02.05

 

Интересно, от 30 пръчки глог, които сложихме за вкореняване предния месец, може би към 15 броя пуснаха листа. В началото на май, обаче, изсъхнаха. Върбовите пръчки са се хванали частично - опитът показва, че по-дебела пръчка (като молив) се хваща с около 50% успеваемост, а по-тънка - 10%. Бъзът от пръчка уж има мини листенца, но не е мръднал от 2 седмици, може би умира бавно.

 

Доста от посадените неща са умрели - основно поради жегите, липсата на вода и бруталните условия, в които са - едри буци и неразложен чим. 4 туфи мащерка, кантарион, маточина, джоджен, немалко диви ягоди, разни цветенца, иглики, RIP.

 

Три от 9те лешника не са се хванали, изглеждат изсъхнали и нямат разпъпени пъпки. RIP. От 3те ореха и 3 кестена, само две фиданки изглеждат жизнени, но мисля още рано да се каже. Дано не са RIP всичките.

 

Охлюви са изпасли изцяло единият корен резене и той също е RIP, другият е на път към същото положение - има само 1 мини листенце. Интересно, девисила не са го барнали. В капаните с биричка се бяха хванали 10тина плужека, но това е капка в морето от хиляди охлюви във всякакви размери, наоколо.

 

На пук на това, насадихме бейби разсадчета невен, тагетес и марули. Както и 4 корена тиквички. Не вярвам да оживеят.

 

Директно в земята, без подготовка, затрупахме с буци малко царевица и разни random бобчета, донесени от Перу. Естествено, не ги поляхме. Не вярвам да поникнат.

 

Основната дейност беше разхвърляне на woodchip мулч около фиданките. 12 дръвчета по 4 кофи по 20 л всяка, или към 1 кубик. Останалите фиданки - другия път.

 

A, да, аспержите са живи! Интересно защо...

 

 

 

06.05

По празника направихме един пикник с малко работа. Основното беше поливане на 300 квм с 40 литра вода ако не се ориентирате в обеми/площи, горе-долу ефектът е като да тичаш пикаейки през градината и да кажеш, че си полял

 

Аспержите (които не бяха брутално изядени от охлвите) са порастнали много в последните дни, удвоили са се, има някои по 70 см високи... най-дебелата е 8 мм диаметър! До 2 години мисля ще имаме за бране. Малините също вече имат доста листа, но в сушата не растат на височина. Някои от дивите ягоди са цъфнали - интересно, едните измряха, а до тях цъфтят.

 

Подобно нещо се случи и с момините сълзи - тия в горичката са супер и цъфнаха, а другите в градината, макар да са на сянка, линеят.

 

 

Жегата на тоя ден беше брутална, термометърът показа 29 на сянка, сигурно е било 35 на припек. Затова се въздържахме от работа, наблегнахме на бира с бонбони. Само още 20тина кофи мулч разхвърлях, а Гери изкопа още 1 метър пътечка и мулчира със зелена трева най-оптимистичното начинание до момента: посяти семена от моркови и магданоз в буците :D Винаги като реша, че по-голямо извращене не можем да измислим - ето че се намира нещо

 

Сложихме и семена рицин сред буците на картофите (които вероятно вече са умрели), както и латинки и нещо друго, което вече забравих, сред граха, който така и не изникна на 90%, напълно разбираемо. Все пак има 10тина коренчета, които не ми е ясно как отцеляват...

 

 

 

10-11.05

 

Планът за тези два дни беше да изпреварим дъжда и да разхвърляме семена от бобови и царевица. Разбира се, в събота беше яката жега, супер демотивираща, бурята заобиколи издалече и не заваля докато бяхме там. Така че никакви семена не засадихме.

 

Сложихме в земята само последният разсад марули и още малко невени. Предишните, от миналата събота, които не бяха изядени, бяха станали на хербарий в основната си част, с изключение на 4те корена тиквички, които пък не бяха мръднали, но поне са живи.

 

Офанзивата с мулча продължава бавно, но славно. Друга работа не се свърши, освен брането на коприва и лапад за замразяване.

 

В неделя бяхме без малкия, с идеята да свърши повече неща, а и вече наистина изглеждаше, че ще вали. На място установихме, че снощи е валнало през нощта. Това беше направило почвата мнооого по-лесна за работа, щом дори успях да използвам мотиката на места!!! Набързо изтупахме всичко останало в торбата със семената и намятахме директно, без подготвка и без високи лехи следното:

• папуда от родно семе
  
• нахут от родно семе
  
• бял боб от родно семе
  
• царевица Хопи от Хоби семена
  
• вигна безколова от Хоби семена
  
• тикви 2 вида семки, неясно какви сортове, от комшийката ("е па забрАила съм!")
  

В общи линии всичко е в мини количества, но целите бяха две - да вкараме всички семена в земята и да бъде засята максимална площ от "изораното", да не стои голо.

 

Веднага след това тичахме да вземем от други комшии бензинов тример и ръчна коса, уж за малко, за да открием малко дръвчетата. Въпреки, че са мулчирани в кръг около 100 см диаметър всяко, по оставащите пътечки тревата беше висока между 20 и 60 см. Таман почнахме и заваля доста напористо. Таман се скрихме под ясена и извадихме ветровките и то пекна. Добре, че нямаме домати, гаранция щяха да се маносат.

 

Почнахме да косим, обаче тревата беше много мокра и много тежка, трудно се косеше предвид колко е дълга. Станахме вир вода, а не помогна и това, че през 15 минути преваляваше из облак и налагаше прибежки и прилазвания.

 

 

В крайна сметка натъпках 5-6 чувала от по 100 литра с трева и я използвахме да покрием всичко посадено през деня. Стана съвсееееем тънък слой, но по-добре малко мулч, отколкото никакъв. На тръгване разбрахме, че комшиите са изхвърлили сума трева и последва epic face palm.

 

На разсадния фронт всичко е спокойно. Имаме към 70 нови бебе аспержи, доматите покълнаха от трети опит след великденския мор, пъпеши от купешки пъпеш семе, щом дори физалисът покълна (4-5 годишни семена, засяти преди 30 дни)... Разсадих агастчето, а ядливите теменужки преместих в по-голяма саксия. Заложихме за разсад праз, червено зеле, броколи.

 

 

 

 

16.05

 

Поредният разочароващ уикенд. Двата дни гръмотевични бури и валежи се проявиха като два дни слънце. Oh well, поне ще разберем кои култури могат да виреят в пустинни условия. Всъщност сега се усещам, че този дневник може да е много полезен за наивни начинаещи градинари, следващи повелята "то дъжда ще ми го полее" - дааааобрем, ако си в тропическа Индия.

 

Под влианието на гости за пикник, работата се сведе до съвсем небрежно пресаждане на 10 корена тикви цигулки от наш разсад - много хубав стана, но с почти никакъв мулч и без вода ме съмнява да прокопса. Както и 6 бебе-коренчета от кратунки, семе от Хоби семена, наш разсад, които обаче засадихме в центъра на охлювената територия и предполагам още на следващия ден са били изядени до дъно.

 

Насадихме и последният разсад тагетеси. Сумарно сме сложили към 40 корена по моя сметка, от които не видях повече от 4-5 живи.

 

От нахвърляните семена предната седмица нищо не се беше показало. Имахме подозрение за едни треви че са царевички, но бяха толкова малки, че бе невъзможно да се каже. Всички бобови и тн ги няма още. От марулите има няколко живи комай, надявам се поне семе да дадат, щото явно няма да се ядат. За сметка на това тези пред офиса направиха 2 салати.

 

 

Това са домати, покълнали преди 5 дни. В момента вече са 2 пъти по-големи. Честно, без отопляем парник не си струва занимавката и тревогите да правиш по-рано разсад, при положение, че през май за 2 седмици всичко дръпва повече отколкото между февруари и края на април.

 

 

На градината мулчът от зелена трева, който и без това беше малко на зелено, беше 100% изсъхнал и на практика почвата е 50% оголена. За жалост нямахе време и желание да косим, а имаме 800 квм трева с височина 70 см...

 

In other news, гигантската тръстика на Георги Беорги явно не хареса мястото до барата, може би й е много мокро. Докато беше в торбички в офиса растеше по-бързо. В природата е порастнала 25 см за 2 седмици, а в офиса това го направи за няколко дни... Oh well, ако оживее, ще я пробвам по-високо догодина.

 

 

23.05

 

Хайлайтът на тази седмица трябваше да бъде задаждането на доматите. За целта окосихме трева, за да имаме за мулч. Насадихме цялата тарелка разсад, който в основната си част е Сан Марцано и тук там някой Опалка. Общо към 50-60 корена. Тъй като са безколови, сложихме ги на високите лехи, без да мислим кога, как и защо ще слагаме колци.

 

Единият комшия услужливо ни разреши да си включим маркуч към чешмата му, за да полеем разсадените доматки... иии, РАЗБИРА СЕ, цял ден нямаше вода по тръбите. Не разбирам защо някога нещо трябва да е лесно. Тия дето градинарстват в идеални условия, те нищо не са разбрали от кефа!

 

Положителна новина е, че доста от гнездата с тикви и почти всички с бял боб са се показали. От купените семена царевица 1/4 от всички са се показали. От "изтупаната торба" има доста неща, разни нахути, май че нещо като бакла, папуда доста че и на гъсто се е показала на 2 листенца.

 

 

Също с голямо изумление видяхме, че 5-6 от марулите не само, че не са умрели, а са станали много големи. Предположих, че ще изпръчат в жегата - но не! Рекох, че ще горчат много, щото са без вода гледани - но не!

През тази седмица заложихме праз, броколи и червено зеле за разсад. Всичко изникна супер бързо, но макар че са на слънце пред офиса тарелките, разсадът се издължи много. Хем не го поливаме кой знае колко... Тъпа работа... не че щяха да прокопсат тия култури без поливка, но имахме желание да раздаваме поне малко разсад.

 

Ливадата триумфира с десетки видове на квадратен метър, ако не друго

 

 

 

30.05

 

Благодарение на 1 валеж в началото на седмицата, градината може да се брои за полята. В смисъл почти нищо не беше умряло от суша, само охлювите бяха взели своя дан. Доматите, тиквите не са мръднали.

 

 

 

Около фиданките, където има 3-4 см дебел плътен мулч от дробени клони, влагата отдолу е епична. На голата почва горните 15 см са сахарско сухи. На високите мулчирани с тънък слой трева лехи влагата почва от към 10 см надолу.

 

Основната дейност трябваше да бъде косене. Обаче пристигнаха едни поръчани преди 2 месеца разсади за билки и се хванахме да садим от тях. 20 фиданки имаме - около всяка трябваше да отесаме тревата, която напредва към мулча. След това да разбутаме мулча и да посадим по 1 коренче супер мини бейби шивес, риган, балканска чубрица, салвия. И по 5 коренчета равнец и пореч. Тия бебета предполагам са умрели още до края на деня, макар че ги поляхме с бейби лейката на малкия... 300 коренчета докато ги насадим и денят се изтърколи (е, наложи се да отделим и няколко часа в гушкане на бейби котенца).

 

Тревата в горната част на двора официално вече е по-висока от Гери и настига мен - над 160 см е.

 

Набрахме една голяма торба от била пълна със спанак, откъснахме първата си за градината ягода (и единствена), както и няколко лукчета и чесънчета.

През тази седмица изядохме последните марули от сандъците пред офиса и кофите на терасата. На тяхно място почваме да разсаждаме босилека, а в кофите - моркови.