Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Типове смокини

Започвам класификацията с категорията "нужда от опрашване", защото от това зависи, дали изобщо в определени региони, дърветата ще дават плодове.

Важно ! Плодовете от първата реколта (Бреба) на смокините, почти никога не се опрашват, защото, по време на тяхното формиране, няма развити възрастни осички Бластофага, който да го направят. Всяко внушение, че опрашването е причина за задържане на Бреба реколтата или за по- големият размер на плодовете на Бреба реколтата е породено от невежество или е опит за измама.

I. Според нуждата от опрашване

Според нуждата от опрашване е прието, че смокините са три типа :

1. Тип Смирна : Този тип смокини изискват задължително опрашване от осички Бластофага за да дадат реколта. При тях, първата реколта (Бреба) липсва или, ако се развият съцветия, те окапват. Ако съцветията от втората (основна) реколта не бъдат опрашени, те също окапват. 

Типични представители на този тип са Bursa Black  (Черна Бурса), Sari Lop (Calimyrna, жълтата за сушене) и Sultane de Marabout (Султана на Марабу). Последната е с произход Северна Африка (Алжир), където я наричат "Гълъбова шия" и се продава в Гърция под името Mission (няма нищо общо с популярната Black Mission, която е common тип). Фиданки от този сорт се внасят масово от Гърция и се продават в България без да бъде разяснявана нуждата от опрашване. От типа Смирна е и наподобяващият White Adriatic (Бяла Адриатика) сорт Vasilika Lefka/Βασιλικά Λευκά (Царска бяла)*.

За да дадат реколта, тези сортове трябва не просто да се отглеждат в топъл регион, а да има наблизо (до около 200 метра за надеждно опрашване) мъжко дърво (Captifig) с колония от осички Бластофага в съцветията му. 

* При тест на две дървета в Северозападна България, този сорт отхвърли основната реколта на 100%.

2. Обикновен (Common) тип : Този тип смокини, дават узрели плодове без нужда от опрашване. Семената са кухи, а при някои сортове са много дребни или липсват. Основната реколта на всяка смокиня от Common тип може да бъде опрашена при наличие на осата опрашител и тогава, формира семена, способни да поникват. При някои сортове, опрашените плодове са с различни характеристики от неопрашените. Представителите на този тип са повечето познати в България сортове (без тези по границата с Гърция) - Мичуринска 10, Далматинска, Поморийска 24, Поморийска 6 (Хаджи), Kadota (Dottato), Brunswick и т.н.

3. Тип Сан Педро * : Този тип смокини, дават първа реколта, наречена Бреба, без нужда от опрашване. За да дадат основна (втора) реколта е необходимо опрашване от бластофага. Типичен представител на този тип е сортът Пустинен крал - Desert King (оригиналното име е било просто King). Такива сортове са също Виолетов Дофин (Dauphine Violette, Grosse Violette, Ronde Violette Hâtive, Rouge de Argenteuil), Tauro (Nero di Terlizzi), Fillacciano и Gentile (Gentile Bianco). За такъв се смята и сортът Ottato Rosso. Въпреки, че понякога дава плодове от основната реколта без опрашване, според Кондит, нейната самоплодност е нестабилна и я е причислил към сортовете тип Сан Педро. Има публикации в италиански сайтове в които за такъв тип е посочен и сортът Cerreto (Черето).

* Типът Сан Педро е наречен на името на сорта San Pedro. Това е сорт със светъл (жълто-зелен) цвят на кожата и средни до сравнително едри плодове. Поради посредственият вкус на плодовете и отхвърлянето на основната  реколта, без да е осигурено опрашване, този сорт, първоначално изследван в САЩ не е разпространяван и се е превърнал в рядкост. 

Част от сортовете тип Сан Педро са способни при определени условия да дадат единични плодове основна реколта и без опрашване, но, на такова плододаване не може да се разчита. 

Принадлежността на сортове към този тип, много рядко се обявява от търговците, но, хората, които отглеждат растенията си в район без наличие на осички Бластофага, трябва да го имат предвид.

