Споделена овощна-зеленчукова градина-парк и имение ДвореНие

[Бай Ли Шъсей 1046]

(демо версия, част първа - незавършена, подлежаща на хиляди промени (коментирайте, или не, на воля)! Дерзайте, и благодаря за вниманието!! )

 

В тази тема ще ви запозная с пермакултурните си планове, мечтания и идеи - по част от тях работя от години (под различни форми и на различни места, от как се помня съзнателно, да го речем от 16 години), други са нови, за някои от тях съм говорил в темата с представянето си, но мина доста време, натрупах познания, опит и грешки ...  и много неща се промениха, някои отпаднаха, за сметка на появата на нови и прочее... Та да почвам:

Общи и основни цели и идеали:

Да се развие пермакултурно стопанство/имение (все още работя по прецизността на понятията, тъй като идеите ми не съвпадат изцяло нито с едното, нито с друго, нито пък изцяло с Бил Молисъновото "пермакултура") с името ДвореНие - това стопанство/имение да обхваща основните ми дълбоки интереси и различни познания и опитности, които нека обобщя условно така (без да са в йерархия по значимост, тоест са ми еднакво важни):

- Градинарство 

- Пчеларство

- Изкуство, философия и образование

- Икономика (+ Еко-номика и екология)

Първите три спокойно могат да бъдат обединени под последното понятие, "Икономика", в неговия древногръцки смисъл - от гръцки: οίκος – „домакинство“ и νέμoμαι – „управлявам“ - както винаги съм го мислел и аз! Начинът на живеене да се превърне в такова управление на домакинството/стопанството/имението, при който начин на живеене посочените три групи от лични интереси и делата спрямо тяхното развиване да носят блага - както финансови, така и екзистенциални; както на свързаните помежду си лица в домакинството/имението/стопанството, така и на локалната общност! А през последните две - блага и за общността изобщо - всичките устойчиво и природосъобразно спрямо познанията и опитността и тяхното прилагане, такива каквито ги има човечеството, натрупани до момента и със зорко следене на тяхното бъдещо развитие, за да могат да се прилагат новите постижения + постоянното насърчаване на тяхното развитие и подобряване на място през идеи  на личностите в имението и локалната общност!!!

Така, сега ще продължа темата, като отново условно направя две разделения  - имение ДвореНие и Споделена овощно-зеленчукова градина-парк.

1. Имение "ДвореНие" - имайте предвид, че тук говоря за разгръщането на собствените си идеи и влечения, през ония сфери на интерес, които посочих по-горе. И че всичко, което ще кажа в тази подточка е свързано с личните ми планове за бъдещето и осъществености до момента на мястото, на което работя по тия идеи от 5 години. Едновременно с това, обаче, се старая така да представя тия идеи, че да е възможно тяхното общо схващане и съответно общо ползване на други места и спрямо други сфери на интерес (ще поясня по-долу) 

Представете си имение "ДвореНие", освен като място за водене на интимен, личен живот, и като място за провеждане на многопластова, смесена форма на туризъм, тоест и като място за обществено-иономически начин на живот  - ангажиран, бавен, творческо-образователен еко туризъм. Не през цялото време на годината, разбира се, не постоянно. Представете си ги двете 1)-во - интимният, личен живот и  2)- ро - ангажираният, бавен, творческо-образователен еко туризъм - в благоразумна симбиоза! Спрямо собствените ви сфери на интерес и график на сезонна работа и дела - определяте дадено количество дни на месец, в което личния ви живот и дейности биват отворени за и споделяни с гости, които си плащат, за да се включат в него, за да се учат, да го съ-преживеят, да ви помагат, (и обратно - те на вас, с всички възможни познания и умения, които биха донесли, за да упражнят на ваш терен), и заедно да работите за подобряване на локалните условия за живот и опазване на природата, срещу което вашите гости, освен преживявания, знания и практическа работа, получават и материални блага - храна и напитки от вашата градина, занаятчийски предмети, ръчно изработени произведения на изкуството и прочее. Тоест, алтернативна, партиципационна (от participate - участие) форма на къща за гости!

Примери - решавате, да речем, че от месец май до септември в два (или повече, спрямо решението ви и възможността да се справите, и да си ви остава и съвсем ваш си личен живот, разбира се) от уикендите на тия месеци (петък, събота и неделя) имението ви ще е отворено за гости и вие ще ги занимавате с нещата, които имате да вършите по двора и градината през тия дни - да речем - от май до юни-юли (в зависимост от конкретното ви географско разположение) цъфти бъз, вкарвате в програмата си бране на бъз и приготвяне не бъзов сироп, в същото време, долу-горе е и дългия период на изваждане на разсад и разсаждането му на открито в градината, вкарвате и това в програмата, юни-юли почват да зреят джанките, вкарвате тяхното брулене и приготвяне на материал за ракия, или пък сушенето им, за сушени плодове, добавете и брането на череши, ако имате череши, и тяхното ядене по двора върху дърветата, да правите черешови йога асани по достигането до плода и блаженството на яденето му на място, от, тъй да се каже, самия източник - вкарвате тия работи в програмата за изпълнение с гостите!  Поливане на градината, ръчно или с капково, или какъвто друг метод използвате! (може да сте предвидили и няколко метода, в различни участъци от градината, та, гостите да видят как става по различните начини), връзване на домати, култучене, бране на плодове, изваряване на буркани за зимнина, печене на зеленчуци, сушене и прочее... Каквото решите от делата ви по градината, да бъде вкарано в тия тридневки и съобразено, разбира се, обаче, и така, че да остава свободно време за гостите!  Готвенето - заедно-комунално с гостите, и със стермеж за употреба на колкото е възможно повече храни, отглеждани в градината, или в селото  - цената на престоя по-евтина (заради участието)!  

 

(следва продължение....)!

 

[Теди 734]

Става, става

Тънкият момент, според мен е преценката, кое да ти остане в личното пространство и кое да споделиш с гостите, за да не се губи желанието за споделяне, особено като има финансов характер начинанието, па макар и той да не е водещ. 

Чакам с интерес развитие на темата! 

[Бай Ли Шъсей 1046]

(продължение, втора част)

1. Имение "ДовреНие" - Мисля го като многомодулно стопанство. Една от основните задачи, както казах, е да стане доходоносно, през употребата и развитието на интересите! Определено не ме блазни идеята доходите да идват само от продажба на пресни зеленчуци (независимо от формата: сезонни кошници, фермерски пазари и прочее). Познавам няколко семейни стопанства, които се издържат почти изцяло през този модел - бачкат яко, и пак от време на време се налага да вършат и други неща, за да покриват недостиг на доходи - те са си го избрали, на тях им е добре, но при мен няма да работи, имам и други интереси! Повечето от вас знаят, но да пиша пак - мястото е 1.8 декара, от него в момента на 500 кв.м. се гледат зеленчуци, има 80 кв. м. асми, цветни градини около 50 кв.м. и другото са пристроики, стари плодни дръвчета (предимно джанки), оставил съм и 100 кв.м. в северния край за няколко овошки (на което за сега съм засадил 6 дръвчета, синята слива плододава вече, другите скоро също). Та общо взето, това са пространствените характеристики на двора, има още малко неусвоена площ, между 100 и 200 кв., която може да се превърне в лехи за зеленчуци. Тук влизам и в едни чуденки - има възможност да се продадат едни имоти в града, и средствата да се ползват за инвестиция - чудя се между два основни възможни варианта:

1.1.) Наследственият двор непосредствено над нашия (северният ни дувар разделя нашето място от него) - 2.8 декара - там има сравнително здрав плевник 100 квадрата (на чийто покрив трябва да се обърне внимание до 2-3 години, че ако не и по-рано, че ще почне да пада) и срутена къща, с доста материал, със сигурност достатъчно камъни за изграждане на основа, и вероятно на част от първи етаж на нова къща. Другото е поляна, джанки, доста бъзови храсти, и неприятна гора от айлант по краищата на двора. - първата възможност е да се откупят останалите 2/3-ти от другите наследници! - Трябва да се опъне телена ограда по северния му край, че дуварът е паднал, а комшията отгоре ползва неговия си двор да си оставя овцете да пасат (за сега сме го заградили с плетена ограда от трънаци и клони, но мине се не мине време, овцете пробиват! . - та откупува се двора, и се инвестира в опъване на оградата, оранжерия, направа на лехи, възстановяване на кладенец, помпа за него. - Целта ми е да вдигна площта за отглеждане на зеленчуци, та общо да стане между 1.5 и 2 декара (заедно с площта от нашия си, сегашен двор).  По този начин едновременно ще има достатъчно зарзават за семейно ползване и за гости от всякакъв род и ще може да се продава някаква част. Замислил съм да се оставят и 3 места за малки къщи с естествени материали - да речем всяка по 60 квадрата за застрояване, които да са за гости (спалня, малка кухня и малко ателие за творческа работа във всяка), чието изграждане, обаче, да се започне в по-късен етап, като зафункционира стопанството, та от него да могат да се отделят средства за тяхното вдигане. Останлото от двора - forest garden! 

