Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'пермакултура'.

  • Търсене по таг

    Отделяй таговете със запетая.
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Без мотика
    • Да се запознаем!
    • Общи дискусии
    • Градината по месеци
    • Техники и похвати
    • Строителство
    • Препарати
    • Цветя и ливади
    • Рецепти
    • Търся/Предлагам
    • Намерено из нета
    • За форумите и сайта
  • Растения
    • Зеленчуци и подправки
    • Плодни храсти
    • Овощна градина
    • Гъби
    • Горска градина
  • Животни
    • Бозайници
    • Насекоми и паякообразни
    • Птици
    • Земноводни, влечуги, риби
  • Вода
    • Напояване
    • Водоеми и водни култури
    • Аквапоника и хидропоника

Категории

  • Растения
  • Вода
  • Други
  • Животни
    • Пчели

Календари

Няма резултати за показване.

Categories

  • Общи

Градинарски дневници

  • Пишман градинар
  • Happy Garden блог
  • Гора-градина на баира
  • Сред котки и смокини
  • Селска чест
  • Градинарски дневник на Евгени
  • Градинка
  • Градина на шестия етаж
  • Варел-ски Дневник, Пловдив
  • На Зелено
  • Записки (:
  • Бат Лозо - градинар бабаид
  • ДоматитУ на балконЯ!
  • Градина за Дружба
  • Панагюрски дневник

Открити 12 резултата

  1. http://en.bookfi.net/s/?q=Пермакультура&t=0 Имам ги и на английски - ако някой...
  2. "Но местното население (бел.ред. – индианците, местните племена на Южна Америка) разбират нещата сякаш естествено, като че ли вече ги знаят. Днес се нуждаем от древната мъдрост за това как да се грижим за земята, как да развиваме пермакултурата." Свами Парамадваити Махарадж Градинката "3 сестри" (Царевица, Боб, Тиква) и брат им- слънчогледа Миналата година имах щастието да се потопя в света на древните индиански култури, като част от програмата за домашно обучение на 9 годишната ми (американска ) дъщеря. Само като разлистих първите страници на първата ми попаднала детска книжка по темата, разбрах, че няма връщане назад. Дълбоката свързаност на тези хора с всичко заобикалящо ги, ме изпълни с вълнение, респект и признателност. Жадна за повече знания и разбиране, организирах "индиански детски лагер", събрах още книги и информация и приключението продължи. Няма да се впускам в подробности, цялото начинание беше изключително удовлетворяващо, смятам за всички взели участие! Можете да видите снимки тук: Индианска градинка "3 сестри" Индиански лагер Ще ви запозная обаче, в подробности, с опита си от традиционната градинка на племето "Хидаца", която заедно с децата сътворихме през онези знаменити дни и която продължихме да обгрижваме с дъщеря ми, чак до нейното заминаване, а след това останах сама да се дивя и любувам на простотата и гениалността на запазилия се не случайно толкова века, древен метод за отглеждане на главните култури за прехрана на тези пълни с любов хора от стария свят. И надявам се и вас да заразя със същия ентусиазъм, с който и тази година имам намерение да създам новата си градинка "3 сестри". Източник: "Индианско Градинарство: Приказки, Проекти и Рецепти за Семейства"
  3. Известно време се чудех къде да постна темата, тъй като секциите на форума са разделени на друг принцип от този на различните слоеве в градината, но този ми се струва достатъчно подходящ. Когато си говорим за food forests, трябва да имаме предвид, че на английски под този термин често имат предвид най-обикновена градска градина с няколко дръвчета, а не истинска гора, където да се отглежда храна и не знам дали няма да е по-удачно да помислим за друг термин на български, за мен горската градина е нещо друго, там в гората... Ако някой има Молисън на български ще е удобно да видим какво са измислили преводачите. Та, катерещите са един от особено важните слоеве в градината, поне за мен, защото използват пространство във височина, което иначе остава празно - дървета, огради, стени, дори покриви и всички други конструкции могат да се ползват като основа. Заел съм се (заедно с храстовидния слой) да увелича сериозно видовете им в градината през тази година. В момента освен стандартните лози, къпини, рози, хмел бръшлян и повет, в градината виреят Шоколадова лоза (Acebia Quinata), Хаблиция (Hablitzia), китайски ямс и няколко декоративни вида, от които знам името само на Вистерията. Не броим едногодишни като дини, краставици, тикви, кратуни. В наши условия може да се отглежда като едногодишно Басела (Basella alba) - като спанак е, но през лятото. Споделете с какви видове разполагате и какво привлича вниманието и интереса ви Наскоро из интернет се появи инфо за един хибрид м/у малина и къпина - тайбери, изглежда много интересно. Силно се интересувам от зимоустойчиви актинидии (киви) и други непретенциозни плододаващи. Скоро ще пусна статия за лечебни катерещи растения.
  4. Здравейте, заговорихме се на тема суейлс и методи за запазване на оттичащата се вода на хълмист терен и реших да споделя тук в почти реално време изграждането на един мини-такъв, който се наложи поради чисто южното изложение на терена, с много малко обедна сянка и недостатъчното вода по склона през летните месеци. Идеята на комбинирането на суейл и хугел е приложима именно за терени с недостатъчно вода и силна способност за оттичане, които практически няма как да се преовлажнят и всяка излишна капка вода така или иначе се оттича бързо по гравитачен път. Започвам изграждането на поредица от няколко хугела, като в основата на няколко от тях (следвайки контура), ще вградя и суейл с дълбочина 1 метър и ширина 60 см. Ще се сеят култури, които не изискват чак такива грижи, но все пак мислим в перспектива, че следващи години може да се сложат още по-влаголюбиви и капризни растения. Повече разяснения под всяка снимка, за да не трупаме излишно знаци тук. Ако има въпроси съм насреща, освен ако не работя по него, защото до 1 май 5-те сестри ( в случая ще добавим диня и киноа като такива) трябва да за засяти. Пожелайте ми хубаво време и приятно следене на поста П.С. Някой трябва да пресметне 1 куб.м. земя колко калории изгаря, че не останаха много запасни
  5. Мрежа на живота в гората-градина Илюстрации от MollyDanielsson.com за BeaconFoodForest.org. Оригиналите са информационни плакати за посетителите на въпросната гора-градина. Илюстрират красиво някои от основните взаимодействия в мрежата на живота, работеща в гората. На тази страница ще поместим няколко преведени илюстрации на тема гора-градина, както и встъпителна статия по темата. Гората-градина е създадена по модел на горската екосистема – обвързва в една жизнена мрежа различни растения, които ни служат и за храна. Мрежата обхваща растения, животни и гъби, които си помагат не само едни на други, а и на нас. Отглеждаме цяла гора, не просто храна. Така получаваме контрол над вредителите, контрол над плевелите, наторяване, система за съхранение на вода и едно красиво място за всички. Вижте пълният размер на плаката. Ядливият подлес (подлес - средновисока и ниска растителност в етажната структура на гората) Ниските растения виреят добре под високи дървета, като улавят светлина и хранителни вещества, които дърветата пропускат. В ниския слой на гората‑градина живеят много полезни животни. Малки растения, като това ядливо гуми, приютяват симбиотични микроби в кореновата си система, които фиксират азота от атмосферата в почвата. Затова се наричат азотофиксиращи растения. Всички растения от този слой са полезни дори в смъртта си – една трета от хранителните вещества в гората влизат в кръговрата чрез гниенето на техните листа и корени. Растенията в подлеса са приспособени към живот на сянка. Листата им са създадени да улавят и малкото слънчеви лъчи, проникващи през високите етажи. Ниските храсти, като малини и къпини, създават хабитат за хищници като калинката и жълтия градински паяк, които контролират вредителите. Вижте пълният размер на плаката. Гниещи дървета в гората Гниещите пънове и клони в гората са убежище за най-различни насекоми и гъби. Чрез порестата си структура задържат много вода през мокрите месеци и я отдават през сухите. Земните бръмбари израстват в мократа, ронлива вътрешност на гнилия пън. Те се хранят с голи охлюви и по този начин пазят нашите растения от изяждане. Гнилата дървесина създава хабитат за различни