Мъжки смокини (Caprifig) *: Съцветията им са кухи и с къси тичинки/плодници. Пригодени са да изхранват ларвите на осичките Blastophaga psenes с които живеят в симбиоза и които пренасят прашеца им до същинските (женски) смокини. Съцветията не се развиват в зрял плод, въпреки, че съществуват и ядливи Caprifig. Качествените мъжки смокини (устойчив/постоянен каприфиг), поддържащи постоянна популация, дават три реколти - Profici (Профичи, пролетна реколта), Mammoni (лятна реколта) и Mamme (късна реколта в която презимуват осичките Бластофага). Без поне един постоянен каприфиг в чиито съцветия да зимуват осичките Бластофага, съществуването на колонии в един регион е невъзможно. 

В България, съцветията на пролетната реколта (профичи) се ползват за приготвяне на сладко от зелени смокини.

* Мъжките смокини (Caprifig) нямат сорт. Те винаги са хибриди, които при изследователска работа, обикновено се обозначават с някаква комбинация от букви и цифри. Няма "мъжка Kadota, Brunswick или Мичуринска 10". Ако, хибридът е бил създаден с контролирано опрашване, той може да е с гени от някой от тези сортове, но не и мъжко копие на женското растение от което са взети семената. Няма никаква гаранция, че наличието на гени от определен сорт женски смокини го прави подходящ опрашител на този сорт. 

Опрашването на плодовете има и отрицателни страни. При някой сортове, като Black Mission се констатира по- лесно напукване на опрашените плодове в сравнение с неопрашените.  Осичките Бластофага, заедно с прашеца, понякога пренасят и инфекция (спори на гъбичката Fusarium Moniliforme) от която плодовете загниват. Има доклади от САЩ за 10% загуба на плодове, причинени от това гниене. Това, все пак е приемлива загуба в сравнение с тази от 100% при смокините тип Смирна, ако изобщо няма опрашване. 

Пускам връзка за изтегляне на тази част от монографията на Ira Condit, която засяга сортовете смокини. От страница 481 надолу има азбучен списък със сортовете смокини. До името на всеки сорт има буква, определяща какъв тип е - C (common), S (Smyrna), Cp (Caprifig) и Sp (San Pedro). Всеки може да си прави бърза справка за сорта, който го интересува. До името е и номерът на страницата, където да прочете подробности. 

Ira Condit - монография

II. Според броят на реколтите

Женските смокини (Fig), могат да формират две реколти. Първата реколта се нарича Бреба. Тя се формира от неразвили се през предходната година плодни пъпки, които, обикновено са по две на всеки възел. Втората реколта се нарича основна. Тя се формира върху клоните на текущият растеж. Често, има съществена разлика между плодовете на Бреба и основната реколта, и това зависи от сорта. При някои сортове, разликата е незначителна, при други, разликата между плодовете на двете реколти е много голяма.

Има случаи, дървета от сортове, които са с кратък период на плододаване (три седмици до месец), след краят на плододаването да натрупат ресурси и да генерират още плодове, създавайки илюзия, че това е трета реколта. Получава се и при дървета в недобро здравословно състояние, бавен растеж по различни причини или засадени в саксия, където има ограничения на ресурсите.  

Според броят на реколтите, смокините се делят на такива с една реколта (основна) - Unifère и такива с две реколти (Бреба и основна) - Bifère.

По принцип, няма пълно разделение, между двата типа. Повечето сортове дават по две реколти, но първата (Breba), обикновено е слаба и плодовете са малко на брой. Освен сортова характеристика, причината за това е, че дървото няма достатъчно и добре развита листна маса да осигури поддръжка на голямо количество плодове и отхвърля повечето от съцветията, които не се развиват в плод. Тези, които испанците наричат "Brevera" са сортове, които при подходящи условия дават обилна Бреба реколта в достатъчно количество, за да послужи за търговски цели. 

От познатите в България сортове, тип Unifère са Ronde de Bordeax и всички късни сортове, като Созополска 20, Brogiotto Nero (Violette de Solliès) и сортовете от семейство Col de Dame (Кол дьо Дам). Те дават единични бройки или никаква Бреба реколта.  Другата крайност е сорт Поморийска 6, който дава обилна Бреба реколта (над 20% от общият добив) и напълно отговаря на определението "Brevera". От сортовете с тъмни плодове, такъв тип са сортовете Black Mission/Albacor, Noir de Caromb, Dauphine * и California Brown Turkey (San Piero). Между двете крайност са повечето сортове, познати в България, като Мичуринска 10, Брънсуик и Далматинска. Тези сортове отхвърлят много от съцветията, но, остават и достатъчно плодове за консумация. 

