Череши! Череша, вишна, вишнап, махалебка -- особености, въпроси и мнения

[embedeo 274]

С черешите, като плодове и като растения, съм свикнал от детството дотолкова, че когато не са пред очите ми, не си давам сметка за тяхното значение. А те се оказаха много важни, по няколко причини.

Колкото и да съм мечтал да посетя чужди земи и да поживея там, особено при по-топъл климат, все се е оказвало, че нещо ще ми липсва. Докато живях в чужбина, в Западна Европа, имах приятели, колеги и познати от най-различни страни. В работата, например, съм имал колеги идващи от около 30 различни държави, според официалната статистика на отдел Човешки Ресурси. С някои от тези колеги често съм разговарял за това, колко разнообразни растения и плодове могат да се отгледат там. Например, в Египет може да се отглеждат много видове, от фурми, през смокини до дини и пъпеши. Обаче в Египет не могат да се отгледат череши (засега) и затова Египет си внасят малки количества череши от други страни . При тези разговори, за пръв път осъзнах и предимството на студената зима, каквато е зимата в България, за някои плододаващи дървета, сред които са и черешите.

Черешите са сред най-популярните и най-лесните възможности за чисти плодове, без третиране с Препарати за Растителна Защита (ПРЗ), в повечето части на България. Например, при един от първите ми разговори с един съсед до моята градина, много по-опитен от мен овощар, лозар и градинар, който влага много повече усилия, материали  и ПРЗ в своята градина, той ми каза че "без пръскане" (почти) нищо няма да получа като плодове от моята градина. Съответно, моята първа реакция беше контравъпроса "Ти пръскаш ли твоите череши?", на което той отговори че не ги пръска.

Черешите, наред с ягодите, дават едни от най-ранните, традиционни  и много сладки пресни плодове през пролетта, особено за Северна България. Аз лично не съм срещал човек който да не обича череши. Тук не говоря за случаите, особено в детството, когато сте преяли с череши при някой сгоден случай и после докато, хм ... таковате в тоалетната се кълнете че повече никога няма да хапнете пак череши. Обикновено такъв период на въздържание трае, по мои груби спомени, около 20 часа.

От ботаническа гледна точка, в България имаме следните растителни видове:

• Череша, понякога наричана сладка череша (Prunus avium) е най разпространеният и най използван вид. Съществуват много и разнообразни сортове. Понякога черешови дървета от този вид, които са поникнали от семки в природата, или пък дървета с дребни плодове биват определяни като "дива череша" от местните хора.
• Вишна (Prunus cerasus) е вид с кисело сладък вкус на плодовете когато узреят.
• Вишнап, или сладковишна е кръстоска между череша и вишна.
• Махалебка (Prunus mahaleb) е вид, който някои хора (правилно или неправилно) също наричат "дива череша".  В България, семенни фиданки от махалебката се използват, като подложка за култивирани сортове череши. В някои други страни ядките от костилките на махалебката се използват като подправка.

Редактирано Януари 29 от embedeo

[Славянски 2260]

преди 2 часа, embedeo написа:

Аз лично не съм срещал човек който да не обича череши

Я питай @Александър Ал, но пък може междувременно да ги е обикнал. Нали отглежда.

Много зависи и с какви точно череши си израснал. Но все има по някоя хубава наоколо. Дядо имаше до къщата навремето една голяма череша, от предния собственик, която беряхме от покрива. Беше червена, не много тъмна, продълговата, и не от най-едрите, и по някаква причина не особено сладка. И почти неизменно и бяха червиви. За сметка на това се отрупваше. Е, пълно щастие нямаше, но вишните ми бяха по-вкусни. Макар и те да червясваха също. Мечтаех за хубава череша. Пък ако може и ранна

Редактирано Януари 27 от Славянски

[Jimmy Stoikov 186]