плюсове:

+ закупуването на двора ще остави по-голяма част от парите за инвестиция за разработване на стопанството, тъй като най-вероятно ще се купи за между 8 и 12 хил. лева.

- няма къща, оставаме със същото количество легла и без апартамент в Сливен (за сега, когато имам проекти с гости, нашите бягат в апартамента, а като няма проекти, са тук на село и сме заедно)
1.2) В селото постоянно се продават и къщи, които с малко ремонти си стават обитаеми - другата възможност е да се купи такава къща. В момента има златна оферта - 2-ву етажна, тухлена къща, почти същата като нашата (140 кв.м., 6 стаи), иска смяна на прозорци. 5 декара двор, стар плевник и нова стопанска постройка, 2 гаража, лятна кухня, 20-тина вече плододаващи овошки, кладенец и сонда - всичко туй за 50 хиляди лв, (вероятно може да се смъкне малко цената при преговори). -

плюсовете тук са:

+  къщата бързо ще стане обитаема (решава се проблема с родителското тяло и обитаването на едно домакинство с тях)

+ дворът е голям - разширяването на площта за зеленчуци е осигурено

+ добро увеличаване на стопански и помощни пристройки за имението 

минуси

- ще остане доста по-малка част от парата за инвестиция в разработването на имението след продажбата на имотите в града и купуването на къщата!

- точно тая къща може да бъде купена от друг, докато продадем имотите! 
Въпрос - кой от двата варианта ви се нрави на вас повече, и защо? 

Така, сега, за многомодулното стопанство и доходопроизвеждането му (в ръчните си записки работя и по точни очаквания по колко се очаква да се изкарва от всеки модул , и с колко работа и време, средно, но не е готово, и не съм сигрен, че ще се пресрамя да ви занимая с тия сметки без кръчмар  )  

а) - продажба на част от зеленчуците в пресен вид (+ мед)

б) продажба на зимнина и сиропи

в) доходи от алтернативната партиципационна (ще използвам по-малко грозна дума, като сетя) къща за гости (евентуално, нямам идея дали ще сработи и има много да се мисли как точно ще се промотира, и рекламира особено кога не е постоянно отворена ами по някакви графици и колко голяма би била таргет групата на хора с интерес към такъв вид туризъм)

г) работилници - арт работилници, градинарски работилници и други

д) арт резиденция (финансирана с европейски програми, има доста, ще се кандидатства)

е) споделена овощна градина в село (или общинска или като частен кооператив?!) ( за нея ще пиша или довечера, или утре сутрин, че се уморих) 

 

(следва продължение...)

[run. 178]

  Нерегистриран читател - анализатор на вашия форум ми прати това, мисля че е по темата...

https://sgorigrad.com/хумор/

[Теди 734]

Гласувам за къщата, защото няма да ти я пазят, а съседния имот може и на по-късен етап да придобиеш от роднините, след като потръгне проекта, така че да разшириш стопанството. И без това всеки "бизнес" по принцип започва с 1-2 неща и постепенно се надгражда, според това което върви, а не се стартира с пълна програма. В противен случай носи рискове за падане от високо. С малки и сигурни стъпки е най-добре 

[Бай Ли Шъсей 1046]

(продължение, трета част)

 

1. Имение "Дворение" - преди да премина към идеята със споделената овощна градина ми се ще да разкажа още малко (май стана много, всъщност :D)  за едни идеи за частното имение

Ще говоря по подточки в) алтернативна къща за гости  г) арт и градинарски работилници и д) - арт резиденция.

Това лято (2020г.) пак организирах на село творческо събитие - Арт резиденция и творческо обучение, което кръстих "ДвореНие" и от там се роди името така да кръстя имението. Събитието беше през август, 12 дневно, участваха 15 човека, но по различно време, не за цялото протичане на събитието (едни идваха, други си тръгваха). Финансирахме го през платформата Patreon - предимно дарения от приятели, събрахме около 1000 лв. и освен това участниците имаха такса по 10 лв. (спрямо броя на дните на присъствие) на ден за храна. Всички участници бяха артисти, занимаващи се с различни видове изкуства - музикантите бяха най-много (единия от тях учещ медицина, другия молекулярен биолог), художници, една еколожка-поетеса учеща философия, двама фотографи, едно актьорче. По същество идеята беше да изследваме възможността за създаване на артистични, художествени преживявания като форма на изкуство. Какво ще рече това? Всеки от артистите беше свободен да измисли предварително своя собствена творческа работилница спрямо изкуството с което се занимава или да измисли такава по време на самото събитие и да занимае останалите участници с тая своя работилница. Целта обаче на тия работилници не бе да се учим на даденото изкуство, с което се занимава водещия и да създадем някакви предмети на изкуството, ами самия водещ да използва уменията, знанията и опитността си със своето изкуство и работилницата му да се превърне в художествено преживяване, сякаш самото преживяване е продукта на изкуството, неговия "предмет". 

За цялото събитие, освен всичко, на мен ми плащаха и от университета - бях назначен за провеждане на индивидуално научно изследване през една пост-магистърска и пост-докторантска програма за 6 месеца. Самото събитие, всъщност на мен ми послужи и като теренно изследване към идеята за създаване на така наречените художествени преживявания. След като приключи събитието написах философски текст обясняващ събитието, с който участвах в една конференция в Софийски Университет. Ще си позволя тук да включа три откъса от текста, който по един философско-поетичен начин разясняват идеята, както и разказват за две конкретни работилници, които проведохме (прикачвам и снимки от събитието). Ето ги откъсите от текста:

Общо-вдъхновено за ДвореНие:

„„...ДвореНие“[1] се случи в двор, в този двор има градина, а в средата на градината – къща. „ДвореНие“ се случи и извън двора, спрямо спонтанно организиралите се и саморазгърнали се маршрути на участниците, които излизаха на индивидуални, или групови разходки, които изпълняваха и работилници извън двора! Външното и вътрешното. Тяхната взаимоопределеност. Логиката на Хегел. Битие и нищо. Страница 86. Професор Цочо Бояджиев, лекции по антична философия за първи курс в СУ „Св. Климент Охридски“, 2008-2009 г.. Цитат по памет: Древногръцката дума за битие, „онтос“, може да бъде преведена и като имане, имение, онова, което е било очертано, заграденото. Защо не тогава и като двор. Битието е двор. Вътрешното, което, за да получи определенията си, трябва да има своето външно. Извън двора, околността на двора! Не-обходимостта вътрешното да бъде обходено, не-обходимостта външното да бъде стояно в средата, опо-средеността на битието, на заграденото. Дворът. Дворяните, както наричахме себе си, всичките участници, издирваха битието, двора, имането. Издирваха го, и предварително знаеха, в предварителната проектна положеност на нахвърлянето на бъдното, че това имане е златната делва. Знаеха, че златната делва е скрила следите си в „Златната делва“ на Хофман. „... живот в поезията, в която светото съзвучие на всички същества ни се разкрива, като най-дълбоката тайна на природата...“ Страница 88. Златната делва е битието портал, овещностената връзка към Атлантида, или Аркадия, и двете, обобщени в едно – страната на поетите! Златната делва е метафора за постигане в събитийността, до нея се стига, когато ежедневието бъде превърнато в събитие, а събитието в поетична действителност, художествено-виртуално преживяване! Виртуално, защото иде реч за вчувстване, в нещо, което има ефект, без да има реалност. Дворът беше обреден, ДвореНие цялото – обред. Почти цялото ежедневие бе въведено в нов, естетически ред – обредено художествено. „Art is disposition. It disposes the thing according to the order of presence. It is the productive technique of presence...“. Примери – около два часа общувахме с пеене, докато готвим, или докато в бурята поканваме някого, да излезе под стряхата да слуша дъжда, и да пушим заедно по цигара; прозвънтяването на звънче бе начертаването на магически кръг, при чуването му всички наостряха уши и знаеха, че звънтящият въвежда събитийността и ситуацията в нов порядък, в който присъствието и техниките за съзидателност извайваха предмети, телоразположение, движения в общото визуално поле на художественото преживяване, след звънчето, в магическия кръг на вибрациите му, действителността ставаше поетическа, „омагьосана“. „The present is this disposition which exposes the thing to its vision....““

 

[1] може би сега е момента да се поясни – неологизъм, създаден от думите „двор“, „ние“ и скрито чуващото се „творение“

 

Две от работилниците: 

 