Сортовете от типа Смирна са също така и тип Unifère, поради липса на възможност, плодовете от Бреба реколтата да бъдат опрашени.

* Обикновено, популярните сортове от типа San Pedro дават обилна бреба реколта. Причината за това не е в типа, а в селекцията. Сортовете от този тип, които не дават обилна бреба реколта, просто не се отглеждат.

Трябва да се отчита това, че старите дървета са в състояние да натрупат много повече резерви от младите и са с по- големи възможности да задържат съцветията на Бреба реколтата. Не може да се очаква от младо дърво да се превърне в "Brevera", само, защото сортът е с такъв потенциал. 

 

Разграничаването според времето на узряване е важно, но е доста разтегливо понятие, според региона в който се отглеждат растенията и дължината на сезона. За това ще включа в категория "късни" всеки сорт, който узрява след първи Септември. В по- студени региони или късно затопляне през пролетта, тези сортове могат да узреят след средата на Септември и да дадат непълноценна реколта.

III. Според времето на узряване

1. Много ранни.

За такива се смятат сортовете, които дават узрели плодове от основната реколта за около 60 дни или в края на Юли/ началото на Август за по- топлите райони на България.

Списъкът е кратък, защото тези сортове се броят на пръстите на една ръка. Това са отглежданите в България, Сърбия и Румъния вариации на Мичуринска 10 (Svinita-1, Florea в САЩ), Ronde de Bordeaux (Кръгла от Бордо), Pastilière (Rouge de Bordeaux, Червена от Бордо)*, Improved Celeste (подобрена Celeste), която е хибрид, получен по развъдната програма на щатският аграрен университет на Луизиана (LSU) и Raasti (наричана още Ирански бонбон). Други сортове от тази категория не са известни.

* Въпреки, че теоретично се води за супер ранен сорт, собственици на растения с които съм кореспондирал са ми казвали, че плодовете на Rouge de Bordeaux (Руж дьо Бордо) узряват значително по- късно (приблизително за 75 дни) от тези на трите супер ранни сорта, които са добре документирани - Ronde de Bordeaux, Мичуринска 10 и Подобрена Celeste. За Raasti е потвърдено, че се вписва в тази категория, но не е добре изследвана.

2. Ранни сортове.

Това са сортовете, които могат да дадат узрели плодове от основната реколта до средата на Август.

Такива са сортовете Kadota (Dottato, Флорентинска), Bellone (Bellone Unifere, Bellona, Черна от Ница) , Black Mission (Черна Мисия, Францисканска, Colar, Albacor), Chicago Hardy (Чикаго Харди), White Marseilles (Бяла Марсилска, Бяла Италианска, Lattarulla), Поморийска 6 (Хаджи), Hative d'Argenteuil (Ранна от Аржентьой) и др. 

Сред тези сортове се нарежда и разпространяваният от български търговец сорт Jordan (Йордан), който за съжаление не е добре изследван и не се знае, как ще се представи в студените райони на България.

Тези сортове узряват около средата на Август и са на границата между ранни и средни.

Трябва да се отбележи, че само при три сорта от списъка, ранното узряване е установена сортова характеристика. Това са Поморийска 6, Бяла Марсилия и Ранна от Аржентьой. Всички останали са по- скоро с потенциал да дадат плод до тази дата при подходящи условия. При неблагоприятни условия, узряването на плодовете са забавя и те навлизат в следващата категория по време на узряване.

3.Смокини със среден срок на узряване

Такива са всички сортове, които узряват от средата до края на Август. Това са огромен брой сортове сред които  Брънсуик (Brunswick),  Longue d'Aout (продавана от един търговец под измисленото от него име Perretta), Noir de Bellone (Sultane), Noir de Caromb, Далматинска, различните вариации на Браун Търки (Brown Turkey), Виолетов Дофин (Violette Dauphine), Viollette de Bordeaux (Виолетова от Бордо), Verdone (Бяла Адриатика)*,  Verdino**, Verte (Ischia), Turiеn (Яребиче око) и др.

* Става въпрос за описаният от Айра Кондит сорт Verdone (Бяла Адриатика). Смокиня със среден до сравнително едър плод (50-60гр.), зелен до жълт цвят на кожата (според местоположението), червен пулп и жълти люспици около окото, понякога с розови ивици. Описаният в каталога на Apice Piante сорт Verdone с тъмни плодове, копиран от български търговец е с неизяснена идентичност и се въздържам да го коментирам. 

** Verdino и Verte са различни сортове. Плодовете на Verdino са с по- ясно изразена капковидна форма, често с шийка и розови люспици около окото. Тези на Verte са с по- закръглена (понякога и леко плоска) форма и с кафяви люспи около окото

4. Смокини с късен срок на узряване

За такива, приемам сортовете, узряващи след първи Септември, дори в топлите райони на България. В студени региони с по- къс сезон, получаването на реколта от тези сортове е несигурно. Плодовете може да не успеят да узреят, да узрее незначителен брой от тях  и/или да бъдат с влошено качество.

Такива са сортовете - Brogiotto Nero (Violette de Solliès), Palazzo, Black Madeira* (Черна Мадейра) и всички сортове от Col de Dame семейството. Само един сорт от това семейство - Coll de Dama Blanca-Negra (открит е в Испания), може да даде узрял плод преди началото на Септември (последните дни на Август) и е на границата между смокините от среден и късен сезон. В тази категория влиза и Panache/Bordissot Blanca Rimada, която се предполага, че е мутирала Col de Dame Blanc/Col de Señora Blanca. Сред късните сортове или поне на границата между средни и късни е и сорт Созополска 20, който има ясно видима прилика със смокините от Col de Dame семейството.

* При условие, че това е отделен сорт, а не поредният синоним на Броджото Неро (Виолетова от Солие). До момента, не съм видял разлика между тях. Името е сравнително ново, измислено в САЩ и при проверка се е оказало, че на остров Мадейра, наричат с това име друг сорт. Моето мнение е, че това е поредното име на разпространеният във всички топли части на римската империя сорт Fico Africano (Негро Ларго в Испания, Виолетова от Солие във Франция,  Броджото Неро в Италия и т.н.).

 

IV. Според вкусовият профил (понякога, критерият не е толкова вкусът, колкото визията)

Това категоризиране е в голяма степен субективно и  няма научно, а по- скоро ориентировъчно и допълващо останалите категории значение.

1. Смокини тип "захар".

Този тип са най- слабо оценявани. Прието е, че такива са смокините, които са сладки, но имат слаб аромат или такъв липсва.

Класически представители на този тип са сортовете Brunswick (Брънсуик) и Improved (подобрена) Celeste. Към този тип гравитира и бреба реколтата на  Калифорнийската Brown Turkey (San Piero),  както и основната реколта на някои разновидности* на източната/английска Brown Turkey, като Vern's Brown Turkey.

Определението "разновидност" (вариация, мутация) за това семейство не е много точно. Браун Търки всъщност е сравнение с цвета на една много известна порода пуйки  (Ред Бърбън) и под този шаблон на база цветова вариация (кафяво до лилаво) са сложени сортове, които нямат родствена връзка помежду си. Например Калифорнийската Браун Търки (Black Genoa, San Piero, Masui Dauphine) е много близка (почти неразличима за неспециалист) до виолетовият Дофин и няма прилика по никакъв показател (листа, плодове, темп на растеж) с английската/източна Браун Търки. Не се знае и, къде точно е границата между семейство Етна (Чикаго Харди и др.) и сортовете, гравитиращи около английската Brown Turkey, защото има доста сортове, които носят характеристиките и на двете семейства. В обобщение, името "Brown Turkey" без допълнително уточняване на сорта не носи никаква друга информация, освен, че сортът дава кафяви до лилави плодове. 

2. Смокини тип "мед" (меден тип).

В тази категория се включват смокини не толкова заради вкуса, колкото заради цвета. Повечето смокини от този тип са с мек плодов вкус, нямащи никаква друга прилика с пчелният мед, освен цвета.

Такива са сортовете Kadota (Dottato), White Marseilles (Бяла Марсилия, Бяла Италианска, Lattarula), LSU Gold, LSU Champagne и др.

3. Смокини "плодов" (berry) тип.