Посадих черешата пролетта на 2022, до края на лятото имаше 3 леторасла. На нищо не приличаше, поне не на това което очаквах, дори в един момент реших, че такова дърво няма място при мен, след което се поинтересувах та научих за зимна и "лятна" резитба. През зимата на 2023 вече зареден с информация и кураж да режа яко с ножицата, да де ама пак стигнах до мисълта да я махам, щото на първи етаж от където исках да почва короната остана един скелетен клон. Пак търсене и ровичкане на информация, стигнах до чалъма с разрез над спяща пъпка, кеф, изкарах още 3 нови скелетни клона на първи етаж. Това че, на втория етаж короната се разви по-бързо от първия го оставям на страна, за мен си беше успех, докато не направих фал, при навеждането на един скелетен клон от първи етаж се отчекна леко, пак викам тая череша няма да я бъде...Ще и дам шанс викам си до края и на това лято, след месец раната си зарасна, стана най-здравия и силно растящ клон. Общо 3 пъти подрязване се събраха за 2023 зима, пролет и лято, отделно прищипване на върхове. До края на лятото заприлича на дърво и зареди плодни пъпки. 

 

.  есен 2022                         

 

пролет 2023                      

 

 есен 2023                          

[embedeo 274]

Преди време бях давал като положителен пример, една чудесна (академична) публикация (статия) от Деница Сербезова, от 2019 година, на английски, със заглавие "Cultivar structure of sweet cherry plantations in Bulgaria" (от англ. "Сортова структура на черешови насаждения в България").  За съжаление на част от широката българска публика, не съм виждал вариант на статията на български, но дори и така тя е много полезна. Статията е публикувана на сайта "Почвознание, агрохимия и екология" , който изглежда е и регистриран периодичен академичен журнал "Bulgarian Journal of Soil Science, Agrochemistry and Ecology" с ISSN 2534-9864, като обобщението (abstract) ѝ е на следния адрес:

https://soilscience-bg.org/page/en/details.php?article_id=216

Пълния текст на статията го има като PDF файл, на този пряк адрес: https://soilscience-bg.org/page/download.php?articleID=216

Аз за всеки случай ще го прикача и тук, като PDF:  Cultivar_structure_of_sweet_cherry_plantations_in_Bulgaria.pdf

В самата статията има кратки описания на (само) няколко от най-разпространените сортове череши в България, (но пък са от надежден източник,) както и две чудесни времедиаграми за цъфтежа и зреенето на тези черешови сортове. За тези времедиаграми, ми направи силно впечатление, че са направени по необичаен начин (вероятно със софтуер за редактиране на растерна графика), без да се използва специализиран софтуер за времево планиране или дори без софтуер за електронни таблици, като например, свободния LibreOffice Calc, или комерсиалния, платен и затворен MS Excel. Това е една демонстрация, че след като е направен избор и взето решение -- в случая е избрана най-подходящата визуална форма за представяне на взаимните времена на цъфтеж и узряване, то липсата на подходящи средства (софтуер) на практика  не е възпрепятствала реализацията на най-добрия вариант. Браво, Деница! Браво, г-жо Сербезова!

[embedeo 274]

Вчера в седянката, ако си спомням вярно  @Jimmy Stoikov спомена за KGB формиране на черешово дръвче. Затова и тук, в тази тема, поставям препратка към мнението си от юли 2023, където бях попаднал на едни прекрасни документи на сайта на Мичиганския Държавен Университет и ги бях прикачил в темата "Рязане на овощни дръвчета". Първия от тези документи, не само описва KGB формировка ами освен това и формировките SB, SL, SSA, TSA, UFO и VCL, точно при череши!

Образно казано, тези документи разкриват част от "тайната" на някои намръщени, сприхави и темерутести представители на някои комерсиални български разсадници, дето трябва с "ченгел да им вадя думите от устата" за да разбера на каква подложка са присадени овощните дръвчета които продават. Сякаш се предполага, че не трябва да знам особеностите на подложката и цялата фиданка!  А пък един разсадник, изглежда че бяха написали собствена книжка за UFO формировка, което е чудесно като идея, и даже обещаваха да я пратят в електронен вариант, на който си регистрира имейла в техен онлайн формуляр, обаче нищо не пращат. Предполагам, че или им е досвидяло да споделят книжката си или пък се страхуват от плагиатство от други разсадници .  А същевременно предлагат (неподрязани) дръвчета, които уж да си гледаш на UFO. Както и да е... това си е тяхно право. Разбира се, има и много свестни разсадници и овощари, за които моето негативно мнение не се отнася -- например, няколко български разсадника си пишат  вида на подложките още на сайта си, или пък са готови да ти кажат тези подробности и дори да ти дадат съвет за формировката по телефона.

