"Лебедовата песен" на една стара круша

Една от старите попски круши падна жертва на дъждовното време миналата година, вероятно и заради засенчване от други големи дървета. Тя самата е била висока, но от енергото я бяха прерязали централно на 2,5 м преди 11-12 години. Повечето ѝ клони са изсъхнали, 15 см прираст на върха за миналата година. Пусна едни малки цветове, като за последно, без да има развити листни пъпки. Да е хубава!

Жалко. Доста години се грижих за нея и растеше хубаво, не е съхнала така. Очевидно не ѝ трябваше много. Другите круши са добре. Но тази е засенчена от орех и голяма череша от изток и от високи ясени и дива круша от югозапад и донякъде от друга круша от юг.

* * *

Лебедовата песен (на старогръцки: κύκνειον ᾆσμα; на латински: carmen cygni) е метафорична фраза за последен жест, усилие или изпълнение, направено непосредствено преди смъртта или пенсионирането. Фразата се отнася до древно вярване, че лебедите пеят красива песен точно преди смъртта си, тъй като през по-голямата част от живота си са били мълчаливи (или алтернативно не толкова музикални). Вярването, чието основание дълго време е било обект на спорове, се е превърнало в пословично в Древна Гърция през III в. пр. н. е. и е повтаряно многократно в по-късната западна поезия и изкуство.

Във "Федон" на Платон героят на Сократ казва, че макар лебедите да пеят в началото на живота си, те не пеят така красиво, както преди да умрат. Той добавя, че съществува общоприетото мнение, че песента на лебедите е тъжна, но Сократ предпочита да мисли, че те пеят от радост, тъй като "предчувстват благословиите на онзи свят".