Много вълнуващо- след около 3 месеца в София, в първия ден на пролетта, по новолуние, и след цяла нощ оправяне на багажи, малко след изгрева на Слънцето, се сбогувахме с "вечно растящата и нестарееща" и се отправихме на изток по "подбалканския" обратно към дома! Всъщност, смея да кажа, след времето прекарано в София осъзнах, че наистина домът ти е там където си ти.

Например тези 200 км. от Подбалканския Път също вече ги чувствам дом. Всякога, през всеки сезон има с какво да ме очароват гледките, които те ми откриват. И този път, по този път почувствах дома си по заснежените хълмове, из разсъблечените гори, пробуждащите се гюлове и лавандули в низините, подредените селски дворове и навсякъде където той се виеше.

Когато признаеш съвършенството на Природата, когато успееш да видиш красотата й във всичко и се свържеш с това всичко чрез невидима, но здрава нишка, и през нея, като по пъпна връв, започнеш да черпиш енергия и да се опиваш от живителните й сокове, се чувстваш у дома навсякъде във Вселената. И тогава започваш да се грижиш за този свой голям дом, и да го обичаш, както можеш най-добре

В този дневник, ще запиша как аз обгрижвам и обичам една малка частица от своя дом- ГРАДИНКАТА!

Тук е мястото да уточня, че големите мечтатели се разпростират на широко и "Градинката" в моя случай е едно доста обширно понятие.

Например има:

-подкова-градина (1 леха) зад купола

-спирала-градина - пред него, после на километър на север, при фермата на Хепи Хорсес има:

-градинка "гробчетата"

-зимната градинка с която граничи кухнята

- градинката зад "къщата на Гради", или където бяха "3те сестри" миналата година

-старата, изоставена Мандала-градина отатък реката

-старата пермакултурна -градина при реката, която гората си взе обратно в която обаче винаги има пресен чесън, лук и коприва

-ядливата гора-градина, при входа на фермата, която още е в бебешки стадий

-голямата био градина за пазар, 6 дка, която също е в пауза, до намиране на съмишленици за разработването й

- "градината" с малините (28дка), в която тази година мисля да експериментирам из междуредията

...и на последно място,

-градината "вектор" а именно защото е само на чертеж, отново с мандали, в люцерната пред конюшнята