Пекан (Carya illinoinensis)

[Славянски 2261]

Пеканът е едно от най-величествените и могъщи дървета в Северна Америка, а за разлика от секвои, лириодендрони и дъбове, дава и вкусен и деликатесен за човека плод.

Особено в централните и южни щати, където вирее успешно, се отглежда често, а и комерсиалните насаждения не са рядкост. Орехите се използват във всякакви вкусни сладкиши или се ядат директно и никак не са евтини. По-дребни са от европейските орехи; за разлика пък от черния орех, който се чупи много трудно, пеканите имат тънка черупка:

Ако орехи имаме по 10-20 грама с черупката, то най-едрите пекани стигат 7-10 грама, а съм попадал и на такива по 3 грама, които бяха сякаш и костеливи. В САЩ има вековни дървета, буквално по-стари от държавата им. Ето един пример:

Бил съм в райони на САЩ, където се срещат и бяха наистина мощни и впечатляващи, у нас сякаш нямаме такива големи дървета. Може би нашенските орехи, където имаме вековни екземпляри. Та още някъде 2007 г. имах мерак да донеса и посея ядки от такова дърво. За съжаление тогава пътувах в сезон, когато още не бяха узрели и не беше успешен опитът ми (а вероятно и нелегален). В последствие съм сял ядки на два пъти и купувал на три пъти фиданки в последните няколко години, и още не мога да кажа, че имам установено дърво. Но има специфики, които е добре да се знаят.

За начало ще копирам един текст-описание на вида, който бях свалил от американски академичен сайт (за съжаление не намирам линка):

Пеканът е засенчващо дърво от семейство Juglandaceae (орехови), което произхожда от централната и източната част на Съединените щати и Мексико. Отглежда се най-вече заради вкусните ядливи ядки, които се появяват през лятото след незначителния му цъфтеж. 

Пеканът расте най-добре на пълно слънце до частична сянка. Той понася глинести, песъчливи и наносни почви - алкални или кисели, стига да са добре дренирани. Има висока устойчивост на засушаване.

Дърветата пекан могат да достигнат до 40 м височина, но обикновено стигат 21-30 м и се разпростират на ширина от 12 до 23 метра. Това листопадно дърво, което е най-голямото от хикориите, има равномерна, симетрична, широко овална корона и е масивно разклонено. Големите главни клони растат нагоре и навън от ствола по характерен изправен и разперен начин. При по-възрастните дървета долните клони стават широко разперени, като върховете им почти докосват земята. Диаметърът на стволовете може да достигне до 1,8 метра. 

Опрашването е вторият най-важен фактор при закупуването на пекан. Пекановите дървета са еднодомни: те имат отделни мъжки и женски цветове на едно и също дърво. Прашецът нe се отделя, когато цветовете са възприемчиви, така че опрашването в рамките на един и същи сорт на едно или повече дървета е ограничено. За целите на опрашването сортовете се разделят на тип I и тип II. За оптимално опрашване, се препоръчват засаждането на поне три сорта с поне един от всеки тип за най-добро кръстосано опрашване.

Производството на ядки може да бъде намалено в северната част на ареала на отглеждане, особено когато пролетта е късна, а лятото - хладно. Може да бъде труден за пресаждане поради дълбокия корен, така че избирайте мястото за засаждане разумно, като имате предвид големия му размер в зряла възраст. Можете да го отгледате от семена, но ще мине повече от десетилетие преди дървото да даде значителна реколта. Пеканите понасят да бъдат засаждани в близост до черни орехи.

Ще добавя още някои връзки към полезни материали за вида и отглеждането му. Но бих искал първо да обърна внимание на две неща. Първо имаме така наречените южни и северни пекани. Това са дървета, които плододават успешно в зони 6-9. Южните имат нужда от по-дълго и топло лято, като най-общо трябва да има между 180 и 270 дни в годината от последната пролетна до първата есенна слана. За северните дават поне 180 такива дни (шест месеца) като минимум, за да могат ядките да узреят. За България това прави минимум да кажем от 15 април до 15 октомври. Но тук моментът е, че ако насадите южен пекан на север, той вероятно няма да може да узрее и въобще знаем ли сортовете или орехите, които ползваме за посадъчен материал от кой вид и кой район са? Трябва да се изследва.

