Земна ябълка (гулия, топинамбур, Helianthus tuberosus)

[Боби Димитров 4455]

Известна и като sunchoke, fartichoke, jerusaleme artichoke. https://en.wikipedia.org/wiki/Jerusalem_artichoke

Копирам от чата, вие ще допълните с опит, рецепти и прочее.

 

Боби Димитров Днес 10:46 PM

За земната ябълка, инулинът, който е уникално полезен за чревната флора, се преобразува при ферментация, така че ние я добавяме в бидона със зелето, нарязана на шайби по 1 см дебели, в гаца. Задължително не се стърже ципата, само се мие. Биомът е най-важното нещо.

Печена на фурна и после с млечно-яйчен сос с чесън е трепач. Студената зима в земята също сваля инулина, затова и не бръзаме да я вадим.

Но дори да хапвате печена или ферментирала, то задължително яжте и по малко сурова. Например в стъргана салата, което ядем много зимата (морков, цвекло, алабаш, ябълка, дюля, каквото има и земна ябълка на ренде).

---

За развъждането и култивацията, ако не се вади редовно, сгъсява грудките, сваля размера на стъблата и на грудката. Затова като се вади, на 1 педя се връща по 1 грудка с размер яйце кокоше или по-голяма. Всичко малко, дори и тия като лешник, се вадят.

За установено издребняло насаждение, най-лесното е да се извади по 1 лопата през 1 лопата. В празните места ще се завъдят по-едри грудки. На следващата година се вадят останалите неизвадени лопати и така.

---

Стъблата са чудесна добавка за компоста, защото са кухи, вътре живеят един билюк веселяци, а и аерират компоста като не му позволяват да се степва. Минати през дробилка пък са чудесен мулч.

Цветовете са изключително важна есенна паша за пчелите. Понася добре да се отреже през лятото, разкланя се и цъфти с повече цветове.

[dalaver 18]

Земната ябълка може да бъде консумирана сурова, варена или печена. Грудките й растат до края на месец ноември, като след това е добре да се изчака, преди да бъдат събрани, за да могат ценните вещества от горната част на растението да преминат и в грудката му. Грудките (клубени) могат да бъдат събирани и през пролетта, тъй като презимуването не вреди на хранителния им състав – истински букет от витамини, протеини, захари, минерали. Едно от големите предимствата на тази култура е и фактът, че тя е в състояние да оцелява в най-различни екстремни климатични условия. Топинамбурът цъфти през лятото, като в много градини се използва и като декоративно растение заради красивите си жълти цветове.

В България гулията не е много разпространена като масово култивирано растение, въпреки че издържа при всякакви условия и ползите от нея са наистина големи. В днешно време обаче хората все по-често се обръщат към това позабравено, заровено в земята, съкровище.

Освен инулин, в топинамбура се съдържат и много други полезни биологично активни съединения: фибри, желязо, силиций, цинк, магнезий, калий, фосфор, калций, витамините B и C, пектин, органични киселини и аминокиселини.

100 г сурова гулия съдържат 73 калории, 17.4 г въглехидрати, 1.6 г диетични фибри, 0.1 мг витамин В6, 4 мг витамин С, 14 мг калций, 17 мг магнезий, 13 мкг фолиева киселина, 0.1 мг манган, 429 мг калий, 78 мг фосфор, 1.3 мг ниацин, 0.2 мг тиамин.

Благодарение на въглехидратния си състав, много подобен на този на меда, земната ябълка е съчетание от ниска калоричност и много добра усвояемост от организма.

Гулия в кулинарията

Гулията може да се консумира както сурова, така и печена или варена. Грудките леко напомнят за картофи, въпреки че с редицата си малки израстъци се оприличават повече на корени от джинджифил. На вкус наподобява на круши или артишок.

Грудките са много хранителни и не е необходимо да се белят преди консумация. Обаче хубавото им измиване с чиста вода е задължително. Тъй като гулията има много неравна структура, която позволява задържането на пръст и пясък, бъдете много внимателни и старателно я измивайте.

Гулията може да се добавя към салати, подобно на картофа, да се изпържи на палачинки. Сварените и пасирани грудки имат вкус почти идентичен на този на картофите. Това обуславя възможността за заменяне на картофите с гулия в редица рецепти.

Във Франция грудките са редовна съставка на салатите. От тях стават и чудесени супи с гулия, кремове и солени пюрета. Печена гулия със свинско или пилешко месо е неустоимо ястие. Към ястията с гулия могат да се добавят топени сирена, мляко или сметана. Не преварявайте гулията, защото губи част от своите качества.

=========================

за себе си го пуснах повече това, че другия път да не се чудя какъв вкус има това нещо... а пък и много прилича на хрян, пащърнак и кой знае още какво... сигурно никога не съм ял гулия, но трябва да пробвам :) може да пъхна едно голямо парче вътре в печеното пиле да видя какво ще стане...

 

[Боби Димитров 4455]

преди 6 часа, dalaver написа:

=========================

за себе си го пуснах повече това, че другия път да не се чудя какъв вкус има това нещо... а пък и много прилича на хрян, пащърнак и кой знае още какво... сигурно

По нищо не прилича на хрян или пащърнак, нито пък хряна прилича на пащърнак, говорим като вкус и хабитус

[Славянски 2261]

Може би си приличат в това, че не ги е опитвал! Иначе все ценни растения.

Земната ябълка е храна за време на глад - казват, че европейците са оцелявали в Новия свят и благодарение на нея. Добра реколта дава без много грижи. Стига да има влага и слънце. Някои й се мусят на вкуса. Може да я пробвате белена, става по-ненатрапчива.

[dalaver 18]

преди 1 час, Славянски написа:

Може би си приличат в това, че не ги е опитвал!

ами май да  а пък и външно си помислих, че си приличат... затова и потърсих из нета какъв е вкуса на земната ябълка 

[alys 2200]

Не знам какво пише в нета, но земната ябълка прилича на неправилни картофчета, много хрупкава, с приятен леко сладък вкус. При нас гулия казват на алабаша. (А във Врачанско казват  диня на пъпеша.)

[Panik 549]

"Сварените и пасирани грудки имат вкус почти идентичен на този на картофите" - ми не! Нямат нищо общо според мене. Правил съм крем супа от земна ябълка и си има собствен много специфичен вкус. А онзи ден реших да опитам да я изпържа като пържени картофки. Много ми хареса, и наистина пържена прилича на картофи, ама е и много различна. Абе който не е пържил - да опита

[Славянски 2261]

преди 3 часа, Баба Алис написа:

При нас гулия казват на алабаша. (А във Врачанско казват  диня на пъпеша.)

Преди време на женския пазар в София един продавач от кюстендилско спореше с мен, че гулия бил точно алабашът. А дядо ми родом от врачанско на дините викаше любеници (като в Македония). Но пъпешите си бяха пъпеши де. Той имаше едни "коравци". Дребни, кръгли, оранжеви.

Иначе в плевенско чух едно друго име на земната ябълка, което звучеше уникално. Да не сбъркам, че отдавна беше, но мисля, че беше "градуля". Но човекът беше родом някъде от балкана около Правец та не знам дали е наистина плевенски говор. Понякога тези думи си остават. То даже "плевенско" е доста условно, защото Ловешка област е на няколко километра (става дума за района на Червен бряг).

[Боби Димитров 4455]

Топунамбур е много разпространено име, от немски. Аз предпочитам fartichokes (пърдишок, портманто от fart & jerusalem artichoke).

Пържена е много добра, за мен има ядков вкус, което ми харесва. Също чудесна е на шайби на скарата и като се запече - в буркани с марината със синап и тн. Това си е чудесно зимно мезе с приятно ядково-опушен вкус.

Прочее има доста сортове гулия, един с розови пръстени по него по-рядко прави сложни съставни грудки и повечето му са по-дребни, но по-обли, с по-правилна форма, те се мият много по-лесно, макар и добивът да е по-малък. Ест и те понякога правят по-разклонени, особено на следващата година, но като цяло са по-малък процент.

Друг сорт, който уж ми бяха дали, но изгни грудката и не подкара, е с цялостно винени грудки като кожица. А има и от белите сортове разни, които правят издължени прави грудки, не толкова овоидни. Та ако някой има нещо интересно, да не забравяме, че основната цел на този форум е обмена

Специлно от тези белите разклонените съм доволен, че дават много висок добив. 10 литра кофа от сирене с бая връх, дори в нашите условия на тежка глина и малко вода, се пълни спокойно от 1х2 лопати копка.

 

 

[Dev 140]

Друго полезно свойство, когато я засадих на гъсто успя да пребори троскота  и земята не беше толкова сбита на камък на следващата година!  ......така че за превземане на нови територии е вариант 3 в 1

[Славянски 2261]

При първото ми отглеждане от две малки грудки изкарахме кофа продукция. Бях изумен. Но сега имам и едни на сушаво слънчево място в едни треви (вече). Те даже и не цъфтят. Както всяко нещо си иска грижата.

[алина 167]

Имах и топинамбур, гулия ,и чер оман. Сухото лято всичко уничтожи.

[Venetka 1635]

Поради наличието на плик с гулия в хладилника и четенето в тая тема снощи спретнах картофи и гулия огретен. Учудващо, но даже е мама го хареса. А ММ заяви... това влиза в списъка с ястия за повтаряне.