" 2.1. Музикална работилница с Константин Кучев и Ваяна Ташева[1] – „Оратория за село, улица и хълмове“

 

а.) Проектното:

 

Условията на работилницата, нейното проектно нахвърляне бе такова – водачите ни повеждат на разходка извън къщата, по време, на чието ставане всички участници могат да общуват единствено с мелодии, припеви и пеене. Не се използват професионални музикални инструменти, само гласа, тялото и предметностите, които се срещат по време на разходката  Всеки от участниците е свободен да използва каквато предметност избере, и е помолен, при желание и съумяване да разгърне спонтанността си през така положените условия на изразяване, да обърне внимание на всички останали на някаква предметност, на някакъв обект от маршрута на разходката, който, по една или друга причина събужда интерес у него, като въведе впечатленията и преживяванията си с този обект в общото ставане през създаване на своеобразен музикален етюд, който ги изразява. Едновременно обектът и преживяванията с него. Останалите участници са свободни да останат в пасивност, или да доразвият темите на етюда, като се включат със собствените си трансформирани в музикално изразяване преживявания и впечатления.

 

б.) Анализ на спонтанното и създаването на това конкретно художествено-виртуално преживяване:

 

Като всяка работилница, като всяко художествено-виртуално преживяване по време на „ДвореНие“, всичко започва със звън на звънче, маркерът, вибрационното начертаване на магическия кръг на новата, имаща да става обреденост на случването и ежедневието, превръщането на къс от него в „омагьосана“ действителност, в художество[2]. Улицата, селото, дуварите, камъните по асфалта, самия асфалт, когато върху него стъпват подметки, телените огради и врати, непосредствено вклиняващите се, органични, естествени звуци на околността, които се включват в слуховото поле, сови викове, пролайващи кучета, преминаващи автомобили, музиката, прозвучаваща от една от тях, работилницата се случва след 20:30 вечерта, – различните потоци/торенти на външно протичащото време в звуци. Движението на участниците, постоянно динамичното преразполагане на телата им в пространството, възприятията и сензитивността им, улицата и осветлението й, дуварите и къщите, дърветата по тротоара, взаимодействието с тях и с общността на създаващите художествено-виртуалното преживяване  - участниците симбиотично, синтетично стават един музикален организъм, който самосъзнателно поема средата и я изразява наново през условията на работилницата, онова, което е било възприето през зрение или през слух, бива възпроизведено в мелодия, напев, в напявани, припявани думи, улицата с всичките й обекти, хълмовете, в които тя свършва на едно от кръстовищата си, с всичките обекти на хълмовете, селото ширнало се пред погледа със светлините и неясните си очертания, луната и звездите над него– се превръщат в оратория, в съучастник, инструментален, вокален, хоров, в субективно себеразгръщане на околността през изразните средства на музикалния организъм. Всичко това, разбира се става виртуално, няма никаква претенция за обективно опознаване на околността, улицата, хълмовете, селото, художествено-виртуалното преживяване е субективно, субективната транскрипция, превръщането на ежедневието и самата околност в субективна художествена изразност на интерсубектното художествено-виртуалното преживяване, „Art is disposition. It disposes the thing according to the order of presence. It is the productive technique of presence“

 

2.2. Поетична работилница/пърформънс със Захари Захариев – „Поетът се разхожда“

 

а.) Проектното:

 

