IMG_20230611_113930.jpg

Някой сблъснквал ли се е с тази гъба? (Shaggy bracket) Изяждала ябълките отвътре. Прогнозата била лоша за дървото и нищо не можело да се направи. Почетох из нета, ама ако някой има опит от първа ръка, моля да сподели....

На синя слива съм я вижал в кюстендилското село, в общи линии виждаш ли плодни тела, щетата вече е нанесена изцяло. Но смятам, че се явява по дървета с вложени проблеми, пиши я ябълката "дошло й е времето". В моя случай имаше резитба до долу и култивиране на издънката. Хубавото беше, че дървото от синята слива отиде за казана за ракията от сини сливи

Ще споделя нещо като (оптимистично) резюме от прочетеното в нета. Значи тази гад напада само дървета дето не са наред (стари, имунокомпрометирани). Главно ябълки и кленове. Здравите дървета отделяли вещества дето подтискат гъбичките и уж не би трябвало да се заразят...но въпреки всичко е хубаво да не се допуска неконтролирано развитие на плодно тяло ръсещо спори. Дървото е заразено години преди появата на плодни тела. Лечение няма. Младите дървета умират по бързо. Старите могат да се влачат с десетки години. Сега нещо дето ми звучи странно: сърцевината на дървото не била жива (!!??). Именно нея ядяла гъбата. Кората и слоя под нея били живи и не ги пипала гъбата. Дърветата умирали не защото гъбата ги изяжда, а защото в даден момент при натоварване (вятър, плод, сняг) кухото, изядено от вътре, дърво се пречупва. Т.е. при подходящо подрязване, подпиране, и т.н. бихте могли да ядете ябълки още поне 10-20 години. Дано 

Тази гъба е доста известна и по нашия край (плодното ѝ тяло) се нарича "праханка". Дядо ми по бащина линия (лека му пръст!), освен дето си имаше обичайните запалки, си беше направил, предполагам от любопитство, и един комплект "огниво" -- прахан, кремък от диканя и удобно за държане парче желязо, с който "секнеше" огън. Като дете си спомням, че запалването на огън ставаше доста трудно, но все пак съм виждал дядо да го прави и бях спокоен че дядо може да си запали цигара с огнивото, ако му се наложи. Пак от дядо помня, че праханката първо трябва да се свари, и после изсуши, за да се получи прахан като за огниво. Сега, обаче, след като @Panik спомена за спорите на гъбата, се сещам за първи път, че сваряването на плодното тяло на праханката е най-вероятно за да се убият спорите на гъбата (за да не ги пренасят хората чрез сухата прахан в огнивото си). Защото и аз съм си играл с праханката преди няколко години и структурата на сварената и суровата прахан след изсушаване е неразличима.

А за изгниването отвътре или "охралупяването" на дънерите на старите дървета, има едно филмче на БиБиСи (BBC, ББС) с Дейвид Атънбъро (David Attenborough), но не помня заглавието, където много добре е разказана историята на няколко на брой, вековни дъбови дървета. А пък някои дървета, например смокини в тропиците, макар и да са  на възраст няколко века, заради липсата на един обособен дънер, този проблем с уязвимата сърцевина на стъблата им, видимо не ги засяга. Вместо това, тези смокини "удушават" други дървета, върху които смокиновите семенца са поникнали и после израснали. Това е от друг филм на ББС, пак с Дейвид Атънбъро, ако не ме лъже паметта, някой от епизодите на "The Private Life of Plants", а в краен случай може да е бил епизод на "The Trials of Life" или "The Living Planet" ... абе, която и поредица на ББС да изберете да гледате няма да сбъркате.