В тази мега-категория са огромен брой сортове. Има всякакви подтипове - диня, пъпеш, грозде, ягода, "диви плодове" и др.

Най- типичен представител на този клас е Violette de Bordeaux (Виолетова от Бордо), която има силен плодов вкус и характерна киселинност. Такива са също Кръгла от Бордо, цялото семейство Мисия, почти всички смокини от адриатически тип (зелени с тъмночервен пулп), Поморийска 6, семейство Етна и много други сортове.

Има и много сортове, които не се вписват в тези типове - кафява захар, карамел, кокос, ванилия и т.н.

 

V. Според цветът на кожата

Класифицирането според света на кожата е прекалено обширна тема, поради което ви препоръчвам да погледнете публикуваната по- горе монография на Кондит. Според най- общата и доста груба класификация по този показател, смокините се делят на такива със светъл (зелен до жълт) цвят на кожата и такива с тъмен (бронзов до тъмно виолетов и черен).

1. Смокини със светъл цвят на кожата.

За такива се приемат смокините със зелен и жълт цвят на кожата. Това са различните сортове от адриатически тип и смокините от меден тип, като Бяла Марсилия и Кадота. Доказано е практически, че светлите смокини от адриатически тип (със зелена кожа и червен пулп) променят цвета на кожата си от зелен към жълт и обратно, според местоположението, където се отглеждат и климатичните условия през сезона. Същото важи и за цвета на пулпа. При един и същ сорт, той може да варира от наситено (тъмно) червен до светло червен и дори оранжев или смес от розово-кехлибарен цвят. Подобно влияние, оказва и опрашването на съцветията. Опрашените плодове, обикновено са с по- наситено зелен цвят на кожата, което се забелязва ясно при сорт Кадота.  Разпространените традиционно в България сортове със светъл цвят на кожата са Verte* (Зелена Иския), Verdino, Поморийска 6, Поморийска 24**, Далматинска, Vasilika Lefka и White Adriatic/Бяла Адриатика (Verdone на Кондит). Към момента, доста разпространен е и сорт Кадота (Dottato). В цяла северна България е разпространен сорт едра смокиня от адриатически тип, която е подобна на Бяла Адриатика, но е с червени/лилави люспи около окото и е позната в Италия, като Fico Turien.

* Сортът, разпространяван, като Strawberry Verte, не е Verte (Green Ischia) е по- скоро Verdino.

** Смокинята, позната в България, като Поморийска 24, за която Серафимова е предположила, че е сорт Verdino, категорично се различава от смокинята Verdino, описана от Кондит, позната в днешно време, като Verdino del Nord (Verdino от северна Италия). Този сорт е внесен наскоро от Италия и е все още слабо разпространен в нашата страна. 

2. Смокини с тъмен цвят на кожата

Това са сортовете, чиито плодове варират на цвят от бронзово до тъмно лилаво и черно със синкаво покритие.

Смокините с тъмен цвят на кожата са прекалено много за изброяване. В България (без граничните райони с Гърция), почти няма местни или традиционно отглеждани сортове с типично черен цвят на кожата (Noir/Nero). Отглежданите в момента сортове (Brogiotto Nero/Violette de Solliès , Noir de Caromb, Noir de Bellone, Negronne, Turca и други подобни) са внесени в България сравнително скоро. Техните плодове, при узряване не стават кафяви, а от зелени - директно лилави, след което стават тъмно лилави, до черни със синкаво покритие. Повечето традиционни тъмни сортове за България са с цвят, вариращ от кафяв до тъмно лилав. И тук, цветът варира в рамките на един и същ сорт, според местоположението върху клоните и условията през сезона. Например, плодовете на Брънсуик, могат да варират от бронзов до лилав цвят, а, тези на Мичуринска 10 от жълтеникаво- кафяв до  тъмно лилав и почти черен. Но, нито Мичуринска 10, нито Кръгла от Бордо са сортове с типично черен цвят на кожата. Това, което се вижда на снимки в Интернет, обикновено са подбрани плодове от върховете на клоните, добре огрявани от слънце. Същото важи и за сорт Чикаго Харди. Неговата цветова вариация следва тази на Мичуринска 10 и може да бъде много тъмна, само при определени условия. 

3. Смокини с пъстър (вариегатен) цвят.

