Търсене във форума

За тази година ми е хрумнало да живея на морето през лятото или по-конкретно май-септември. В тази връзка реших да изпробвам има ли желаещи да пробват живота на село (макар и не точно село) преди да направят решителната стъпка. Попаднах и на реклама във фейсбук на платформа за отдаване под наем на селски имоти (естествено, когато ми потрябва не намирам линка...), най-общо казано, нещо като airbnb за маняци - wannabe селяци Намирането на контрагент за целта няма да е трудна задача, дори ако се огранича само с личното си обкръжение, но искам да сондирам мнения и да добия представа за нагласите, както и вероятните подводни камъни. Все пак няколко чифта очи виждат по-добре общата картинка. Също така предстои да реша дали ще вземам парички за цялата тази разправия и мненията в тази посока също са ми важни! Кратко описание на имота: Представлява дървена постройка (бунгало) около 30кв.м. с покрита веранда - към 12кв.м и двор - 700кв.м. В бунгалото има печка на дърва с водна риза, ток от соларна инсталация, вода от кладенец, а скоро ще има и баня с топла връзка с бунгалото, както и легло, маса, столове и всичко, което има в една обитаема къща. Капацитет - трима души! Тоалетната е външна, разбира се, иначе няма да е хипстърско В двора има разработени няколко лехи с обща квадратура около 50кв.м и докарано капково, както и парник 20кв.м., както и езерце с филтър, рибки, лилии (още веднъж благодарности, @Ру®) и други водни обитатели. Дворът е пълен с плодни дървета и храсти, както и ягоди, малини, капини и секви благинки за душата и небцето. Мястото се намира до село Делян, Западна България, на 11км. от град Брезник, в Община Божурище, Софийска област. Разположено е на 790м.н.в. върху хълм с изглед към Витоша, Стара планина и Рила. Пътя от Божурище до Делян е асфалт, изцяло ремонтиран току що, а от селото до вилната зона - 700-800м. черен, но се минава без да си експерт. Съседите са предимно възрастни жени и мъже и моята банда новозаселници, всички до един все пичове. Кратко описание на дейностите, които стопанинът може да върши при добро желание: Да храни рибките през няколко дни и да им почиства филтъра веднъж на 2-3 седмици или когато започне да прелива Да си посади и отгледа нещо, да поддържа чисто в къщата и окосено в двора, както и добрата комуникация със съседите, когато са там Да пръска, наторява и полива, когато това се налага и с осигурените за целта средства Да следи данните от соларната система и да съблюдава адекватната и експлоатация (става с приложение) Да следи водните си запаси и да ги експлоатира с грижа за природата и околната среда Да ми храни котката, ако преценя, че е достатъчно надежден да му я оставя въобще За сега не се сещам за друго, но съм сигурен, че има Тургам и некоя снимка за разкош и оставам в окопа да дебна

Международен сайт за климат (има и български интерфейс) с данни за повечето градове и села в България. За Бургас: https://www.meteoblue.com/bg/времето/historyclimate/climatemodelled/Бургас_republika-bŭlgariya_732770

Ето ме и тук! Здравейте. В началото на 2018 си купихме един малък парцел, в село за което не знаехме, че съществува. Тогава попаднах в "Страната на чудесата". Открих един нов свят. Не съм имал село. Отраснах в града. Не съм се занимавал и със земеделски труд. Започнах да експериментирам, да чета в интернет. Не мога да кажа, че не съм грешил. От всяка грешка съм си взел поука. Полека-лека превърнахме изоставената поляна край селото в прилично поддържана градина с лозенце и овошки. Прекарах ток в караваната. Мечтая си да направя сондаж. Два сезона се занимавах и със зеленчуци. Успехът е тука има- тука нема. С няколко думи е това. Представих се.

Да се включа най- после и аз в запознанството . Малко късно го правя, но по-добре късно, отколкото никога Казвам се Дарина ( като Дар от Бога) и съм почти на половин век ( 47) по календар и на 9-10 г по акъл Мисля обаче, че това ми е най- хубавото качество Родом съм от гр. Нова Загора , като от 2002 г май беше се преместих да живея в Пловдив. Причините- две деца+1 ( аз) за които повече възможности и разнообразие По принцип съм дете на планетата и местенето за мен нищо не означава. нямам собствено жилище все още и нямам проблем в кой край на България или в света ( още не съм го обхождала) се намирам . Та от много, много години си мечтаех за двор , река, гора, чиста храна, песента на птичките, домашните любимци около мен на свобода, разходки сред природата , да шляпаш боса по тревата.... и още...оше...още..... и те така, навих с голям зор половинката Пловдивчанин, да си остави комфорта, с който беше свикнал и да се поизмъчи на село Шока беше доста кратък , което и мен изненада- докато си направи печени филийки със сланинка на чудото Та селската ми идилия започва с групата имоти под наем без наем. След няколко години ми се обадиха за 3 места, едното от които си беше подигравка, дори за кучешка колиба, а преставено като имение- разбира се - отказах. Второто беше за Пазарджишко село, което на мен се хареса, но на половинката му се видя далече от родния град- отпадна, Третото бе що-годе сносно, не идеално разбира се, но с условие да живеем поне 1 месец със собствениите, за да свикне каракачанката, която оставаше на нашите грижи, с нас. тя свикна с мен за 2 дена, с половинката за 10. Обаче да живееш с други хора, с техните навици, с големите им усти ( по- голяма от моята) , да ти се месят в какво ядеш, какво да си купиш, да ти висят на главата докато работиш и да се месят в разговори с клиенти като черна станция зад гърба ти, ( занимавам се с онлайн магазин) , да се карат с мъжа ти, че след работа седнал да изпие една бира на двора, и т.н. ми налагаше търпение, което не притежавам. Сега разбирам защо някой хора си остават моми до края. Добре, че не съм се рофдила мъж.........за тяхно добро и мое спокойствие. А и по-природа съм защитник само на онеправданите, пък било то и мой враг, да не говорим ако е за любимата ми половинка, която мълчеше, само да не кажа, че нарочно не иска на село. Та " идилията" свърши за 5 мин- казах, че до 3 дена ни няма, хванах си автобуса за Пловдив, пих си кафенце с приятели в стария ми квартал и тръгвайки си обратно- по-скоро съдба, от олкото случайност, питах един човек за една затворена улица, от къде да се шмугна за Спиди идокато ми покаже от дума на дума- имал къща , наскоро купена в с. Желязно ( на 5 км от Пловдив) , че и с екстри- вътрешни баня и WC. ...без много мислене и излишни приказки- веднага му предложих 100 лв наем, ако ни хареса. Разбира се, как няма да стане- в това село максимума е 40-50 лв, пък и няма търсене от наематели, въпреки близостта си с града. Още на другия ден я видяхме, взехме ключа и 3 дена в непрестанния 3 дневен ноемврийски дъжд местихме багажи с колата. Вечерта беше най- поучителната и хубавата, която бяхме прекарвали от както сме заедно Печени филийки на печката, топлината на огъня, спокойствието, че сме сами, както си е редно, плановете какво ще си сложим в земята, как още утре ще си вземем куче и котка и т.н...думите трудно могат да изразят самите мисли в такъв момент.......Сутринта палиме колата и в приюта- взехме си Ричко...........-Историята ще продължи в друг пост да не става досадно