Споделям също и един линк към сайт посветен на северните пекани (конкретно човекът е в Канзас):

http://northernpecans.blogspot.com/2012/09/northern-pecans-climatic-adapation.html

В статията човекът сравнява зона 6 в Мисури и зона 6 в Масачузетс. Заради влажното и по-хладно лято на североизток е много вероятно пеканите там да не могат да узреят, въпреки че на хартия пак е зона 6 (до -23) като в Средния Запад.

Другото е опрашването, за което се споменава в цитата. За добро опрашване ви трябват две дървета с двата типа цъфтеж. @Marangoza има плододаващо дърво пекан, беше споделял снимки. Във връзка с опрашването аз му бях писал, че щом дървото плододава, бидейки единично, това е повод за радост. Но е възможно и опрашването да не е пълно.

Ето в това видео можете да видите реколта от седем възрастни дървета - за какво става дума. Човекът казва по близо сто кила орехи от дърво. Това е в Джорджия. Приспособлението за събиране на орехите е много добро.

По грубо десет долара на паунд (450 грама) орехи в черупка, можете да сметнете колко би струвала тази реколта. Тези са от южните пекани, които са и по-едри и по-лесно се чупят, докато северните са по-дребни и с по-твърда черупка и по-сладки и маслени. Ядки от сорт Стюарт бях вземал навремето от Украйна, но мишки им видяха сметката и не изкарах разсад.

Интересно е, че има дървета/сортове, които се рекламират и за зона 5. Тъй че пеканът е студоустойчив. Въпросът е доколко успешно би плододавал в по-суров или хладен климат. То дори и при прасковите има сортове, адаптирани към климат примерно в Канада или Минесота. Те ще се държат добре там, но примерно във Флорида, където зимата е на практика отсъстваща, и нямат необходимите часове под 7 градуса по Целзий зимен покой, вероятно няма да плододават. Пък праскови от Флорида няма да издържат на северния климат (ранен цъфтеж, неустойчиви на студ и прочие). А и едните и другите са, ще кажете, все праскови!

Иначе у нас има плододаващи дървета. Предполагам на много места, но знам за такива в Бургас, Варна и даже в Севлиево. Последното ме обнадеждава, защото дърветата вече плододават и са издържали на много сериозни минуси за местния климат (към -30). Сега, в Севлиево лятото е топло. Тъй че отглеждането успешно на пекани там не значи, че примерно те биха вирели също толкова добре например в Софийското поле, където зиме не става толкова студено.

Не на последно място, пеканът обича почвена влага, но и добре дренирана почва. Дори на места като Джорджия и Северна Каролина има нужда от поливане. В естествения си хабитат, той расте по поречията на американските реки (Мисури, Мисисипи, Охайо, Рио Гранде и други), където равнините периодично се наводняват. Значи търпи краткотрайно наводняване и има нужда от тази влага.

И за да не досадя, ще спра дотук и ще открия темата. Мисля, че този вид има потенциал за България, особено в по-топлите райони. Но вече вносът на сортов посадъчен материал е сериозна инвестиция. И поне на тоя етап ми е трудно да преценя срещащите се у нас дървета към южния или към северния подвид спадат. С орехи от определени сортове (семенаци) също е вариант, но влизането в плододаване ще е по-бавно. А и кой има място в имота си за такова дърво? Американците имат земя в изобилие.

Редактирано Януари 21 от Славянски

[Славянски 2261]

Ще копирам и един коментар от тук (с превод):

Местните северни пекани са с по-високо маслено съдържание и по-ароматни от южните, които се чупят по-лесно. Но южният пекан не може да расте твърде далеч на север, а северният пекан не може да расте твърде далеч на юг. Ако се намирате в регион, където се отглеждат пекани, вероятно можете да намерите магазин за земеделски продукти, който да ви ги счупи.

Те са много хубави дървета и не се нуждаят от особени грижи през повечето години. Есенните паяжини могат да бъдат проблем.

Най-големият проблем със семенните растения е, че може да им трябват 20 години, за да дадат плод. Аз не съм толкова търпелив. Имам някои, които са на около 15 години. Все още нямам ядки. Друг проблем е, че някои от семенаците произвеждат дребни ядки или просто не са продуктивни. Наистина бих препоръчал да засадите поне два присадени сорта, а след това, ако имате нужда от много дървета, можете да засадите и няколко семенака. Уверете се, че времето за опрашване на присадените дървета се припокрива. Присадените сортове не са хибриди. Те са просто подбрани сортове, присадени върху други подложки пекан. Генетиката им не се смесва. Това се прави от стотици години. Ако не искате да харчите пари за присадени дървета, можете да засадите разсад и да ашладисате добри сортове върху него.