Това са мутирали форми на сортове със светли и тъмни плодове, събирани* и размножавани целенасочено с цел атракция. При тези сортове са се получили ивици с различно оцветяване на плодовете, листата и кората на младите клони. Сред светлите смокини, типичен представител на този тип е сорт Panache/Bordissot Blanca Rimada, а сред тъмните - Martinenca Rimada. И двата сорта са мутирали екземпляри на смокини от Col de Dame семейството.  Друг популярен сорт с подобно оцветяване е Jolly Tiger, която се предполага, че е мутация на Калифорнийската Браун Търки (Сан Пиеро).  Мутацията е нестабилна и, въпреки вегетативното размножаване, клонингите, често си губят ивиците и си връщат облика на стандартните сортове от които е произлязла въпросната мутация.

* Събират се мутирали части (клонки) от растения и се размножават вегетативно.

 

VI. Сортове подходящи за сушене

Включвам тази мини категория, защото представлява интерес за доста хора. Подходящи за сушене при естествени условия (на слънце) са всички сортове с дребни и средни на размер плодове с достатъчно висока захарност. За промишлени цели, основно се ползват три сорта - Sari Lop (Calimyrna в САЩ), Kadota и Black Mission (Albacor/Colar). Няма необходимост, смокините за сушене да са опрашени, ако не са от тип Смирна, какъвто е случая със Sari Lop. Има хора, които харесват големите и хрупкави семена на опрашените плодове, както и други, които не ги понасят. Извън трите промишлени сорта, подходящи за сушене са плодовете на Мичуринска 10, Ronde de Bordeaux (Кръгла от Бордо), всички останали сортове от семейство Mission - Violette de Bordeaux (Negronne), Noir de Caromb, Noir de Bellone (Sultane), Bellona (Черна от Ница), Napolitana Negra и т.н. От сортовете със светли плодове, отглеждани в България, подходящи за сушене са Поморийска 6, Verdino и Verte (Green Ischia).

 

VII. Според устойчивостта на студ

Умишлено, само споменавам критерият "Студоустойчивост", без да задълбавам в темата. С това понятие често се злоупотребява в рекламите на търговците. Издръжливостта на студ наистина е сортов признак, но понятието е доста разтегливо според региона в който се ползва и тази студоустойчивост зависи от прекалено много други фактори. Например, сортът Chicago Hardy е представян от търговците в САЩ, като "студоустойчив", защото е потенциално способен след измръзване до земята да даде зрели плодове до настъпването на зимата. В Испания и Италия, изглежда, че не могат да приемат съществуването на температури под -15 градуса по Целзий и, там масово посочват в описанията на сортовете устойчивост до това ниво. Същите сортове, издържат до -18 при тестване в по- студени райони.

Дърветата от повечето познати в Европа и САЩ сортове издържат без съществени поражение до около -18 градуса по Целзий (реална температура с отчитане на другите фактори), ако дървесината по клоните е добре "узряла" до настъпването на зимата. Издънките могат да измръзнат още при -10/-12 градуса по Целзий, ако са голям брой и са се конкурирали помежду си за ресурси.

Нищо, написано по отношение на устойчивостта на студ на един сорт не важи, докато дърветата не влязат в зрялост и кората на стъблото и дебелите клони не посивее.

Всеки сорт има специфики в развитието на растенията и трябва да се подходи към него индивидуално за му се помогне да постигне това "узряване" на дървесината и съответно - подготвяне за студения сезон. Но, дори дървета от добре адаптирани към определен район сортове могат да не се подготвят добре за зимата поради различни причини  - например обилни валежи в края на лятото и есента, и в такъв случай, природата надделява над всякаква човешка намеса. 

Никой сорт не е защитен от увреждания*, причинени от големи температурни разлики през деня и нощта, които могат да се получават рано през пролетта.

* Тези увреждания са по- скоро механични и зависят в малка степен от сорта. Могат да се разпознаят по пукнатините, които се появяват на мястото на свързване на клоните със стъблото. Обикновено, всичко над пукнатината загива, а случаите на възстановяване на клони след такова увреждане са много редки. 

По принцип, шампиони по студоустойчивост от широко разпространените сортове са Брънсуик (Brunswick) и сродният му, но ясно отличаващ се сорт Longue d'Aout (LdA, Дълга августовска, Nordland в САЩ, Рандино в бившият СССР). Последната се продава от един швейцарски търговец и под името Perretta. 