Приятно четене и формиране  !

[Jimmy Stoikov 186]

преди 7 часа, embedeo написа:

Вчера в седянката, ако си спомням вярно  @Jimmy Stoikov спомена за KGB формиране на черешово дръвче.

Благодаря ти много, включи се навреме! Подразбрах и схванах идеята, но друго си е документиран процес от линка който сподели. Ех ако знаех преди 2 години 

Почнах я тази  KGB, ако бях опитал сорта миналата година сега и втория етаж щеше да хвръкне, ама нищо след цъфтеж ще довърша.

Редактирано Февруари 26 от Jimmy Stoikov

[Славянски 2260]

Говорите за някакви шпионски , КГБ-ейски формировки, бива ли такива работи, другари! Все пак за череши е темата

Ще трябва да ги прегледам тези варианти. При мен растат доста свободно. Просто гледам да има скелетни клони добре насочени и здрави, да може да се покачи човек един ден. 

[Jimmy Stoikov 186]

Аз не издържах и бутнах втория етаж, няма ми налива сок в празното до лято. Директно работим за новото формиране

[Славянски 2260]

Подрязвах едната череша и имаше странно образувание на две от клонките към върха, и двете мисля сочеха на запад. В кората или под кората имаше като нишка усукана по посока на часовниковата стрелка - все едно навита около клонката, но вътре в нея. Като забелиш с нокът отдолу тая тънка "нишка" стои кафява. На други клонки не го видях това. Тези ги изрязах. Мяза на някакъв паразит!?

Ще видя да снимам ако намеря някое от клончетата под дървото.

[Славянски 2260]

За търсене на онези клонки време не намерих, но от няколко дни стълбата (по-голямата) стоеше позиционирана до едната млада череша при рано-цъфтящата джанка, за да извърша резитба... или не баш. Дървото е младо, но от по-големите. Есента на 2014 г. беше около метър и половина и с дебелина на човешки пръст, когато го извадихме изпод къпинака и му сложих кол да го изправя. Оттогава върви прилично, обаче плодове е имало по една шепа, въпреки че цъфти сигурно от поне пет години. Семенак е от старата череша наблизо, сравнително ранна жълто-червена, не много едра. Един комшия ѝ викаше "белурка".

Миналата година особено го хвана ранното кафяво гниене пролетта с тези ежедневни дъждове, съцветията изгниха на клонките. Та дръжките им стояха сухи по местата си и до ден днешен. И понеже съм чел, че при ябълките съсухрените и неокапващи, изгнили от кафяво гниене плодове, са източник на болестта и преносител и за следващата година, предположих, че тези необичайни останки от цветовете (поради липса на изгнили плодове) биха играли подобна роля при черешата. И се хванах да ги очупя и да орежа сухите клонки, плюс съответно и някакво съкращаване на върховете. Доста играчка, но дървото не е толкова високо и успях да достигна всички клонки.

Пръсках го и с бордолезов преди може би две седмици, но тогава към върха не успях да стигна. Ще видим тая година дали ще има реколта най-накрая след манипулацията. Недостатък е, че се пада от север-северозапад на голямата джанка, от изток пък има "жив плет" от високи габъри и го хваща сянка в първата половина на деня, та оттам според мен са и част от проблемите. Близките клони на джанката ги кастря. Тя е малко по-възрастна (тогава беше към 2,50 - 3 м дръвче, също полегнало), но след орязване върви много мощно.

Редактирано Март 16 от Славянски

[Jimmy Stoikov 186]

След жестокото сваляне на короната, активираха се всички пъпки и дори такива по малки които не съм предполагал за съществуването им. Много добър знак за проекта с тестване.

