Градинарската година започна тъжно и ще завърши безславно. С умиление чета ланския си дневник за септември.

След като 15 дни в края на август не бяхме виждали градината, през първия уикенд на септември отидохме да празнуваме първи ЧРД на щерката. Получи се приятна почерпка, но време за работа не остана, разбира се. Така се събра почти месец до следващата седмица, докато можем да свършим нещо.

През това време, обаче, се бяха случили две важни неща. Затова и няма много снимки...

Първо, бяхме помолили да ни пускат капковото два пъти седмично вечер и да го спират сутрин. Да обаче, това бързо е прерастнало в "пускаме го когато можем, спираме го ако се сетим." Което е много лесно да се случи с капково, защото не е маркуч да шурти вода - все едно не е пуснато.

В резултат, почти всичко по градината изгни. Доматите, две лехи консервни (първите недораслци и вторите пре-отрупани), изгниха почти до корен, едва ли сме набрали и 15 кг, а лани бяха десетки и десетки кила. Краставиците и тиквичките са зле, морковите, които бяха останали, се нацепиха, подправките не се усещат добре...

Допълнително, цялата тая вода (имало е по 2-3 дни, в които водата между високите лехи е била по 10-15 см висока) предизвика безумно нашествие на охлюви. След кофите, които събрахме на пролет, сега има в пъти толкова + много плужеци. От там и сума неща са наядени или унищожени. Късните тиквички, късните краставици, всичката ряпа, която беше тръгнала да покълва, магданоз, копър и вече не се сещам какво друго...

Разбира се, поради сушата през август, през тия 3+ седмици на безгрижие, всичко, което не е обхванато все още от капковото, забра яка душа. Киселец, джожен, мента, камчатки, аспержи, кивитата дето бяха пуснали по 2-3 листенца - всичко жълтее или умира, да видим.

А на всичко отгоре в началото и към средата на месеца паднаха температурите, придружени с малко валежи. Може би октомври ще е по-добре времето, за да можем поне да оправим и мулчираме лехите. Надеждите за ряпа, марули, репички, маше, спанак и тн лека-полека отмират.

Второто нещо е, че пак са влизали, при това системно, вероятно кози. Имаше сума нещо изпотъпкано, начупено или изядено. Грах, царевици, цвекло, домати, двете ми бебе брезички, тикви, тиквички, спасените малини и тн и тн.

Една от основните ни мъки е бостана, който беше изяден до шушка от охлюви. Догодина ще има all-out war и тонове охлюви за храна на кокошките на съседите.

Друга реализация е, че слънчогледа вероятно прави прекалено много сянка. Пръвоначално ни се видяха рехаво, 8-10 корена на 4 метра дължина, обаче развиха много мощни растения и макар да ги кършихме и рязахме за букети, явно това не се понрави на домата и вигната.

По същата логика, "стената" от пуклива царевица, която смятахме, че няма да изникне, хвърли доста мощна сянка връз пипера и патладжана, колкото и да беше малък. И макар да набрахме няколко кг зелени чушки и 3 патладжана с размер на тенис топка, явно няма да е това начина. Догодина слънчогледът и царевицата ще са в отделни, самостоятелни лехи някъде по-надолу.

10.09

То пък се оказа, че събота било работен ден... В неделя успяхме да идем все пак и да посвършим дреболии. Гери започна да разваля 1-2 лехи - изкореняване, разчепкване или леко прекопаване, събиране на охлюв и плужек, мулч със слама. Миналата година установихме, че тези лехи, които бяха "подготвени" - пооплевени и добре мулчирани - на есен, на пролет бяха доста по-добре за ползване. Отдено, че ще ни трябват 3-4-5 лехи за чесън, пробата с грах Метеор за презимуване, една със зеленолистни покрита с найлон, отделно една за разсад на пролет.

Брахме домати и се тюхкахме че всичко е изгнило.

Добивите в момента са почти нулеви. Основно по 1-2 шепи вигна - така и не разбрах защо тая година не се разви така бурно като лани, дали водата й дойде много, дали сянката от слънчогледа... И цвекло - два пъти по няколко кг вадим, има още доста, мариноваме го за сега. Някоя краставичка, някое случайно доматче.

18.09

Бяхме с гости и съответно работа - йок. Събираме семена от космос и зинии, вигна, слънчоглед, магданоз, копър. Още една леха беше оправена. Изрязах до дъно ригана, сега е като килимче туфата Обрахме последната пуклива царевица, няколко тиквички и други дреболии. Домати и краставици каквото имаше се изяде на място.

През следващите 4 почивни дни (покрай 22.09) имахме домашни гости и не успяхме да свършим нищо, тъй като не ходихме изобщо.

Належащо е да се обърне внимание на фиданките - не са пипани от миналата есен горките. Искам да им оправя "кръговете", да изрежа подправките, около тях, да мулчирам и тн. Наближава време и за чесъна, луковичните цветя...

Все пак се намериха 2-3 снимки.

Началото на септември:

Края на месеца, царевиците и слънчогледите повечето ги няма, има подготвени лехи, на преден план в дясно почват да цъфтят едни туфи, дето мислихме, че са умрели в троскота:

Тоя месец НАЙ-СЕТНЕ цъфта тагетеса в две огромни туфи, диам. около 80 см. На заден план две от подготвените лехи:

Успяхме, благодарение на помощта, да подредя част от докараните в началото на месеца 50тина бали: