Търсене във форума

Синоними : Поморийска 6, Хаджи (Haxhi). По данни на професор Радка Серафимова, този сорт е намерен в смокиново насаждение в Поморие, създадено през 1943г. с материал, внесен от разсадника в Серес. Сортът е с произход Албания (района на Шкодра), където е познат под името Хаджи (поклонник). Дървото е със среден до сравнително силен растеж. Кората е тъмнокафява при младите дървета и клоните на нов растеж, и посивява при навлизане на дървото в зрялост. Листата са предимно петделни с доста широки дялове при старите дървета и по- тесни при издънките, и при засушаване. На върха на централният дял имат подобие на коронка, който при стари дървета може да се заостри, но, никога не се формира ясно оформена лопатка. Връхните пъпки са жълто- зелени, но покафеняват и дори почервеняват при застудяване. Според броят на реколтите, сортът е тип Bifere. Дава два обилни плододобива, като Бреба реколтата достига до 20-22% от годишният добив. Сортът е доста ранен и запълва нишата между петте супер ранни и сортовете от среден сезон. Плодовете от Бреба реколтата узряват началото на м.Юли*. Те са изключително характерни и много трудно се бъркат. Средното им тегло е около 70 грама по данни на Серафимова, но, често достигат и дори надхвърлят 100 грама. Плодовете са силно издължени и с релефна повърхност с ясно видимо оребряване. Дръжката е къса и дебела. Кожата е жълто зелена, но се вижда лилав оттенък, който се дължи на прозирането на лилавият цвят на плодовото месо под нея. Изглежда груба, заради релефа на плода, но в действителност е със средна дебелина, доста мека и може да се консумира без проблем. * В условията на Северозападна България, Бреба реколтата започва да узрява преди 10 Юли. Окото на плода е добре затворено. Плодовото месо е бяло с преобладаващ лилав цвят. Пулпът е розов до светло червен. Вкусът е наситено плодов с много висока за смокиня естествена киселинност. Захарното съдържание също е много високо и в комбинация с високата киселинност се получава уникален вкус. Основната реколта започва да узрява в началото на м.Август*. * В условията на Северозападна България, основната реколта започва да узрява в периода от 5-10 Август. Дървото, което наблюдавах се намира извън града и реално, плодовете узряват не повече от седмица след тези на сорт Мичуринска 10. Основната реколта също е обилна, като дърветата влизат бързо в плододаване (обикновено на първата година). Плодовете са с капковидна форма, леко издължени с ясно видима шийка и къса дръжка. Средното им тегло според Серафимова е 32-36 грама, но, толкова дребен плод не съм виждал на дървото. По- скоро, това е минималното тегло. Обичайният размер на плодовете е в диапазона 40-50 грама. Окото е леко отворено или напълно затворено със светли (бели, кремави, понякога с розов оттенък) люспици около него. Кожата на плода е средно дебела, жълто- зелена на цвят с гладка повърхност и деликатно оребряване, което понякога не се забелязва. При пълно узряване по кожата могат да се получат надлъжни пукнатини. Въпреки това, кожата е много еластична и плодът е с висока издръжливост на разделяне при влага. Плодовото месо е предимно бяло. Възможно е да се получи лилаво или червеникаво обагряне на места, но липсва наситено лилавият цвят на Бреба реколтата. Плод на саксийно растение, узрял точно 12 месеца след залагането на резника за вкореняване. Сортът е самоплоден, но има значителна разлика между вкуса и цвета на опрашените и неопрашените плодове. При неопрашените плодове, пулпът е с кехлибарен цвят по краищата и със светло червена сърцевина. Семките са дребни и малко на брой. В средата на плода, почти без изключение има кухина, която е изолирана от окото и няма отношение към устойчивостта на влага. Захарното съдържание е много високо и плодът, въпреки сравнително едрият си размер, може да изсъхва върху клоните. Вкусът е плодов *, много приятен, но, без характерната за Бреба реколтата киселинност. Изсушените плодове са с отлично качество. Опрашените плодове са по- плътни (без или с по- малка кухина) и са с по- закръглена форма. Пулпът е наситено червен, подобно на смокините от адриатически тип. Семената са по- едри. Вкусът е по- наситен с повишена киселинност, каквато липсва при неопрашените плодове от основната реколта. * Дори при неопрашените плодове, ясно си личи връзката със смокините от адриатически тип по отношение на вкуса на плодовете, независимо от разликите в цвета на пулпа. Показвам снимка на неузрял плод от основната реколта, който се различава съществено от плодовете на масово продаваните сортове (като Брънсуик и Далматинска) и може да послужи за идентификация на растения при покупка. Плодовете са с доста характерна форма и едри, релефни бели петна върху зелената кожа. Люспиците около окото на неузрелите плодове, също са релефни и бели на цвят. Започнал да узрява плод. През този преходен период, плодът е двуцветен със зелени надлъжни ивици на жълт фон, които изчезват при пълното узряване. Поморийска 6 има много добра устойчивост на влага. Поради затвореното око, високата захарност, сравнително дебелият слой "месо" и еластичната кожа на плодовете, много рядко се получават щети по кожата от прекомерна влажност, въпреки, че вкусовите качества на плодовете се влошават. Сортът има добра устойчивост на студ. Приемам, че установени дървета могат да издържат поне до -18 градуса по Целзий без съществени поражения. Дървото на което съм снимал плодовете е с произход Царево и е оцеляло без измръзване около 20 години в Северозападна България, извънградска среда. Устойчивостта на суша е под въпрос. Според Серафимова, при засушаване, част от неопрашените плодове окапват. За това в райони без наличие на бластофага е добре да се осигури поливане при суша. По данни на Серафимова, плодовете на този сорт са уязвими на смокинова муха. В заключение : Това е ранен и високопроизводителен сорт, алтернативен на сортовете от семейство Мисия, като стил на плододаване, размер и възможности за употреба на плодовете. Дава обилна Бреба реколта с отлично качество и основна реколта, която може да се ползва за сушене, консервиране и консумация в прясно състояние. Предимствата са ранното узряване (едно от най- ранните за смокиня със среден размер), високата издръжливост на студ и високата устойчивост на разделяне при влага. Недостатъците са описаните от Серафимова уязвимост на смокинова муха и нуждата от поливане при суша за да не се получи отхвърляне на част от основната реколта. Последното, важи за повечето сортове със среден и едър размер и до голяма степен зависи от възрастта на дърветата и дълбочината на кореновата им система. Като недостатък, който важи само за промишленото отглеждане, може да се приеме и трудното откъсване на плода, преди да е узрял напълно, поради дебелата и здрава дръжка. Ползването на режещ инструмент ще забави берачите, а, при бране само с ръце, голяма част от плодовете ще се окажат откъснати от дръжките и с нарушена цялост.