[Jimmy Stoikov 186]

Тук съм импровизирал в една система, като изискванията ми бяха :

1. понеже очаквам и съм настроен за над 30 водача по 0,60-1,00м до края на вегетацията - да контролирам и насочвам едновременно всички в перфектно формиране.

2. да може в даден момент с нарастването на водачите контрола да се извършва на по-високо и съответно по широко, така съм оставил опцията разширяване/повдигане

3. да не засенчва или пречи по какъвто и да е друг физичен начин на растежа, без следи, прекаляване с наклоняването и др

Като резервен план си представих и ринг от външна страна, но ще разбера в последствие дали има нужда.

[Славянски 2260]

Тази година изглежда засега обещаваща за черешите. Малко се притесних, че тази забави цъфтежа спрямо крушите, но си цъфна добре:

Цветовете ѝ наистина изглеждат по-дребни,но причината е, че дръжките са къси. Те са три такива череши, две възрастни и една млада, може би са семенаци, защото като плод са едни и същи, но тази наистина е с по-къси дръжки, а и самото дърво не става високо като другите.

Другите композитни череши също подкараха цъфтеж:

Малко странно изглеждат, заради неедновременното разлистване и различните цветчета. На това дръвче има освен оригиналния сорт на подложката/семенака, Суийт Харт и още един сорт, който не е задържал плод още, но ми е даден за много хубав. Той е и най-късен като цъфтеж, още няма отворени. Подложката за първа година има повече цвят и ми е интересно какви ще излязат. Дръвчето вероятно е никнало някъде 2015 г. Местих го края на 2017 г. и от 2019 нататък съм слагал няколко ашлами. Време е да задържат повече от за опитване. Специално от Суийт Харт са пет калема, половината дърво на практика.

На съседното дръвче, садено по същото време, са пак два сорта плюс подложката оставена да я видим в една част от короната. И двете дървета са в неполивни условия, та не може да се каже, че растат много бързо. Дроганова жълта (клоните на върха) от сортовете е най-назад в развитието си:

Не съм правил някаква специална формировка. Идеята е да може да има добре разположени скелетни клони човек да се качва един ден да бере.

На онази череша от първата снимка можеш да се качиш до самия връх и всичко се достига. Не съм някаква маймуна в катеренето. Просто при стабилни клони дървото ме държи, а и не съм много тежък.

Голямо чакане стана с тези череши (2017 г. сложих 4 семенака). Но стигнали сме дотук и ще чакаме. На практика имаме четири семенни сорта от късна хрущялка за тест плюс още пет-шест добавени. Хората преди като гледам имотите не са имали повече от едно или две черешови дървета и обикновено дребноплодни. Та понякога се чувствам като някакъв нахалник с толкова сложени дръвчета, но място имаше, както и фиданки, които трябваше или да унищожа, или да преместя. По принцип черешовите подложки не ги ползват по разсадниците, но тези засега се държат добре (за разлика примерно от махалебките). Майчиното дърво растеше в съседното село преди да го изкорени реката 2014 г.

Редактирано Април 5 от Славянски

[Jimmy Stoikov 186]

И все пак може да опитам черешата

[Ру® 2661]

На 5.04.2024 г. at 3:22, Славянски написа:

Та понякога се чувствам като някакъв нахалник с толкова сложени дръвчета,

Ами прекаляваш! Всички така те чувстваме!

[Славянски 2260]

преди 1 час, Ру® написа:

Ами прекаляваш! Всички така те чувстваме!

Ами, Ру, много зависи от гледната точка за кого или какво е твърде много. За един земеделски производител декари с овошки или зеленчук твърде много ли е? Други са целите и мащабите му, понеже той произвежда не само за себе си, а и за много други хора. Ако ги гледаше само за собствена консумация, трябва да има харем и голяма челяд  Сега, аз не съм земеделски производител, но съм привърженик на локално произведената храна, а тя става все по-малко в днешно време. Понеже хората или ги няма въобще, или се отказват да гледат. В този ред на мисли, инвестицията в плодни дървета е дългосрочна и ако и да ми дойдат много за лична консумация, то излишъкът е възможно да се подари, замени или продаде и на тоя етап все произведеното ще е твърде малко. Да, засега реколтата не е твърде голяма, особено от черешите, с плодове дотук на пръстите на едната ръка за няколко години. В един момент, ако е рекъл Господ, ще стане. Тогава ще трябва организация по бране, съхранение, преработка и прочие. Но дори да ги оставя за стоката или за дивите животни и птици - пак е плюс. Не че и глогът не е храна и преизобилен, но никой не налита на глогинки.

