Търсене във форума

"Но местното население (бел.ред. – индианците, местните племена на Южна Америка) разбират нещата сякаш естествено, като че ли вече ги знаят. Днес се нуждаем от древната мъдрост за това как да се грижим за земята, как да развиваме пермакултурата." Свами Парамадваити Махарадж Градинката "3 сестри" (Царевица, Боб, Тиква) и брат им- слънчогледа Миналата година имах щастието да се потопя в света на древните индиански култури, като част от програмата за домашно обучение на 9 годишната ми (американска ) дъщеря. Само като разлистих първите страници на първата ми попаднала детска книжка по темата, разбрах, че няма връщане назад. Дълбоката свързаност на тези хора с всичко заобикалящо ги, ме изпълни с вълнение, респект и признателност. Жадна за повече знания и разбиране, организирах "индиански детски лагер", събрах още книги и информация и приключението продължи. Няма да се впускам в подробности, цялото начинание беше изключително удовлетворяващо, смятам за всички взели участие! Можете да видите снимки тук: Индианска градинка "3 сестри" Индиански лагер Ще ви запозная обаче, в подробности, с опита си от традиционната градинка на племето "Хидаца", която заедно с децата сътворихме през онези знаменити дни и която продължихме да обгрижваме с дъщеря ми, чак до нейното заминаване, а след това останах сама да се дивя и любувам на простотата и гениалността на запазилия се не случайно толкова века, древен метод за отглеждане на главните култури за прехрана на тези пълни с любов хора от стария свят. И надявам се и вас да заразя със същия ентусиазъм, с който и тази година имам намерение да създам новата си градинка "3 сестри". Източник: "Индианско Градинарство: Приказки, Проекти и Рецепти за Семейства"

Обикновено, когато имам да върша нещо важно и отнемащо време, аз си намирам други занимания - като да сготвя тиква. Миналия месец в село Ухловица ми подариха тиква. Красива, оранжева, малка, да се надяваме и вкусна. Разделих я на две, като две паници. Издълбах ги и отделих семките за семе - който иска, ще му пратя. Горната половина обелих, нарязах на парчета за крем-супа. Долната паница напълних с банани, пресни ябълки, сушена арония, сушена райска ябълка и сушени джанки (всички плодове са домашно сушени). Сложих и част от нарязаната на парчета тиква. Залях с три лъжици петмез от захарно цвекло ... добавих още една лъжица ... ааабее с още две няма да ни се напукат петичките ... Мислех да сложа канела, но в крайна сметка реших, че ще й се бие вкусът с петмеза (у наше село го наричаме маджун) Завих с два ката алуминиево фолио и я метнах във фурната на 150 градуса за два часа и половина. Довечера ще споделя вкусна ли е и струва ли си да засаждаме семките. п.с. То с толкоз петмез и налъм да изпека, пак ще е вкусен. п.п. забравих да сложа ядки - нищо, другия път.