Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Recommended Posts

Славянски

Виждам, че нямаме тема за тази практика. Аз лично досега не съм я практикувал, но за пореден път попадам на информация за ползите от нея, особено за някои видове при някои условия.

Та каква е идеята на варосването (покриването с бяло) на стъблото? Какви са ползите? Ще се включа и аз с някои отговори и открития по-натам.

Едно от нещата е, че предпазва стъблото на някои по-неустойчиви на студ и мраз видове от затопляне и "разнежване" в топли зимни дни и след това от измръзвания при рязко заоблачаване и/или падане на температурата. Райските ябълки знам, че може да пострадат от топли и после студени зимни периоди/температури, прасковите също, паупауто.

Също имаме ли алтернативи, ако целта е само засенчване/покриване/отразяване на светлината? Може ли да се ползва друго вместо вар? Млечна боя например? Дедите ни по каква причина са го правели и имали ли са основание?

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозан

При мен някои баби смесват варта със син камък и с това мажат. Твърдят, че "изгаря" ларви на разни вредители, както и спори на гъби и други патогени. Иначе за отразяване на слънчевата светлина съм чувал и аз. Някъде съм чел, че и от мравки пази, респективно - въшки.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

От мравки не пази със сигурност, това мога да го демонстрирам на всеки с черешите на комшиите, които биват варосвани два пъти годишно и е върволица.

Ако нещо ще изгаря, то ще е варта, а синият камът се добавя рутинно мисля като фунгицид.

За мен ползите са:

  • намалява донякъде шанса за разцепване на кората при слънчеви, топли зимни дни с много студени вечери, когато тъмната кора се нагрява и разширява, а после рязко свива
  • ако се маже обилно, донякъде намалява местата за криене на потенциално вредни насекоми
  • служи донякъде като препарат против гъбични, особено като се смеси със син камък (аз не съм виждал някой да НЕ смесва)

До момента аз лично не съм варосвал нищо. Причините:

  • фиданките ми са млади, а при тях проблема с нацепването е по-слаб или липсващ, тъй като кората е по-гъвкава
  • кората все още е гладка, няма такава структура като на една стара череша примерно
  • не ми допада това, че трябва да варосваш в периоди с най-усилени валежи, съответно всичко се отмива много бързо и отива в почвата
  • варианта с латекс и блажна боя ми е още по-противен (да, има и такива варианти)

Абстрахирам се от визуалния ефект, макар че доста хора, които съм питал защо "белосват" дърветата ми казват "е как защо, виж как светват", демек основна мотивация е чисто визуална, което мен лично ме отблъсква като логика.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Една статия по темата:

Варосването на дърветата

А тук имаме интересна информация за потенциалното забавяне на разбуждането напролет, без да се забавя реколтата, в следствие на варосване на стеблата:

Защита на овошките от късни слани

Бих го тествал с две дървета едно до друго да видя дали ще даде разлика. Може би със сини сливи, щото са един сорт и сходни по възраст. Не знам дали е късно още тия дни да пробвам? Има време до цъфтежа.

https://homeguides.sfgate.com/homemade-whitewash-trees-30913.html

https://homeguides.sfgate.com/homemade-organic-tree-paint-99650.html

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Какво по-хубаво от това човек да приложа теорията на практика и то съвсем скоро! Хванах се и минах няколко овошки с млечна боя (която съдържа и хидратна вар - и то в полунощ). Идеята ми беше да намажа ствола на няколко дървета като оставя контролна група от дървета съвсем наблизо за сравнение. Оформиха се три групи, които намазах - сливи, вишни и праскови. Намазах две сливи изсред група от няколко сливи на около 2,5 м една от друга. Чакам да видя дали варосаните ще се развият/цъфнат по-късно.

Минах с млечната боя и ствола на една млада вишна, която е на 2,5 м от друга, на която не го намазах. Тези двете са зад къщата на сенчесто място (виждат слънце от запад). А на трета вишна, която е на слънце, намазах ствола също. Интересно ми е дали тази на сянка ще цъфне и ще се разлисти преди тази на слънчевото място, която е варосана. Дърветата са един сорт, все семенаци и сходни по размер.

При прасковите намазах две и оставих трета ненамазана, която е на 3 м от едната. Сортът е един и същ според мене. Бели "диви" прасковки, подарени от една баба. Според една от статиите това варосване (макар и моето да не е цялостно "обличане") би могло да удължи срока на дълбок покой с 10-20 дни и да забави вегетацията с до 24 дни в зависимост от дозата и времето на приложение. Препоръчваше се февруари да се свърши, но и началото на март мисля, че не е толкова зле. Прасковите и сливите са назад, даже на сливите въобще не виждам да са тръгнали да им набъбват пъпките.

Предстои да видя дали има истина в тези твърдения (макар и за цялостно мазане на ствол и клони). Очаквам да има видимо забавяне във вегетацията на варосаните фиданки. Също ми е интересно и дали ще задържат плод ако цъфнат по-късно, и дали няма да има нежелани странични ефекти (да не ми е била силна дозата). Млечната боя е доста по-трайна от разтвор на вар с вода и ми е интересно докога ще си останат бели. Минах ги с четка само една ръка. Ще докладвам като дойде време. Чака се валеж на сутринта. Дано дръпне хубаво боята.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Ще направя кратък ъпдейт за моя опит с варосването, докато не съм забравил.

Нямаше съществена разлика във времето на цъфтежа. Двете праскови които са една до друга цъфнаха едновременно, а другата варосана, която е в сянката на две големи ябълки, се забави с няколко дена. При сливите разлика не видях. При вишните от двете една до друга варосаната се забави/изостана с ден-два, а тя дори е на малко по-слънчево място.

Като цяло нямаше забавянето, на което се надявах. Дали ги варосах твърде късно? Ще видим догодина, когато се надявам да ги варосам и есента.

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Jimmy Stoikov
На 7.05.2020 г. at 21:53, Славянски написа:

Ще направя кратък ъпдейт за моя опит с варосването, докато не съм забравил.

Нямаше съществена разлика във времето на цъфтежа. Двете праскови които са една до друга цъфнаха едновременно, а другата варосана, която е в сянката на две големи ябълки, се забави с няколко дена. При сливите разлика не видях. При вишните от двете една до друга варосаната се забави/изостана с ден-два, а тя дори е на малко по-слънчево място.

Като цяло нямаше забавянето, на което се надявах. Дали ги варосах твърде късно? Ще видим догодина, когато се надявам да ги варосам и есента.

Славянски, до къде стигна с експеримента с варосването?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
Отговорено (Редактирано)

Доникъде. Не съм варосвал оттогава.  Не оставяше време за това, да продължа с опитите един вид. Канех се някои да ги мина тая зима. Ще видим. Много ми се събра.

Редактирано от Славянски

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Jimmy Stoikov

Славянски, много несериозно си се отнесъл към експеримента, а имаш мегдан за проба!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Поначало разлика не видях. Даже едната варосана праскова взе, че изсъхна лятото.

Когато си се хванал с твърде много неща, някои ги жертваш рано или късно. Иначе почваш да правиш всичко незадоволително.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Астрала
Отговорено (Редактирано)

 

 

 

 

Редактирано от Астрала
  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване