Технология на мечтите

[Ch Petrov 798]

Боби Димитров : „ .. Не бях виждал до момента такава конструкция и система, а от другата ти тема гледам че се и трансформира по разни начини Разкажи повече за нея, от къде идеята, изработката, материалите? .. „

Пак предварително бих искал да кажа,  че съм се съобразявал преди всичко със скромната по площ градинка в която се опитвам да реализирам част от мечтите си,  както и със суровия Владайски климат. Разчитал съм както на собствен горчив опит,  така и на полезна информация от интернет. Изработката  - направи сам.  Материалите са купувани в София.  През седмицата трябва да ходя на работа и остават само 2 дни – за върхове, за градина, за гъби, за риби..

В началото бе полуизправен тел, сгънат нАдве-нАтри на дъги, върху които са „опънати“ нЕкви нееднакви парчета опаковъчен найлон, затиснат с каманАци..

Друго си е - ако телът (ф6) за дъгите се изправи с чук. Най-лесно става на метална маса или сравнително равна бетонна плоча. Ако върху бетона се разчертае полуокръжност – има вероятност при внимателно сгъване дъгите да са що-годе еднакви. Съвсем еднакви биха били ако върху металната маса се завари съставен шаблон от подходящи метални парчета описващи дъговидния контур

Сега вече може да се редят в лехата по конец. Е да, но при забиване в земята маалко се разтварят ту насам – ту натам.. Май е по-добре забиваните в земята изправени краища на дъгата да бъдат здраво хванати със заварен  хоризонтален напречник

Сега вече не се разтварят, но – понеже дъгите са от ф6 – стойките са доста паянтови. Я да заваря един вертикален напречник

Такаа .. Сега ако опъна найлона върху подредените по конец стабилни стойки – няма как да не провисва между тях. Я да вържа стойките с изправени дълги 5-6 м (колкото е лехата) телове ф6. Нека бъдат три вързани в горната част на дъгата..

Три ми се виждат малко – нека да бъдат пет. Така найлоните по-стабилно формират дъгообразния тунел

Обаче както и да ги връзвам – след време се разхлабват и се свличат по дъгата.. Хмм.. Ще заваря къси парчета ф6 напречно на всяка стойка. Заваряването на два кръстосани перпендикулярни цилиндъра с диаметри по 6 мм е особено вълнуващо ..

Сега надлъжните горни телове са хванати доста здраво с телчета от телефонен кабел (без затягане с клещи) за дъговидните стойки и цялата конструкция е доста стабилна. Обаче сега не ми харесва найлона – аман от нееднакви парчета, които след година се късат като вестник. Май е по-добре да използвам армиран асеновградски найлон с ширина 150 см. Ще направя еднакви покриващи секции 150 см х 200 см които ще се припокриват с по 20 см.  200 см е дължината на дъговидната част. Искам в долния край да не ги затискам с камъни, затова по цялата дължина на по-късата страна 150 см заковавам бичмета 3х3 см с дървени лайсни (найлона е между дървената лайсна и бичмето). Обикновени джамджийски пирончета през 10 см. Долните краища на найлона вече лежат успоредно на лехата

Това е положението през 2000 г. Обаче като задуха владайският вятър както си знае - направо повдига отделните найлони, има случаи когато ги разхвърля по двора. Забивам/подпирам с къси 50на см телове ф4 точно там където се срещат съседните секции найлон и проблема с вятъра донякъде отпада. Обаче като вали проливен дъжд найлона провисва високо горе на дъгата и се пълни с десетки литри дъждовна вода. Ако увелича броя на надлъжните телове (по дължина на цялата леха) и ги закрепя точно там където се събира дъждовната - вода може би ще реша и този проблем. Обаче има друг по-сериозен проблем – оказва се, че реално използвам около 50 см от цялата ширина (120 см) на дъговидната стойка, т.е. тя е излишно широка. А градината е малка.

Значи през 2011 г. започвам да правя сам нови стойки като къщичка. 50 см широки, 60 см високи отстрани и 70 см високи в средата – дано е подходящ наклона за стичане на дъждовната вода. Периметъра на „къщичката“ е 200 см – ще използвам готовите секции армиран найлон. Броя на лехите със сигурност може да бъде увеличен. Поливането е гравитачно – дворът има уеек наклон и водата тече по изкопаните лехи, т.е ориентировката на миниоранжериите е изток-запад. За първи път ПЛАНИРАМ разположението на лехите и правя между тях пътечки от тротоарни плочи, щото ми писнА да чистя треволяци и бурени – за да мога да минавам покрай доматите. Ако засадя разсад през май – по някое време (обикновено 20-25 юни) ще е пораснал 60 см и тогава просто ще събера стойките и надлъжните телове. Стойките са почти еднакви, защото са сгъвани по шаблон – заварени към металната маса парчета желязо. Горе имат заварени къси парчета тел, за които се връзват горните надлъжни телове. Закрепването на надлъжните телове към стойките е с телчета от разплетен телефонен кабел. Отпред и отзад на всяка миниоранжерийка има дървен прозорец с форма копираща къщичката отвътре и със закован найлон. Когато е топло – найлоните се навиват около бичметата и някакси се закрепват встрани от покрива.  Тъй като съпругата ми няколко пъти гледа внуци на 10000 км – сам сглобявам и разглобявам 10 еднопрофилни миниоранжерийки със средна дължина 6 м. През периода юни – декември – април стойките, надлъжните телове и навитите найлони уж са прибрани в някакъв гараж, който досега е разбиван 2-3 пъти.

      

Все още използвам тези стойки и тези покривни секции найлон

 

 

2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 .. Разсад от пазара или от някакви запазени стари семена. Торене с оборски тор през 3-4 години. Пръскане с каква ли не „тежка химия“– по мъдрите съвети на продавачките от „Сортови семена“ или на познати. 5-6 години градински домати – кога повече, кога по-малко. Засаждане на разсад домати, краставици и тиквички в тези оранжерийки през април е неудачно – сравнително ниски температури на въздуха и почвата. Спомням си как на 24 и 25 май 1991 г. ме валя сняг в тази градина и ръцете ми доста измръзнаха. Първите домати обикновено се зачервяват в края на юли, последните – към края на септември. През октомври (понякога и по-рано) падат слани. Както се казва – „кога как дойде“..

Обаче идва 2017 г. И точно над градината се изсипва градоносен облак. Не само домати – лози, череши, кайсии, праскови, малини – всичко е обрулено – като скъпата ни Татковина.

За радост през 2018 г. градушките минават встрани. Но след няколко последователни проливни дъждове (или дъжда – дъжд мн.ч. ?) идва някаква тотална болест по доматите и към началото на август всичко в градината е черно.

Как да се предпазя от градушки и валежи върху доматите ? Голяма оранжерия 6м х 12м с прозрачен твърд покрив ? Със сигурност не мога да я направя сам. Проучих цените на прозрачните покривни материали, направих сметки за количеството и вида метални профили които ще ми трябват, както и цените им. И накрая се сетих да направя някакви приблизителни якостни сметки за снежно натоварване получено от 70 кв. м покрити с 50-сантиметров мокър сняг. Защото тази оранжерия няма как да бъде разглобяема. Дотук с голямата оранжерия.

Затова през 2019 г. реших да се опитам да направя по-високи тунели със следните обобщени изисквания :

-          конструкция на стойките – такава, която е по силите и възможностите ми, разполагайки с електрожен, флекс и бормашина;

-          монтажа на цялата конструкция (изправяне на готовите стойки + монтиране на 12 м надлъжници отгоре + укрепване на найлоните) го правя сам, ако някой помага – времето се съкращава;

-          запазване на възможността за демонтаж през зимата, т.е. прибиране на потенциалните вторични суровини в гаража, който от 6-7 години не е разбиван пу-пу-пу;  

-          достатъчно яки модулни еднакви стойки с височина 1.80 м и  ширина 0,80 м, които трябва да са и достатъчно леки, т.е. да не са преоразмерени;

-          надлъжниците по 12 м – от щампован профил № 10, който на 1,30 м практически няма провисване;

-          никакви дървени бичмета за фиксиране на краищата на найлона до земята – шини 20х4;

-          ширината на найлоните остава 1,50 м; в двата края се ушиват надлъжни джобове за шините;

-          от 7 стари найлона с дървени бичмета със зашиване един към друг се получават 3 нови с дължина по ~4,20 – колкото е периметъра на новите стойки;

-          конструктивна възможност за надеждно закрепване на спуснатите найлони в долно положение – до земята;

-          конструктивна възможност за надеждно закрепване на навитите найлони (за всеки поотделно) в горно положение на височина около 1,50 м и на около 25 см над земята;

-          допълнителни два горни надлъжника дълги по 12 м от тел ф6 – по средата на всеки един от наклонените покривни найлони – предотвратяват събирането на вода и провисването на покрива при проливни дъждове; ако доматите се връзват със сезал – връзват се за тези надлъжни телове;

-          на двете челни страни на всяка оранжерия - обковани с найлон дървени профили шарнирно закрепени един за друг, копиращи силуета на стойката; горния профиле като „къщичка“ и може да се отваря навън;

-          конструктивна възможност за надеждно притискане на  спуснатите найлони към  вертикалните и към покривните части на всяка стойка;

-          възможно е и друго изуискване да е имало, но сега не мога да си го спомня.

Ето конструкцията, която отговаря на горните изисквания :

Миналата година за първи път не ме вълнуваха прогнозите за градушки и валежи. Поливането си беше гравитачно – по лееко наклонени улеи във всяка леха. Оранжериите се огряват само от едната страна и понеже са близо – лееко се засенчват. Найлона е на 10 години, но не е помътнял и дори хвърля леека сянка – не е необходимо засенчване.

Обаче :

-          поради нестабилно укрепване на челните стойки при силен вятър една от оранжериите падна заедно с доматите, но не настрани, а по дължина; изправихме я сравнително лесно (сам не можах), събрахме изпадалите плодове домати и растенията продължиха да цъфтят, връзват и зреят; значи трябва да се осигури надеждно достатъчно яко закрепване на челните стойки;

-          необходимо е поставяне на допълнителни само горни опори щампован профил №10 между всеки две стойки за доукрепване на покрива, тъй като допълнителните надлъжни телове ф6 се закрепват през 1,3 м и провисват при натежаване на доматените растения;

-          има единични случаи при които закрепените горе навити найлони се саморазвиват от вятъра и падат сами надолу;

-          при спуснати найлони температурата при слънчево време е доста над 30 градуса - уви, необходим е ежедневен надзор на оранжерия със спуснати найлони;

-          разстоянието 90 см между пътечките с плочи е малко и между оранжериите трябва да се промъквам, необходимо е да се увеличи;

-          необходимо е „завъртане“ на лехите в посока север юг, т.е. демонтиране на 10-12 готови пътечки от плочи и изграждане на 4 нови два пъти по-дълги; става ясно, че ще има само 3 лехи по около 12 м; ширината на предишните лехички беше 90 см, ако се увеличи на 1,20 м – ще има по-малко засенчване на редовете един от друг;

-          новите лехи ще са почти водоравни – край на гравитачното поливане с улей : или разнасяне на кофи и поливане на всяко растение, или капково напояване.

Благодарение на двумесечния домашен арест през март и апрол 2020 г. свързан с коронавируса пътечките и лехите са обърнати в посока север/юг. Оформени са 3 лехи с дължина по около 12 м, разстоянието между лехите е увеличено и се минава свободно. Изградени са 6 стабилни вертикални опори, към които достатъчно надеждно са закрепени челните стойки на всяка леха. Малко трудно сега вятър ще може да събори някоя оранжерия. Надлъжните горни телове ф6 са укрепени достатъчно надеждно през 65 см и доматите могат да растат и натежават колкото им се иска. Челните найлони са укрепени надеждно срещу развиване от вятъра. При средни найлони досега не е имало такова развиване. Ако сегашните тийнейджъри чуят, че се говори за прашки – ще асоциират с модно дамско бельо. Няма как да знаят какво може да се измайстори от достатъчно разтеглив ластик, кожа от стари обувки и здрав канап. Спирам дотук, защото екозащитниците слухтят.

С подобие на прашка е завършено укрепването на челните найлони на високите оранжерии и всички найлони на малката оранжерия за чушки. Това ме кара да бъда обнадежден, че вече виждам в детайли конструктивната възможност за надеждно притискане на  спуснатите найлони към  вертикалните и към покривните части на всяка висока стойка. Това притискане на найлоните и използването на вградена малка оранжерия покрита с агрил може би ще направят възможно засаждането на разсада в голямата оранжерия към началото на април.

 

 

 

 

 

И накрая за материалите - аз ги купувам от Метали „Миланов и син“- Суходол, нарязани на по 2 м и ги транспортирам сам с лек автомобил без багажник, не наведнаж:

-          арматурна стомана ф6 (добре изправена);

-          щампована бетонна стомана профил №10 (10 мм);

-          тръба стоманена ф10х1;

-          шина 20х4;

-          6 бетонирани в земята стабилни тръби (например 2“ или квадрат 30х30х2,5), към които се закрепват челните стойки на всяка от трите оранжерии;

-          армиран найлон от Асеновград;

-          електроди 2,5 мм, флексови дискове за рязане и шлифоване.

Необходими са също така електрожен, флекс, шлосерски инструменти, ток 220 V и много мерак.

Проблемите вече са други : напояване, сидериране, мулчиране, биопрепарати, качествени семена, отглеждане на здрав и устойчив на болести разсад ..

Ще разчитам на помощта всички на съфорумци !

Редактирано Май 21, 2020 от Ch Petrov
открита грешка

[Ch Petrov 798]

27 05 2020 : как от 3 оранжерийки 12м х 0,8 м става една 12м х 4,5 м

хладно, мрачно, влажно

но тиквичките се надпреварват да цъфтят

и доматите не остават по-назад

чушките - и те да не видят нещо

дано да е наистина куртовска капия

 

 

[Isa Bel 1498]

респект за положения труд в направата и описанието