Първият уикенд от август бяхме на Мърводол. Позволихме си да не идем на Хераково да поливаме защото в петък валя половин час дъжд.

Там градината е pretty much конвенционална, без химия за момента, просто защото няма болести (изключително сушаво време). Поради капковото (до тук мисля 250 + 100 м маркуч + над 100 м преносна тръба) и яката вложена работа, основно доста копане, всичко се развива много добре.

След 10 дни прогнозно ще има десетки кг домати седмично, в продължение на няколко седмици. Почнахме вече първите да ги хапваме. Краставици има вече от няколко седмици, тиквичките вървят. Скоро почват чушките, има доста завръз. През август ще почнат и царевиците, вече има оформени кочани. Зрелият боб е готов за прибиране, а зеленият - приключи. Моркови, ряпа и броколи бяха засадени през този уикенд.

08.08

Доматите продължават да гният, да зреят и не са порастнали много. Средният размер е дължина 5 см, което е наполовина от нормалното за Сан Марцано.

Краставиците, за които нямах никаква надежда, почнаха да връзват и дори обрахме първите късоплодни и корнишони. Изумително, не са нито горчиви, нито стипцави - до сега съм живял с представата, че краставицата иска ежедневна поливка, а не ежеседмична. Явно смолницата има много добра влагоемкост.

Събрахме 2 шепи семена кориандър - смес от самородния там и от нашия разсад. Догодина ще има доста

Тиквичките продължават да дават по 3-4 броя седмично, но все пак сложихме и още корени разсад - някои умряха, но други са добре и може би ще почнат да дават след месец.

Тиквите и пъпешите се развиват добре - предстои да се види дали ще имат време да станат големи и да узреят, но предвид на практика нулевата работа покрай тях, мисля, всякакъв успех ще е много добър.

Две или три от фиданките изсъхнаха, най-вероятно. Нямали са други симптоми освен опадването на листата... ще видим на пролет. Всички са били поливани еднакво.

Тук-там има поникнали репи, моркови и цвекла, но всичко е на ниво 2 бейби листенца и му е трудно в сушата.

Предната седмица обрахме повечето бял боб - определено в неполивни условия всичко трябва да се сади в двойно по-голямо количество и два пъти по-гъсто. Растенията не стават високи/големи и добивът е малък. Обикновено за боба се казва на 1 зърно - 200 ражда, а при нас до момента е средно по 30-50 на 1.

15.08

В началото на сезона насадихме вигна, понеже се води по-сухоустойчива. Оказа се, че без поливка изобщо не расте - един месец имаше нулев прираст, стоя 10 см висока с 3-4 листенца. Отделно, че половината не поникна. В един момент се отказахме от тая вигна и около нея насадихме праз.

Празът също беше супер нефелен разсад, но няма как. С надежда да го задържим жив, мулчирахме със сено и почнахме да поливаме по-обилно тази леха. Предишните месеци я бяхме понамокряли, но нищо сериозно, 10-15 литра на 5 квм седмично. Покрай праза увеличихме значително водата и тая вигна като се изстреля, за седмица стана над метър дълга и тръгна да се повива по съседните домати през пътечката.

Уж се казва "безколово" чудо тоя сорт, но за мен е абсурд да се гледа без колове - много се навива и става с много дълги стъбла. Импровизирахме колче и въженце. Вигната почна да цъфти и да прави шушулки за 2 седмици.

Краставиците (корнишон и късоплодна), които насадихме около трижди опасаната царевица, предполагайки че ще умре, се развиват много добре. Всяка седмица берем по няколко краставички за директна консумация от малкия.

Интересното е, че царевицата не умря, даже напротив, живна и дори почна да прави кочани! Що за устойчива култура е това?! Добре се получи и за краставиците, защото ги насочихме към царевиците и те се повиха чудесно. Краставичката на снимката беше порастнала до земята през следващите дни.

Откъснахме и първия (а след няколко дни и втория) пъпеш! За мен лично това е най-голямата изненада - повече дори от морковите и краставиците, които също са асоциирани с много вода и специфични условия. Пъпешченцето е микроскопично, но беше супер сладко и много, много ароматно. Събираме семето, разбира се.

22.08

Великото събитие на изминалата седмица бе ДЪЖД! Валяло е около един час, не силно, но напоително - за първи път от началото на юни, почти три месеца без такъв дъжд. Три дни по-късно почвата още беше мокра - смолницата задържа много вода.

(този на снимката ни подмина, но на другия ден е валяло)

Брахме вигна, чушки, тиквички, краставици, първите 1-2 кила консервни домати - има много нагнили с върхово, а здравите са ситни, но пък имат наситен аромат.

Последна седмица

През тази седмица ходихме два пъти, за да имаме време за всичко. Доматите започнаха да зреят по-масово. Два пъти по над 2 кг и останаха още доста почти готови за началото на септември, както и сумати зелени за следващия месец.

Започнахме да ги мелим и изпаряваме. Много добър резултат - пюрето е гъсто, сладко, не е кисело, няма нужда от много изпаряване, рандеманът е добър. За пореден път се убеждавам, че няма смисъл салатни домати да се напъват за пюре. Практиката показа предни години, а сега вече съм сигурен на 100%, че те съдържат поне 2 пъти повече вода:

• консеврни 35 кг домати = 15 литра пюре
  
• салатни 70 кг домати = 15 литра пюре
  

Обрахме още два пъпеша, отново супер вкусни! Догодина планирам поне 15-20 корена пъпеши...

Краставиците продължават да дават редовно и макар, че имаме само няколко коренчета, всяка седмица получаваме достатъчно за нуждите ни. Тиквичките намаляха като добив, но пък втория разсад вече е доста голям и ще започне да ражда до седмица-две. Имаме вече и големи растения от втори разсад краставички.

Берем и първи салатни домати, разсад от Мърводол, уж на колове, но то са едни смешни сухи пръчки... импровизация! Въпреки това, доматите са големи, сочни и вкусни. Поради дъжда доста се нацепиха, но това е нормално - сърцето са с много тънка ципа...

Вигната си върви, готвихме няколко пъти, замразихме няколко торбички, оставили сме за семе шушулки да зреят. Брахме чубрица, риган и някоя чушка.