Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

embedeo

Лешник, лешници, леска (Corylus Sp.) и всичко за тях

Recommended Posts

embedeo
Публикувано (Редактирано)

От известно време насам, все се канех да пусна обща тема за лешника и леската. Още повече, че преди няколко седмици се чудех в разговор със @Славянски кога и как е най-подходящо да ги присаждаме; наскоро имаше въпроси свързани с опрашването в Седянката, а освен това е съвсем обичайно да има въпроси за подрязването, поддръжката, храстовидни и дървовидни формировки и др. Има и една предишна специализирана тема "Гилдия с лешници" от @Варела .

Трите най-разпространени ботанически вида, в България  (според мен) са:

  • Обикновен лешник или обикновена леска (Corylus avellana) е лешникът, който естествено (ако е оставен без намеса) си расте като храст и прави много издънки всяка година. Това е и видът от който са почти всички известни сортове отглеждани заради ядката, както комерсиално така и любителски. По нашия край, например, са много популярни сортовете: Римски, Ран Трапезундски, Тонда Джентиле, Ата Баба и други.
  • Дървовидна леска, или мечи орех, или турска леска (Corylus colurna) е дърво което се среща, макар и рядко, да си расте естествено в горите на  България и изобщо в Югоизточна Европа. По нашия край, Търговищки окръг, например, не съм чувал да има стари дървета в диво състояние. Преди няколко години купих малко семенни фиданки и ги засадих в градината ми и наоколо, с идеята да присадя обикновен лешник върху някои от тях, а други да оставя да си растат естествено. Чел съм че лешниците (ядките) на дървовидната леска също са ядливи, но че били малки и трудни за чупене. Самите фиданки ми се струват доста красиви дървета с "елегантна" издължена пирамидална или малко вретеновидна форма. Стандартна практика е културните сортове на обикновения лешник да се присаждат върху дървовидна леска, но не е много масово срещана, поне по нашия край.
  • Цариградска леска (Corylus maxima) е най-слабо разпространеният вид в България (според мен). Не знам дали се среща естествено в диво състояние из България, но някои разсадници продават разновидности на този вид лешник с червени, или пурпурни, или пурпурно-зелени листа. И за ядките на този вид също съм чел че са ядливи, но предполагам че повечето хора които го отглеждат повече ценят декоративния му ефект. Има и сорт от този вид дето е с "накъдрени" клони и "накъдрени" червени листа.

Има два основни вида формировки при които се отглеждат културни сортове обикновен лешник за ядка: храстовидна и дървовидна, наричана още едностъблена. И в двата случая си има предимства, тънкости, особености и разновидности. Чувал съм, например, че някъде отглеждали културни сортове лешник хем като жив плет, хем за ядка. Предполагам, че @Любо Д може да сподели предимствата на храстовидната формировка, а пък @Kalam Mekhar може да сподели интересни постижения с единия вариант за постигане на дървовидна формировка.

Някои често срещани въпроси, на които аз съм попадал, някои от които и аз съм се чудил дали имат някакъв оптимален отговор, свързани с лешниците, са:

  • Как да постигнем и поддържаме дървовидна формировка на културен сорт лешници (C. avellana)? Което си има два много популярни варианта: (А.) с присаждане на обикновен лешник (C. avellana) върху дървовидна леска (C. colurna); (Б.) отглеждане на обикновен лешник (C. avellana) на собствен корен с редовно подрязване на нежеланите разклонения и стебла и оставянето само на един централен ствол / стебло.
  • Предвид особения годишен цикъл на обикновения лешник (C. avellana), че цъфти толкова рано през годината, то кога е най-подходящото време и най-подходящия метод за присаждане?
  • Защо лешниците (ми) раждат толкова много празни черупки без ядки, или пък защо ядките са толкова дребни и горчиви?
  • Имам място само за един лешников храст. Кой сорт да избера, така че да се самоопрашва добре? = Чел съм, че стария турски сорт Ата Баба (C. avellana) се самоопрашвал, дори имам едно храстче, обаче няма как лесно да проверя това при мен.
  • Как да "заразя" съществуващи лешникови растения (насаждения) с гъба трюфел?

За разлика от една друга (странна) тема за лешници, която се пръкна напоследък във форума, това е една нормална тема, напълно в духа на bezmotika, така че, моля, всички читатели и съфорумци, чувствайте се напълно свободни да споделите всякакви свои мисли, въпроси, съмнения и впечатления по отношение на лешника и леската!

Редактирано от embedeo
  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Venetka

Отглеждаме 3 лешника на вилата. Ей тъй за разнообразие. Два червенолистни, вече 4 годишни и един червенолистен кривундел. Аз си ги харесвам, особено пролетно време са с впечатляваща окраска.

На село при мама лешниците са вече 35 или пък 37, не помня точно. Много калпав терен, наклон, бедна почва, бяла пръст, южно ориентиран. Абе, ужасно място. Брат ми преди години някой му казал, че почвата там стана за лешници заразени с трюфелова гъба и той купил такива. Много зле като растения, някакви клечки буквално беше засадил. След втората година ги беше отписал. Заех се аз. Кажи, речи 60-70 % от тях смених поетапно. Основно със сортовете Римски и Трапезунски. Кое къде е обаче е трудно да се каже. С поливна система са, но на 5- 7 дена виждат вода. Тогава успяваме да я пуснем, с помпа от коритата на близката изворна чешма. Основен проблем им е хлорозата, яко добавям зелен камък. Взеха на нещо да приличат, но за тези години трябваше вече да са големи храсти. 

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Направих днес първите две лешникови присадки върху саморасла дива леска. По-рано от предните опити. При положение че пуска издънки, ще трябва да ашладисвам и още стъбла нататък, но исках да пробвам как ще се получи. Мястото е добро и няма да се мести. Ран трапезундски.

По принцип на подложка склонна към пускане на десетки издънки, това не е най-удачното решение, но мисля да пробвам да го ограничавам до няколко стъбла (3-5). Другото ще се отбира.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Присадките лешник (вероятно Ран трапезундски) върху дива леска от 12 февруари засега се държат:

Photo1299.thumb.jpg.46ddf55dc087c8597601ed9f5572798d.jpg

Photo1300.thumb.jpg.073b4b6f95b366d6846e5c7548ac4d81.jpg

Другите две стъбла на подложката вече имат малки листенца. При предния ми опит преди години пъпките не бяха набъбнали толкова и си изсъхнаха калемите. Сега направих ашламите по-рано.

Очистих пъпките надолу. Предполагам до седмица-две ще е ясно дали ще ги бъде 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
kokorko

Тази година рекорно количество(за мен) от 2 лешника, предстои чукане и тряскане ,за да извадя ядката:

viber_image_2024-09-16_13-18-12-385.jpg

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
qrt

Засадих една мортарела, а другия лешник е микс(ран трапезундски,тонда джентиле, или римски).По снимка на листото някой може ли да познае какво е?Имам място за още един , и  ми се да не се дублират.

 

IMG20240922132532.jpg

IMG20240922132513.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване