.. в полите на (западна) Витоша

[Ch Petrov 798]

 

[Ch Petrov 798]

Дозряване

[Ch Petrov 798]

нЕкои от спецовете обсъждаха т.н. "мъжки и женски домати"

Оказва се, че - както винаги - са били прави. И затова са баш-спецове

Редактирано Ноември 28, 2023 от Ch Petrov

[Ch Petrov 798]

Само 40-50 см, а на слънчевите места - вече 30 см мокър сняг. 

Сега очаквам ветрец около 20м/с, който тук някакси се турбулизира и духа откъдето му скимне

[Ch Petrov 798]

Да са чери - не са чери. Отляво повече прилича на грозде, а отдясно си е напрао умалено San Marzano

 

Редактирано Ноември 30, 2023 от Ch Petrov

[alys 2228]

Петров, миналата зима броколито под укритие ли ти беше и кой сорт е било?

[Ch Petrov 798]

Петрова, миналата зима растенията броколи не са били под укритие, но бяха почти на завет до един навес. Обаче моята съпруга откъсваше (сравнително скромни) цветове почти до края на април. Нямам спомен за сорта - нещо обикновено от магазина на Женски пазар до фонтана. 2-3 години засаждах разсад купен през юни и опитвах как ще вирее при мен. Ноо тогава през ноември броколито и брюкселското зеле бяха заякнали растения високи около 30-40 см и не им пукаше от падналия сняг.

Сега броколито и брюкселското зеле (от същия непретенциозен магазин) са засяти от мен през ранната есен, пикирани и в началото на ноември засадени по средата на открити лехи. Обаче растенията бяха не по-високи от 20 см. Прихванаха се, покараха нови листа. И .. падна 50 см мокър сняг, който там около тях все още не е разтопен. Опасявам се, че засадените броколи и брюкселско зеле са напрао смачкани. Можех да ги покрия, но си казах - нека поне веднаж да ги навали обилен есенен дъжд.. Е - наваля ги.

Изводи :

1) засяване поне 1 месец по-рано, за укрепнат растенията;

2) под найлон щяха да са засушени, но нямаше да са смачкани.

Сега ще разровя все пак снега около едно-две растения.

Ееми добре са, но можех да ги сложа и под големи бутилки и сега всички щяха да са изправени.

Редактирано Ноември 30, 2023 от Ch Petrov

[alys 2228]

Аз оставих една по-голяма и 2-3 по-малки глави броколи, както и всички останали растения. Не изглеждат измръзнали. Благодаря ти за изчерпателния отговор. Моето броколи го сях директно в градината на 30 юни. После разсаждах. Доволна съм, но Боби писа, че са направили разсад и са имали реколта месец преди мене. Аз откъснах първите две глави на 22-ри октомври.

[Ch Petrov 798]

Ако все пак успея тази зима да отгледам броколи и брюкселско зеле - куче марка от "Сортови семена"

Тогава за следващата година ще потърся някои по-засукани сортове

Дано ги има в "Сортови семена" .. или при бай Ристо .. а може би Флориан .. или Градина "Осмар ..

А'дано не са ментета

 

 

[Ch Petrov 798]

Продължават да зреят

[Ch Petrov 798]

Уви, опушените и жълтите намаляват

[Ch Petrov 798]

Някакви репички "Ален глобус" : най-нови, най-хубави, най-ранни, най-красиви, най-меки, най-хрупкави, най-сочни ..

Ще се опитам да ги рътя .. нищо че са от 1887

А'дано покълнат

[Ch Petrov 798]

Продължават да зреят

Още 2 седмици до Рождество Христово

[alys 2228]

При мене са изкарвали до началото на март, но дребничките. Моите вчера ги внесох на топло, защото при 5° не мърдат.

[Ch Petrov 798]

В градината 

в солариума 

 

[Ch Petrov 798]

Продължават да зреят 

[Ch Petrov 798]

Капково напояване в опитното поле

Някога в училищата, в които учех, имаше опитни полета. Само по задължение и с неколкократни проверки можеха да ме принудят на работя там. Ообаче към края на миналия век, след като внезапно се дотътрузи демокрацията,   нещата се промениха и аз доброволно си направих скромно (по площ) частно опитно поле.

Паралелно с узряването на демокрацията се опитвах не съвсем ефективно да отглеждам чушки, домати и други зарзавати. Опитвах се и да осмислям резултатите, виж „Технология на мечтите“.

Отначало имаше десетина късички лехи ориентирани в посока изток-запад, напоявани гравитачно и покрити нАдве нАтри с някакви найлони. През 2019 г. един настойчив вътрешен глас успя да ме убеди и аз обърнах посоката на лехите на север-юг, намалих броя  и увеличих дължините им, направих лееки разглобяеми оранжерийни конструкции и ги покрих с армиран найлон. Общата дължина на покритите лехи е около 40 м – защото няма място за повече. Впоследствие направих лехите топли и лееко повдигнати

https://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?p=1061846#p1061846 .

Конструкциите даваха възможност найлоните да се затварят и от двете страни, както и да се повдигат и от двете страни – заедно или поотделно. Вътре във всяка оранжерия можех сравнително бързо да покрия растенията с агрил. И тогава възникна проблемът с поливането.

Преди всичко реших, че ще поливам с вода от водопроводната мрежа и няма да ползвам резервоар. Преди мноого години изкопах шахта с обем около 3 куб.м дълбока около метър и половина. Тук подпочвените води са много високи - през април-май шахтата се пълни с над метър дълбочина. През август - септември остават около 50 см. Даже бях пуснал риби и раци там и няколко години имах домашна стръв за щука. Някъде в гаража има електропомпа и ако спрат питейната вода - има с какво да поливам. Е, ако спрат и тока бих могъл да вадя водата с кофи. Както казах – взех мотивирано решение да ползвам питейна вода.

Ясно е, че няма непекъснато да разнасям вода с кофи или да вървя покрай лехите с маркуч в ръка, въпреки, че понякога го правя. Трябваше да избера с какъв тип капков маркуч ще поливам – с обикновени отвори, с вградени капкообразуватели, с регулируеми външни капкообразуватели, с нерегулируеми некомпенсирани външни капкообразуватели, с външни компенсирани капкообразуватели с постоянен дебит ?

Реших да ползвам не капкови, а сълзящи маркучи. Разликата е съществена - сълзящият маркуч отделя капки по цялата си дължина, а не точково. След щателно търсене открих  подходящ доставчик. През един от черните петъци си купих компютъра, който уж командвал отварянето и затварянето на централния кран, купих и дигитален измерител на протичащия обем вода, купих регулатор на налягането, ежектор-дозатор и дисков филтър.

Ето примерна схема на поливна система – само за проверка на функционалността и‘ :

Трябва да подчертая, че на практика разположението на уредите е различно :

На първо място винаги е главен спирателен кран, който пуска и прекъсва подаването на вода. Според мен надеждни са бронзовите кранове със сферичен затварящ елемент. Сменил съм доста кранове с месингови корпуси и детайли, които често дефектират.

На второ място задължително е дисковият филтър. Защо дисков ? Защото според мен е по-ефективен от мрежестия и почистването му е по-лесно.  

На трето място задължително е регулиращият клапан. Този клапан има вграден собствен филтър, но аз предпочитам да го слагам след дисковия филтър. При мен налягането във водопроводната мрежа е 8 бара, понякога стига до 10 бара (атмосфери). Регулиращият клапан намалява налягането на водата до 2 бара.  Оптималното работно налягане на повечето елементи на поливните системи е 2 бара. 2 бара е и работното налягане на сълзящите маркучи.

На четвърто място - дигитализиран уред за автоматично управление на поливането. Работи с батерия. Ако по някаква причина капацитетът на батерията спадне под някакъв минимум – уреда спира да работи. Настройва се ден от седмицата, час на отваряне на крана, продължителност на отварянето - в минути. За всеки ден има възможност за 2 поливания – например сутрин и вечер.

Сега дисплея показва, че остават още 47 минути кранът да бъде отворен. Дисплеят показва също така, че уреда е настроен за всеки ден от седмицата. На дисплея се вижда и състоянието на батерията. Точно на този уред дисплеят не е светещ и нощно време не се виждат показанията.

На пето място – дигитализиран дебитомер. Точно на този уред дисплеят не е светещ и нощно време не се виждат показанията. Слагал съм и обикновен водомер – достатъчно е да има необходимите куплунги за бързи връзки.

На последно място ежектор – дозатор. Дозира всякакави водоразтворими течности, които се смесват с поливната вода.

Веднаж определих, че за 2 часа в поливната система са влезли 400 л. Общата дължина на сълзящите маркучи е около 90 м. Значи за 2 часа са се отделили около 4,44 л на линеен метър по цялата дължина на сълзящия маркуч. Маркучите са 2 – значи близо 8,88 л на линеен метър. Ширината на лехата е 80 см.

Обикновено поливам 2 пъти седмично по 2 часа, а при дневни температури над 30*С – 3 пъти.

Предполагам, че вероятно така изглежда овлажняването на почвата под сълзящите маркучи и около тях  по цялата дължина на лехата.

Понякога имервам влажността на почвата на дълбочина 15-20 см с дигитализиран почвомер за измерване на влажност, температура, осветеност и киселинност.

Ефективно ли е поливането ? Резултатите могат да бъдат осмислени с този клип

https://youtu.be/RDpN8z6oxNg

Да не забравя – причина за тези резултати вероятно са и слънчогледовите цветове на доматите. За съжаление - намаляват след трета китка

[Боби Димитров 4672]

Браво, много добре си го описал, а схемите са трепач, личи си старанието

Това е полезно за мен лично, за да сравня количеството поливка (което при нас е също от централен водопровод най-често). Тези 2.2 л/ч/лм ми се виждат малко като количество, което да пуска маркуча, но сметката ти е вярна, а аз лично не съм замервал с твоята точност, вярвам само на производителя.

В нашите лехи също са 2 успоредни маркуча, като всеки маркуч пуска около 7 л/ч/лм. Ние поливаме веднъж седмично (ако не е валяло), като водата тече минимум 4-5 часа, за по-малко време сме установили, че се омокрят само най-горните няколко см, просто тук почвата пие много вода.

Три пъти седмично като полееш по 2 часа, това ще дойде все едно аз да полея веднъж за 2 часа. Разликата е голяма. Допускам, че общата влага в системата при теб е висока - повече атм. влажност, високи подпочвени води (при нас няма никакви в работна дълбочина) и капилярно просмукване.

[Ch Petrov 798]

Сълзящият маркуч всъщност не е капков и общо взето е от някаква микропореста материя. Не бих оприличавал тази материя с дунапрен или микропореста гума.

Самият маркуч е с дължина 15 м, с регулиращ кран и бърза връзка в началото и с тапа в края. 15 м вероятно е близко (и по-малко по стойност) до някаква гранична дължина, след която дебитът може би намалява, т.е. в началото - при водоподаване с налягане 2 бара - и в края на маркуча пред тапата ще бъдат изпускани различни количества капки. Ясно е, че по дължината на маркуча налягането спада и 15 м са такава дължина, при която практически няма съществени разлики в дебита на капкоотделянето в началото и в края. При мен дължината на най-дългите лехи е 11,7 м, т.е. с 3,3, м под предполагаемата гранична стойност 15. Няма как да измеря локално дебита през 1 линеен метър от маркуча. Единствения начин е общият дебит 400 л за 2 часа да бъде разделен на сумарната дължина на маркучите и тогава наистине дебита е средно 2,2 л на линеен метър за един час - при налягане 2 бара. Аз поливам 2 часа с по 2 маркуча във всяка леха и предполагам, че за 2 часа в лехата с ширина 80 см се отделят средно 8,8 л на всеки метър. Според Красимир Лазаров от форума "Хобикафе" 10 литра/кв.м са достатъчни за едно поливане. Т.е. ако аз поливам 2 часа и 30 минути - ще достигна тези 10 литра/кв.м. Ако поливам 1 кв.м с градинския маркуч - тези 10 литра ще изтекат за секунди. Обаче аз си мисля, че колкото по-малък е дебита на поливане (капки или сълзи) и колкото по-дълго е времето за поливане - толкова по ефективен е топлообменът на поливната вода с въздуха и почвата, т.е. нараства температурата на водата, която достига до корените на растенията. За някои градинари това е важно.