Работилницата се случва всеки ден от 19:10 до около 20:30 с участието на 1 до 3 от дворяните[3], които получават следните предмети – плейлист с една и съща музика, тояга по техен избор, малка покривка, глинена чаша и стъклено шише, пълно с напитка по техен избор, специални ръчно изработени от самите участници тефтери/дневници. Инструкциите са такива – след звънтежа на първо звънче всички пускат музиката си едновременно на слушалки и са помолени да следват водача на работилницата и да повтарят движенията му. Движенията в по-голямата част от работилницата са прости – прехвърляне на тоягата от едната ръка в другата, поставянето й на раменете, насочване на взора към различни посоки по маршрута на разходката, един и същ при всяко провеждане на работилницата. На участниците е обяснено, че това е опит, поне през външното повторение, да бъдат въведени в структурата на преживяването на разхождащия се поет, а самата разходка е определена като живо стихотворение, в чието ставане всички участват, в чиято вътрешност те навлизат, и из която бродят. Както при четенето на стих или поема, пишещият води читателя през картините, и образите, които е създал. Дадени са им следните наставления – да се наслаждават на картините, които се разкриват пред тях, докато повтарят движенията на водача, да отпускат фантазията, чувствеността и мисълта си по тях и да следят до каква степен могат да съотнесат конкретността на разкриващото се пред взора им, към онова, което става в дълбочината на вътрешната им жизненост. В ръчно изработените тефтери/дневници, предварително са записали няколко фрази, едни и същи за всички, чието съдържание е изпълнено с обекти, които присъстват почти непрестанно в маршрута на разходката[4]. Краченето винаги приключва на едно и също място, в непосредствена близост до напоителен канал, сред нивите, под короните на четири големи дървета, където водачът сяда, изважда покривчицата, чашата и стъкленото шише, постила покривката, избира няколко природни обекта в обсега на ръцете му и ги поставя върху покривката, налива от питието в чашата, отправя няколко символични поздрава с нея към залязващото слънце, после разглежда избраните природни обекти обстойно и от близо, взима винаги присъстващо в набора листо от дървото, разглежда и него, след което протяга дланта си и го оставя да политне във винаги наличния залезен бриз, докато останалите, разбира се повтарят действията му. По негово усмотрение изважда звънчето и след втория му звън участниците спират повторението на действията му и ако желаят, могат да продължат фразите от тефтерите/дневници, спрямо преживяванията, които са имали по време на разходката, докато водача се насочва към едно от съседните дървета, за да вземе специално подготвена изненада. Изненадата е следната – в короната на дървото е завързано стъклено шише, което съдържа вода и листо от босилек, а на шишето има етикет, на който пише следното: „Чай от залез и бос-и-лек, ухае бог“. Шишето стои завързано за дървото по време на цялото „ДвореНие“, при провеждането на всяка отделна работилница водата в него бива сменяна, докато листото от босилек остава все същото. Докато участниците записват преживяванията си като продължават фразите, водачът им поднася чая от залез, след което, следи всеки да привърши с писането, и когато това стане, прозвънтява трето звънче, при което постоянно звучалата до този момент музика в ушите на участниците бива спирана – формално поетичната работилница е приключила. По пътя на обратно към къщата участниците споделят впечатленията и преживяванията си и си прочитат на глас един на друг, ако желаят, онова, което са записали.

 

б.) Анализ на спонтанното и създаването на това конкретно художествено-виртуално преживяване:

 

Принципът на повторението – на движенията, на една и същата музика, която едновременно слушаме заедно, но и всеки поотделно, откъснат чрез нейното звучене в слуха през слушалки, повтарящите се, едни и същи гледки и хоризонти за всички, и заедно с тях, все различното вътрешно субективно преживяване – жива метафора за субективно-обективното възприемане на произведенията на изкуството.  Накрая виртуалното ожижненостяване на метафората – „чай от слънце и босилек...“ – като кулминация на художествено-виртуалното преживяване и различната степен на възможност и способност на различните участници да се вчувстват по романтически в истинността на действителното осъществяване и въвеждане в жизнеността на тази метафора, а и на целостта на тъй нареченото живо стихотворение. Основателно появяващите се питания след всяка работилница, при почти всички участници, относно измеренията на проявление на свободата на субектността при заниманието с какво да е произведение на изкуството – показа на противоречието, и в най-добри случай, на снетото противоречие, на следването на въображението и фантазията на твореца, и свободата на субективното все-различно разгръщане на въображението и фантазията на възприемащия сътвореното, положени върху обективното наличие на такава-и-такава обреденост в присъствието. Малките проявяващи се разлики във всяка едно провеждане на работилницата, разбира се, забележими единствено за водача й, като някакво из-жизнеността доказателство, за всеки път различния прочит на едно и същото, спрямо участието на различна субектност във възприемането на съ-твореното – някои от групите участници избираха да ходят рамо до рамо с водача и да повтарят почти моментално действията му, докато други групи спонтанно избираха да ходят на няколко крачки след него, и да повтарят действията му със закъснение, като някакво транссубектно ехо. Различните малки промени във все същото, осъществявани от водача – веднъж просто да насочи взора си към слънчогледовите ниви, друг път да избере да влезе сред слънчогледите, и да следи после как тия различия се вписват в дневниците/тефтери на участниците след предварително дадената фраза „в слънчогледовите ниви“. Едно непрестанно, флуктуиращо напрежение между проектно нахвърляното и неговото действително феноменологизиране в определенията на колективно създаваното художествено-виртуално преживяване. „It should be said of all art that, in relation to the percepts or visions they give us, artists are presenters of affects, the inventors and creators of affects. They not only create them in their work, they give them to us and make us become with them, they draw us into the compound.“[5]

