещането, преживяването.

Дори, разправя баща ми, за разни поводи като кръщенета, сватби, погребения или други местни празници или събития, кой е мислел за пари, които трябва да бъдат извадени от джоба ти? Някой ще заколи агне или яре, друг ще донесе варена кокошка, трети ще свари яйца, четвърти ще домъкне сирене и кисело мляко, или ще омеси погача или някакъв сладкиш - кой каквото има - и на драго сърце ще донесе от себе си (така е било). Според баща ми това е било въпрос на чест, а не за някаква лична изгода или печалба. А докъде сме я докарали днес? Държавата ни хвърля милиони "в канала" за калпави и прескъпи инфраструктурни проекти и въобще всичко е оскъпено до немай къде, а същевременно парите на хората все не стигат - доколкото останаха въобще хора. И каквото не ставало с пари, ставало с много пари А миналото свидетелства, че нещата могат да се случват с малко пари или почти без пари - но с нещо друго. Ако видим наоколо и пътища, и мостове, и чешми, за сградите въобще не говорим - често те са правени от местните хора със собствени ресурси и труд на добра воля... може би просто защото тази работа е трябвало да се свърши и "Кой ако не ние?" и "Кога ако не сега?" И все едно не сме загубили няколко войни през миналия век! Или пък не сме се сринали заради тоя дух, въпреки че сме ги загубили.

На мен не ми е мъка толкова за липсващата инфраструктура, защото и тя се възстановява, а за хората, които ги няма вече. Струва ми се, че ябълките са паднали твърде далеч от дървото...

[Славянски 2595]

На майка ми баща ѝ, например, си е направил къщата през 60-те сам. Е, не баш, но с малко помощ от баща си (който пък е бил сирак и не особено заможен) и една тумба народ, който е изкопал основи, изпекли са тухли от глината, и са вдигнали сградата. Къщата е направо огромна, на два етажа плюс дълбоко мазе. Аз въобще не бих могъл да си представя как днес ще си купя или построя такава! Че дядо ми беше сръчен и оправен - беше, но и през 60-те все още е имал на разположение една доста развита система за взаимопомощ. Имало е хора, които не са били прогонени, и може би са работели за малко пари, но пък трудът се е натрупвал. И именно от труда, който те са положили тогава, ние и днес се възползваме.

Същевременно другият ми дядо пак през 60-те си е купил къщата (в града), която е била сравнително нова. Доста по-малка и невпечатляваща. Не е имал манталитет на човек, който се хваща и прави. Изплащал я е с години.

От днешна гледна точка често гледаме изотгоре на онези хора и онова време, но аз по малко им завиждам, за това, което са имали и са успели да правят... обичайно, не извънредно. Сякаш в онези години родовете и семействата са били още силни. А това е важно, когато хората се събират да изграждат нещо заедно, а не просто за забавление.

[Лозан 378]