дървоядни бръмбари като сечковците (Cerambycidae). Те раздробяват и предъвкват дървото, опрашват цветята. Мицелът на гъбите разгражда целулозата и лигнина в дървесината и мъртвите листа, като ги превръща в хранителни вещества, достъпни за всички растения. Повечето горски птици се хранят с насекомите, които се възползват от гнилата дървесина. Така осигурявате храна за тях и контрол над популацията на насекомите. Дърводелските мравки (Camponotus) изграждат колонии в гниещата дървесина. За разлика от термитите, мравките не ядат, а само надробяват дървесината, с което помагат за нейното разграждане. Мравките са и добри опрашители. Хищните дървеници убиват вредители като плодовите мухи. Личинките се излюпват в гнилите пънове, порастват в почвата наблизо, като се хранят с мъртвите корени на околните растения. Така разрохкват почвата и поддържат здрави живите корени. След месеци под земята, ларвите се превръщат в бръмбари и излизат на пролет. Под всяко гниещо дърво има добри условия за живота на земните червеи и много други полезни представители на почвения живот. Вижте пълният размер на плаката. Подземна взаимопомощ Важни хранителни вещества като азот и фосфор са навсякъде около нас, но те са свободни – не могат да бъдат директно усвоени от растенията. Насекоми, гъби и различни микроорганизми натрупват тези вещества в процеса на компостиране и ги отделят във форма, която е достъпна за растенията. Този процес се нарича минерализиране или “фиксиране” на елементите. Шоколадовата лилия има ядливи грудки. Цветовете й привличат опрашителите когато крушата и оманът нямат цвят. Мицелът расте симбиотично с корените на дървото. Корените доставят въглехидрати, а мицелът, чрез огромната си подземна мрежа, връща хранителни вещества. В тази гилдия, изградена около крушово дърво, всички растения си помагат. Черният оман и детелината имат плътни корени и листа. В тази плетеница обикновените треви нямат шанс. Така се намалява конкуренцията с плитките корени на крушата. Детелината е азотофиксиращо растение и може да се използва за зелено торене. Само я окосете и оставете на място. Дълбоките корени на омана извличат хранителни вещества от преходния слой на почвата, където са недостъпни за растенията с по-плитки корени. Когато листата на омана увяхнат и бъдат разградени с помощта на насекоми, червеи и гъби, веществата могат да бъдат усвоени от крушовото дърво и другите растения в гилдията. Вижте пълният размер на плаката.
  6. Пермакултура в действие - дизайн на устойчиви общности Семинар и дискусия върху всички системи през призмата Пермакултура Как можем да използваме пермакултурата като инструмент за проектиране, за да създадем заедно цялостна система за поддържане на нашите нужди в хармония с тези на останалите около нас и с тези на планетата? Как подобряването на средата, която обитаваме физически, ни помага да развием нашите човешки социални системи? И как всичко това може да бъде постигнато с по-малко енергия, време и работа и повече радост, отколкото можем да си представим? Този разговор и дискусия с водещ Ракеш “Rootsman Rak” ще разгледа пълния потенциал на Пермакултурата като нещо повече от градинарство. Когато включим всички елементи от цялата система – вода, енергия, постройки, отпадъци, транспорт, общност и търговия..., ние имаме способността да създадем една изобилна, устойчива и гъвкава система с ниски разходи за поддръжка. Започваме с преглед на принципите за проектиране в Пермакултурата и продължваме с детайли за различните ситуации, където можем да ги приложим. Това ще ви бъде полезно, ако току-що научавате за тази тема или сте готови да прилагате и развивате ваша пермакултурна система - от градски общностни проекти или градина на вилата за уикенда до основаване и стартиране на нова общност. Как да планираме бъдещето с оглед на новите модели на човешкото общество в еко селищата, но да продължаваме да бъдем издържливи и самодостатъчни в настоящето? И в преходните стратегии – как можем да използваме ресурсите и възможностите в традиционните селища и градове, за да работим заедно за нови форми на общество? Как да учим, работим и търгуваме на принципите на грижа за земята, грижа за хората и споделяне на изобилието?
  7. Интервю в 3 части с Дейвид Холмгрен, относно същността на пермакултурата. Дейвид заедно с Бил Мълисън са основоположници на идеята за пермакултура.
  8. Младо семейство от Банкя е превърнало двора си в миниатюрна екосистема със собствена флора и фауна. Двамата са привърженици на пермакултурата, която учи, как да се задоволяват всички нужди на човечеството по начин, полезен за природата.
  9. Ето това е проектче, на което беше дадена "Зелена Светлина". То ще помага в обучението на децата от валдорфската детска градина в Драгалевци. Самото засаждане на градинката (6 контейнера/ кашпи/сандъци- и в тях всичко) ще засадим заедно с децата и всички желаещи да се включат Засаждането ще бъде придружено от серия интересни лекции по темата, на която каним всички желаещи да се включат. Предвиждаме по една среща, придружена с лекция на месец при децата и тяхната градинка. По този начин бихме искали да ви насърчим да отглеждате сами храната си, дори и в ограничено пространство и градски условия. Подбора на всяко едно растение в растителните гилдии е специално и внимателно направен така, че да си помагат едно-друго. Засаждането и самата направа на градинката в контейнери ще се състои паралелно със серия кратки лекции по темата, и окуражавам всеки сьс "Зелен Палец" да се включи. Ще има какво да се научи, защото същия метод на интензивно оползотворяване на пространството, може да бъде използван много успешно в градски условия, както и приспособен за всякакво място.. Главните бенефициенти на проекта, разбира се, ще бъдат децата от градината. Във Валдорфската педагодика дълбоко е заложена връзката на децата с природата. Основателят й Рудолф Щайнер е и откривателя на Био-динамичното земеделие, като градинарството/фермерството представлява голяма част от заниманията на децата през годината. Той открива необходимостта от тези "уроци", тъй като още тогава наблюдава една тенденция, която се ускорява неимоверно през изминалия век, а именно, миграцията на по-голямата част от населението от пасторалните към урбанизираните общности-градовете. Израснали в големите градове, децата имат трудности дори при познаването на различните растения и животни, от които хората зависят за храна, а още по-малко разбират как растат културите или преценяват тясната връзка между география, климат, сезони, растения и почва. Градинарството осигурява бърз път за възстановяване на връзката, както и практическа сфера, в която да се докажат и приложат на практика, принципи, свързани с по-широките антропософски проучвания на Щайнер, като биодинамичната подготовка на почвата и други. Градинарството осигурява възможност за смислена работа, развиваща моториката на децата, здравословните преимущества на работата на открито, и разбира се изключително свежа и питателна храна.