Две талиги холистично взаимодействие с локалната средa

[Бай Ли Шъсей 1046]

Две талиги холистично взаимодействие с локалната средa

(селска гонзо журналистика) 

I талига

Един от може би най-важните принципи на пермакултурното градинарство и земеделие е холистичното взаимодействие с локалната среда. Идва вчера заран Лазаров калайджията, думка на вратата, и вика Захарие, аз излизам, ще товарим ли, вика, какво да товарим, питам аз, той вика, гледай, на страна седя, кът суфиянец съм и ми подава от далече не длан да се здрависаме, ами юмрук, отъркахме си кокълчетата, и оня продължава, чуй ся, ти къв беше, как така какъв, и се сещам за оная история, дето като му обясних, че съм философ, и той ми рече, а начи на некой кът ни му стаа х.я ти ходиш да му помагаш да са натакова, нааткова, надърви де, та, сетих се, и му викам, философ, а, а тъй, философ, значи беше, слушай, ся, ти си чел книги ще ма разбереш. Тука на едни хора им свърши програмата за червити, нали знайш, 7 години беше, поичи няя гледат, ама то мястото дето храниа червите ней тяхно, и чуека дето е баш негово иска да му чистя двора, ши сейм люцерна. Викам му на Лазаров, то хубу, ама тая година-гледах гледах градината, тор май няма ми трябва, (носил ми бе обикновен нашенски боклук както тука му думат, демек кравешка тор, преди две години, компост имам, и бях решил тая есен да не взимам и да не торя лехите), той обаче ма контрира, туй ней буклук бе, ти нали книги си чел, торбичката е по пет лева пет кила, ситна, хубаа, за китките е таман, аз щи напълня две талиги, и на други пълня за 10, ама не ги пълня много, на тебе до горе щи ги напълня, ама за 15, и на мене си ще напълня, щот е мнуу хубу за киткити. Аз не зная сега Лазаров какви китки гледа жена му, освен да е имал предвид някоя знахарска рецепта да си мажеш китките с тор от калифорнийски черви, ама двора му съм виждал, гледа пуйки, ония прословутите, дето искаше да вземем да подарим една на професора ми, на защитата на дисертацията ми, че да мога и аз по-лесно да стана професор, да помогним вика, Лазаров, ти и оня мой сте чели, ама хубави пуйки немате, най-хубавата ще му избера, да му занисеш от мене, да му замирише, да хапне човека, и ще му кажеш, че и тави калайдисвам, ако нещо му требе; та, какви китки ще гледа Лазаров, щото освен пуйки в двора гледа и 5-6 прасета и два коня, и някое и друго куче, и от целия калабалък всичко е отъпкано и пръст, две талиги, ще ти напълня Захарие, ти си учен, ти знайш, хубу щи ги напълня. Той ме убеждава и каканижи, аз таман да му откажа, и в главата ми звънва звънче: „един от най-важните принципи на пермакултурното градинарство и земеделие е холистичното взаимодействие с локалната среда“ и така хубаво ми звънти из главата и съм се замислил, че безмалко да се отърва и да го кажа на глас, та върви после обяснявай, че нямаш градина. Така де, от една есен съм му обещал, че пак ще ми кара тор, мине се не мине време, той избиколи насамка към вкъщи и подпита, аз му викам сега не ми трябва, той се умарлуши, ама за всеки случай подпита и за на баба тавата дето варим лютеница няма ли да я калайдисаме (за нея пита от четири години), и си заминава, та викам, айде, калифорнийска тор, евтина, Лазаров ми разправя че работа няма, и като няма работа няма пари, да товарим, да изкарам за дицата, холистично взаймодействие с локалната среда, добре, викам, да товарим, 30 лева, 30 лева, удряме кокалчетата, щото аз на далеко седя, вика, и утре сабалян ще ти са обадя 7-8, викам, а, ела след девет да пием едно кафе преди туй, вестниците да прочетем (тоест до тоалетна да сме ходили), пък тогаз ще товарим, хубу, вика, и отпрашва с карауцата с децата и жена си, и аз гледам как им се мятат на жена му и на дъщеря му черните плитки и блестят метално на залезното есенно , ще кажеш, че ги е Лазаров калайдисвал и доволно се тупкат на хоро в гърбовете им, че ще се изкара някой лев, та слънцето и то радостно за своята челяд си ги облизва и просветка из тях. Идва днеска, към 11, Захарие, вика, ще товарим ли, викам ще товарим, добре, аз съм турил лопатата ей я къдей и отивам, отивай, тука съм, чакам те. Връща се след два часа, тоя път звъни на звънеца, подавам се, сочи ми с пръст къде вратата за каруците, там ли си, там съм, отивам, отварям му, влиза с каруцата, разпряга коня, па го пусна да ръфа трева, иска ми мотика, през туй време след тях дребното му псе влиза, и аз го питам това куче как се казва, той се обръща да види кое от неговите е тръгнало след тях, гледа го, вика, туй е Лазар, на баща ми, викам, а хубаво име, ама котки гони ли, че ние имаме 7, той вика, гони-гони, ама ни дави, ни са притиснявай, иска да играе с тех, ама те глупави и бягат, и той глупав и той мята опашка след тях и той ги гони, качил се е иначе Лазаров вече в талигата и разтоварва тор, викам му, а коня, коня как си кръстил, той се поспря да рине, подпира се на лопатата, пък се вглежда умилително в коня, гледа го, гледа го, та ми отговаря, то тоз кон е кобила, аз много исках Николинка да я кръстя, много исках, ама не я кръстих и ся няма име, и не можах и да я сменя, бая стара е вече (жена му се казва Николинка). В туй време се появява майка ми иззад къщата, поздравяват се, па тя го пита, да ней да е пълна тая тор с попови прасета, да ма караш ся да обирам из цялата градина, а пълна, аз нали ма виждаш, ако има и аз ще ги видя, и буците разбивам, те там дет ги гледат червите, ако ни ги умори лекарството дето им слагат, пускат котки, миналата година ходих да им помагам да чистят, и кат ги поизчистихме, ей, да знайш, изкараха от нейде 20 котки ги пуснаа да доизчистят, и тя котката, умна, седи, дебни го прасето, и онова кат излезе да си поеми въздух да са попече на слънце и оная скача отгоре му и го изяжда. В тоя момент на мен пак ми звънва звънче в главата: „Един от най-важните принципи на пермакултурното градинарство и земеделие е холистичното взаимодействие с локалната среда“ и му викам ти знайш ли, че по рибарските магазини поповото прасе го продават по 80 стотинки парчето за стръв, тъй ли, вика Лазаров, и отпуща лопатата на гърдите си, въздиша, ех, да бях знаел, да ми беше казал, ти знайш ли, че с кофи ги изфърляхме, щях да ходя, да ходя по рибарските магазини. През цялото туй време, дето всичкото го разказвам, той и ми обяснява, какво да правя с торта, ти ся ще я преситиш нали, буците ще ги чукаш, в чували ще я прибереш и на сухо, или ще я завиеш, щото то да и да я навали нищо не й е, ама ней хубу, и ме подпитва, поглежда покритите със слама лехи, и вика, ти тука ли прайш, викам тука, и кво прайш тука, то хубу, зеленчуци гледам, а, зеленчуци, добре, и става ли голяма работа тъй, става, как да не става, добре, хубу, ама да знаеш, тоя чуек, дето му чистя, разбра той, че ще взимам торта, и не ще да ми плаща, дето му я махам, е, не се ли разбрахте предварително, е ний са разбрахме, ама той като разбра, че ще я взимам торта, и са запъна и неще, вика ти ще изкараш някой лев дето я товариш и носиш, що и аз да ти плащам.

Талига II

Докато ви занимавам с първата талига холистично взаимодействие минали два часа, ходих по двора и като се връщам да пиша, чувам покрай дувара чаткане на копита, викам да отворя да не да е Лазаров, той е, влиза разбързан и притеснено ми разправя, затваряй, затваряй портити, и както затварям аз, го разпитвам, какво стана, от кой бягаш, бягам, аз, глей кво стана, от едни лоши очи бягам, и ми сочи задната дясна гума, спукана, външната се разцепила и хлътнала, то вика, вярно, че толкоз чак никога ни съм я товарил, ама нали е за тебе, нали сме големи приятели, няа забрая снимката дет ми дади за спомен дет ма фотографиса, кат си ида дицата да ма гледат и да реват. Кажи за тия лоши очи, подпитвам го, абе има един там, и на него съм обещал две каруци, ама той дядка, знам ли мой ли ми плати, пък ти си ми приятел, на тебе викам първо да натоваря, обаче оня ма видя, че талигата пълна, хубу, че беше до дома, та спрях там и си влязох по къщи уж, че за мене съм си занесъл, поизчаках, поизчаках, подавам се от протката сетне, гледам няма го и бързам да тръгвам с каруцата, и да му се невиди, таман на завоя са обръщам, нещо ма дръпна за кратуната, гледам го оня наднича над дувара и ма видя, че заминавам и таман тогаз са пръсна гумата, туй е от завист, а, сакън, ти вярваш ли в такива работи, подпитам, вярвам ми, как да ни вярвам, глей я гумата, аз наистина бая съм я натоварил, да си доволен, ма кажи що таман кат са подаде над дувара оня и ма погледна и баш тогава са пукна, завист, като трън са забива, и пръсна гумата. Утихнахме двамата и взехме да умуваме като как точно се е изкачила завистта до очите на дядката, пък сетне е хвръкнала от тях, и като е хвръкнала се е преобразила на трън, и като се е преобразила така, взел, та се забил тоя трън в гумата и я е пукнал, и като помълчахме двамата над тая тема, пък аз таман бях почнал да я сменям в ума си, и да размишлявам за холистичните взаимодействия, и че едно е да ходя да търся аз тор в локалната среда, и локалната среда да ми предлага кравешки боклук, друго е локалната среда сама да оживее, да дойде да ти тропне на протката и да ти предлага не боклук, ами тор от калифорнийски червеи, сама да ти се свърши работата, да ти се разтовари из двора, че и някоя и друга история да ти разтовари през устата на Лазаров. А оня вика, ти знайш ли, аз намериух мноу книги, да ти призная до един кош ги намерих, е, какво ми признаваш, и аз да съм и аз ще ги взема и в коша ще се пъхна, да, да, да, ухилва ми се той, ама един от махала ми взе най-хубавата, наш ква беше, ей такоа парче дибела, и ми покзва с два пръста какво парче е била книгата, Йохан, Себастиян, Щраус, отчленява и натъртва Лазаров трите имена, видя я оня и вика, а квай таз книга, щраус ли ще гледаш бре Иване, и ми я взе, да видел как се гледа щраус, аз му обяснявам, че нищо не разбира и вътре не за пилета пише, ами за музика, и му обяснявам, че ако да е вярно, че от пилета той не разбира, то той от музика пък съвсем хич не разбира, и е глупав, ама на, не ми я върна, взе я, и ма е яд, кой знае колко пара изтървах, хубава книга е това, Йохан, Себастиян, Щраус, за музика пише вътре...