Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.
Търсене във форума
Показване на резултати за тагове 'градина'.
Открити 3 резултата
-
Мрежа на живота в гората-градина Илюстрации от MollyDanielsson.com за BeaconFoodForest.org. Оригиналите са информационни плакати за посетителите на въпросната гора-градина. Илюстрират красиво някои от основните взаимодействия в мрежата на живота, работеща в гората. На тази страница ще поместим няколко преведени илюстрации на тема гора-градина, както и встъпителна статия по темата. Гората-градина е създадена по модел на горската екосистема – обвързва в една жизнена мрежа различни растения, които ни служат и за храна. Мрежата обхваща растения, животни и гъби, които си помагат не само едни на други, а и на нас. Отглеждаме цяла гора, не просто храна. Така получаваме контрол над вредителите, контрол над плевелите, наторяване, система за съхранение на вода и едно красиво място за всички. Вижте пълният размер на плаката. Ядливият подлес (подлес - средновисока и ниска растителност в етажната структура на гората) Ниските растения виреят добре под високи дървета, като улавят светлина и хранителни вещества, които дърветата пропускат. В ниския слой на гората‑градина живеят много полезни животни. Малки растения, като това ядливо гуми, приютяват симбиотични микроби в кореновата си система, които фиксират азота от атмосферата в почвата. Затова се наричат азотофиксиращи растения. Всички растения от този слой са полезни дори в смъртта си – една трета от хранителните вещества в гората влизат в кръговрата чрез гниенето на техните листа и корени. Растенията в подлеса са приспособени към живот на сянка. Листата им са създадени да улавят и малкото слънчеви лъчи, проникващи през високите етажи. Ниските храсти, като малини и къпини, създават хабитат за хищници като калинката и жълтия градински паяк, които контролират вредителите. Вижте пълният размер на плаката. Гниещи дървета в гората Гниещите пънове и клони в гората са убежище за най-различни насекоми и гъби. Чрез порестата си структура задържат много вода през мокрите месеци и я отдават през сухите. Земните бръмбари израстват в мократа, ронлива вътрешност на гнилия пън. Те се хранят с голи охлюви и по този начин пазят нашите растения от изяждане. Гнилата дървесина създава хабитат за различни дървоядни бръмбари като сечковците (Cerambycidae). Те раздробяват и предъвкват дървото, опрашват цветята. Мицелът на гъбите разгражда целулозата и лигнина в дървесината и мъртвите листа, като ги превръща в хранителни вещества, достъпни за всички растения. Повечето горски птици се хранят с насекомите, които се възползват от гнилата дървесина. Така осигурявате храна за тях и контрол над популацията на насекомите. Дърводелските мравки (Camponotus) изграждат колонии в гниещата дървесина. За разлика от термитите, мравките не ядат, а само надробяват дървесината, с което помагат за нейното разграждане. Мравките са и добри опрашители. Хищните дървеници убиват вредители като плодовите мухи. Личинките се излюпват в гнилите пънове, порастват в почвата наблизо, като се хранят с мъртвите корени на околните растения. Така разрохкват почвата и поддържат здрави живите корени. След месеци под земята, ларвите се превръщат в бръмбари и излизат на пролет. Под всяко гниещо дърво има добри условия за живота на земните червеи и много други полезни представители на почвения живот. Вижте пълният размер на плаката. Подземна взаимопомощ Важни хранителни вещества като азот и фосфор са навсякъде около нас, но те са свободни – не могат да бъдат директно усвоени от растенията. Насекоми, гъби и различни микроорганизми натрупват тези вещества в процеса на компостиране и ги отделят във форма, която е достъпна за растенията. Този процес се нарича минерализиране или “фиксиране” на елементите. Шоколадовата лилия има ядливи грудки. Цветовете й привличат опрашителите когато крушата и оманът нямат цвят. Мицелът расте симбиотично с корените на дървото. Корените доставят въглехидрати, а мицелът, чрез огромната си подземна мрежа, връща хранителни вещества. В тази гилдия, изградена около крушово дърво, всички растения си помагат. Черният оман и детелината имат плътни корени и листа. В тази плетеница обикновените треви нямат шанс. Така се намалява конкуренцията с плитките корени на крушата. Детелината е азотофиксиращо растение и може да се използва за зелено торене. Само я окосете и оставете на място. Дълбоките корени на омана извличат хранителни вещества от преходния слой на почвата, където са недостъпни за растенията с по-плитки корени. Когато листата на омана увяхнат и бъдат разградени с помощта на насекоми, червеи и гъби, веществата могат да бъдат усвоени от крушовото дърво и другите растения в гилдията. Вижте пълният размер на плаката.
- 1 коментар
-
- 5
-
- гора-градинагора
- градина
- (и още 6)
-
Ето ме и тук! Здравейте. В началото на 2018 си купихме един малък парцел, в село за което не знаехме, че съществува. Тогава попаднах в "Страната на чудесата". Открих един нов свят. Не съм имал село. Отраснах в града. Не съм се занимавал и със земеделски труд. Започнах да експериментирам, да чета в интернет. Не мога да кажа, че не съм грешил. От всяка грешка съм си взел поука. Полека-лека превърнахме изоставената поляна край селото в прилично поддържана градина с лозенце и овошки. Прекарах ток в караваната. Мечтая си да направя сондаж. Два сезона се занимавах и със зеленчуци. Успехът е тука има- тука нема. С няколко думи е това. Представих се.
-
Здравейте! Дори не мога да кажа, че съм нов в земеделието, защото нищо не съм посадил до този момент (освен боб в часовете по трудово), но наистина имам желанието да се занимавам с това. От известно време съм на етап избиране на най-подходящото място, на което да направя стопанствоти си. Както е казано обаче, човек колкото повече знае, става толкова по-нещастен. Преди си мислих, че просто ще взема една къща с голям двор и всичко ще стане, но след това разбрах, че трябва да има постоянно вода, че трябва токът да е постоянен, покривът можело да тече, а пък е скъп и труден ремонта, почвата можело да не бъде много подходяща и т.н. Затова сега по съставеният ми списък със спънки започвам да елиминирам тези неща, с които не съм много запознат и така неволята ме докара до този форум. Крайната цел: Родово имение. Екологично стопанство, което да задоволява абсолютно всички нужди на домакинството и да остава за продаване в близките градове. Не желая да използвам изкуствени торове. Бих желал да подпомагам естествените природни процеси на разграждане. Бих желал фермата ми да бъде една самостоятелна екологична система. Това за мен означава да има всякави разстения разпределени на пеироден принцип и каквото не е за тази местност просто да не се отглежда. Въпросът: В момента гледам къща в Странджа/Сакар планина която е с 4 дка двор и сонда на 16. дълбочина. Мястото ми изглежда достатъчно голямо за идеята, която имам. Отстрани също има доста пространство, което евентуално би могло да се използва при съгласието на съседите. Как да разбера дали почвата е подходяща, дали не е изтощена (не съм сигурен какво точно значи това, но съм чувал, пе е важно) , дали ще е плодородна? Също какво друго трябва да гледам, на което да обърна внимание? Предварително много благодаря на притеклите се на помощ! П. П. Отворен съм за всякакви предложения и идеи!