 

 

[1] Константин Кучев е завършил „Поп и джаз пеене“ в НМА “Панчо Владигеров”, а Ваяна Ташева е музикален артист, позната с псевдонима си „KOPRIVA”

[2] изборът на звънтене на звънец има основанията си в спонтанния избор по време на ДвореНие, начинa за символично отграничаване на естественото протичане на събитийността към нейното опоетизиране или охудожествяване, разбира се, може да бъде всякакъв, стига всички участници да са стигнали до съгласие за неговото символично отмерващо и разделящо значение

[3] всеки ден участниците са различни, докато всички не преминат през тази работилница – на няколко от тях, отделно от цялата условност, участва и фотограф, който слуша същата музика, но е ангажиран със задачата да снима протичането на самото художествено-виртуално преживяване

[4] ето няколко от тях: „небето е“; в слънчогледовите ниви“; „усети кората на дървото“, „камъш и вятър“...

[5] Deleuze, G., Guattari, F. (1994) What is Philosophy, p. 173 "

 

Тъй, имаше и много други работилници, тия двете, които описах бяха сред най-силните като преживявания. Първата, музикалната, продължи около час, имаме я и на аудиозапис. Понеже музикантите бяха най-много, както казах по-горе, проведохме и още доста музикални работилници. Всъщност имаме около 4-5 часа записи от всички тях. Защо казвам това - родиха се около 15-тина почти оформени песни, по които, ако музикантите поработят малко, дето се вика, може да се издаде албум .  Ето една от песните, по мой стих, изпълнена абсолютно импровизационно, певците дори не бяха виждали текста, записът е от една от работилниците (простете моето грачене, което се чува на заден фон). 

 

Тоест, въпреки, че фокуса е върху самото създаване на художествени преживявания, от работилниците остават документи, по които сетне всеки артист, ако пожелае, може да работи и да създаде произведение, вдъхновено от събитието.

Така, каква е връзката на всичко, което ви разказах с имение "ДвореНие" - разработвам този формат по три различни начина, които могат да станат доходоносни:
 

1. Алтернативната творческа, патиципационна къща за гости за бавен туризъм (баси заглавието ) - както още в първата част на тази тема, замислил съм тази къща за гости да работи по определен график - примерно два пъти на месец, за блок от 3 или 4 дни, от април до октомври, пак примерно - Отвъд отсядането в къщата и градинарските задачи, които са на дневен ред спрямо конкретните дни, както и предлагането на чиста храна от градината - се разработва и програма с няколко такива художествени преживявания като работилници (максимум по една на ден), с които ще бъдат занимавани гостите. Примерно работилницата, която аз проведох, дето я описах по-горе пожъна голям успех - много от участниците се разплакаха от умиление и радост, по време на провеждането й, и повечето казаха, че им еподействала като положителна арт-терапия. Нека само нахвърля още една идея, за да можете да си представите по-добре - в един от тия 3 или 4 блокови дни, едната работилница, може да е свързана с разказване на приказки и свирене на живо покрай Тунджа, край огън, на палатков лагер, и там да се прекара нощта с гостите и гост-артистите. Тъй, за всичкото това за сега мисля за някаква цена между 100 и 300 лв. на човек, за да участва (за цялото гостуване, не на ден), като каква точно ще бъде тя, зависи от броя гост-артисти, на които ще трябва да се плати. Като цяло този формат е за минорен брой участници - не повече от 10 (в това число и гост артистите).

Чуденки за разрешаване, които имам -

- таргет група - разбира се, по време на събитието миналото лято, работилниците бяха малко по-сложни и ориентирани към хора, които се занимават с изкуство, и съответно имат развита сетивност за оценяване на подобен вид дейности и дивотии - ако се прави, така че да е отворено и за хора, които не се занимават с изкуство, работилниците трябва да са замислени съобразено с това. - но, мисля си таргет групата биха били предимно млади хора, които си падат по куестове, ескейп стай, приключенски туризъм и прочее

- прословутото излизане извън зоната на комфорта - като цяло така описани тия занимания изискват смелост и освободен характер, а ако човек погледне работилниците от страни изглеждат леко налудни - тоест, със сигурност при рекламирането и предлагането на такъв вид гостуване, трябва да се погрижим гостуващите да са предварително добре запознати в какво се впускат

 2. Летни училища и летни обучения - за ученици и студени занимаващи се с изкуства и хуманитарни дисциплини - тук идеята е да се свържа с няколко художествени гимназии и други училища със засилено занимание с изкуства, както и с университети - смесени групи от ученици и студенти, плюс няколко артисти и преподаватели, палатков лагер, и пак създаване на художествени преживявания през работилници. Тия обучения, ще е по лесно да ги организирам, като най-сетне си защитя дисертацията и си взема докторската степен, че с тая тапия се отварят доста повече възможности за кандидатсване по европейски университетски програми.

