Революцията на една сламка - М. Фукуока

[Гого 571]

Метод на градинарстване по метода на Фукуока.

За запознатите и практикуващите, можете да кажете няколко встъпителни думи.

За незапознатите - прикаченият файл с книгата "Революцията на една сламка":

 

масанобу-фукуока-революцията-на-една-сламка.pdf

 

Доколкото аз съм схванал, коси се преди засяване и след беритбата. Окосеното си остава на място. Не се копае, не се оре, не се полива.

Методът е посочен за отглеждане на ориз. Но се практикува и за отглеждане на зеленчуци, къде успешно, къде не.

Книжката е интересна, макар, практическата част да е на определени страници, струва си и подиагонал да се прочете.

[Cucurbita Maxima 299]

Попаднах на нещо като резюме на книгата.

[Веселата ферма в Родопите 120]

Ние практикуваме натуралното земеделие.

При него философията е, че природата сама се грижи за растенията, от теб се иска само да сееш или садиш, да косиш и после да прибереш произведенoто. Не се тори допълнително и не се пръска с нищо.

Най-вече се практикува застъпването на култури, по такъв начин, че земята никога да не остава гола, защото това я изтощава. Това, което той прави в неговите оризища, е мулчиране с ечемичена слама и поддържане на  покров от детелина, тъй като детелината е с много плитък корен, а успешно задушава всички други плевели.

Основната идея при отглеждането на растения е да следиш кога ще се самозасеят по естествен път и тогава да разпръскваш семената, като трябва да даваш винаги равен старт на растенията, затова ние практикуваме мулчиране до пълно изгниване на всичко по земята и после сеем едногодишните растения.

Ето тук още една негова книга: Natural-Way-Of-Farming-Masanobu-Fukuoka-Green-Philosophy.pdf

[Cucurbita Maxima 299]

По Фукуока правят ли се разсади?

[Веселата ферма в Родопите 120]

Не, когато растението прецъфти и семената са готови, могат да се съберат или да се оставят. Ако се събират, се разхвърлят директно на земята известно време преди да порастне по естествен път самото растение. Трябва да се наблюдават отделните растения и да се набелязват горе-долу датите кога поникват. Аз съм разхвърляха семена на рукола месец февруари, в момента вече тръгна да расте.

[Боби Димитров 1519]

Принципно Фукуока не е започнал да проповядва в контекста на интензивна зеленчукова градина. Има огромна разлика ако гледаш зърнени, декари ориз примерно, и домашна градина с 50 култури на 500 квм. Иначе за ориза се прави "разсад" в класическия метод, да

[Cucurbita Maxima 299]

А имате ли опит с култури, които не са от нашите ширини, примерно домати, чушки, изобщо такива растения, за които традиционно се правят разсади?

 

Впрочем, каква е логиката семената да се сеят преди да покълне растението? Не е ли по-естествено да се хвърлят тогава, когато и то би ги хвърлило? Или е просто за да се опазят от изяждане?

[Веселата ферма в Родопите 120]

Ами повечето неща ги оставяме да си прецъфтят и да си пуснат семената там, където биха са паднали. Понякога, обаче, искаме да пробваме и други части от градините и взимаме част от семената. Преди една седмица, тъй като имаше оставени репички, просто минах и събрах част от тях и ги сложих и на друго място. Още не са тръгнали да растат, в шушулките са. По същия начин и с магданоза направих, защото исках да сложа и на друго място. Иначе босилека и чубрицата още си стоят на семена, също не са тръгнали да се развиват.

Лютите чушки нямат никакъв проблем навсякъде, растат си сами, доматите също, само ако са се паднали близо до дувар или на малко по-сенчесто и влажно място.

Не стават : краставици, царевица, пъпеши, дини, тикви
Стават: слънчоглед, люти чушки, ягоди, нисък фасул, картофи, чесън, лук, магданоз, чубрица, моркови, репички

Всичко, което става, е с уговорката, че не е огромно. Всъщност зеленчуците изглеждат по съвсем различен начин и имат съвсем различен вкус, ако ги отглежда само природата.


За съжаление имаме много малък опит, само от 2012.

[alys 779]

При нас порасна един домат, самозасял се, имаше дори завързи, но маната му разказа играта и загина. Него умишлено не го пръсках с бордолезов разтвор, както другите, за да видя докъде ще я докара. Добра идея е да оставям семена на самите растения. Жалко, че миналата година овцете ми опасоха салатите, които оставих за семена. В другата градина имам самозасели се салатки, но още са мънички, т.е. студено си е. 

[Cucurbita Maxima 299]

"Деградират" ли? Би било интересно, ако имате снимки на някое растение в хода на годините как се променя външния вид. А вкусът сигурно е "като на истински" 

 

На какво отдавате това, че някои растения не стават?

[Веселата ферма в Родопите 120]

Да, "деградират" Бяхме засяли испански огромен чесън, който на третата година приличаше на малък български чесън Джинджифилът, ако не се тори и полива става с големината на палец, картофите остават малки също. Доматите стават на храсти и са с малки доматчета, но вкусът на всичко е съвсем различен, наситен, така да се каже. Ако един домат, примерно, не се полива, става много сладък, сякаш му е добавяна захар. Същото е и при ягодите, прилича на вкуса на дивите ягоди, много ароматни и много сладки.

Интересното при натуралното земеделие е, че всички растения трябва да се наблюдават, защото в природата естествено оцеляват най-силните. Хубаво е после от тях да се взимат семена, ако искаш да ги разпространяваш - естествена селекция. Миналата година в двора на съседката баба, която не пръска с нищо и не тори, маната уби всичките й домати - стари селски, тя не купува семена, но имаше един, който беше абсолютно здрав. Аз й казах да запази от него семена и да ми даде едно растение тази година.

Другото важно е, че семената, засадени на различно място, дават различни резултати, защото самото растение, в продължение на годините се нагажда по естествен път към даденостите на региона и след няколко години то става абсолютно най-доброто. Затова е хубаво човек да наблюдава и да използва свои семена години наред. По този начин се елиминират болести и получаваш най-доброто.


В интерес на истината тази година ще имаме повече наблюдения, защото вече разбрахме основния принцип, който сякаш не прозираше в книгата на Фукуока. Той там набляга на тезата, че всеки трябва да достигне сам до своите изводи, през годините, наблюдавайки природата.

Другото, което можете да направите, за да си спестите време, е да минете и да говорите с местните, стари хора и дс ги питате какво са гледали наоколо по земите, което само е растяло или ги питайте, какво често е било саморасло и е избуявало, дори без грижи. Те знаят историята на културите. Тъкмо може и да посъберете стари семена, за проба . Повечето възрастни хора пазят семена с години. А ако купувате земя, тогава наблюдавайте животни дали ходят на нея, особено ако има свободно пасящи коне, крави или овце. Те са невероятен индикатор

[Cucurbita Maxima 299]

Дали царевицата и тиквовите не стават, защото не са сухоиздръжливи?

 

За какво индикират свободнопасящите? Близо до нас пасе един кончо, но едва ли той сам си е избрал мястото. Иначе имаме гостуващи костенурки.

 

Благодаря за изчерпателните отговори, наистина ми е много интересно 

[Веселата ферма в Родопите 120]

Царевицата и тиквовите не стават, защото имат нужда от много вода. Царевицата може да стане, но само половината й кочан има зрънца, а тиквите, ако нямат постоянна влага и им падат цветовете, затова може да се слагат на места, където има постоянна влага.

Свободнопасящите са привлечени естествено от богатата растителност и могат да стоят там много време. Така допълнително обогатяват почвата, защото дефикират на същото място. Получава се затворен цикъл. Почвата става много богата на тези места.

Сухоземните костенурки са добър индикатор, защото 90% от храната им е растителна, а те подбират с какво се хранят: Детелина и трева, Глухарче,
Коприва, Киселец, Люцерна, Лобода, Листа от дървета: липа, клен, Маргаритка, Кантарион, Живовляк, Лайка,Листа от Магарешки бодил.
 

Това значи, че спокойно може да си сложите в двора лайка, коприва, лапад, кантарион, рукола.

Ето неполивна рукола, зелен лук и камба:

 

Вижте и неполивана царевица:

 

Неполиван нисък бял фасул:

 

[Cucurbita Maxima 299]

На руколата май не й се е отразило много, предполагам, че колкото по-култивирани са растенията, толкова по-трудно им е в дивото.

 

Това е нашата Фукуошка зелка - нито сме я садили, нито копали, нито поливали, отгоре й има навес, отдолу - мрамор. Лятото почти я бяха изяли гъсениците, ама вижте я сега каква е величествена  . Цъфти, та ще събирам семена за зелки-терминаторки.

 

[Веселата ферма в Родопите 120]

Страхотна е

[Боби Димитров 1519]

От голяма важност са две забележки! Първата е "колкото по-култивирани са растенията, толкова по-трудно им е в дивото". Втората - почвата и нейното покритие е от огромно значение, в комбинация с водния режим. 

 

Това го бистрихме и в другата тема, но в не-идеална почва + лято без дъжд и поливки = смърт, за повечето култури. От изброените по-горе имаме такъв горчив опит с боб, царевица, ягоди, домати, зеле, чушки, отделно още сума ти неща. Всъщност на прима мисла само аспержите удържат фронта... oh wait, те са многогодишни. Значи те и дивите къпини

 

пп: Дори градината на Пол в Шипка, която е моят идеал за неполиване, беше полята два пъти в сухото лято (при тях 60 дни без дъжд, в които са поляли). И като казвам поляли, те наводняват градината, влиза много вода във високите лехи. И, разбира се, доматите им имаха 5 пъти по-малко от нашите

[Cucurbita Maxima 299]

Е то като няма почва, няма вода - остава и слънце да няма, пък чакай да оживеят. И все пак се случва не просто да оживеят, ами направо да "цъфтят" - нашата зелка изобщо не е някакво изключение. Вярно, че в повечето случаи са единични екземпляри, ама как става така? Липса на конкуренция? Чини ми се, че ако се опитам аз да насадя зеле в някоя дупка в мрамора, надали ще стане.

[Боби Димитров 1519]

Е ми и при нас в сухи години доматите без вода умират, докато тия в компоста растат яко, но и от вторите не берем домати, защото са на сянка. А зелката, която цъфти - браво на нея, но не ми се чини това да е признак за успех - все пак зеле не сте яли от нея Да дефинираме целите на зеленчуковата градина - ако е семепроизводство на мраморно зеле, супер! Но ако е да сготвиш пуйка с кисело зеле, не толкова супер

[Cucurbita Maxima 299]

Да де, тя зелката си кара по нейния план, не е израсла с цел да ни храни нас. Чуденката ми беше по принцип за тези растения, които израстват и се развиват перфектно в привидно невъзможна за оцеляване среда - каква е причината.

[Веселата ферма в Родопите 120]

Няма непривидно невъзможна среда за оцеляване. Има човешка намеса, с цел да покори природата или да я нагоди за собствени нужди.  И в двата случая природата побеждава, когато човек си тръгне. От сега мога да кажа, че малцина по начина на натуралното земеделие ще успеят да имат урожай, защото това е начин на отглеждане, в който човек трябва да превъзмогне себе си и да не търси успех, а да е търпелив, да наблюдава, а след това да хапва.

За зелката, от сега гарантирам, че ще има голям успех с нея, тя е на правилното място и ще даде това, което се иска от нея.

