Перма, културен, див или просто парцел за мераци

[bushkata 149]

И поджижен мост, който ще вдигаме нощно време, да не ни нападат зверове!

[Антоанета 336]

Виждам, че темата не е мръднала от близо година, но понеже сме със сходни условия (в запознанства съм опитала да опиша), реших да споделя.
Първо и ние от парещ мерак още като го взехме преди 4 години, веднага изучихме няколко програмки и чертахме, умувахме, планирахме - чудесии.
Ядец!  На всеки няколко месеца с разучаване на терена и околностите, плановете се променят. В момента сегашните и първоначалните планове изобщо нямат нищо общо и не съм сигурна, че са последни. 
Отглеждали са малини на мястото и не зная с какво бяха третирали, но беше болна гледка и цялото нарязано с шейсет сантиметрови бразди.  Изравнявахме с булдозер. Първите години едва се подаваше някаква тревица редичка. Наблюдавахме как се появява все повече растителност, и миналата година избуя до кръста - предимно лайка и бял равнец. За живота, нахвърляхме доста купчини сухи и свежи клони, та с връщането на насекомите, вече не е толкова тихо - чувам птици и жабки вече.  Нямаме време за мулчиране, а и как се мулчират трийс'пет декара?!   Миналата година пробвахме да косим и оставяме окосеното в един участък. Сега виждам, че този участък е по-сух от останалото място с треволяците. Няма и да косим тази година, освен мини градинката и около бебетата дръвчета. Четох тук съветите, но на есен не остана време за сеене на детелина или люцерна, че си трябват и доходи. По-нататък живот и здраве да пуснем някоя животинка да "коси и тори", но не му се вижда края още. Всичкото свободно време отива за залесяване по краищата на парцела и малко овошки. Отделно, постоянно "бодем" семенца и резници. Лятото се засушава, а новите дръвчета искат поливане, тези които оставихме без вода, си заминаха.
С границите на реката, идват и отговорностите за периодично почистване на коритото и запълване на празнините в крайречния пояс. Нашата е своенравна и вече отнесе новонасадените елши, но упорстваме. Довлича в лагунката камъни и дървета всяка пролет. 
Не се оплаквам, ако се върна назад, отново бих направила същия избор. За хора без опит си е направо като да откриваме топлата вода - колкото повече човъркаме, толкова повече за човъркане излиза, но това е идеята - ще сме заети доживот.
И ние мислим за канали - 2 линии има, но още не сме готови за това. При по-силни и чести валежи от хълмовете се стича вода и си дълбае "пътечки" до реката.
Монокултури не смятаме да правим. Ще се радвам да я докараме до самоиздръжка   и да сме си на терена.
Bushkata, това от снимките е просто чудесно.