Търсене във форума

Миналата година облагородявах една дива (или друга) саморасла круша, на която резнах върха. Присадките се хванаха повечето. Но дървото заболя. Около шейсет сантиметра надолу от върха кората на основното стъбло беше почерняла. Надолу се лющи, а проводящата тъкан е кафява на места. И това по основното стъбло и дебелите клони. Такива под 2,5 см дебелина са добре, но май нямат бъдеще. Дървото заминава. Може би с нещо го заразих? Един приятел каза, че е трябвало да запечатам отрезите. Сега стъблото ми изглежда болно и очаквам да изсъхне. Не знам каква е болестта. Може би бактериален рак някакъв. Същевременно комшия ми сподели, че на неговия комшия отгоре две-три круши млади били загинали по подобен начин и нямало спасение. От стъблото тръгвало. Не съм правил снимки, но има кафеви и черни петна и лющеща се кора. Вижда се, че не е нормална кората на места. Отдолу като стържеш и кафяво. Като цяло неприятно. И не мога да разбера кое го причини. Дали е било болно отпреди или кастренето е отворило язва? Иначе предвид черното по кората към върха - приличащо на обгорено - да е огнен пригор? Но нямаше загинали клони по характерния начин. Ето един цитат от университета на Мериленд: Унищожителна бактериална болест по ябълките и крушите, която унищожава цветовете, леторастите и крайниците, а понякога убива цели дървета. Заразените цветни гроздове и върховете на леторастите увяхват, след което бързо покафеняват и умират, но остават прикрепени. Когато инфекцията се разпространи в поддържащия клон или клонче, се развиват корови раковини, които се забелязват по червеникавокафявия си цвят и леко вдлъбнат вид. Когато се използват чувствителни подложки, бактериите от няколко инфекциозни места по подложката могат да преминат през иначе здрави клони и стъблото, без да предизвикат симптоми, но могат да инициират рак по подложката, който да опаше дървото и да го убие по-късно през сезона или през следващата пролет.

Гледам, че за шест години крушите са тема обсъждана, та обсъждана! Та рекох да я пусна, барем някой се престраши да обели дума. Крушите ги имаме за даденост, а ако не бяхме никога опитвали, сигурно щяхме да се впечатлим като от екзотичен плод. Сортове има всякакви - аз самият отглеждам няколко - но ми харесва дългият сезон на крушите и възможността за трайно съхранение на плодове от някои от тях. Присаждал съм на диви круши и става добре, макар и по разсадниците по-често да ползват дюлеви подложки за по-умерен растеж (на дива круша стават по-големи дървета), ала някои сортове са несъвместими с дюлята. Но пък крушовото дърво може да живее стотици години, много повече от човека. Попаднах на един мъж, който въди страшно много сортове круши, и даже продава калеми (комуто е интересно), а предполагам ще може да идентифицираме и незнайните или ненаименовани сортове в градините си. Като остане време бих се поровил: https://m.facebook.com/groups/229173711085054/permalink/674750953193992/