@Славянски, абе не знам защо чета една носталгия към миналото или по-скоро носталгия, към една представа за миналото, която е по-скоро утопична, от колкото реалистична. Има известна доза идилия в това да си обграден от хора готови да помагат на добра воля, да можеш да си построиш къща без пари и т.н. Има и друга гледна точка обаче. Вижда се с просто око, колко е различно днес, само след има няма 80-100 години. Има какво да се желае, прав си. Не всичко е съвършено, но има места където е доста по-добре и такива, където е по-зле. Според мен случващото се днес е следствие, на това случило се вчера и няма как да не е така. Нарича се прогрес и той не винаги се движи само нагоре и напред и безгрешно и безпрепятствено, но посоката е една - да ни е по-комфортно, лесно, красиво, ергономично, да сме по-мобилни, да получаваме повече от живота с по-малко усилия. Това е идеята, а по пътия към постигането й е осеяно с препятствия, които ни събарят, но важното е, че се изправяме и продължаваме. Понякога ми се иска и аз да прекарам една година примерно в такава затворена група, като едно село/племе от миналото. Ей така да си почине съзнанието/душата, но в същото време си давам сметка, че не мога. Свикнал съм със съвременния живот, комуникацията, хората, медиите, електричеството и т.н. Издържал съм една седмица на село, докато строих вилата, като имах посещения от време на време, а и хора от вилната зона се появяваха чат-пат, но вечер, като останеш сам... Гледам хора, близки, които са минали по този път и не искат да се връщат. Не искат да работят от изгрев до залез, да са зависими от капризите на времето и да треперят, щото една градушка ги оставя гладни за една година напред. Днес такива хора все още се виждат по улиците прегърбени на две от копане и хамалогия. Животът им е минал на село и друго не са видели. Днес имаш възможност да си на село и в града, да си в БГ или в Перу, да кодиш или да доиш. Имаш огромни възможности във всякакъв аспект. Имаш лекари и не умираш от кариес, имаш магазин и дори да падне градушка не се притесняваш, че семейството ти може и да не оцелее през идната година. Имаш нет и си говориш с мен от 100км. в реално време... Това все пак не е безплатно и "бъговете" по пътия към прогреса са цената, която плащаме за него. За мен повече си струва, от колкото не си струва. За комунизъм няма да говоря, това е бъг! Аз съм за социал-демократизъм

[Боби Димитров 4672]

Ами и аз мисля като @Лозан - утопична визия има за миналото Славян, но какво да се прави, всеки има своите странни хобита (по-мек начин да се каже, че всеки луд е с номера си).

Специално за строенето на къщи искам да споделя и аз 2 истории.

---

Едната е от кюстендилското село, където 4ма братя са строили къщите си един след друг, 4 еднакви къщи, всички с камък ломен наблизо за основа (волски впряг с талига за носене) и непечени тухли (сушени на слънце пресовани в калъп от почвата от изкопа за основите) за стени, измазани с кирпич (пръст със слама и оборска тор). Това се е случило по някое време преди втората световна.

Естествено са наели майстори дюлгери, които да наредят основите и да надзирават нагоре гредовата конструкция. На тях им е било платено с пари, които пари са дошли от продаване на чеиз/зестра в града. Никой не е искал да му се плаща в храна. Останалите работници са били братята и тук-там някой чичо/братовчед. Строежът на къщите е отнел няколко години, защото е вървял успоредно с цялата земеделска работа, която ангажира в топлите месеци много от хората. През това време, всичките семейства (говорим за 20+ човека) са живели на колиби (нещо като палатка от натрупани клони и козяци отгоре). Няма зима, няма лято. Мизерията е била крайна и никой от въпросните дядовци не си спомня времето с добро.

Таман са направили къщите, идва Народната Власт и им ги конфискува. След края на режима ги връщат де, при това с циментова мазилка отвън (щото другата е искала ежегодно подновяване), но нали...

---

Втората история е за едни комшии на село. Когато младото семейство се формира (някъде началото на 70те), логично е да се отдели от старите и да заживее собствен живот. "Заедно, но отделно" - това е била логиката и ми харесва. Дават им една нива отсреща пътя и да строят там. Хубаво, ама никой няма опит с това, викат бригада, на всички се плаща надник, отделно се очаква да ги храниш сутрин, обед и вечер. Комшийката казва, че са изяли десетки гъски, които за да не се налага да ги купуват, са взели новоизлюпени гъсета, които са ги хранили и водили на паша, за да имат с какво да "очуват" бригадата. По-големият проблем е бил, че е нямало материал - в зрелия комунизъм ни тухли, ни цимент, ни керемиди. Та начинанието е отнело сума години и немалко пари за материали и рушвети и то е било възможно само защото "старите" са продали други имоти.

---

Изобщо аз съм изцяло за взаимопомощ, писал съм го много пъти нагоре по темата и ще се повторя пак Но нещата не са толкова семпли, както загатва Лозан, или както е писал Славян. Не е толкова еднопластово като с магическа пръчка да се появят по 1000 човека във всяко българско село за помощ. Това е безпредметно упражнение в празно фантазиране и което е по-лошото, понеже ще е синтетично, резултатът няма да е добър, накрая биха изчезнали отново хората.

За мен процесите трябва да са "естествени" и не приемам аргумента с яйцето и кокошката. Когато има влечение, смисъл, желание, логика, страст, нужда - силен стимул за дадено действие, като например да се заселят хора в пустеещи села, това се случва. Случвало се е и преди 1000 години, случва се и сега. Когато няма силен стимул, колкото и да си фантазираме какво било и какво щяло да бъде, нищо няма да се промени, освен във фантазиите ни. Абсурдна самоцел е да искаме да се напълнят селата, че да има с кой да си помагат хората, без да има смисъл от това действие!

И за финал да кажа нещо по-конкретно, че до тук беше доста общо. @Славянски - това, че ти не можеш да си позволиш къща където и да е, не е мерило на достойствата на едно или друго място, един или друг социум. Въпросите ми са два. 1) Ако някой ден все пак успееш да си позволиш нещо някъде, какво ще бъде това нещо и къде ще е? 2) Мислиш ли, че с твоите индивидуални действия насочваш хора / семейства / групи / маси в посоката, за която бленуваш, мислиш ли, че влиаеш на хората да се променят към "по-добро" и ако да, обясни как?

(като послепис ще вметна отново лекция "кой ще построи пътищата", където се говори доста за това, че частната бизнес инициатива, демек финансовите интереси на хората, са основен двигател на социалната промяна и прогрес, а ми се ще да вмъкна и линк към всички предания "да хванеш гората", доста приятни)

[Боби Димитров 4672]

Днес пуснах една статия в чата: https://www.nytimes.com/2020/03/05/style/rewilding-stone-age-bushcraft.html

Цялата ми беше интересна, темата е една жена, която реално опитва да живее палео живот и учи хора на тези умения. Но много ме впечатлиха тези думи:

Цитат

We imagine that someone striking out into the wilderness is doing so to get away from everyone, to be alone. The people I met wanted the opposite. They want a life where they cannot survive even a day alone. They cannot get food alone, cannot go to the bathroom, cannot get warm alone. They want to be dependent.

“The city is actually the place of rugged individualism,” said my classmate Joan, who grew up in suburban Philadelphia and uses the pronoun they. “Here I’m using my hands and with people all day.”

At one point, I got separated from the group. There was nothing I could do. I checked the river. I checked the houses. I checked the little pine needle burrows where people sometimes slept. ... I sat and waited in a terror while it got dark.

Our time makes social obligation largely unnecessary. When I moved apartments, I hired TaskRabbits. When I got cold, I turned on the heat. In the woods, the evening entertainment I got was what we could provide one another. Now, suddenly, I did not want to be alone for a minute. The dependence felt amazing. I shrieked with joy when the group came jaunting back.

В свободен частичен превод. Когато някой хваща гората, хората си мислят, че го прави, за да избяга от всичко и всички, да бъде сам. Но хората, с които се срещнах - те искат точно обратното. Искат живот, в който не могат да оцелеят дори и един ден сами. Искат да бъдат зависими едни от други.

Подтекстът на статия е, че няма такова нещо като самодостатъчност (self-sufficiency) и всичко се корени в обществото, групата, племето. Което аз лично знам и усещам много силно по себе си и моето семейство.

Което ме кара и до ден днешен да гледам с лека почуда на хората, които предпочитат да идат в някое изоставено, запуснато, празно място и да битуват там в изолация.

[Славянски 2595]

Много малко са отшелници, които предпочитат да бъдат сами. Такива са особняци. Но замисляш ли се тая жена що не го е направила във Филаделфия или Канзас Сити, а на такова място? В градовете има много повече хора, но е права, че съвременният живот, особено в САЩ, проповядва върл индивидуализъм и независимост, дори в рамките на дома. А някои стигат до крайности...

Хората винаги са правили общности/общества. Имало е и пионери, миграция, бежанци и всякакви чужди на модерния човек страдания и проблеми, които са сплотявали хората.