Тези сортове са с доказана студоустойчивост, но, това не означава автоматично, че са най- подходящи за райони, където температурите редовно падат под -18 градуса, защото са с ниски възможности да дават реколта след силно подрязване или загуба на голяма част от клоните след измръзване. Ранни сортове, като Ronde de Bordeaux и Мичуринска 10 са способни да дадат задоволителна реколта, когато е оцеляла незначителна част от стъблото.

В заключение, по отношение на тази категория, лично за мен в особено студени райони, където температурите падат често под -18 градуса по Целзий, по- успешната стратегия е подбиране на ранни сортове от Common тип с високи възможности за възстановяване след силно подрязване (напр. Мичуринска 10, Кръгла от Бордо), формиране на подходяща (ниско разположена) корона и поставяне на защита.

Разликата между "студоустойчив" и "нестудоустойчив" сорт може да е един градус по Целзий, и след едно студено течение за 1-2  нощи, собственикът на "студоустойчив" сорт може да остане без реколта през следващата година.

Устойчивостта на растенията на мозаечен вирус по фикусите (FMV) е индивидуална характеристика за всеки сорт и дори на всяко отделно растение и е трудно да бъде категоризирана. Има сортове, които са с висока уязвимост на мозаечен вирус, но, това не се отразява на плододаването (това не означава, че не се отразява на други характеристики). Такъв е сортът Black Mission * с произход САЩ. При други сортове, като Червена от Бордо и Negronne се засяга растежа и плододаването (отхвърлят реколтата или нейното узряване силно се забавя). Много е важно да не се вземат резници от дървета или клони с видими увреждания от мозаечен вирус, защото това директно се отразява/предава на посадъчният материал и качеството на произведените растения. Уврежданията от вируса не са безобидни, защото съм виждал не само външни признаци (деформирани листа с жълтеникави петна и извити дръжки), но и деформирана вътрешна структура на клоните и стъблото (размити слоеве и водниста вътрешна структура). Уврежданията и дефектите, които вируса залага в растенията се отразяват директно върху устойчивостта на студ, способността за възстановяване след силно подрязване, количеството, качеството и времето на узряване на плодовете.

* Важи само за растения, отглеждани в топъл климат. Тестовете в по- хладни райони на САЩ са документирали тежки увреждания от студ и силно влошаване на плододаването.

Най- голямата грешка, която може да се направи при забелязване на симптоми на мозаечен вирус е да започнат да се режат листа и клони с намерение да се премахнат "заразените" участъци. Вирусът засяга цялото растение, а петната и деформациите по листата са само симптоми. Едно рязане при понижени възможности за възстановяване и защита от болести, само ще влоши състоянието на растението. В такъв случай, трябва да се осигурят добри условия на живот на растението, за да може да преодолее заразата.  

Уязвимостта на плодовете на смокинова муха също е индивидуална характеристика за всеки сорт и засяга само производители в определени региони. Описани са сортове с висока уязвимост, като Брънсуик и сортове с ниска уязвимост, като Kadota и Мичуринска 10.

Всеки, който реши да се занимава професионално с отглеждане на смокини, трябва да проучи сортовете, които смята да отглежда и да прецени риска от щетите, които може да нанесе този вредител в конкретният * регион. 

* През лятото на 2023г., констатирах поражения от черна смокинова муха в северозападна България, което означава, че няма напълно защитен от този вредител регион.

  • Харесвам 13
  • Мерси 4


12 Коментара


Recommended Comments

Честно казано не се интересувам особенно от смокини просто защото при мене не е подходящо за тях. Преди седмица видях една смокиня в Приморско която може да е интересна за тези които се интересуват (или пък да е нещо тривиално), та реших да споделя и понеже не намерих по подходящо място ще го плесна тук. Интересното за мене беше че листата и бяха много мъхести. Плодове нямаше никакви. 

241633352_372013884388372_4861310577244795025_n.jpg

Споделете коментара


Адрес на коментара
Боби Димитров

Отговорено

Честно казано това ми прилича повече на paper mulberry, Morus papyrifera. По морето ги има доста.

