Как са оцелявали хората по време на кризисни ситуации в миналото и къде е мястото на градинарството в такива времена?

[Славянски 2595]

Хайде на дългите заглавия! Но определено всеки има своите истории, и лични, и семейни, имаме и богат достъп до историческа информация в книги и интернет, от които да можем да се поучим. Да, поуките са позитивни нещо! Нали знаете коя била най-важната поука на историята? Че хората не научавали нейните уроци...

Някой може да ме обвини, че очаквам и гледам към лошото и нерадостното, но за мен има какво да се научи, защото тежки периоди рано или късно идват. И кои са нещата и качествата, които обуславят успешното ни преминаване през тях? Кризата какво време е? И има ли и добро в лошото и нещо, за което да сме благодарни?

Може да публикувате истории, размисли, видеоматериали - които да дадат кураж и насока на мисълта. И не искам, моля неща от сорта на "то лошото няма да дойде". Разбира се, къде е мястото на градинарството и земята във време на недостиг и криза? 

Ще започна с един разказ за Голямата депресия в САЩ:

Видеото е от миналата година.

[Боби Димитров 4672]

https://www.amazon.com/Little-Heathens-Spirits-During-Depression/dp/0553384244

Книгата описва животът на едно семейство (в широкия смисъл, с лели, баби, бая народ) във ферма и малък град (300 човека) в САЩ, по време на Мега Спека, както е позната "Голямата Депресия" в Бургас

Реално книгата поддържа тезата на Славян, че ако всички бяха фермери, малко щяха да гладуват по време на криза и имайте предвид, че криза като оная ние не сме видели и вероятно няма да видим.

В книгата криза не се описва, защото като деца, те не са възприели такова нещо... а просто пестеливия живот, който са водили всички в техния социален кръг, мантрата Want Not, Waste Not, сума пуритански привички от странни до отблъскващи и като цяло описва един щастлив живот на село, в супер стабилна семейна и социална среда.

Важно е да се каже, че в много отношения дори техния беден начин на живот (реално колко са били "зле" разбира авторката чак като отива в Ню Йорк) е бил многократно по-добър от живота на, примерно прадядо и неговото семейство, когато са изселени от родните си места (сега Турция) в посока Странджа с една каруца деца, без покъщина и пари. Така че тук бая народ се е нагледал на мизерия до преди 100 години...

А тези нарочно подбрани снимки във видеото от Славян по-горе показват крайната мизерия, която не е била изпитана от повечето хора в САЩ. Дори в пика си, безработицата е била около 25%, с други думи огромното мнозинство е имало работа. Фермерите са страдали най-много от практиките си, довели до The Dust Bowl.

Имайте предвид, че дори тази голяма депресия не е имала кой знае какъв ефект върху общото население, нито върху прогреса.

Цитат

Population health did not decline and indeed generally improved during the 4 years of the Great Depression, 1930–1933, with mortality decreasing for almost all ages, and life expectancy increasing by several years in males, females, whites, and nonwhites. For most age groups, mortality tended to peak during years of strong economic expansion... https://www.pnas.org/content/106/41/17290

Ако сте гледали и филма за Куба, там показват същото - кризата решава сума проблеми (вкл здравословни) и създава неочаквани решения на социално ниво.

Та от тази книга се възприема ясно, как наличието на база, инфраструктура, градена 2+ поколения е голяма сила. Но в крайна сметка, никой описаните в книгата хора не остава във фермата. Веднъж видяли "широкия свят" (повечето деца от групата им не са пътували по-далече от 3 км от фермата до гимназиални години и натам), всички се пръсват. Последната глава от книгата реално е най-важната й част... Но няма да я разкривам тук.

И това е гвоздеят в ковчега на цялата тази постановка. Тайната, но все пак проявена тук, мечта на Славян е да стане катаклизъм, всички да ни застигне криза, от която няма излизане, всички да клечим до живот в клозет без електричество, защото така е правил прадядо му и така е правилно, така ще си проличат кекавите, ще се отсее плявата от зърното, ще оцелеят само силните духом и телом и тези, които възприемат мизерията като начин на живот.

Но истината е, че хората не искат да оцеляват. Те искат да живеят и просперират. Което е описано и във въпросната книга. 

Извън нейния контекст, могат да се видят много начини за това желание, този стремеж да просперират хората, отвъд империалистическата култура, като например в трудове като този:

https://www.amazon.com/1491-Revelations-Americas-Before-Columbus/dp/1400032059

 

Не е задължително да има капитализъм, не е задължително да се унищожава природата, не е задължително да има държавен апарат. Но тезата, че трябва да оцеляваме, защото животът е мизерен и това ни очаква всички и най-добре от сега се учете на мизерия, защото иначе като ви застигне и нямате мизерен опит, ще умрете в клозет, това е изумително мен мизантропско и дегенеративно виждане за света, което в голяма степен се споделя (макар и по различен, но сходен начин) от Добри Абарисов.

Животът е един влак. Ако пътуваш в него седнал с гръб към движението, можеш да виждаш само отминалите гари и гледки и да въздишаш по тях. Вместо да се чудим как да оцеляваме в криза, препоръчвам да се седне на отсрещната седалка и да се работи не в посока да подкараме влака назад, щото видиш ли да не земе да стане нещо някъде напред, а да се мисли как да направим пътуването за нас и околните по-дорбо.

Така че нека опитаме да не оцеляваме, а да просперираме, защото хората са намирали начин да просперират дори в най-мрачните години от историята си.

А ако някой иска да види един пример как световен катаклизъм може да доведе до победата на човешкия стремеж за нещо по-добро над мизерията и черните мисли на философската школа Сланицше-Добригор (да ме прощават другите двама видни мизантропи Ницше и Киркегор), може да прелисти шедьовърът на Нивън-Пурнел - "Чукът на Луцифер".

 

[Славянски 2595]

Една новина:

https://invesbrain.com/rockefeller-foundation-president-starts-countdown-until-all-hell-breaks-loose/

САЩ трябва да оглавят усилията за "пълно финансиране" на Световната програма по прехраната на ООН и за предварително складиране на спешни хранителни запаси в страните, които се очаква да бъдат изправени пред недостиг на храна през следващите шест месеца, заяви Шах, бивш администратор на Американската агенция за международно развитие по време на управлението на Барак Обама, в интервю за предаването "Балансът на властта с Дейвид Уестин" по Bloomberg Television.

Има време за просперитет, има и време за затягане на коланите.