Отглеждане на захарно сорго и приготвяне на петмез/маджун

[Bore 29]

От известно време обмислям да отглеждам захарно сорго за петмез/маджун (последно, как е правилно да се нарече?). Основният проблем стои с преработката. Доколкото знам, поради твърдостта на материала ръчното изстискване е много трудно до невъзможно и се налага закупуването на машина за пресоване (в такъв случай изплува въпросът как дядовците ни са изстисквали сока преди появата на механичните преси?). Поразгледах сайтове за обяви и там се появяват единични оферти, където разни старинни преси се предлагат на баснословни суми. В сайтове като Алиекспрес се намират сравнително евтини преси, но предназначени за класическата захарна тръстика (примерно тази: https://www.aliexpress.com/item/1005005179133207.html), но не е ясно дали ще са приложими за нашето сорго?  

Някой има ли опит с описаните неща, да даде някой и друг съвет? Благодаря.

[Kalam Mekhar 837]

преди 2 часа, Bore написа:

От известно време обмислям да отглеждам захарно сорго за петмез/маджун (последно, как е правилно да се нарече?). Основният проблем стои с преработката. Доколкото знам, поради твърдостта на материала ръчното изстискване е много трудно до невъзможно и се налага закупуването на машина за пресоване (в такъв случай изплува въпросът как дядовците ни са изстисквали сока преди появата на механичните преси?). Поразгледах сайтове за обяви и там се появяват единични оферти, където разни старинни преси се предлагат на баснословни суми. В сайтове като Алиекспрес се намират сравнително евтини преси, но предназначени за класическата захарна тръстика (примерно тази: https://www.aliexpress.com/item/1005005179133207.html), но не е ясно дали ще са приложими за нашето сорго?  

Някой има ли опит с описаните неща, да даде някой и друг съвет? Благодаря.

Ако имаш предвид захарна тръстика, отглеждали сме такава и сме правили това, което наричаш маджун. Стъблата ги изстисква машина с два вала, между които минават. След това, сокът се сварява в големи, широки тави, докато се сгъсти с консистенцията на мед. Цветът е тъмно кехлибарен. Някои хора, още при варенето (след сгъстяване) слагат кубчета тиква, която се сварява, но остава твърдичка (нищо общо няма с варената във вода). Не помня, дали кипвахме бурканите, след, като се насипваше в тях, но, вероятно сме го правили. Вкусът, не е, като мед или захарен сироп. По тежък е, усеща се киселинност, но, става. Сега, бих бил доволен, ако го имах. 

За отглеждането на самата тръстика, нямаш никакви грижи. Здраво растение, не знам, дали изобщо боледува от нещо. За отглеждането важи същото, като царевицата. Трябва му вода, слънце и само едно прекопаване в началото на растежа. След, като мине половин метър, задушава всякаква друга трева. Чел съм, че изтощава доста почвата. 

Редактирано Януари 7 от Kalam Mekhar

[Котарак без чизми 456]

В youtube като напише човек sorghum extractor и излизат една камара машини като описаната от Kalam Mekhar. И една белгийка, която вместо да ги минава през машина, нарязва стръковете и ги вари.

[Славянски 2261]

преди 6 часа, Kalam Mekhar написа:

Ако имаш предвид захарна тръстика, отглеждали сме такава и сме правили това, което наричаш маджун.

Мисля, че става за дума за захарна метла, не тръстика.

[Kalam Mekhar 837]

преди 11 часа, Славянски написа:

Мисля, че става за дума за захарна метла, не тръстика.

Сега, като погледнах снимките, вероятно сме отглеждали точно такава захарна метла/сорго.  До момента, аз съм го мислел за тръстика. Семената бяха, като на просо, бели/светли на цвят. Предполагам, че има всякакви сортове. 

Редактирано Януари 8 от Kalam Mekhar

[Славянски 2261]

Едната ми прабаба в белослатинския край също отглеждаше си спомням, и ни е давала "маджун" и мисля, че казваха, че е от "тръстика" (очевидно по народному така са я наричали). И тук говоря за жена, тогава, на над 80 години, да не кажа над 85. Значи не е било кой-знае колко трудно. Но предполагам в селото е имало инфраструктура за преработване на реколтата (тогава още имаше немалко хора по селата и поколението на баба и дядо, което се връщаше често). Маджунът беше гъст и може би с леко горчив привкус. Буквално оттогава не съм опитвал. Тя почина мисля 1991 г. след инцидент.

Редактирано Януари 8 от Славянски

[Kalam Mekhar 837]

преди 35 минути, Славянски написа:

Едната ми прабаба в белослатинския край също отглеждаше си спомням, и ни е давала "маджун" и мисля, че казваха, че е от "тръстика" (очевидно по народному така са я наричали). И тук говоря за жена, тогава, на над 80 години, да не кажа над 85. Значи не е било кой-знае колко трудно. Но предполагам в селото е имало инфраструктура за преработване на реколтата (тогава още имаше немалко хора по селата и поколението на баба и дядо, което се връщаше често). Маджунът беше гъст и може би с леко горчив привкус. Буквално оттогава не съм опитвал. Тя почина мисля 1991 г. след инцидент.

До средата на 90-те години се отглеждаше в моето село. Машината беше на частно лице и сноповете със стъбла се караха в неговият двор. Горчиво не съм усещал в маджуна. Леко киселеещо, може би лека тръпчивост, но не и горчивина. Това сорго е много по- високо от стандартното просо за метли и е нормално да се възприема за тръстика. Засажда се и по- нагъсто от царевицата и насаждението изглежда точно, като поле с тръстика. 

Редактирано Януари 8 от Kalam Mekhar

[Славянски 2261]

Много отдавна съм опитвал. Може и да бъркам за горчивината. Но определено е доста по-различен на вкус от мед. Аз и меласа скоро не съм опитвал, но по-скоро към това.