  • Харесвам 1

Споделете коментара


Адрес на коментара
преди 41 минути, Боби Димитров написа:

Честно казано това ми прилича повече на paper mulberry, Morus papyrifera. По морето ги има доста.

мдамммм....май както винаги - прав! :) А толкова много приличаше на смокиня...и листата и формата на храстчето.....За съжаление не го помирисах дали мирише на смокиня. Ако все пак има смокиня с мъхнати листа - кажете.

Споделете коментара


Адрес на коментара

Повечето смокини са с мъхести листа в различна степен. Но, това според мен не е смокиня. Смокините отделят каучуков сок. Ако бяхте откъснали един лист, можеше експресно да проверите.

Споделете коментара


Адрес на коментара

Гугъл ленс го определя като Paper Mulberry, но прилича на смокиня, като се абстрахираш от някои странности :)

Споделете коментара


Адрес на коментара

Велико описание! Много се радвам, че си имаме смокинов гуру във форумчо :)

@Kalam Mekhar има ли карта на БГ с обозначени райони с наличие на бластофаги? Силно се съмнявам, че в моя район има, но от любопитство питам.

Иначе от този "common" тип изброените "...Мичуринска 10, Далматинска, Verdino, Kadota (Dottato), Brunswick и т.н", като изключим М10, защото я имам, а има и от къде да взема резници, можеш ли да препоръчаш разсадник/човек от където/който мога да сдобия и да знам, че е въпросното, а не нещо друго, дето ще ми прави листа за чай само? Супер любим плод ми е и искам да завъдя от всички самофертилни или какъвто е терминът. Обмислям с едни стари тухли да направя нещо, като стеничка с до метър височина в направление изток запад с перпендикулярни преградки през 1.5м ориентирани север-юг и в получените "П-образни" гнезда да набоцкам по една смокиня, която ще гледам да формирам, като бонсай. Как ти се струва идеята и според теб има ли смисъл да се блъскам или ще оцелеят и без стени? Вятърът при мен е преобладаващо северозападен, склона е изложен на юг-югоизток, НВ - 780м.

  • Харесвам 1

Споделете коментара


Адрес на коментара
преди 2 часа, Лозан написа:

Велико описание! Много се радвам, че си имаме смокинов гуру във форумчо :)

@Kalam Mekhar има ли карта на БГ с обозначени райони с наличие на бластофаги? Силно се съмнявам, че в моя район има, но от любопитство питам.

Иначе от този "common" тип изброените "...Мичуринска 10, Далматинска, Verdino, Kadota (Dottato), Brunswick и т.н", като изключим М10, защото я имам, а има и от къде да взема резници, можеш ли да препоръчаш разсадник/човек от където/който мога да сдобия и да знам, че е въпросното, а не нещо друго, дето ще ми прави листа за чай само? Супер любим плод ми е и искам да завъдя от всички самофертилни или какъвто е терминът. Обмислям с едни стари тухли да направя нещо, като стеничка с до метър височина в направление изток запад с перпендикулярни преградки през 1.5м ориентирани север-юг и в получените "П-образни" гнезда да набоцкам по една смокиня, която ще гледам да формирам, като бонсай. Как ти се струва идеята и според теб има ли смисъл да се блъскам или ще оцелеят и без стени? Вятърът при мен е преобладаващо северозападен, склона е изложен на юг-югоизток, НВ - 780м.

По принцип, няма такава карта. Около Черноморието има колонии, но, стабилни и без риск са само тези по южното черноморие. За южна България, трябва да се допиташ за всеки регион. При тази надморска височина не ти препоръчвам Кадота. Тя е райони с богата почва, много топлина, светлина и осигурено поливане. Иначе ще я вкараш в капан да формира прекалено много плодове, които да не успее да отхрани. По- скоро ти трябва още един ранен сорт, като RdB. Евентуално и Чикаго Харди, която наистина узрява по- късно, но, не и прекалено късно. Също и Negronne, която също е доста корав сорт.

Споделете коментара


Адрес на коментара

Здравейте, невероятно полезна информация за смокините! Благодаря! Имам малък имот близо до Враца и искам да си направя овощна градина от смокини. Дали е подходящ терена и към какви сортове мога да се насоча? Има ли мъжки и женски смокини, или може едно растение само да се опрашва?

Споделете коментара


Адрес на коментара

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход
×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване