Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

tatsumaru

Земеделие при почва с тежки метали

Recommended Posts

tatsumaru

Мой познат иска да купува земя в област от България, в която почвите са определени като такива с високо съдържание на тежки метали и повишена киселинност.
Става въпрос за регион богат на оловно-цинкови находища и други.
Чувал съм, че някои растения имат свойствата да абсорбират определени тежки метали от почвата (напр. конопът може да се използва при наличие на Кадмий) и могат да се използват за кондициониране при замърсени почви.
В крайна сметка може ли след някой и друг цикъл с определени растения да се прочисти подобна почва и да се използва за производство на здравословна храна или е по-скоро опасна за здравето?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Котарак без чизми

Правилото е, растенията които се отглеждат на такива почви, да не попадат в храносмилателния тракт на хора и животни.
Цикъл да се прочисти има по естествен начин има, но в зависимост от тежестта на замърсяването, може да надхвърли продължителността на човешкия живот. Предпочитат се изкуствени начини, биоремедиация се нарича. Малко спорно е, дали всички от тези процеси представляват прочистване или преместване на замърсяването от едно място на друго.
Върху такива почви могат да се отглеждат - цветя, растения за текстилната индустрия, растения за производство на биогорива.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Това звучи като чудесен научен проект за някой кандитат доцент :) По темата мога да предложа mycoremediation - в последните 20 години има експлозия в тази сфера, с всевъзможни "невъзможни за почистване и рекултивация" терени. Твоя човек нека се зарови, има книги, научни статии, дори и видеа в тубата на ежедневно ниво.

Алтернативата е по-скъпа. Надземно отглеждане във високи лехи, или аквапонна система и тн.

Прочее, това, че има Горубсо наблизо, не значи, че почвата е със завишено олово. Минното дело рядко работи с почви :) Съветът ми е да вземе почвени проби на 10, 50 и 100 см дълбочина и да се изследват.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
tatsumaru
На 25.01.2023 г. at 13:41, Боби Димитров написа:

Това звучи като чудесен научен проект за някой кандитат доцент :) По темата мога да предложа mycoremediation - в последните 20 години има експлозия в тази сфера, с всевъзможни "невъзможни за почистване и рекултивация" терени. Твоя човек нека се зарови, има книги, научни статии, дори и видеа в тубата на ежедневно ниво.

Алтернативата е по-скъпа. Надземно отглеждане във високи лехи, или аквапонна система и тн.

Прочее, това, че има Горубсо наблизо, не значи, че почвата е със завишено олово. Минното дело рядко работи с почви :) Съветът ми е да вземе почвени проби на 10, 50 и 100 см дълбочина и да се изследват.

 При надземно отглеждане във високи лехи трябва ли да се "внася" почва от други региони, имайки предвид, че местната потенциално е неподходяща?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Да внасяш почва от други региони? Като китайците? Сериозна и грозна работа. За малко количество може би си струва, но какво - да се прекарат стотици камиони с почва?! По-добре да се лекува почвата или да се търси друго място.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров
преди 3 часа, tatsumaru написа:

 При надземно отглеждане във високи лехи трябва ли да се "внася" почва от други региони, имайки предвид, че местната потенциално е неподходяща?

Ако мога да перефразирам Хазарта... "ша внасяш, къде ша одиш!" :D

Сумата зависи основно цена на почва и от разстоянието, защото нормален 5 осев, тип гондола зърнарска с 25-30 кубика почва в момента иска 2.50-3.00 лв/км около София. Демек ако е примерно roundtrip-ът е 150 км (базата на камиона > почвата > теб > базата, 3х50 км) + намериш някаква турбо оферта 50 лв чернозем на кубик, имаме 1500 почва и 450 лв транспорт и 50 лв за товарене на челния товарач.

За 2 бона получаваш материал за 15 броя лехи 4 метра на 1 метър на 50 см.

Към това трябва да сложим конструкцията на самите лехи. Ако вземем 4 м х 20 см х 5 см талпи за конструкция, то за 1 леха ще са 3 талпи от едната дълга страна, 3 от другата и 2 за двете къси страни, нарязани на метър. 8 талпи по 50 лв бройката без да броим импрегниране.

Транспорта на талпите, винтове, планки, вертикални греди и мембрана дренажна ще ги пишем "други" :D за да закръглим на към 500 лева разход на леха. 

Естествено, не можеш да получиш тази цена ако направиш по-малко от 15 лехи, защото на дребно всичко става по-скъпо. Не е зле да имаш и един малък бобкат на обекта, за да не мяташ тия 30 кубика на ръка. И един общак да ти помага с талпи и прочее.

Сега, ако си паралия и в силата си и имаш наблизо удобна хубава почва и познати с камион и на всичко отгоре можеш да изкараш за 8 бона продукция от тия 15 лехи за 4-5 години, може да се каже, че ще си на нулата. Ест това не включва всички други разходи като водоизточник, капково, ток, мрежи, покривала, разсади и тн. Не става трудно, ако вадиш количества като Димо и ги остойностяваш на най-високите софийски био цени.

Тъй че като цяло си струва упражнението, ако си в супер специфичен контекст (кофти почва, но много свободни пари и време и сили за заигравки и добър климат с обилна вода и топлина). Щото в крайна сметка 8 бона не са толкова много в дългосрочен план. Въпросът е всичко друго да е наредено в живота и инфраструктурата и отделно да имаш парите ;)

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване