Махалебка (Prunus mahaleb)

[Славянски 2594]

Махалебката е интересен вид, подобен на дивата череша, масово се използва у нас за подложка на култивираните сортове череша. По листата мяза на круша, по кората на джанка, но е череша.

"Български имена: Махалебка, Дива череша, Дивакиня.

Латинско име: Prunus mahaleb L. - чете се "прунус махалеб". В литературата се среща и като Cerasus mahaleb (L.) Mill

Описание и разпознаване:

Махалебката е листопаден храст или дърво с височина от 0,5 до 10-12 m, с гъсто облистена широко яйцевидна корона. Младите клонки тънки, заоблени, отначало късо кадифено пухести, маслиненозелени, по-късно голи и светлокафяви; по-старите клонки кафявосиви. Пъпките продълговато яйцевидно конични, яйцевидни, 2-5 mm дълги, светлокафяви, късо кадифено пухести. Листата са широко яйцевидни, тънки, 4-7 cm дълги и 1,5-6 cm широки, на върха рязко стеснени във възтъп край, рядко постепенно заострени, в основата закръглени, почти сърцевидни или широко клиновидни, тъпо равномерно и ситно назъбени, с изпъкнали жлези, отгоре гладки, зелени, голи и лъскави, отдолу светлозелени, по дължината на главната жълтеникаво пухести; листните дръжки до 2 cm дълги, в горната част с 1-2 жлези или без жлези. Прилистниците опадливи. Цветовете до 1,5 cm в диаметър, по 3-10 в щитовидно-гроздовидни и облистени в основата си съцветия (този тип съцветие е характерен за вида белег). Прицветниците яйцевидно елиптични, 5-12 mm дълги. Хипантият звънчевиден. Чашелистчетата елиптично триъгълни, обикновено тъпи, рядко остри, подвити назад. Венчелистчетата бели, широко обратно яйцевидни, 5-8 mm дълги. Тичинките 20-25, почти равни по дължина на венчелистчетата. Плодниците с гол яйчник, дълго стълбче с надлъжна бразда и главесто близалце. Плодовете яйцевидни, 8-10 mm в диаметър, при узряването отначало жълти, след това тъмнокафяви, накрая почти черни, с тънък, тъмно обагрен, сочен и горчив мезокарп. Костилките жълтеникави, яйцевидни и гладки. Цъфти април-май, плодоноси юли-септември."

Източник (има и снимки):

https://bgflora.net/families/rosaceae/prunus/prunus_mahaleb/prunus_mahaleb.html

Местообитание:

"Скалисти и каменисти предимно варовити места, по склонове на хълмове, долове и ровини из храсталаци и гори в равнините и предпланините."

Не знам дали сте опитвали, но аз брах преди три години и бях приятно изненадан от богатия й вкус. Присетих се за нея, понеже майка обмисля залесяване/облагородяване около един път на село, а там теренът е много сух и каменист - виреят главно драки и свинаки, а в последно време и айлантуси. Рекох й да се търсят сухоустойчиви видове, между които е и махалебката. Проблемът са козите, потенциално, понеже и те обичат махалебки.

Може и би драките не са лоши за такъв тип терен, но махалебките ми се струват по-ценни. Миналото лято при един излет за гъби си отядох (в случая) диви череши покрай пътя - дребни, но супер вкусни. Някой опитвал ли е махалебки и виреят ли покрай вас?

[Славянски 2594]

Хубави снимки:

https://m.youtube.com/watch?v=B1YqUoA80lo

[Кр.Николов 68]

А ако знаете от тази "дива череша",ако има от 30 до 50 % в материала за варене на ракия какъв ароматен резултат се получава ще сеете от "дивата",пробвал съм.

[Славянски 2594]

Не съм пробвал. Няма ме някакъв във варенето. Като опитах и видях за пръв път, беше в средата на юли в София, викам си: "брей, че късни череши!" Опитах и първо е леко горчива, после става сладка и много ароматна и цапа ръцете. Баща ми и той намерил в един скалист район в плевенско на следващото лято и случайно споделя колко му харесали на него и един колега... Екзотика някаква нема ги по веригите.

И все пак дивите череши са по-различни, там са на чепки всеки плод с дръжка до клонката, а при махалебката се разклоняват. Иначе преди години бях брал хрущялки и диви череши, на които махах костилките за сладолед, също на вишни и афъзки червени. Ами с дива череша беше класи над другите на вкус.

Мерси, @Кр.Николов, за идеята.

[алина 174]

Много прилича на черемуха лат. Prúnus pádus 

 

 

[Venetka 1701]

Диви череши има на село, в началото на гората. Растат на доста каменисто място. За да дадат аромат на ракията сигурно трябва да ги обрулиш. Иначе не мога да си представя как се събира на ръка количество от тях. А как цапат...

[Кр.Николов 68]

На 27.01.2021 г. at 5:59, Venetka написа:

Диви череши има на село, в началото на гората. Растат на доста каменисто място. За да дадат аромат на ракията сигурно трябва да ги обрулиш. Иначе не мога да си представя как се събира на ръка количество от тях. А как цапат...

Венетка ако съпругът ти е фен на ароматна и уникална ракия ,черешите в началото на гората ще ги вземе на акорд под крилото си-малко ще го изгубиш за дворната работа.Най-добре се получава с материал от череши макар да съм пробвал и с джанки но тук се размива аромата(то джанките какъв ли аромат имат).

[Славянски 2594]

Едно прясно видео от Христо Ашламинатора, с когото имах честта да се запозная вчера на Фестивала на семената в Елин Пелин:

Махалебките са дребни, но много ги харесвам. Грижа се за две тригодишни фиданки, които още не са цъфтели.

[Славянски 2594]

На 27.01.2021 г. at 4:21, алина написа:

Много прилича на черемуха лат. Prúnus pádus 

Във видеото Христо говори и за черемухата/гроздовидна песъкиня/bird cherry. Но листата им са различни.