Търсене във форума

В семената на ряпа потнокрила светулка драпа, драпа светулка в семената на ряпа и припява над мъжглявия свода небесен най-чаровно-проклетата песен за него - философа, поета, и за безбройните в кренвиршите ни Е-та за героя на времена щекословни и великите му там напъни (не само мисловни) за великия Одисея и неговата малка нива: за щипка копър, два картофа и мнооого коприва Пей, о, музо, възпей героя безсмъртен, небесен със своята древна, фалшива песен да пукнат дано боговете дарили тоя троскот мръсен, о, да го ядат конете и техните опашки да големеят като на дядо бицепса страшен а Платон, от дядя наплашен, седеше в мъгливата утрин някъде през архайката и нежно попиваше от дима на лайката за да заключи накрая древния философ Зевсе, да ти *** майката! Дочу гръмовержеца тая велика, сквернословна ода и затлачи се изведнъж цялата му ми ти природа рукнаха камънье, на Гинка пазвата спухна, а два щуреца прегризяха на пипереца стъбълцата и Платон загаси фаса, начумерен хвана мотика, заора земята ядосан и проклинаше вече само наум небесата прекопа той безчувствен земята чутовна, намота си на шията една змия отровна и...заплака. TBC