Единият маркуч е опрял долу в стеблата на доматите, които са на една линия по цялата дължина от едната страна на лехата. Вторият маркуч е опрял долу в стеблата на втория ред домати от другата страна на лехата, които също са на една линия по цялата дължина, но са разположени "шахматно" спрямо първия ред. Тъй като нямам монтирани капкообразуватели - мога да садя домати както през 80 см (по дължината на лехата), така и през 60 см, а тази година в едната леха бяха дори през 50 см.  Прочетох във форумите, че изтъкнати башспецове и башспецки препоръчват да не се отглеждат домати и краставици в непосредствена близост. Ееми аз 4та година правя точно обратното - вместо домати на 3 места във всеки ред има по 2 краставици и корнишони, които се катерят по една стълба напречно на лехата. И доматите, и краставиците, и корнишоните са в зоната с най-добро поливане, развиват се нормално и което е най-важното - от края на юни до началото на ноември има общо взето достатъчно домати, но при краставиците плодородния период е от края на юни до първата десетневка на октомври. Градината е малка и в празните пространства между доматите са засадени поединично червено цвекло, целина, чубрица, босилек, моркови, лук и чесън в края на лехата, тагетис и невен в края на лехата, а преди 2 години имаше дори и жълта ряпа. През юли-октомври не се налага да купуваме изброените зеленчуци - поливането се оказва достатъчно.

В описанието на сълзящия маркуч въобще не е посочен дебит, а само работно налягане 2 бара. Случвало се е да пускам вода без регулиращ клапан и тогава на различни места по маркучите се появяват тънки струйки - някои по-силни, други по-слаби, но преобладаващо няма струйки, а само сълзене. Тогава предполагам, че дебита е повече от 2,2 л/час на линеен метър.

Преди да избера сълзящия маркуч се питах - каква ли трайност ще има, колко години ще сълзи по цялата дължина с около 2,2 л/час ?  По различните форуми отзивите са от "осанна" до "разпни го". Аз реших да рискувам. Вече четвърта година нямам сериозни проблеми с поливането.

Обаче всяка година през ноември е необходимо и задължително : 1) поотделно за всеки маркуч да сваля тапата в края, да пусна за секунди силна струя вода с налягане 8 бара с надежда доколкото е възможно да отмие евентуални замърсявания по вътрешната повърхност на тръбата, след това да продухам внимателно с компресор маркуча и да върна тапата на мястото и'; 2) внимателно да навия всеки маркуч около кофа от латекс - за да не се прегъва и да го вържа; 3) внимателно да надпиша кой маркуч от коя леха е - имат различни дължини; 4) да прибера маркучите в гараж. Големият риск е през октомври - ако настане студ с отрицателни температури - тогава водата в маркуча и в микропорите може да замръзне и това да промени функционалността на маркуча. Затова следя внимателно дълготрайните и краткотрайните метеопрогнози и имам готовност за бързо прибиране на маркучите. Маркучите с капкоотделители  май въобще не ги прибират.  А пък аз през април трябва наново да слагам/опъвам сълзящите маркучи в лехите.

