Irina Antonova

Прекопаване на градината - кога и защо?

12 мнения в тази тема

Реших да направя една такава тема, макар че сме обсъждали в групата. Все пак смятам, че е хубаво да има и тук, пък и на мен все още не ми е съвсем ясно. 

 

Та, защо не се препоръчва прекопаване, в какви случаи може? Какви са алтернативите?

 

По моя информация оранта е много вредна, тъй като унищожава почвения живот, разваля структурата - вместо да има повече въздух в нея, се компактира с времето. Стандартно се прави на голяма дълбочина - 40см.

 

От друга страна обикновеното прекопаване в градината не е чак толкова ужасно...? Макар че минуса при него е, че е доста изморително и вредно за кръста :) Освен това при правилно отношение не е необходимо, а именно - мулчиране и компостиране на остатъците от растенията на място. 

 

Засега единствената алтернатива изглежда да се натрупа на място тор плюс различни други материали за да се образува нова почва и така не се прекопава. Другия вариант е да се прекопае веднъж и повече да не се налага.

 

Вярно ли е всичко това? Какъв е вашият опит и познания?

 

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Копи-пейст на началото на една тема от групата, което успях да спася преди да бъда изгонен :)

 

 

 

"...всички орат есента но мисля че не е правилно, дори дълбоката оран не е необходима ако имаш достатъчно торни червеи те обръщат всичко, това място тук миналата година не го обърнах ... и дава много добре без да е обръщано зимата..."

По тази тема можем много да поговорим. Ето няколко насоки, за които да се "хванем".

В пермакултурата често се говори за no-dig (без копане). Правиш лехата, най-често висока леха, но не е нужно да е с ограждение, може да е просто като 20 см висока купчина пръст. От там насетне не газиш в нея никога, не използваш мотика, лопата и тн, не смущаваш почвата.

Всички растения се компостират на място (composting in place), изкореняваш и трупаш есента, а на пролет покриваш с пресен компост и садиш. Ако плевиш в сезона, всичко пускаш на място. Предполага се, че плевиш преди да направят или узреят семената на нежеланите култури.

Редовната култивация (това, което у нас често му се вика "фрезоване", с фреза, за разлика от орането, с рало/плуг, което след това изисква култивация, дисковане, брануване и тн) не се смята за полезна за почвения живот, особено на ниво бактерии и други микроогранизми. Те се грижат за разграждането на материалите в почвата и обмена на веществата, но умират при UV лъчение на слънцето.

Специално оранта създава т. нар. hardpan effect, с други думи разделя почвата на два рязко разграничени пласта - горен/култивиран и долен/спечен. Корените на растенията нямат особен стимул да се борят за проникване в долния слой и това води до редица негативи. Отделно се променя много логиката на попиване и проникване на водата, при глинести почви дори може да се получи предпоставка за свличане.

Въпреки това оран или култивация може да се прави най-малкото един път, в самото начало на създаване на градината/лехата. Това би позволило да се вкарат в дълбочина желани от нас съставки (вермикомпост, минерали и тн), а по-важното е, че разчупва чимовете, които са почти непробиваема бариера.

Алтернативата на орането като първа операция е масовото мулчиране (sheet mulching). Там наслагването и редуването на кашони, органична материя, компост и почва за изграждане на поне 20-25 см пласт върху тревата е достатъчно да убие чимовете и да създаде условия за тяхното усвояване от микроогранизмите и безгръбначните в почвата, за да се превърнат и те на свой ред в почва.

Лек проблем с тази технология е, че изисква огромен внос (input) на материали в началото. За 100 квм градина отиват 20 кубика компост/почва смеска и още поне 10 кубика органична материя, да не говорим за кашони от 50 хладилника примерно.

Обратната страна на медала е, че може да се прави полека, поетапно, според възможностите и нуждите. Ако имаш една ливада и няма да я насадиш цялата, безпредметно е да се изоре и да се зареже и догодина да се оформи нов чим. В този случай може да е по-добре да си направиш 10-20 квм лехи на принципа sheet mulching.

И накрая нещо в подкрепа на култивацията. Много се говори и почти задължителен елемент в пермакултурата е зеленото торене. Засаждаш една култура и после я вкопаваш в почвата. Това се прави с цел обогатяване с азот и други вещества без нуждата от външен внос. В тази практика е удобно/удачно да се култивира. Или се ползват едни машини, които само повалят и "надъвкват" надземните части.

Гого и Georgi Beorgi харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Направо се ужасих тази година след като започнахме една малка no-dig лехичка - колко пари излизат материалите. И като сметнах, ако решим целия двор да направим - тази пермакултура много скъпо занимание ми се стори.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Много се говори и почти задължителен елемент в пермакултурата е зеленото торене. Засаждаш една култура и после я вкопаваш в почвата. 

Задължително ли е да се вкопава? Примерно, засята зимна ръж през есента и окосена през пролетта, няма ли да има подобен ефект?

 

п.с.: така и не намерих откъде човек може да се сдобие със зимна ръж?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не е задължително да се вкопае, може да се ползват тия машини, които повалят и "надъвкват" надземните части, но не зная как се казват. Ако потърсиш за зелено торене в тубата, ще видиш видеа. Това се прави в големи мащаби поне.

 

За домашна градина, предполагам става и с косата да минеш и да оставиш на място, но ще е по-ефективно, ако можеш малко от малко да закопаш. Виждал съм също и следната техника: накълцваш граха директно в лехата с мотика или мачете :D (който грах беше ползван за зелено торене) и го насипваш отгоре със съдържанието от компостера.

 

 

 

Отклонение от темата:

 

Ирина, точно затова не си падам по големия input! Ние например, за новата градина се спряхме на плитка оран за разбиване на чима и фиктивно фрезоване за разбиване на буците от оранта. Но това ще ни отвори директно 300 квм площ за работа с 0 часа мое време, 0 човешка сила и 0 материали. Предвид, че машините са комшийски, разходът на гориво е минималният възможен. В последствие ще мулчирам само пътечките, от следващата година, дай боже, със собствен дробен материал от клонки.

 

Разбира се, че мога да чакаля на билата или кауфланда, да моля за кашони, да ги трупам някъде без да ми ги откраднат, да хвана приятел с бус, да го черпя, да му платя горивото до село, да взема ремарке, да го напълня 10 пъти с тор, да го разтоваря, да купя 20 бали слама, да намеря транспорт, да ги разтоваря... После самото залагане... Ако съм всеки ден там и нямам никаква друга работа, супер - лека полека, цяла зима, за няколко месеца ще съм готов. Обаче ако трябва да се направи ударно, ще ми трябва седмица отпуска + още седмица за реанимация.

 

А като видя как масово по перма-видеата показват за високите лехи направо камионите с компост как идват, а преди тях дърводелците с идеалният матрял, става дума за хиляди левове наши пари...

Irina Antonova и Билял харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Миналата година минах с фреза целият двор, после от половината направих 10 повдигнати лехи с доста изразени вади между тях (поне 35 см дълбоки), с намерението по лехите вече да не се копае с тежка техника. Идеята ми е да покривам лехите, с остатъците от растенията, за през зимата а на пролет разчиствам с гребло, после минавам с плоскореза на 5-10 см и после пак с греблото,  сея/засаждам и мулчирам - да, обаче нямам достатъчно материал за покриване и това е проблем. В лехата с увивният боб се получи прилично, но листната маса от морковите и чушките беше изчезнала на пролет и почвата се е сбила доста, а на другите места където не бях сложил нищо си е направо бетон. Имам и една продълговата площ с цветя, покрай пътеката, там събрах всичките остатъци от тагетис (а те бяха доста) и се получи покритие от поне 50 см, та сега като разчистих е направо супер - почвата си е рохкава, не са пораснали никакви плевели, само минах един път с гребло и после направо разхвърлях семената на цветя.

 

Тази година пак минах другата половина от двора с фреза, като там ще садя предимно картофи - струва ми се, че засаждането иначе щеше да е страшна хамалогия, а ние приходящите земеделци имаме доста по-малко време за разпъване на градина :) трета година се боря с една джунгла и поетапно я превземам е все не стигат сили и време.

 

Изводите които си правя за момента са, че със стабилно покриване през есента, нещата ще се получат, но за съжаление при мен материала за мулчиране е кът, не мога да си намеря слама - те новите комбайни раздробяват и разпръскват всичко, а ако случайно някой балира -си го прави за себе си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Огнян Деянов: Положението в моята градина е донякъде подобно: есента на 2013та последно ора трактор, а на пролет направих 5 лехи 1,2 м х 10 м като с лопата натрупах земята от пътеката върху лехите. По лехите аз не стъпвам, но ми е трудно да ги овардя от дребосъците и баща ми. :) От там нататък ползвам само различни мотики - едната прилича донякъде на плоскорез и я ползвам по подобен начин. Мулчирал съм само с каквото се е родило на лехата през годината - много скромно. Поливам с капково напояване. Тази година земята определено е по-сбита от миналата година, но си мисля, че е нормално след 18 месеца без оране и копане. Но не е бетон. Есента засадих лук и чесен като само почистих леко плевелите и сега се развиват доста добре. Друго още не е излезнало и не знам как ще върви, но съм решил поне тази година да проведа експеримента пък каквото излезе. Струва ми се, че при теб проблемът идва и от фрезата - в моята градина след нея краткосрочно земята е рохка, но впоследствие се стяга много.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре, при лехите е ясно (ще се боря) и с времето ще се нормализират нещата, но при картофите как да стане? то става ливада до пролетта..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според мен, ако мулча е достатъчно би трябвало съвсем да не се налага това фрезоване.

 

Ние обмисляме да отделим част от мястото ни за отглеждане на растения за мулч. Точно какви - не е ясно още.

Знам, че водните растения са много добри, тъй като въпреки че имат семена, те няма как да порастнат в градината, защото там няма подходяща среда за тях.

Проблемът е, че за тях трябва много вода, езеро най-добре.

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние практикуваме мулчиране на площи за определени култури от няколко години. За целта купуваме слама и я разпределяме с дебелина 30 см. Всичко това се полага есента, а пролетта почвата отдолу изглежда все едно е орана, надробена и полята. При нас балите струват 80 стотинки, една бала покрива до 3 м2, след това сламата отива в компоста с червеите или се оставя за използване отново. До пълното й разграждане минават 2-3 години, така че става за многократна употреба. Ще направя снимки от таз годишната подготовка, за да се види нагледно.

Irina Antonova хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нещо сметките куцат със сламата. 1 бала покрива 3 кв.м на височина 30 см? :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако не се остава сплъстена, да. Балите, ако са с размер 40/50/100 см, ако се взима на блокчета, ще има 3 по 0,5 м2 или 1,5 м2 по 30 см, а ако се разчепква се разполага до 3 м2.

Ето как изглежда мулчирано място, подготвено за пролетно засяване:

 

post-100-0-06584900-1427976929_thumb.jpg

Ето как изглежда земята отдолу, има и червеи :)

post-100-0-88766300-1427976964_thumb.jpg

Ето как изглежда засят чесън в такова подготвено място, даден им е равен старт на растеж с плевелите:

post-100-0-82735200-1427977024_thumb.jpg

А ето колко е големината на чесъна:

post-100-0-64863300-1427977050_thumb.jpg

Храбрият Шивач и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.