Редактирано Януари 20 от Славянски

[Славянски 2261]

Ето тези испанци (от Гранада) имат доста сортове пекан, чудя се дали да не ги питам за цените, но изпращат в ЕС:

https://www.quercusviveros.com/pecano/

Сортове (като минимум):

Pawnee (type I), Wichita (II), Western Schley (I), Mahan (II), Mohawk (II), Cape Fear (I), Kiowa (II)

Разбира се, небезизвестният Carya Nursery в Полша оставаше и да няма. Сортовете са:

Type I - Snaps Early, Starking Hardy Giant, Campbell's NC4, Dumbell Lake Large, Snodgrass

Type II - Deerstand, Warren346

Поляците са малко цифромани, искат по 41 евро.

В България имаме семенаци без потекло. Което не значи, че са лоши. Трябва да менкаме калеми.

Редактирано Януари 20 от Славянски

[Славянски 2261]

А това е реколтата на @Marangoza:

Някъде - ако не бъркам - в пазарджишко.

Редактирано Януари 20 от Славянски

[Marangoza 596]

Не бъркаш! Намира се близо до ханче Калугерово, на магистрала "Тракия". И вече е някъде към двайсетина години висок към 20 м. През 2001 от Германия си донесох няколко ореха/тогава не знаех,че това е пекан/. На шега ги боднах в земята  и един поникна. После магарето на баща ми го гризна и забави развитието му. Пратих снимки на мой познат доцент по Дендрология в Лесотехническия, и той го потвърди. Има много интересна скелетна структура. Много е удобен за катерене. Малко ражда и се бях заканил да го ликвидирам.Прочетох някъде из сайтовете,че за да ражда повече му е нужен топъл и влажен въздух. При мен е топъл,но няма как да го направя по-влажен. Реколтата от тази година - към килограм.

 

[Marangoza 596]

Фото от високо - към 10 м. и над мен още толкова.

[Славянски 2261]

Аз си мисля, че може и проблемът да е с опрашването. И решението е да се посади второ дръвче някъде наблизо. Но при такива големи дървета е малко сложно. На такова голямо дърво да правиш присадки ми се вижда сложно и опасно.

За 20 метра дърво плодът наистина не е много.

P.S. И, ако позволиш, да те питам няколко неща предвид практическия ти опит с тоя вид. На коя година почна да цъфти и да плододава? Орехите, които посади, като размер същите ли бяха като тези, които ражда? Кога зреят/са готови за бране в пазарджишко? Кога цъфти (примерно сравнен с нашенските орехи)?

Редактирано Януари 21 от Славянски

[Славянски 2261]

Само като паралел ще споделя историята на един лешник, който беше саден в селския двор при родителите ми преди 15-20 години. Не е малък храст, но доста години почти не помня нещо да сме брали от него. И, воала, последното лято се беше отрупал - майка набрала цяла торба лешници. Аз доста се чудих откъде изведнъж този добър урожай след толкова години. Не съм имал възможност да разследвам, но подозирам, че може да има общо с друго младо лешниково дърво сложено в някой имот наблизо. Друг вариант е влажната пролет да му е позволила да изхрани много плод. Но все пак, за толкова години, сефте да се отрупа и да берем нещо! По принцип лешниците на хартия трябва да са два за кръстосано опрашване. Този беше сам много години. Добавил съм едно малко, но то още не цъфти.

Редактирано Януари 21 от Славянски

[Боби Димитров 4456]

Това с лешника може да се провери лесно, като в този сезон се огледа за женски цветни пъпки, те сега скоро се отварят, виждат се розовите близалца. Ако има пъпки, но няма завръз, гаранция липсва полен. Но някои чакат бая време преди да почнат да плододават. Селекцията на Марк Шепърд примерно е стигнала до първи плод на втората година (ако не се лъжа). А бре, имаме ли тема за лешник?

[embedeo 276]

преди 48 минути, Боби Димитров написа:

А бре, имаме ли тема за лешник?

Това е някаква шега, нали?

[Славянски 2261]

преди 8 часа, Боби Димитров написа:

Ако има пъпки, но няма завръз, гаранция липсва полен. Но някои чакат бая време преди да почнат да плододават.

Лешниците не се бавят толкова много. Един тук на 6 години от семка даде първи плод. Няма да съм там да видя цъфтежа, но ако и тази година даде добра реколта, значи има някаква промяна в пейзажа.