Има все пак малък засега проблем, който вече втора година ми създава грижи. На няколко (засега под 5) места по маркучите се появяваха сравнително големи пукнатини и оттам пръска не струйка, ами си е направо струя. Важното е да го видя навреме - режа маркуча на мястото на струята, разглеждам състоянието на тръбата и отстранявам напукания участък - обикновено 1-2 см, с обикновена пластмасова муфа за съединяване на маркуч 1/2" съединявам двата края на разрязаното място и проблемът е решен. Защо се появяват тези пукнатини ? 1) Не достатъчно качествен участък от маркуча - може би локално по-тънка стена на тръбата ?; 2) стареене на микропорестия материал - от слънчевото греене или от сравнително ниска дълготрайност на материала, вследствие на което променя функционалността си ?; 3) погрешно подаване на вода с налягане над 2 бара - уви - случва се; 4) прегъване на маркуча при навиване, развиване и съхранение. 

Още преди 4 години си мислех, че най-добре ще бъде да направя 5 см дълбока траншея и да заровя маркуча под земята - така щях надеждно да го предпазя от слънчевите лъчи през юли и август. Сега си мисля, че има поне още три начина за осигуряване на сянка : 1) с мулчиране - правил съм го с мулч от надробени тънки клони, но е неефективен и трябва мноого мулч; 2) засаждане на ниски зеленчуци около маркучите - правя го, но все пак ниските растения са на 15-20 см едно от друго и има пряко огрени участъци от маркуча; 3) в лехите расте една червеникава микродетелина, която е висока не повече от 4-5 см, на места покрива като килим почвата + маркуча и си е 100% жив мулч, със сигурност намалява изпарението и аз тази есен умишлено не прекопах лехата. Сега някой башспец или башспецка ще възкликне - ама микродетелината "краде" хранителни вещества и вода от доматите. Нека краде - има и за детелината, има и за доматите.

Започвам все по-често да си задавам няколко въпроса : кога поливането със сълзящ маркуч вече няма да бъде достатъчно ефективно, т.е. да има равномерен дебит по цялата дължина ?; какви ли ще бъдат критериите за негодност -  среден брой нови наставяния на линеен метър за всеки маркуч (на месец или на сезон), честота на поява на пукнатини за всеки маркуч (на месец или на сезон), удължаване на времето за изтичане на 400 л - вместо за 2 часа например за 4 часа или повече.

И следва важният въпрос - следващата поливна система пак ли да бъде със сълзящи маркучи или да опитам поливане с твърд маркуч + нерегулируеми компенсирани разглобяеми капкообразуватели ?

Компенсираният нерегулируем външен капкообразувател е предназначен за монтаж към капков дебелостенен многосезонен маркуч ф16 за точково поливане на чушки, домати и всевъзможни други зарзавати.

Вграденият антидренажен клапан се затваря, когато налягането в маркуча падне под предварително зададен праг – например 0,12 бара (1 бар = 1 атмосфера). В този случай, когато подаването на вода под налягане е изключено, налягането в маркуча не пада до нула и той винаги остава пълен с вода. В този случай се предотвратява също така и навлизането на замърсители в капкообразувателя.

Капкоотделянето започва само когато налягането в маркуча се повиши над предварително зададена стойност – например 0,7 бара.

  

В този случай работата на всички капкообразуватели започва едновременно, (уж) независимо от разликата в наляганията по дължината на маркуча, което (уж) гарантира равномерен отток с практически еднакъв дебит на капкообразувателите по целия маркуч. Аз си мисля, че 20 метра е подходяща дължина за капков маркуч с компенсирани нерегулируеми външни капкообразуватели, при което може да се очаква практически еднакъв отток от всички капкообразуватели.

При наличие на достатъчно налягане – например над 0,7 бара - е налице и самопочистваща функция.

 

 

Дано през следващите 2-3 години моите сълзящи маркучи функционират щп-годе нормално. Това ще ми да възможност за достатъчно обмисляне и вземане на решение за вида на следващата поливна система непосредствено след финала на световното първенство по футбол през 2026 г. в САЩ, Мексико и Канада.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано Декември 18, 2023 от Ch Petrov

[Ch Petrov 798]

Само 5 дни до Рождество Христово