Търсене във форума

"Но местното население (бел.ред. – индианците, местните племена на Южна Америка) разбират нещата сякаш естествено, като че ли вече ги знаят. Днес се нуждаем от древната мъдрост за това как да се грижим за земята, как да развиваме пермакултурата." Свами Парамадваити Махарадж Градинката "3 сестри" (Царевица, Боб, Тиква) и брат им- слънчогледа Миналата година имах щастието да се потопя в света на древните индиански култури, като част от програмата за домашно обучение на 9 годишната ми (американска ) дъщеря. Само като разлистих първите страници на първата ми попаднала детска книжка по темата, разбрах, че няма връщане назад. Дълбоката свързаност на тези хора с всичко заобикалящо ги, ме изпълни с вълнение, респект и признателност. Жадна за повече знания и разбиране, организирах "индиански детски лагер", събрах още книги и информация и приключението продължи. Няма да се впускам в подробности, цялото начинание беше изключително удовлетворяващо, смятам за всички взели участие! Можете да видите снимки тук: Индианска градинка "3 сестри" Индиански лагер Ще ви запозная обаче, в подробности, с опита си от традиционната градинка на племето "Хидаца", която заедно с децата сътворихме през онези знаменити дни и която продължихме да обгрижваме с дъщеря ми, чак до нейното заминаване, а след това останах сама да се дивя и любувам на простотата и гениалността на запазилия се не случайно толкова века, древен метод за отглеждане на главните култури за прехрана на тези пълни с любов хора от стария свят. И надявам се и вас да заразя със същия ентусиазъм, с който и тази година имам намерение да създам новата си градинка "3 сестри". Източник: "Индианско Градинарство: Приказки, Проекти и Рецепти за Семейства"

Сменям концепцията.. ще пиша тук всеки път когато правя и снимам нещо в градината.. с идеята да почна да снимам, а най-вече да работя по-често .. другото - месец за месец да си прехвърлям драсканиците от тетрадката се оказва доста неработещо за мен.. имам например една висяща публикация от пролетта, която така и не довърших.. Та вчера какво правих и върху какво размишлявах: От 18:45 до 20:15 извадих трите реда картофи, които сяхме с Таньо на Беломорски.. Всичко е потънало в трева.. Окосили са ми дивия лимон - и двете дръвчета са подкъсени до на 25 см от земята.. ограждението с керемиди, което го правих за да предпази лимончетата от троскота никаква работа не е свършило.. това дето го обръщахме и чистихме пак е затлачено от троскот, който освен, че пълзи отгоре си копае паралелно с коренища и през меката песъклива почва.. явно трябва 1-2 години само да ора по два пъти и междувременно да обръщам и да чистя троскота.. през 10-15 картофа (разбира се най-големите) троскота си беше преминал като пирон през масло.. Всичко е така обрасло и тревясало все едно никога не е чистено, явно ще трябва да се моторизирам инак просто няма да мога да насмогна..