"

Да поговорим сега за отглеждането на зеленчуците. Някои семейства снабдяват своята кухня със зеленчуците от градината си в задния двор, други отглеждат зеленчуци на открити, неизползвани терени. Относно зеленчуковата градина в задния двор е достатъчно да се каже, че ще получите много хубави зеленчуци, ако ги засеете в подходящото време в почва, наторена с органичен компост и оборска тор. Методът на отглеждане на зеленчуци за собствени нужди в стара Япония е хармонирал много добре с естествения начин на живот. Децата си играели в задния двор между плодните дървета. Прасетата изяждали отпадъците от кухнята и ровели земята в търсене на корени. Кучетата лаели и играели по двора, а фермерът сеел зеленчуковите семена в богатата почва. Гъсениците и насекомите растяли заедно със зеленчуците, кокошките изяждали гъсениците и снасяли яйца за хранене на децата. Типичното японско семейство е отглеждало зеленчуци по този начин до неотдавна, само до преди около двадесет години (книгата е написана 1975г. – бел.прев.). Заболяванията по растенията се предотвратявали с това, че се отглеждали традиционни култури в подходящото за тях време, като почвата се поддържала здрава благодарение на връщането в нея на всички органични остатъци и на редуването на културите. Вредните насекоми били събирани с ръце и давани на кокошките. В южната част на Шикоку били разпространени кокошки, които изяждали гъсениците и насекомите без да ровят корените и да повреждат растенията. Някои хора могат да се отнесат скептично към използването на оборски тор и човешки отпадъци, като смятат това за примитивно и мръсно. Днес хората търсят "чисти" зеленчуци, затова фермерите ги отглеждат в парници съвсем без почва. Чакълената култура, пясъчната култура и хидропониката стават все по-популярни. Зеленчуци се отглеждат с химическо подхранване, на светлина, филтрирана през винилово покритие. Много е странно ,че хората смятат тези химически отгледани зеленчуци за "чисти" и безопасни за хранене. Продуктите, отгледани върху почва, балансирана от дейността на червеите, микроорганизмите и разлагащият се оборски тор, са най чистата и богата храна. При "полудивия" начин за отглеждане на зеленчуци по пустеещи места, брегове на реки или изоставени ниви, моята идея се състои в това, да се разпръснат семената и да се даде възможност на зеленчуците да растат заедно с плевелите. Аз отглеждам моите зеленчуци по склоновете на хълмовете между цитрусовите дървета. Много важно е да се знае точното време на засяване. За пролетните зеленчуци то е когато зимните плевели отмират, а летните още не са прораснали ( Този метод за отглеждане на зеленчуци е разработен от Г-н Фукуока по пътя на опитите и експериментите в съответствие с местните условия. Там, където той живее, пролетта е винаги дъждовна и климатът е доста топъл, което позволява да бъдат отглеждани зеленчуци целогодишно.

В продължение на много години той е достигнал до изводи и познание за това какви зеленчуци могат да бъдат отглеждани заедно с плевелите и какви грижи изисква всеки зеленчуков вид. В повечето райони на Северна Америка специфичният метод на Г-н Фукуока е неприложим. Всеки фермер, който иска да отглежда зеленчуци по полудивия начин, трябва да разработи свой метод, пригоден за неговата почва и характерните за района зеленчукови видове).За есенния посев семената се разпръсват, когато летните треви отмират, а зимните плевели още не са се появили.  Най-добре е да се изчака, докато започнат дъждовете, които продължават няколко дена. Окосете плевелите и засейте зеленчуковите семена. Няма нужда да ги покривате с почва, тъй като ще ги покриете като мулч с окосените плевели и по такъв начин ще ги предпазите от птиците и кокошките, докато не прораснат. Обикновено плевелите трябва да се окосяват два или три пъти, за да се даде възможност на зеленчуковите поници да заякнат, но понякога е достатъчно и едно окосяване. Ако плевелите и детелината образуват рехав покров, можете просто да разпръснете семената. Кокошките ще изядат част от тях, но повечето ще прораснат. Ако ги засявате в редове или бразди, бръмбарите и другите насекоми може да унищожат голяма част от семената, тъй като те са склонни да се движат по права линия. Моят опит показва, че е по-добре семената да се разпръснат тук-там без определен порядък. Зеленчуците, отгледани по такъв начин, се развиват по-добре от очакванията на повечето хора. Ако развият леторастите си по рано от плевелите, по-късно няма да бъдат подтиснати от тях .Има някои видове зеленчуци обаче, например спанак и морков, които прорастват бавно.Ако накиснете семената за 1-2 дни, а след това ги затворите в глинени капсули, то и за тези зеленчукови проблемът ще бъде решен. Ако направите по-гъст посев, японската ряпа, ряпата и различните видове листни есенни зеленчуци ще бъдат в състояние да конкурират зимните и ранните пролетни плевели. Част от тези зеленчуци, като се оставят необрани, се самозасяват и възобновяват от година на година. Те имат неповторим аромат и са много интересно блюдо. Това е удивително зрелище – многото добре познати зеленчуци, пищно растящи по склоновете на хълмовете. Японската ряпа и ряпата растат наполовина в почвата, наполовина над нея. Морковът и градинският репей (младите корени и леторасти на градинския репей се използват за храна) често израстват къси и удебелени, с голямо количество коренчета, и аз мисля, че техния тръпчив леко горчив вкус напомня на дивите им предшественици. Чесънът, японският перламутров лук и китайските видове лук, веднъж засети, се самовъзпроизвеждат всяка година. Бобовите е най добре да се засяват напролет. Китайската вигна и фасулът се отглеждат лесно и дават богата реколта. При отглеждането на фасул,соя, грах е много важно да се осигури бързото им прорастване. При недостатъчна влага те прорастват бавно и се налага през цялото време да ги пазите от птици и насекоми. Доматите и патладжанът са слаби, за да конкурират плевелите в стадий на млади покълнеци.

И затова е нужно да се засяват и отглеждат първоначално в лехи като разсад и след това да се пресаждат. Оставете доматите да се стелят без опорна конструкция. Тогава по възелите на главното стъбло ще се образуват нови корени и ще израснат нови плодоносни култури. Що се отнася до краставиците, добре е да се предпочетат стелещите се видове. Трябва да се грижите за младите растения, като подрязвате периодично плевелите, но по-късно растенията стават достатъчно силни, така че плевелите не могат вече да ги удавят.Забиите в земята бамбукови стебла или дървесни клончета и краставиците ще се оплетат и покачат по тях.По този начин плодовете няма да са на земята и да гният.Този метод на отглеждане на краставиците се отнася също и за дините и тиквите. Картофите и тарото (Тропично многогодишно растение от семейство арендни, едрите му клубени се употребяват за храна) са много силни растения. Веднъж посадени на едно място, те ще се подновяват сами всяка година и плевелите никога няма да ги удавят. При прибиране на реколтата оставяйте по няколко растения в почвата. Ако почвата е много плътна, отначало засадете японска ряпа. Със своите силно разрастващи се корени тя ще разрохка и смекчи почвата и след няколко сезона на това място спокойно ще може да отглеждате картофи Открих, че бялата детелина задържа развитието на плевелите. Тя образува плътен покров и потиска даже такива силни плевели като пелин и росичка. Ако детелината се засее заедно със семената на зеленчуците, тя ще играе ролята на жив мулч, обогатявайки почвата и подържайки в нея влажност и добра аерация. Много е важно да се избере точното време за сеитбата на детелината, за да не пречи на зеленчуците. Най-благоприятното време е краят на лятото или есента. Развилите се през хладните месеци корени на детелината и дават напролет преимущество пред едногодишните треви. Тя се развива също добре ако се засее рано напролет. Семената на детелината могат да се разпръсват произволно или да се засяват на редове, разположени през 30 см. След като се вкорени добре, няма да е необходимо да я сеете наново поне 5-6 години. Главната цел на полудивия метод е да се отглеждат зеленчуци в най-естествени условия на тези участъци земя, които не са подходящи за нищо друго. Ако се опитате да подобрите техниката на отглеждане или да получите по-високи добиви, ви чака несполука. В повечето случаи причината за нея са болестите и неприятелите. Ако различните видове треви и зеленчуци се засеят смесено сред естествената растителност, вредите от насекоми и болести ще са минимални и няма да е необходимо използването на химически препарати или ръчно събиране на насекомите. За да прилагате успешно този метод, важно е много добре да знаете годишния цикъл и особеностите на развитие на плевелите и тревите. Видовете плевели и тяхното състояние ще ви "разкажат" за свойствата на почвата и недостатъка на едни или други хранителни вещества. В моята градина аз отглеждам градински репей, зеле, домати, моркови, синап, бобови и много други треви и зеленчуци по този полудив начин."

"Когато наивното научно знание е основа на човешкия живот, хората започват да живеят така, като че ли зависят само от мазнини , белтъци и въглехидрати, а растенията – от азот ,фосфор и калий. И учените, колкото и дълго дълго да изследват природата, независимо докъде са стигнали в тези си изследванията, в края на краищата осъзнават колко съвършена и тайнствена е тя. Да се смята, че по пътя на изследванията и откритията човечеството може да създаде нещо по-добро и съвършено от природата – това е илюзия. Аз мисля, че всички усилия на хората са само за да разберат накрая онова, което могат да нарекат великата непостижимост на природата. Същото се отнася и за фермера и неговата работа: следвай природата и всичко ще бъде добре."

"Сред методите на натурално земеделие могат да се различат два типа: трансцедентално натурално земеделие и органично натурално земеделие в зависимост от светогледа (според представите на интелекта за света). Ако трябва да употребя термините на будизма, бих назовал тези два типа съответно натурално земеделие Махаяна и Хинаяна Натуралното земеделие Махаяна възниква само по себе си там, където съществува единство между човека и природата. То е приспособено към природата, каквато е тя, и към разума, какъвто е той. То е възникнало от убеждението, че ако човек се откаже от своята воля ( "да покорява природата"бел. на преводача) и позволи на природата да се самоуправлява, в отговор тя ще му осигури всичко необходимо. Това може да се поясни с простата аналогия: в трансцеденталното натурално земеделие отношенията между човека и природата могат да се сравнят с отношенията между мъжът и жената, съединени в съвършен брак. Бракът не е подарен и не е получен от някого, съвършената двойка се създава сама. От друга страна, ограниченото натурално земеделие също следва пътя на природата, това са осъзнатите опити на органичното земеделие и другите методи да следват законите на природата. Макар, че сега земеделецът обича природата и се отнася сериозно към нея, отношенията между тях не са достатъчно точни. Според по-ограничения възглед в натуралното земеделие, добре е фермерът да внася органични торове в почвата и същевременно е добре да се отглеждат животни и това е най-добрият и най-ефективният начин за използване на природата. От гледна точка на личната ми практика, това е прекрасно, но ако се запази само такъв подход, духът на истинското натурално земеделие ще загине. Този тип на ограничено натурално земеделие е аналогичен с школата по фехтовка, известна като "Школа на единствения удар", която учи да се побеждава благодарение на високото майсторство и благодарение на осъзнатото използване на техниката. Съвременното индустриално земеделие е подобно на "Школа на единствения удар", то вярва, че победата може да бъде спечелена по пътя на мощно ограждане с удари на меч. Чистото натурално земеделие, е обратно - "Школа без удар", която не се стреми към победа. Превръщане в практика на принципа "нищо не правене" е единствената цел, към която трябва да се стреми фермерът. Лао Цзъ говори за неактивния период. Аз мисля, че ако той беше фермер, със сигурност би се занимавал с натурално земеделие. Мисля също, че пътят на Ганди – това е "метод без метод", действащ със съзнание на не-побеждаващ, не-протестиращ, близък на натуралното земеделие. Ако хората разберат, че изгубват радостта и щастието си в опитите си да ги овладеят, те ще осъзнаят и основата на натуралното земеделие. Единствената истинска цел на земеделието е не отглеждането на растения, а култивирането и усъвършенстването на човека ( в този параграф г-н Фукуока обрисува различията между техническите подходи, които възникват спонтанно, като израз на хармонията между личността и природата, в процеса на ежедневните му дейности, свободни от волевите пориви на интелекта.)"