Тъй че, първо, аз не садя или ашладисвам само за себе си. Второ, липсата на хора в тези няколко имота (и по принцип в селото) означава, че човек трябва да свърши работата на много хора, ако иска да ги поддържа и да има полза. Дали е прекалено много работа? Понякога, често. Дали е оправдана? Труден въпрос. Но не мога да гледам съсипия, при все че на старите дървета от години не мога да насмогна с поддръжката. За черешите конкретно, две от трите възрастни дървета са на практика невъзможни за бране (без помощта на косовете - което не е сериозно). Затова и на едната ѝ свалям короната вече 2-3 години.

Отделно го има моментът и на изпитването на нови видове и сортове в местните условия. Ако човек има място и време - всъщност инвестицията като пари хич не е толкова голяма в България - може да опита (като мен с райски ябълки, кайсии, бадеми, асимини). Вече има голямо насищане. Ето примерно череши тая година нито съм садил, нито съм присаждал. Круши - взех един нов сорт, още един ми подариха и един присадих за бекъп, че "окепазих" дървото. Райски - добавих един сорт, за който подложката чака от шест години. Та от моя гледна точка наистина тези дървета са много - твърде много - и за мен лично, и за капацитета ми да ги изконсумирам. И наистина това е малко плашещо на моменти - простирам ли се според чергата си? Не отидох ли твърде далеч? От една страна, да, щото ми отива доста време. От друга, бих искал да можем локално да си произвеждаме много по-голяма част от храната, а сме много далеч. В последните две години се фокусирах най-вече и на ябълки и круши, които при мен виреят добре. Защото, както каза и Боби, те са храна и за СТОКАТА (live-stock), а това вече е дългосрочно съхранение и в пари хич не го смятам. Някои може да си хранят свинете с кюфтета или пасти. Другото е, че с многогодишните, веднъж насадиш ли ги и установят ли се, грижите ще намаляват. Основното време ми е било по садене и ашладисване и чистене на терена тези години. И някакво плевене и поливане.

Другите как го чувстват?

Редактирано Април 6 от Славянски

[Боби Димитров 4454]

Аз го описах как го чувствам в чата Та няма да се повтарям. Затова само слагам задължителната ежегодна снимка на бялата череша с белите лалета, като по часовник сихронизирани.

[Jimmy Stoikov 186]

Вече имам 14 нови водача

[Славянски 2260]

Интересен опит, Джими. Аз не бих се занимавал в моите условия, но съм любопитен как ще се оформи дръвчето. Плод задържа ли за опитване?

Днес огледах цъфтежа на черешите и се радвам, че има няколко сорта и горе-долу има застъпване на цъфтежа по два или три. Примерно бялата от Боби (Жълта Дроганова) цъфти най-късно и се застъпва почти изцяло с една друга червена, която съм присаждал. Интересно, че два от семенаците от едно дърво имат сериозна разлика във времето на цъфтеж (подложките на двете дървета, от които съм оставил част от клоните). Единият цъфти заедно с бялата сега, другият има завръзи вече.

Засега изглежда, че ще има добра черешова реколта и на практика първа за повечето от фиданките. Ако, разбира се, не пострадат от превратностите на времето.

[Jimmy Stoikov 186]

Сега идва главния въпрос, от къде да намеря 15-20 калема от различни сортови череши през зимата

Намерих една голяма 20-30 декара изоставена черешова, от падането на комунизма е на произвола, половината дървета си плододават. Там да речем ще открия 4-5 различни, но после как ще търся други като имената им ще са ми не известни.

Редактирано Април 17 от Jimmy Stoikov