3. Арт резиденция - в тази разновидност на формата пък се канят само артисти и заедно с тях работим, общо взето по начина, по който проведохме събитието лятото, само че вместо да е самофинансирано, а да носи доходи. Вариантите тук са два - пак през европейски фондове, но за изкуство и резиденции, или платена резиденция с такса, която артистите трябва да платят. При втория вариант, обаче, таргет групата ще бъдат предимно чуждестранни артисти.

 

Тъй, качвам и снимките, и ще се радвам на коментари, хрумки, забележки, дори и само на хокане и разколебаване!  .

(ей, тая Споделена овощна градина, пак не стигнах до нея, нищо, следва продължение...) 

 

 

[Варела 871]

Заре, братме.. много хубаво се изливаш тук.. и аз си мислех да почна нещо подобно в моя тема, още повече, след като вече официално се разбра в петък 15.01, че бягам от корпоративния кораб като плъшок надушил вода в трюма.. 

Въпреки, че искаш мнение за писаното от теб, няма да ти давам акъл с конкретни мои разсъждения, кое в твоя филм според мен би било най-добре, а ще оспамя темата с една графика от Дейвид Холмгрен и последната му книга RetroSuburbia където се регистрирах за онлайн версия и като се стигна до плащане им писах, че мога да дам в момента 0,00 австралийски лева + напоително хипарско-комунистическо обяснение що аджебъ да ме пуснат фор фрий..

Та чета я в момента и буквално всяка страница бълбука с примери и практики "как и защо да избягаме от монетарна към даряваща икономика"..

Вдъхновен от тълкуването на "баланса между работа и кеф" направих злощастен опит да преведа чич'ви Дейвид и да прерисувам Брена Куйнлан, защото според мен в таз координатна система (матрица "работа/кеф") се крие "ключЪТ за бараката" за всеки един мислещ и отговорен човек!

Прицелване за анализ и самооценка в тази чудна координатна система и възможна реалност е задължително, даже най-добре е ако решенията ще са семейни/партньорски всеки да намери неговото място - 1. къде е в момента и 2. къде би искал да отиде? (виж и акцентите най-долу)

Също така за всеки от вариантите/всяко от трудните решения, в които си се прицелил може да видиш в кое поле/модел те поставя и дали се бие премного със следващото решение/начинание/проект, защото не, че е невъзможно да подскачаш от горе - долу и от ляво - в дясно и обратно, но най-малкото не е ефикасно и е ресурсоемко..

Инак на прав път си - гнездо, храна, игра, работа - прекрасни ги мечтаеш!

....

Лично аз съм се прицелил някъде между трите профила горе в дясно, даже по-скоро между двата - "сериозна устойчивост" = яко градинарстване, което си е пак работа и "отговорно и пестеливо покриване на удоволствията"=градинарстване с хипарийки, където май си се насочил и ти.. на това последното му викалЕ Frugal Hedonism, че и книга има даже - The Art of Frugal Hedonism: A Guide to Spending Less While Enjoying Everything More 

..но къде съм се прицелил аз всъщност няма никакво значение докато не разбера, къде се цели Софи и можем ли заедно да бъдем хем там, хем където искам да съм?   

 

Аааа и последно, бърз превод в ефир на акцентите на автора над графиката в книгата:

• Да предположим, че ежедневно "губим" 9 часа в сън и физиологични нужди. Това ни оставя 15 часа на ден или около 100 часа/седмично за всичко останало.
• Какво правиш в момента със 100те си часа?
• Разпредели времето си по 4те квадранта на матрицата "работа/кеф". 
• Има ли съвпадение или противоречия с настоящото положение (pattern), в което се намираш?
• Как твоето положение (pattern) се вписва към това на партньора ти/ на членовете на домакинството? Те балансират ли го?
• В коя зона на матрицата искаш да "губиш" времето си?
• Имаш ли план как да стане това?